Амилениализма – част 3


 

 АМИЛЕНИАНИЗМА

част III

КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА АМИЛЕНИАЛНАТА ЕСХАТОЛОГИЯ

от Антъни Хоекема

a_hoekema.jpg

Антъни Хоекема е роден в Холандия, а през 1923 емигрира в САЩ. Той следва в Calvin College (A.B.), University of Michigan (M.A.), Calvin Theological seminary (Th.B.) и Princeton Theological seminary (Th.D., 1953). След като служи като свещеник в няколко Християнски реформирани църкви той става асоцииран професор  в Calvin College (1956-58). От 1958 до 1979, когато се пенсионира, е професор по систематическо богословие в Calvin Theological Seminary в Гранд Репидс, Мичиган.  Професор Хоекема прекарва 2 години в Оксфорд, Англия (1965-66, 1973-74) и е написал The Four Major Cults (1963), What about Tongue-Speaking? (1966), Holy Spirit Baptism (1972), The Bible and the Future (1979). Той е съавтор на  The Meaning of the Millennium от където е вази статия (1977).

Една обичайна критика на амилениалната есхатолгия е, че тя е твърде негативна и хвърля силите си най-вече, за да се противопоставя и да оборва есхатологичните системи, с които не е съгласна. Оставяйки настрана въпроса дали тази критика е правилна или не сега аз бих желал да се противопоставя на негативизма на някои амилениални есхатолози като опиша накратко някои позитивни твърдения изказвани от амилениалните богослови. По този начин ние ще бъдем в състояние да видим амилениалната есхатолгия в нейната цялост вместо единствено отделни нейни части като например тълкуването на милениума в Откровение 20.

Аз ще разделя това представяне на 2 части: първо, какво учи амилениализма по отношение на настоящата есхатолгия и второ какво учи по отношение на бъдещата есхатология. Под настояща есхатология аз имам в предвид този аспект от есхатологията, който вече е реалност в настоящия момент, през епохата на благовестието. Термина настояща есхатология е предпочитан пред реализирана есхатология защото докато първия отдава значение на факта, че най-важното събитие в историята вече се е случило то не изключва едно по-нататъшно развитие и окончателно изпълнение на есхатологията в бъдеще. Когато говорим за „настояща есхатология“ ние казваме, че за новозаветния вярващ някои важни есхатологични събития вече са започнали да се случват докато други все още лежат в бъдещето.

Тогава по отношение на настоящата есхатология амилениализма твърде следното:

1. Христос е спечелил най-ваната победа над греха, смъртта и сатана. Живеейки безгрешен живот и умирайки на кръста като изкупителна жертва за нашия грях Христос побеждава греха. Приемайки смъртта и след това победоносно възкръсвайки от гроба Христос побеждава смъртта. Противейки се на изкушенията на сатана чрез пълно покорство на Бога и чрез Своята смърт и възкресение Христос нанася смъртен удар на сатана и на неговите зли сили. Тази победа на Христос е убедителна и окончателна. Следователно, най-важния ден в историята не е второто идване на Христос, което все още е в бъдещето, но първото Му идване, което лежи в миналото. Поради победата на Христос цялостния ход на историята вече е решен. Сега е единствено въпрос на време докато бъде извоювана окончателната победа.

2. Божието царство е едновременно настоящо и бъдещо. Амилениалистите не вярват, че Божието царство е в основата си еврейско царство, което включва буквално възстановяване на давидовия трон. Нито пък те вярват, че поради неверието на евреите на Своето време Христос е отложил установяването на царството до времето на бъдещото земно милениално царуване. Амилениалистите вярват, че Божието царство е било установено от Христос при Неговото първо идване на земята, действа в историята в настоящия момент и е определено да се открие в своята пълнота в бъдещия живот. Те разбират Божието царство като Божието царуване действащо динамично в човешката история чрез Исус Христос. Неговата цел е да изкупи Божиите хора от греха и от демоничните сили и накрая да установи ново небе и нова земя. Божието царство не означава нищо по-малко от Божието царуване в Христос над цялата сътворена вселена.

