Ефективното евангелие


ЕДНО ЕФЕКТИВНО ЕВАНГЕЛИЕ

от Тим Кийл

gospel.jpg

keel.jpg

Модерния свят е склонен към съкращение, ефективност и неща, които могат да се преброят

Следвах Исус Христос от по-малко от година когато чух „евангелският въпрос.“ Беше Май 1988 г. и аз прекарвах лятото следващо първата ми година в колежа работейки като съветник в един християнски спортен лагер в Мисури Озарск.

Преди да дойдат лагеруващите ние, съветниците, пристигнахме рано за една седмица на подготовка и тренировка. След един дълъг ден изпълнен с физически труд вечерта ние се събирахме за поклонение и за да слушаме поучението, което трябваше да ни подготви да водим тези, които ни бяха поверени към Бога и спортни успехи. Темите варираха от пророчества за последните времена до молитва, от секса и срещите до евангелизация и ученичество – всичко в контекста на това да научим да хвърляме диск или да играем крикет.

През една такава нощ директора на лагера застана пред няколко стотици от нас и зададе „евангелския въпрос“. Той не попита „Ако умрете довечера знаете ли със сигурност къде ще прекарате вечността?“ Вместо това той каза: „Какво бихте отговорили ако някой ви запита какво е евангелието?“

Въпросът ме хвана неподготвен. Нямах представа. Изведнъж се почувствах нервен.

Мисля, че знаех, че евангелие се наричат първите 4 книги от НЗ, че това означава „блага вест“ и че благата вест е за Исус Христос. Като новоповярвал аз бях поразен от Исус и особено от Неговите хора, църквата. Предадох живота си изцяло на Исус и използвах всяка възможност да раста и да бъда покорен на Бога.

Но тази нощ за пръв път чух евангелието да се представя като едно единство в себе си, с дефиниция различна от кратките концепции за Бога, Исус и църквата и всичко, което смятах, че разбирам. Не само че трябваше да призная, че нямам представа какво е евангелието, аз също така трябваше да се преборя с факта, че не съм дори сигурен за какво ме питат.

Не си спомням какво каза по-нататък директора на лагера, но през следващите няколко години аз започнах да разбирам естеството на въпроса, който ми беше зададен тази лятна нощ. Повече от това, аз научих какъв се предполага, че трябва да е правилния отговор.  В моя университет аз открих, че „евангелие“ е дума, която много християни използват като съкращение на начина, по който човек може да отиде на небето след като умре. След време те усъвършенстват науката на обяснение на „евангелието“ до един прост и ефективен начин.

Смяташе се, че евангелието представлява серия от твърдения обясняващи как да се „спаси“ един човек. Когато тези твърдения бяха логически и последователно следвани и след това приети за истина във вярата обекта биваше уверяван в своята вечна съдба – небето след смъртта.

Но докато напредвах в своята вяра и служение аз продължавах да се боря с „евангелският въпрос“ – с това което ме бяха попитали и как трябваше да отговоря. Не бях сам. Мнозина от нас желаят да бъдат верни на Исус и на една по-дълбока и широка християнска традиция от тази, която се е появила в Америка след 2-та св. война. В много отношения това търсене произлиза от въпроса който ми беше зададен преди 20 г. докато седях на пода в гимнастическия салон: „Какво е евангелието?“

С размери на един бит

Въпросът: „Твърде малко ли е евангелието?“ показва, че нещо не е наред – че нещо се е объркало с начина, по който ние отговаряме на „евангелския въпрос.“ Но може би не само нашето евангелие е твърде малко. Може би ние живеем в един свят, който е твърде малък – малкия, ограничен свят на модерността.

Една от чертите на модерния свят е „редукционизмът“: вярата, че сложните неща винаги могат да бъдат редуцирани до по-прости или по-фундаментални. Редуцирането понякога означава да ги вземем извън техния контекст и да ги разглобим на части. Църковните водачи са станали експерти в редукционизма. Служителите, които са успешни в един контекст са редуцирани до „модели,“ които се опитват да бъдат наподобявани в друг контекст. Понякога подобен редукционизъм е успешен. Но когато използваме редукционизма необмислено ние завършваме в един толкова опростен свят, че едва можем да го познаем.

Така в един модерен свят ние имаме склонност да редуцираме сложността и разнообразието в Писанието до прости системи дори когато те потъпкват разнообразието и интегритета на библейското свидетелство. Ние редуцираме нашите проповеди до консуматорско послание, което редуцира Бога да ресурс, който помага на личността да си осигури редуцирана версия на „изобилния живот,“ който Исус обеща (Йоан 10:10).

Накрая и самото евангелие бива редуцирано до опростена мрежа от няколко лесни за запомняне стъпки.

Както може би вече сте се досетили ако това е което се има в предвид под евангелие тогава, да, аз вярвам, че нашето евангелие е твърде малко.

