Древното евангелско бъдеще


ПРИЗИВ ЗА ЕДНО ДРЕВНО ЕВАНГЕЛСКО БЪДЕЩЕ

Въведение

Във всяка епоха Святия Дух призовава църквата да изпита своята вярност към Божието откровение в Исус Христос, което е записано в Писанието  и предавано чрез църквата. Така, докато утвърждаваме глобалната сила и жизненост на световния евангелизъм в наши дни, ние вярваме, че североамериканската форма на евангелското движение трябва да бъде особено чувствителна към новите вътрешни и външни предизвикателства, пред които се изправят Божиите хора.

Тези външни предизвикателства включват културната среда и съживяването на религиозни и политически идеологии. Вътрешните предизвикателства включват приемането от евангелските християни на обществената религия, рационализма, индивидуализма и прагматизма. В светлината на тези предизвикателства ние призоваване евангелските християни да засилят своето свидетелство чрез едно възстановяване на вярата предадена от единното свидетелство на древната църква и нейните пазители в традицията на източното православие, римокатолицизма, протестантската реформация и пробуждане. Древните християни са били изправени срещу един свят на езичество, гностицизъм и политическа власт. Изправени пред ереси и преследване те са разбирали историята чрез историята на Израел намираща своята кулминация в смъртта и възкресението на Исус и идването на Божието царство.

Днес, както в древните времена, църквата е изправена пред множество твърдения, които противоречат и допълват евангелието. Важния въпрос е: Кое от тях правилно описват света? „Призива за древно евангелско бъдеще“ предизвиква евангелските християни да възстановят приоритета на Божествено вдъхновената библейкска история за Божието действие в историята. Описанието на Божието царство има непреходно значение за мисията на църквата, нейната богословска рефлексия, нейното общо поклонение и нейния живот в света. Поставяйки тези теми ние вярваме, че църквата ще бъде подсилена да се обърне към болните въпроси на нашето време.

1. За върховенството на библейските разкази

Ние призоваваме за връщане към приоритета на Божествено авторитетната канонична история на триединния Бог. Тази история – сътворение, въплъщение, ново сътворение – е извършена чрез рекалитулацията на човешката история от Исус и обобщена от ранната църква в нейните правила на вярата. Оформеното като евангелие съдържание на тези правила служи като ключ за тълкуване на Писанието и като критика на съвременната култура и по този начин оформя пастирското служение на църквата. Днес ние призоваваме евангелските християни да се отвърнат от модерните богословски методи, които редуцират евангелието просто до твърдения и правят съвременното пастирско служение толкова съвместимо с културата, че скрива Божията история или я изпразва от нейния космически и изкупителен смисъл. В един свят на съревноваващи се истории ние призоваваме евангелските християни да възстановят истината на Божието слово като история на света и да я направят център на евангелския живот.

2. За църквата, продължението на Божията история

Ние призоваваме евангелските християни да вземан насериозно видимия характер на църквата. Ние призоваваме за едно посвещение на нейната мисия в света във вярност на Божията мисия (Missio Dei) и за едно преосмисляне на на екуменическите връзки и следствията, които те имат за единството, святостта, католичността и апостоличността на църквата. Така ние призоваване евангелските християни да се отвърнат от индивидуализма, който превръща църквата просто в допълнение на Божия изкупителен план.

Индивидуалистичното евангелско християнство е допринесло за настоящите проблеми на християнство без църква, предефинирането на църквата в съответствие с бизнес моделите, сепаратистка еклесиология и осъдително отношение към църквата. Поради тази причина ние призоваваме евангелските християни да възстановят своето място в общността на католическата[1] църква.

3. За богословкста рефлексия на Божията история

 

Ние призоваваме рефлексията на църквата да остане вкоренена в Писанието и в общността с богословски интерпретации научени от ранните отци. Така ние призоваваме евангелските християни да се отвърнат от методите, които разделят богословската рефлексия от общата традиция на църквата. Тези модерни методи преграждат Божията история като разделят отделните й части докато игнорират Божията цялостно изкупително дело като събрано в Христос. Анти-историческото отношение също пренебрегва общото библейско и богословско наследство на древната църква. Подобно пренебрегване не зачита херменевтическата стойност на църковните екуменически креда. Това редуцира Божията история до една от множество съревноваващи се богословия и разкъсва единното свидетелство на църквата за Божия план за историята и света. Поради тази причина ние призоваваме към единство в „традицията, която е била вярвана навсякъде, винаги и от всички,“ както и към смирение и любов в техните разнообразни протестантски традиции.