Следователно, Божието царство е едновременно настояща реалност и бъдеща надежда. Исус ясно учи, че Божието царство вече присъства по време на Неговото земно служение: „Но ако аз изгонвам бесове чрез Божия Дух то Божието царство е дошло върху вас“ (Матей 12:28). Когато фарисеите попитаха Исус кога ще дойде Божието царство Той отговори: „Божието царство не идва така щото да се забелязва; нито някой ще каже Ето тук е! Или Там! Защото ето Божието царство е сред вас“ (Лука 17:20-21). Но Исус също така учеше, че има един смисъл, в който Божието царство е все още в бъдещето, както с конкретни думи (Матей 7:21-23; 8:11-12) така и с есхатологични притчи (както тези за Сватбената вечеря, за плевелите, талантите, разумните и неразумните девици).  Павел също така описва царството като настоящо (Римл. 14:17; 1 Кор. 4:19-20; Кол. 1:13014) и бъдещо (1 Кор. 6:9; Гал. 5:21; Еф. 5:5; 2 Тим. 4:18).

Факта, че Божието царство е настоящо в един смисъл и бъдещо в друг означава, че ние, които сме поданици на това царство живеем в един вид напрежение между „вече,“ но „не още.“ Ние вече сме в царството и все пак гледаме в бъдещето към пълното му откриване; вече споделяме благословенията му и все пак очакваме окончателната му победа. Понеже точното време, когато Христос ще се върне не е известно църквата трябва да живее с едно чувство на безпокойство, осъзнавайки, че краят на историята може да бъде много близък. Все пак в същото време църквата трябва да продължи да планира и да работи за бъдещето на настоящата земя, която може да продължи да съществува за още дълго време.

Междувременно, Божието царство изисква от нас пълно посвещение на Христос и на Неговата кауза. Ние трябва да виждаме целия живот и цялата реалност в светлината на целта на изкуплението не само на отделните хора, но и на цялата вселена. Както казва Абрахам Купър, известния холандски богослов и държавник: „Няма дори една стъпка от вселената, за която Христос да не казва „Това е мое.“

Това пълно посвещение по-нататък включва една християнска философия на историята: Цялата история трябва да бъде виждана като водена от Божията основна цел. Това видение за царството включва една християнска философия на културата: изкуството и културата отразяващи Божията слава трябва да бъдат отдадени за Негова слава. Видението за царството включва едно християнско виждане за призванието: всички призвания са от Бога и всичко, което вършим в ежедневния живот трябва да бъде направено за Божия слава без значение дали е учене, поучение, проповядване, бизнес, индустрия или домакинска работа.

Честа причина за несъгласия между евангелските християни е въпросът дали църквата трябва да бъде ангажирана най-вече с евангелизация или със социална и политическа дейност. Струва ми че, че едно правилно виждане за царството би ни помогнало да запазим баланса по отношение на този въпрос. Излишно е да казвам, че евангелизирането – да водим хора в Божието царство – е една от основните задачи на църквата. Но тъй като Божието царство изисква пълна отдаденост църквата също така трябва да е силно ангажирана с изпълнение на християнските принципи във всяка сфера на живота, включително политическата и социалната. Следователно, евангелизацията и социалната ангажираност никога не трябва да се разглеждат като две възможности, между които християните трябва да направят своя избор. И двете са необходими за пълно покорство на царството.

3. Макар последния ден да е в бъдещето ние вече живеем в последните дни. Този аспект на есхатологията, често пренебрегван в евангелските кръгове, е една основна съставка на новозаветното послание. Когато казвам: „сега ние живеем в последните дни“ аз разбирам израза „последните дни“ не само като отнасящ се до времето точно преди Христос да се върне, но като описание на цялата епоха между христовото първо и второ идване. Когато са писали своите книги новозаветните писатели са разбирали факта, че те вече живеят в последните дни. Това е особено подчертано от Петър в неговата проповед в дена на петдесятница когато той цитира пророчеството на Йоил за изливането на Святия Дух върху всяка плът в последните дни (Деяния 2:16-17). На практика той казва: „Сега ние сме в последните дни пророкувани от пророк Йона.“ Павел прави същата забележка когато нарича вярващите от своето време тези, „върху които са дошли последните времена“ (1 Кор. 10:11). И апостол Йоан казва на своите читатели, че те вече живеят в „последния ча.“ (1 Йоан 2:18). В светлината на тези новозаветни учения ние наистина можем да говорим за настояща есхатология като в същото време помним, че библията говори също така и за крайно изпълнение на есхатологичните събития в това, което Йоан обикновено нарича „последния ден“ (Йоан 6:39-40,44,54; 11:24; 12:48).