Аз не зная как вие разбирате подобни твърдения, но аз мога да ви кажа какво е да ги напишеш. Това е плашещо. Опасно е да кажеш такова нещо в наше време. Всеки изглежда е нащрек за собственото си богословие (което също ни казва нещо за редуцираната природа на нашето евангелие). Тези от нас, които повдигат въпроса, че нашето евангелие е твърде малко откриват, че въпросите им провокират страх – и когато хората са уплашени, често първата жертва е учтивостта.

Когато няма гостоприемство ние, християните сме в опасност да се блаканизираме. Във вакуума на сила, който настъпи в източна Европа когато модерната империя на Съветския съюз се разпадна, преди това обединени области се оказаха сцена на горчиви войни целящи да запазят родните им места етнически и религиозно чисти. Да балканизираме сега означава да разделяме (чрез дори по-прецизните средства на дифиринцирането)  едно място, едно нещо, една идея, една група хора от друга.

Понеже модерността се възползва от нашите слабости ние сме балканизирани. Без значение дали това е действителна физическа територия, разделение от културни войни или поляризирано обкръжение на политическа реторика ние никога не сме били толкова уверени в своите различия. Често в църквата, нашите богословски разговори и териториални диспути не са по-различни. Импулса да създадем суверена мини-държава очистена от така разбираните културни и богословски врагове чест изглежда неизбежна.

Едно евангелие, с което можете да живеете

Все пак ние не сме първите последователи на Христос, които се борят със своето разбиране за естеството и обхвата на благата вест. Наистина, ние вярваме, че „словото стана плът„: Бог откри Себе Си в определено време, на определено място, сред определени хора. Исус се присъедини към една вече започнала история. Бог влезе и се включи. И това е призива и на църквата – да се присъединим и да участваме в Божията история, която се разиграва в света – в нашето време и на нашето място.

Евангелието трябва да стане въплътено. То е нещо, което трябва да бъде живяно. Ние не можем да се приближим към Бога или към евангелието а-контекстуално.

В книгата Деяния ние се срещаме с ранната църква изправена пред много подобна ситуация – една колония на Божието царство сражаващи се за своята нова вяра и опитващи се с всички сили да разбере следствията от раждането, живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Това може би преориентира нашето богословско въображение!

Да се обрязваме или да не се обрязваме? Да ядем ли месо пожертвано на идоли или да не ядем? Да почитаме или да не почитане съботата? Да приемем или да не приемем езичници? Църквата постоянно е трябвало да пренастройва своята вяра в отговор на реалността на Исус и Неговия Дух, Който е жив в света. Църквата постоянно се е сражавала за вярата – и то не само със своите врагове, но и един с друг. Поради тази причина една постоянна тема, която откриваме във всичките писма на Павел е необходимостта от единство. Все пак докато се бият и борят те правят това по един отговарящ на тяхното обкръжение начин, който генерира живот и включване с нещата от тяхното време, култура и география.

Това не е по-малко критично за нас отколкото за тях. Точно както първата, в по-голямата си част еврейска църква, е била принудена да прецени как да отговори на свидетелството на езичниците така появяващия се свят принуждава църквата да съобрази евангелието си по начин, по който тя не е правила от дълго време. Скорошната книга на Робърт Уитноу, After the Baby-Boomers и на Дейвид Кинеман и Геб Лионс unChristian ни помагат да разберем, че живеем сред постмодерни хора, които приемат мистерията, различията и сложността. Все пак често нашия „евангелизъм“ инстинктивно се опитва да ги обърне по-скоро към един модерен светоглед отколкото към Исус.

Жизнена, силна революция

Дали тези знаци сочат към един по-холистичен и жизнен отговор на евангелския въпрос който да дадем? Дали Светия Дух може да помогне на своите хора да се съобразят с обхвата на Божието дело в света, за да разберат още веднъж естеството и обхвата на евангелието?

Когато слушам „езичниците,“ които намират вяра в моето обкръжение аз откривам, че определението на „евангелие,“ което ми беше дадено като колежанин-съветник  изцяло пропуска земната, комуналната и социална природа на това, което е Бог от самото начало на спасителната история. Първо с Израел, след това с църквата Бог оживотворява едни хора, които да осъществяват Неговия спасителен начин на живот като пророческо свидетелство срещу и една пълна с надежда алтернатива на деструктивните твърдения на обкръжаващия ни свят.

В Божията алтернативна реалност няма аспект от нашия живот извън обхвата на Божията спасение и цел. Спасението не е само тогава и там то също така е и тук и сега. По-нататък, църквите не са събрание на индивиди, които един ден ще бъдат обединени отново като души в Божието присъствие. Божия живот започва и е достъпен за хората в настоящето – и небето е разбирано като място, където Божието управление действа сред Неговите хора.

