Нужна ли е църковната история?


НАИСТИНА ЛИ ТРЯБВА ДА ЧЕТА ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ?

интервю с Томас Оден

В. Защо е важно да се четат църковните отци?

О. Повечето от текстовете в библията са били многократно и изчерпателно коментирани през първия век на християнската история. През този период както свещеници така и миряни усилено са изучвали библията. Проповядването е било основано върху СЗ и апостолското свидетелство. На практика, по-голямата част от моделите за проповядване в наше време са рефлексии на предишни модели на проповядване. Дори ако тези хора не са имали някаква особена мъдрост (каквато аз вярвам, че те са имали) те със сигурност са оказали голямо влияние върху нас. Това определено е една причина да ги изучаваме.

Но не това е най-важната причина. Бог Святия Дух е работил по особено силен начин през периода на мъченичество и начално формиране на християнското учение като е водил християнската общност към истината. Йоан казва в своето евангелие, че Святия Дух ще ни води към всяка истина. Християните са разбирали са вярвали това. Ние знаем, че Святия Дух е превел тази общност през различни исторически опасности през тези ранни векове.

За християните днес е особено насърчително да видят как библията е била тълкувана през пред константиновия период на гонение и в периода след Константин когато от църквата се е очаквало да бъде по-отговорна пред властта, икономиката и семейния ред. Църквата е израснала много през този период учейки се от Писанията във всяка нова културна ситуация. Днес ние сме изправени пред различни исторически задачи. Нашия свят не е гръко-римски. Все пак, колкото повече разбираме как тази християнска общност е отговаряла на неговите предизвикателства в тези ранни векове толкова по-добре ще сме подготвени да разпознаваме работата на Духа в нашето време.

В. Как Вашето виждане за историята формира разбирането Ви за състоянието на църквата днес и през следващото столетие?

О. Нашата култура е в окаяно състояние. Честно казано в морален аспект ние падаме свободно. Ако аз виждам моята култура просто като разпадане на нейната ценностна система, а не от гледна точка на Божието дело в историята с право бих се чувствал по-притеснен и отчужден. Все пак християните няма нужда да се чувстват по този начин. Бог работи в тези исторически процеси по начин, който ние не разбираме. Ние можем да бъдем по-малко защитаващи се срещу радикалната културна промяна защото в историята очевидно се разгръща едно действие на Бог Святи Дух. Ние можем да имаме доверие в триединния Бог на историята. Бог Отец, Син и Святи Дух действат заедно, за да изпълнят целта на изкуплението.

В. Дали църквата възпитава адекватно своите членове относно църковната история?

О. Едва ли въобще поставяме върху това някакъв акцент. В Протестантизма, нашата историческа памет е много кратка. Баптистите си спомнят баптистката история. Презвитерианите помнят презвитерианската история. Методистите може би четат църковната история с Джон Уесли, а реформираните с Джон Калвин. Но това достига една няколко века назад.

Ако четете тези хора разбирате, че тяхното проповядване не започва с тяхната епоха, но с Писанието и те също така добре познават патристичните писания. Ако ще следване нашите водачи ние трябва да правим това по начина, по който ни насочват да го правим вместо сантиментално да се връщаме към едно малко парченце от историята, към което храним особено чувства. Фиксирайки се върху нашата собствено време ние се лишаваме от докосването и действието на Святия Дух през всяко време включително и това на патриарсите и пророците, което ни води към Йоан Кръстител и изявяването на Исус Христос. Ние трябва да схванем цялостното действие на Бога  в историята, а не само малка част от него.

В. Как църквата може по-добре да обучава своите членове?

О. Тук имат място проповядването, поучението и научната работа. В протестантизма ние нямаме достатъчно количество патристични изследвания и текстове, за да развием този вид поучение и пастирска грижа, от които миряните се нуждаят. Започвайки със семинарията и научното изследване ние трябва да работим сериозно, за да насърчим силното призвание и посвещение на младите хора да преоткрият пълнотата на християнската традиция. Семинариите трябва да развият по-добри исторически изследвания на патристичното богословие и мисионерската история. В евангелските семинарии ние сме много по-силни в модерната библейска егзегетика отколкото в  делото на Духа в историята. Ние знаем как да правим егзегеза на  отделен текст според модерните стандарти, но не и начина, по който древните християни са го правили понеже не сме ги изучвали.

В. Как изучаването на ранноцърковните отци Ви накара да станете евангелски християнин?

О. Това буквално ме преобрази духовно и богословски. До началото на 70-те аз бях модерен, либерален богослов адаптиращ християнското учение към модерните предпоставки. Но около това време започнах да осъзнавам, че тези предпоставки са започнали да се пропукват и че класическото християнство и традиция са много по-стабилни и мъдри. До това време политически аз бях марксист, психологически фройдист и релативист по отношение на ситуационната етика и моралните решения.