Факта, че живеем в последните дни загатва, че ние вече вкусваме началото на есхатологичните благословения – че, както казва Павел, ние вече имаме „първите плодове на Духа“ (Римл. 8:23). Това означава, че ние, които сме вярващи, не трябва да виждаме себе си като неспособни да направят нищо грешници, които са безпомощни изправени пред изкушенията, но като нови създания в Христос (2 Кор. 5:17), като храмове на Святия Дух (1 Кор. 6:19) и като тези, които окончателно са разпънали плътта (Гал. 5:24), съблекли са стария човек и са облекли новия (Кол. 3:9-10). Всичко това означава да имаме едно виждане за себе си, което като цяло е положително, а не отрицателно. Това също така означава да виждаме другите християни които заедно с нас са в Христос и за които ние трябва да благодарим на Бога[1]

4. Дотолкова доколкото говорим за 1000 г. от Откровение 20 ние се намираме в милениума сега. По-рано в тази глава бяха представени доказателства за позицията, че 1000 г. от Откровение 20 се простират от първото идване на Христос до малко преди Неговото 2-ро идване когато сатана ще бъде вързан за малко време. Амилениалната позиция на 1000 г. от Откровение означава, че християните, които живеят сега се наслаждават на облагите от милениума тъй като сатана е бил вързан през този период. Както видяхме факта, че сега сатана е вързан не означава, че той не е активен в света, но че през този период той не може да мами народите – т.е. не може да попречи на разпространението на благовестието. С други думи връзването на сатана през този период прави мисиите и евангелизирането възможни. Този факт със сигурност трябва да бъде източник на насърчение за църквата на земята.

Амилениализма също така учи, че по време на същите тези 1000 г. душите на починалите, които са умрели сега живеят и управляват с Христос в небето докато очакват възкресението на тялото. Следователно, тяхното състояние е едно състояние на благословение и щастие, макар че радостта им няма да бъде пълна докато телата им не бъдат възкресени. Това учение със сигурност трябва да донесе утеха на тези, чийто близки са умрели в  Господа.

По отношение на бъдещата есхатология амилениализма твърди следното:

1. „Белезите на времето“ се отнасят както за настоящето така и за бъдещето. Амилениалистите вярват, че завръщането на Христос ще бъде предшествано от определени знаци като: проповядването на благовестието на всичките народи, обръщането на пълнотата на Израел, голямото отстъпление, голямата скръб и идването на антихриста. Все пак, за тези знаци не трябва да се мисли като отнасящи се изцяло до времето непосредствено преди връщането на Христос. В някаква степен те са присъствали от самото начало на християнската ера[2] и присъстват и сега[3].   Това означава, че ние трябва винаги да бъдем готови за връщането на Господа и никога в нашите мисли да не го отнасяме към едно твърде отдалечено бъдеще.

Амилениалистите също така вярват, че тези „знаци на времето“ ще достигнат до своето кулминационно изпълнение точно преди връщането на Христос. Това изпълнение няма да има формата на феномени, които са изцяло нови, но по-скоро ще представляват интензификация на знаците, които се случват и сега.

2. Второто връщане на Христос ще бъде само едно събитие.  Амилениалистите не намират основание в писанието за диспенсационното разделяне на второто идване на 2 фази (понякога наричане парусия и откриване) с период помежду им 7 г. Ние виждаме христовото идване като едно събитие.

3. По времето на връщането на Христос ще има всеобщо възкресение, както на вярващи така и на невярващите. Амилениалистите отхвърлят широко разпространеното премилениално учение, че възкресението на вярващите и на невярващите ще бъдат разделени от 1000 г период. Те също така отхвърлят виждането на мнозина диспенсационалисти, че ще има не по-малко от 3 или 4 възкресения (тъй като в добавка към вече споменатите 2 възкресения диспенсационалистите учат, че ще има възкресение на светиите, които са умрели по време на скръбта както на вярващите, които са умрели по време на милениума.) Ние не виждаме библейско доказателства за тези многобройни възкресения[4].

4. След възкресението вярващите, които все още са живи ще бъдат ненадейно промени и прославени. Основата за това учение са думите на Павел в 1 Кор. 15:51-52: „Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим  в един миг, докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

5. Сега се случва „грабването“ на вярващите“. Вярващите, които току що са били възкресени от мъртвите заедно с живите вярващи, които току що са били променени сега са грабнати в облаците за да посрещнат Господа във въздуха (1 Сол. 4:17). Че ще има грабване библията учи ясно. Аз поставих думата „грабване“ в кавички, за да разгранича амилениалната концепция за грабването от диспенсационалстичното виждане. Диспенсационалистите учат, че след грабването цялата църква ще бъде взета в небето за период от 7 години докато тези, които все още са на земята ще преминат през голяма скръб.