4. За поклонението на църквата като казващо и показващо Божията история

Ние призоваваме към общо поклонение което пее, проповядва и показва Божията история. Ние призоваваме за обновено осмисляне на това как Бог ни служи в кръщението, евхариситията, изповедта, полагането на ръце, брака, изцелението и чрез дарбите на Духа, защото тези действия формират нашия живот и изразяват значението на света. Поради тази причина ние призоваваме евангелските християни да се отвърнат от формите на поклонение, които се фокусират върху Бога единствено като интелектуален обект или поставят себе си като източник на поклонението. Такова поклонение е довело до лекционно-ориентирани, движени от музика, фокусирани върху представлението и контролирани от програми модели, които не изявяват адекватно Божието всеобщо изкупление. Поради тази причини ние призоваваме евангелските християни да възстановят историческата същност на поклонението на словото и трапезата и да внимават на християнската година, която посочва времена свързани с Божието спасителни действия.

5. За духовното формиране в църквата като въплъщение на Божията история

Ние призоваваме за едно катехетично духовно изграждане на Божиите хора, което е сновано твърдо на една тринитарна библейска история. Ние сме загрижени когато духовността е разделена от Божията история и кръщението в живота на Христос и Неговото тяло. Духовността  разделена от Божията история често се характеризира с легализъм, повече интелектуално познание и изцяло терапевтична култура, гностицизма на Ню ейдж, дуалистично отхвърляне на този свят и едно нарцистично ангажиране с личните опитности. Тази фалшива духовност е неадекватна за предизвикателствата, с които се срещаме в днешния свят. Поради тази причина ние призоваваме евангелските християни да се върнат към една холистична духовност като тази поучавана и практикувана в древния катехуменат.

6. За църквата въплъщаваща живота в света

Ние призоваваме за кръстна святост и посвещение на Божията мисия в света. Тази въплътена святост утвърждава живота, библейския морал и подходящо себеотричане. Тя ни призовава да бъдем верни слуги на сътворения порядък и смели пророци в нашата съвременна култура. Поради тази причина ние призоваваме евангелските християни да издигнат своя пророчески глас срещу формите на безразличие към Божия дар на живота, икономическа и политическа несправедливост, консуматорско поведение, обществена религия, сексизъм, етически релативизъм, насилие и културата на смъртта. Пропуска да направим това заглушава гласа на Христос към света чрез Неговата църква и отклонява от Божията история за света, която църквата като цяло трябва да въплъщава. Поради тази причина ние призоваваме църквата да възстанови нейната контракултурна мисия в света.

Епилог

Като обобщение, ние призоваваме евангелските християни да възстановят тази Божия история, която формира мисията на църквата да свидетелствува за Божието царство и да заздравява духовните основи на цивилизацията. Ние представяме този призив като продължаващ разговор с отворен край. Съзнаваме, че имаме своите недостатъци и слабости. Поради тази причина ние насърчаваме евангелските християни да обсъждат този призив в своите центрове за обучение, деноминации и местни църкви чрез публикации и конференции.

Ние се молим да бъдем в състояние да се придвижим от намерение до едно изявяване на един любящ, трансцедентен, триединен Бог, Който участва в нашата история. В съгласие с Писанието, кредото и традицията нашето най-голямо желание е да въплъщаваме христовото намерение в мисията на църквата чрез нашето богослофска рефлексия, нашето поклонение, нашата духовност и нашия живот в света, във всикчо изявявайки,ч е Исус е Господ на творението.

Този привиз в поднесен в духа на sic et non.[2] Поради тази причина тези, които свързват имента си с него ням нужда да са съгласни с всикчо, което той казва. По-скоро неговият консенсус е тези неща да започнат да бъдат дискутирани в традицията на semper reformanda[3] докато църквата се изпртавя пред новите предизвикателства на нашето време. 

 

Автори :Робърт Вебер, Myers professor of ministry, Northern Seminary; Филип С. Кениън, director, Grow Center for Biblical Leadership, Northern Seminary.

Богословски редактори:Ханс Борсма, Packer professor of theology, Regent College; Хауърд Снахдър, professor of world mission, Asbury Theological Seminary, and university professor of world Christianity, Spring Arbor University; Кевин Ванхузер, research professor of systematic theology, Trinity Evangelical Divinity School; Д. Х. Уилямс, professor of patristics and historical theology, Baylor University.


[1] Разбирай съборната – б.п.

[2] Да и не – б.п

[3] Постоянна реформация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.