Започнах да чета древните църковни писатели особено патристичните учения като Атанасий и Йероним. Имах добро образование,  но никой никога не ми беше казвал за важността на тези хора. Веднъж започнал да осъзнавам мъдростта в традицията аз знаех, че Святия Дух работи мощно в мен. Вярвам, че до този момент аз всъщност не бях богослов, макар че бях написал няколко книги и ми се плащаше да бъда такъв.

Малко по малко аз идвах все по-близо и по-близо да евангелския диалог като този в Световната евангелска общност и Евангелското богословско общество, с които преди това не бях имал контакти. Превръщането ми в евангелски християнин не стана за една нощ, но за около 5 години аз се намерих на правия път на Писанието и на делото на Святия Дух в историята на църквата в света.

В. Това направи ли Ви различен човек?

О. Да. Мисля, че изглеждам странен на много хора – архаичен и интересуващ е единствено от древността. Но благодарение на тази промяна аз съм по-жив за проблемите в моята собствена култура. Сега аз имам една историческа перспектива, която преди това ми липсваше. Тя намали страха, гнева и вината, които чувствах, когато гледах на съвременните дилеми. Аз се уча да вярвам, че Бог работи дори чрез абсурдите на нашата култура, за да изпълни Своята воля.

В. Вашата 4 томна книга Класическа пастирска грижа се занимава със съветничество най-вече от перспективата на църковните отци. Как в едно толкова далечно време намирате отговори на съвременните проблеми?

О. Жена ми почина Януари тази година. Смъртта на съпруга в 20 век е същата каквато е била и през 4-ти. Моето изследване на църковните отци ми помага да се уча чрез мъката. Това изучаване пронизва всичко, което аз зная – моето разбиране за сексуалната отговорност, за любовта, за това, което е устойчиво и не преминава. Сега аз се уча от това какво е да се изправя срещу и да се справям с живота без тя да стои до мен.

Не мисля, че сексуалните изкушения са се променили много от 2-ри век до днес. Днес ние може и да имаме повече възможности и, в определен смисъл, сексуалните изкушения процъфтяват. Вярвам, че устойчивите ценности подчертават човешкото състояние независимо от промяната на културата. Една историческа перспектива ми даде възможност да видя, че човешките условия са в ръката на Бога във всяко време и всяка културна ситуация.

В. Какво бихте казали на хората, за да им помогнете да придобият по-добро разбиране за църковната история?

О. Четете оригиналните източници. Вместо да четете книги за Августин почетете неговите Изповеди или Божия град. Вместо да четете книга за ранното развитие на учението за изкуплението прочетете Срещу ересите на Ириней. Нека тези древни християнски писатели Ви говорят директно вместо през някакъв филтър. Позволете на Святия Дух да говори директно чрез текста по същия начин, по който го прави и библията. Помнете, че тези писатели са били признати от църквата по света в тези дни и постоянно са се обръщали към библията. Придобиването на разбиране за това как библията е била виждана и разбирана в различна исторически ситуации е част от начина, по който човек израства за едно по-дълбоко, по-пълно различаване и перспектива.    

Томас Оден, методистки свещеник и богослов, е роден на 21 Октомври1931 в Алтус, Оклахома. През 1949 започва своето  обучение в университета в Оклахома където се дипломира през 1953 с B. Litt. След това започва да учи богословие в Perkins School of Theology (Southern Methodist University)поучавайки през 1956 B.D. Ръкоположен за методистки служител и служи в няколко църкви към United Methodist конференция на Оклахома. От 1956 г. следва в Yale University където получава M.A. през 1958 и Ph. D. през 1960. Негови наставници през този период са Ханс Фрей и Ричард Нийбур. Докторската му дисертация след това е ревизирана за публикуване под името: Radical Obedience: The Ethics of Rudolf Bultmann. Следва 1 година следдокторска специализация в Хайделберг.

През 1958 започва неговата професионална кариера като преподавател в Perkins School of Theology. От 1960 до 1970 той е асоцииран професор и след това професор в Phillips University. През 1971 става Henry Anson Buttz професор по богословие в Drew University където преподава до своето пенсиониране.

Оден също така е гост лектор или посещаващ професор в Moscow State University, Oxford, Edinburgh, Duke, Emory, Princeton and Claremont. В допълнение той е бил консултант към Ethics and Public Policy Center of Washington, D.C., the White House Dialogue on Urban Initiatives (1985), and Public Information Office Briefings (1984-1986).

Оден е публикувал около 40 книги и над 40 статии.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.