Амилениалистите на виждат библейско основание за такъв 7 г. период или за вземането на църквата от земята на небето през този период. Думата преведена като „да посрещнат“ в 1 Солуунци 4:17 (apantesis) е технически термин използван в дните на НЗ, за да опише публично посрещане на важен посетител от страна на градските жители. Хората са напускали града, за да посрещната тази важна личност и след това са се връщали заедно с нея в града[5].  На основата на тази аналогия всичко, което Павел казва тук е, че възкресените и промените вярващи са грабнати в облаците, за да посрещнат идващия Господ и намеква, че след това те ще се върнат заедно с Него на земята.

6. Сега следва последния съд. Докато диспенсационалистите често учат, че ще има поне 3 различни съда амилениалистите не са съгласни с това. Последните виждат библейски основания само за 1 съден ден, който ще настъпи в деня на Христовото завръщане. Всички хора ще трябва да се явят пред съдния престол на Христос.

Целта на последния съд не е толкова да определи окончателната съдба на хората тъй като окончателната съдба вече е била определена за всички хора освен за тези, които са живели по времето на христoвото завръщане. По-скоро съда ще има тройна цел: Първо, той ще открие прославянето на Бога в крайната съдба определена за всеки човек. Второ той ще посочи окончателно и публично великата антитеза на историята – Божиите хора и Божиите врагове и трето, ще открие степента на награда или на наказание, които всеки ще получи.

7. След последния съд настъпва последното състояние. Невярващите и всички, които са отхвърлили Христос ще прекарат вечността в ада докато вярващите ще отидат във вечната слава на новата земя. Концепцията за новата земя е толкова важна за библейската есхатология, че ние ще й отделим повече внимание. Много християни смятат, че ще прекарат вечността в някакво вечно небе докато библията ясно учи, че ще има нова земя. Когато книгата Откровение ни казва, че великият град, новият Ерусалим ще слезе от небето на новата земя (21:2), че сега Бог ще обитава с човеците (21:3) и че тронът на Агнето ще се намира в Новия Ерусалим (21:3) тя ни учи с образен език, че в бъдещия живот небето и земята няма вече да са разделени, но ще се припокриват. Следователно, в това последно състояние, прославените вярващи ще бъдат едновременно в небето и на новата земя тъй като двете всъщност ще бъдат едно.

Когато човек пази в ума си ясно видението за новата земя много библейски учения започват да формират значима насока. Както видяхме възкресението на тялото призовава към нова земя. Космическото значение на христовото дело намеква, че съдбата, която е сполетяла творението поради греха на човека (Битие 3:17-19) един ден ще бъде премахната (Римл. 8:19-22). Това обновяване на творението означава, че наистина ще има нова земя. Библията също така съдържа конкретни обещания за новата земя. Ние вече погледнахме пророчеството на Исая за новата земя в 65:17 (66:22). Исус обещава, че кротките ще наследят земята (Матей 5:5). Петър говори за ново небе и нова земя, в които ще живеят правдата (2 Петър 3:13). И старците и живите същества, които Йоан вижда в небесното видение записано в Откровение 5 пеят песен на хвала на победоносното агне, която включва следните думи: „направил царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват на земята“ (Откр. 5:10).

В светлината на библейските учения за новата земя много старозаветни пророчества за земята Ханаан и за бъдещето на Божиите хора намират своето място. От 4-та глава на книгата Евреи научаваме, че Ханаан е била преобраз на съботната почивка на Божиите хора в бъдещия живот. От посланието на Павел към Галатяните разбираме, че всички, които са в Христос  са включени в потомството на Авраам (Гал. 3:29). Когато четем Битие 17:8 („На теб и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришълец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.„) с по-широкото разбиране, което Новия Завет ни е дал по този въпрос ние виждаме в него обещание за новата земя, която ще бъде вечно притежание на всички Божии хора, а не само на физическите потомци на Авраам. Отново, когато в светлината на новозаветното учение четем Амос 5:19 ние не се чувстваме принудени да ограничим значението на тези думи единствено до националния Израел и до земята на Палестина. Ние разбираме, че те са пророчество за вечното обиталище на всички Божии хора, евреи и езичници, в земята, на която Ханаан е преобраз. Така амилениализма не изпитва нужда да вижда земен милениум, за да бъдат изпълнени пророчествата от този вид; те виждат тези пророчества като сочещи към славното вечно бъдеще, което очаква всички Божии хора.