Исус казва: „Събудете се! Божието царство наближи!“ (Марк 1:15). Дали ние говорим с подобна увереност и надежда? Дали нашата артикулация, и по важно, нашето въплъщение на евангелието приканват хората да станат част от една алтернативна реалност, от една общност на спасението за този и за бъдещия свят?

И ето една насърчителна новина: когато християните изявяват това по-богато евангелие, „езичниците“ около тях са заинтересувани.

Един социално прогресивен журналист на име Зак Ексли отразява голямата културна промяна, която се случва сред младите, богословски консервативни евангелски християни. Пишейки в ляво насоченото, полу социалистическо списание „В тези времена“, Ексли описва своето пътуване в изненадващия свят на социално чувствителни, ориентирани евангелисти, които живеят своята вяра по нарастващо радикален и жервоготовен начин. В своята статия Preaching Revolution (завършваща с направения да наподобява Чеге Вара портрет на Исус на червената заглавна корица на списанието) Ексли пише:

„Наскоро аз блогнах серия от есета озаглавени: „Вие липсвате на революцията,“ в които призовавах прогресивните хора да възстановят забравената мечта на практичната и все пак радикална промяна. Приятели и колеги веднага ме смъмриха за това, че използвам „екстремни“ изрази като „революция.“ Първо аз бях изненадан от това, което ми се струваше драматично преиграване. Но скоро разбрах защо бях изгубил синхроа си с прогресивното водещо течение употребявайки Р-думата. Бях прекарал време да слушам четящите евангелски християни, които проповядват революция.“

Блогът на Ексли „Revolution in Jesusland“ проследява неговото странстване в Америка из обществата, които въплъщават този дух на демонстриране на Божието царство – не само за тях самите в трансцедентното тогава и там, но също така и за другите в иманентното тук и сега. Той е един от многото, който в противен случай би отхвърлил християните, които са готови да дадат на евангелието друг прочит (или може би дори да го представят по-добре). Те са осъзнали, че спасението е повече от това, което преди това е било обявено.

Не само изкупител

Моето търсене да разбера евангелието ме доведе до самия източник на: Исус Христос, въплътеното евангелие. Започнах да осъзнавам, че всяка артикулация на евангелието, което съм чувал се фокусира основно върху Исус Христос и Неговата роля като изкупител. Очевидно това, че Исус и Неговият живот и дело действат изкупително е добра новина. Но когато сведем Исус единствено до изкупител ние пропускаме други съществен елемент от нашата вяра: че Исус е също така и Създател.

Евангелието на Йоан започва: „В началото беше словото и словото беше у Бога и словото беше Бог. То в началото беше у бога. Всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това, което е станало.“ По подобен начин в химна в Колосяни 1:15-20 Павел твърди, че Исус е едновременно и творец и изкупител. Докато ст. 18-20 описват Исус като изкупител, ст. 15 и 16 го представят като творец в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

Откривам, че нашия постмодерен свят е зает с въпросите за сътворението – дори ако те не са формулирани по този начин. Можем да чуем тези въпроси когато нашите съвременници питат: „Какво означава да бъдеш човек, особено когато все по-голяма и по-голяма част от живота е повлияна и дори зависима от технологиите?“ „Как разбираме пола и сексуалността и как двете се изразяват?“ „Как да живеем по екологично отговорен начин?“ „Как може да функционира една справедлива икономика?“ Водили ли сте тези разговори? Говорили ли сте на тийнейджърите между вас, които повдигат тези опасения? Това са въпросите, с които нашата култура се бори.

Една редуцирана версия на евангелието има много малко да отговори на тези въпроси. Не е чудно, че мнозина решават че църквата и „евангелието“ има много малко, което да даде на света. Идеята, че евангелието има да каже нещо за вечната съдба на хората е била тръбена пред тях вече твърде дълго време. Но те не виждат, че ние сме също толкова загрижени за това, за което Исус ни научи да се молим: „Да дойде твоето царство на земята така както и на небето.“

Хората не задават традиционните евангелски въпроси повече. „Ако умра довечера къде ще се намеря?“ не произвежда твърде много живот. Но питайки хората: „Ако имаш останали само няколко години какъв живот би искал да живееш?“ произвежда огромен отзвук. Това е въпрос на надежда, нещо от което нашия балканизиран свят отчаяно се нуждае.

И може би не е учудващо, че Исус има отговори на тези, които задават тези въпроси и искрено търсят отговора. На тях той казва: „Събудете се! Божието царство наближи.“ „Ела и ме следвай.“

Виж още:

Новият модел

Кладенецът на Яков – сайт на църквата, в която Тим Кийл е пастир

Блог на Тим Кийл

Revisiting the Gospel -видео презентация на Тим Кийл (Q gethering)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.