Следователно, когато премилениалистите обвиняват амилениалистите, че учат за едно изцяло духовно бъдещо царство и което няма нищо общо със земята те не представят амилениалалната позиция правилно. Амилениалистите вярват, че старозаветните пророчества, които предсказват, че обещаната земя ще бъде вечно притежание на Божиите хора, че вълкът ще живее с агнето и че земята ще бъде пълна с познанието за Бога както водите покриват дъното на морето ще се изпълнят не само за един 1000 г. период , но за цялата вечност! Ние вярваме, че това тълкуване ни дава един по-богато, широко и по-вярно разбиране за тези пророчества отколкото това, което ограничава тяхното значение до описание на един земен милениум, който ще предшества окончателното състояние.

Някои заключения от амилениалната есхатология

Какви са заключенията от амилениалната есхатология по отношение на нашето богословско разбиране? Нека да споменем 4 от тях:

1. Това, което свърза СЗ и НЗ заедно е единството на завета по благодат. Амилениализма не вярва, че свещената история трябва да бъде разделяна на серия от различни и коренно различни диспенсации, а вижда един единствен завет на благодатта, който преминава през цялата история. Този завет на благодатта все още работи днес и ще достигне своята кулминация във вечното обиталище заедно с Бога на Неговите изкупени хора в новата земя.

2. Божието царство е централно в човешката история. Това царство е било предсказвано и подготвяно във времето на СЗ, било е установено на земята от Исус Христос, било е разширено в новозаветните времена и в следващата история на църквата и ще достигне своята кулминация в бъдещия живот.

3. Исус Христос е Господар на историята. Това означава, че цялата история е под контрола на Христос и съдейства за изпълнението на Неговата цел. Следователно, ние трябва да се фокусираме не само върху това да се наслаждаваме на блаженствата на нашето спасение, но също така и радостно да служим на Христос като Господ във всяка сфера на живота.

4. Цялата история се движи към една цел – пълното изкупление на вселената. Историята не е безцелна, тя има цел. Макар не винаги да сме в състояние да определим значението на всяко отделно събитие ние знаем какъв ще бъде окончателния изход на историята. Ние отправяме погледа си към новата земя както част от обновената вселена, в която Божието добро творение ще реализира окончателно и пълно целта, за която е било създадено: да прославя името Му.

Всичко това означава, че по отношение на световната история амилениализма приема позицията на разумен или реалистичен оптимизъм. Вярата в настоящото управление на Христос, в присъствието на Божието царство и в движението на историята към нейната цел е придружена от едно реалистично признаване на присъствието на греха в този свят и на растящото развитие на царството на злото. Амилениалната есхатология гледа към кулминацията на отстъплението и скръбта в окончателната поява на личностен антихрист преди Христос да се върне отново. Амилениализма не очаква да види реализирано едно съвършено общество в настоящата епоха.

Все пак, понеже знаем, че победата над злото е била окончателна и че сега Христос стои на трона, основното настроение на амилениалната есхатология е оптимизъм – християнски оптимизъм. Това означава, че ние не виждаме световна криза, в която сме оставени напълно без помощ нито някоя социална тенденция, която да не може да бъде променена. Това означава, че ние живеем в надежда – надежда, която е съградена върху вяра и която се проявява чрез любов.

Следователно, амилениалната есхатология ни дава едно реалистично, и все пак като цяло оптимистично виждане за света и живота. Това е една есхатология, която е вдъхновяваща, даваща бодрост и предизвикваща. Това е една есхатология, която ни дава вдъхновено видение за господството на Христос над историята и за окончателни триумф на Неговото царство.   


[1] See Anthony A. Hoekema, The Christian Looks at Himself (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans, 1975).

[2] Забележете например, как Йоан ни казва, че духът на антихриста е вече в света в наше време. (1 Йоан 4:3). 

[3] G. C. Berkouwer, в своята скорошна книга, The Return of Christ (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans, 1972), показва как Писанието изисква от нас да мислим за „белезите на ремето“ като отнасящи се за цялата християнска епоха.   (стр.. 235-59).

[4] Библейските доказателства за едно общо възкресение вече бяха дадени в обяснението на Откровение 20:1-6. За допълнителни основания срещу идеята за множество възкресения виж L. Berkhof, Systematic Theology (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans, 1941), pp. 724-27.

[5] Gerhard Kittel, ed., Theological Dictionary of the New Testament, trans. and ed. Geoffrey Bromiley (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans, 1964), I, 380-81.

11 thoughts on “Амилениализма – част 3

  1. Здравейте!

    В настоящата статия видях доста правилни обяснения на библейските истини. Но има и неща, които да голяма степен противоречат на Божието слово. Ако правилно съм разбрал, говори се, че по време на Милениума праведните ще бъдат на земята с Господ Исус Христос. Само че в „Йоан“ 14 глава Господ не казва, че ще дойде за да остане при учениците Си, а „ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие“. А преди тези думи им известява, че отива при Отца Си. Тогава къде ще води спасените? При Него.
    В „Откровение“ 4 глава се говори за едно стъклено море:

    „Откровение“ 4:6. И пред престола имаше нещо като стъклено море, подобно на кристал, а насред престола и около него – четири живи същества, покрити с очи и отпред, и отзад.

    А в „Откровение“ 15:2. Видях и нещо като стъклено море, размесено с огън, и тези, които бяха победили звяра и образа му, и числото на името му, стояха при стъкленото море, като държаха Божии арфи.

    Следователно спасените са около Божия престол, който е на небесата, както се казва в „Откровение“ 4 глава.
    И не само тези стихове говорят къде ще бъдат спасените през 1000-та години. В „Откровение“ 16 глава се описват язвите, които ще бъдат нанесени на непокорните. Всякаква възможност за живот на земята е ликвидирана. Въздухът, водата, храната, животните – са унищожени , а планините и островите потъват в моретата. А в „Еремия“ се казва:

    „Еремия“ 25:33. В онзи ден убитите от Господа ще лежат
    от единия до другия край на земята;
    няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани;
    ще бъдат за тор по повърхността на земята.

    Може ли в такъв случай на земята да има някакъв живот? Не.

    Само че спасените няма да бъдат във вид на „души“, както авторът казва, а ще бъдат съвсем реални – в славните си тела. Мъртвите праведни ще възкръснат от гробовете и заедно с живите праведни ще бъдат променени „в миг на око“. След което ще посрещнат Господ и ще бъдат с Него през 1000 години. И чак след това с Новия Ерусалим ще бъдат свалени на земята.
    Аз не зная как разбира авторът състоянието на починалите, но Библията съвсем не потвърждава наличието на задгробен живот, та някъде да съществуват „души“. Душата представлява живият човек:

    Битие 2:7
    7. И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

    Бог вдъхва в тялото от пръст живот и то става душа. Не се казва, че е вкарал в тялото душа. Ако се приеме второто схващане, цялата Библия става безпредметна, защото излиза, че човекът е безсмъртен и няма нужда от Спасител. Казано с други думи, ако човекът има душа, тя ще си живее вечно, без да има значение дали греши или не. Само че не е така. Божието слово казва : „Защото заплатата на греха е смърт“/Рим. 6:23/. Т.е. този, който няма Изкупителя, ще умре завинаги.

    Поздрави!

  2. Скъпи Георгиев,думите в Бит.2:7 въобще не подкрепят вашата странна теория,לנפש חיה означава живо същество.
    Душа е много по-обхватен термин,неговото използване в Библията не се свежда до съботянската пропагандна недомислица „Душата представлява живият човек“.
    Много поздрави и оставете съботянското сектанство.

  3. Здравей Георгиев,
    За да разбереш по-добре амилениалното виждане за милениума може би е добре да прегледаш също 1 и 2 част на анализа на Хоекема както и статията на Уорфийлд „Миленуим и апокалипсис“ (можеш да я намериш в същия блог). Книгата на Уилкок върху Откровение издадена от серията на Нов човек „Библията говори и днес“ защитава като цяло същото виждане и би ти дала една по-широка перспектива. Ако след това не разбираш или не си съгласен с нещо с удоволствие ще продължим разговора. Засега обаче от това което каваш виждам, че не ти е съсвем ясно амилениалното разбиране нито за грабването, нито за милениума, нито за основните принципи за тълкуване на Откровение, което то защитава, нито за понятията ново небе и нова земя, в смисъла, в който тези автори ги употреняват.
    Аз не казвам, че те са задължително или във всичко прави. Още повече бих се радвал ако всеки изследва и мисли върху Божието слово. Ще се радвам ако тези преводи те стимулират към това дори и да не си съгласен с тях (в което няма нищо лошо).
    Поздрави:
    Радостин

  4. Здравей, Душевадец!

    Много ще ми е приятно да чуя коментар на стиховете:

    „Еклисиаст“ 9: 5. Защото живите поне знаят, че ще умрат;
    а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
    понеже споменът за тях е забравен;

    10. Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го;
    защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш.

    „Йов“ 14:10. Но човек умира и прехожда.
    Да! Човек издъхва и къде е той?

    11. Както водите чезнат в морето
    и реката престава и пресъхва,

    12. така човек ляга и не става вече;
    докато небесата не преминат, те няма да се събудят
    и няма да станат от съня си.

    Даниил 12:2
    2. Пророчество за края на времената
    Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение.

    Йоан 5:28-29
    28. Не се чудете на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му

    29. и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

    Та ако праведните са в рая, тогава защо ще се събуждат и излизат от пръстта на земята?

  5. Georgiev,в Еклисиаст няма учение за „душата“,това което даваш е повикът на едно сърце,което разсъждава върху живота.
    Иов също не учи нищо за „душата“,ако се вгледаш внимателно в Даниел „Б“ сам ще видиш че текста не говори за „душата“.
    Иоан за „душата“ ли говори или за телата(guf),koe визира текста според теб?

    Прочети и много други текстове,които надявам се поне малко ти подкажат какво е човека,а също и какво не е .
    Понеже все пак темата е за тълкуването на Откровение,то как четеш например 6:9-10.

  6. Здравей, Душевадец!

    В „Откровение“ има прекалено много символи. Ако допуснем, че се говори за някакви „души“ на спасени хора, то излиза, че в Рая ще обитават само изверги. Когато Господ умираше, не каза на убийците Си, че ще им отплати по най-жестокия начин, а се молеше на Отец да им прости това, което вършат. Йоан казва в едно от своите послания:

    1 Йоаново 2:6
    6. Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос.

    Може ли в такъв случай Господ да прости на убийците Си, а Неговите последователи/и спасени !!!/ да искат отмъщение. И не само искат , но не мислят за нищо друго. Вместо да се предадат на райско блаженство, те мечтаят за мъст…
    Още нещо. В тези стихове би трябвало да се говори за всички убити поради верността им към Христос, което означава, че става въпрос за векове. Дали техните убийци са все още живи, та трябва да бъдат съдени? Или съгласно езическото вярване, че неправедните се мъчат веднага в „ада“ след смъртта, на спасените не им стига този факт, та искат още и още да се увеличава отмъщението!
    Странни обитатели на Рая…

    Та такива работи. Ако човек е убеден, че има „душа“, тогава трябва да обясни какво пише в „Битие“ 2:7. Не може да да има това, което не е дадено.

    Благословена събота!

  7. В адвентната „църква“ имате много странно отношение към Бога.
    Вземам повод от думите ти „Ако допуснем, че се говори за някакви “души” на спасени хора, то излиза, че в Рая ще обитават само изверги“,за да ти напомня че тези хора желаят справедливост,ако смяташ че справедливоста тъждествена с извергско дело,то тогава не зная какво да ви кажа.
    На толкова места в Библията се описва Божията справедливост,която дори понякога е предадена с много тежки думи.
    Битие 2:7 не разкрива потвърждение на адвентната вяра,защото превода означава че човек е станал живо същество,не разкрива това което ти е проблема.
    Той се изяснява в много други места,където целенасочено е писано по въпроса.

    Изтрих последната част на този коментар защото не е свързана с разглеждането на темата и е насочена лично срещу друг участник. Радостин

  8. Бих искал да помоля всички да говорят за даден текст или идея, а не да коментират църквата или личността на останалите участници в дискусията. Ако това не се спазва ще бъда принуден да редактирам или да трия мнения.
    Радостин

  9. Божието царство е вечно царство независимо дали го признаваме, приемаме или покоряваме. Данаил 13 Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него.14 И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е |царство|, което няма да се разруши.

  10. Данаил 7:27 А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, |които| са светиите на Всевишния, Чието царство е ВЕЧНО
    царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.