Амилениализма – част 1


АМИЛЕНИАЛИЗМА

Част I

ТЪЛКУВАНЕ НА ОТКРОВЕНИЕ 20

от Антъни Хоекема

a_hoekema.jpg

Антъни Хоекема е роден в Холандия, а през 1923 емигрира в САЩ. Той следва в Calvin College (A.B.), University of Michigan (M.A.), Calvin Theological seminary (Th.B.) и Princeton Theological seminary (Th.D., 1953). След като служи като свещеник в няколко Християнски реформирани църкви той става асоцииран професор  в Calvin College (1956-58). От 1958 до 1979, когато се пенсионира, е професор по систематическо богословие в Calvin Theological Seminary в Гранд Репидс, Мичиган.  Професор Хоекема прекарва 2 години в Оксфорд, Англия (1965-66, 1973-74) и е написал The Four Major Cults (1963), What about Tongue-Speaking? (1966), Holy Spirit Baptism (1972), The Bible and the Future (1979). Той е съавтор на  The Meaning of the Millennium от където е вази статия (1977).

Моята дискусия за амилениалното разбиране на милениума ще включи следните теми: тълкуването на книгата Откровение, тълкуване на Откровеие 20: 1-6, поглед към старозаветните пасажи, за които се смята, че предсказват земно 1000 г.  царство, кратък преглед на амилениалната есхатология и обобщение на някои от следствията от амилениалната есхатология.

Няколко думи за терминологията. Термина амилениализъм не е особено удачен. Той предполага, че амилениалистите или не вярват в никакъв милениум или че просто игнорират първите 6 стиха от Откровение 20, които говорят за милениално управление. Нито едно от тези 2 твърдения не е вярно. Макар да е истина, че амилениалистите не вярват в буквално земно управление, което следва завръщането на Христос, терминът амилениализъм не е подходящо писание на техните виждания. Професор Джой Адамс от Уестминстръската семинария във Филаделфия предлага терминът амилениализъм да бъде заменен с реализиран милениализъм. Последния израз наистина описва амилениланата позиция по-точно от обичайно използвания понеже „амилениалистите“ вярват, че милениума от Откровение 20 не е изцяло бъдещ, а е в процес на реализиране сега. Все пак изразът реализиран милениум е доста непохватен заменяйки една представка в 3-срична дума. Поради тази причина независимо от недостатъците и ограниченията на думата аз ще продължа да използвам по-краткия и по-познат термин амилениализъм.

Тълкуването на книгата Откровение

За да разберем основата на амилениалния възглед за милениума ние трябва първо да се занимаем с въпроса за тълкуването на книгата Откровение. Нека да предположим, например, че тя ще бъде тълкуване изключително по футуристичен начин и се отнася за събитията, които се случват около и по времето на христовото второ идване. Нека да предположим по-нататък, че описаното в Откровение 20 трябва по необходимост да следва хронологичния ред, който е описан в глава 19. Тогава сме длъжни да вярваме, че 1000 г. царуване описано в 20:4 трябва да се случи след връщането на Христос описано в 19:11. Но ако гледаме на Откровение 20:1-6 като описващо случващото се през цялата история на църквата започвайки с 1-то идване на Христос ние ще получим разбиране за милениум много по-различно от току що споменатото. Поради тази причина по необходимост първо трябва да кажем нещо за начина, по който книгата Откровение трябва да бъде тълкувана.

Системата за тълкуване на книгата Откровение, която на мен ми се струва най-задоволителна (макар че не е лишена от трудности) е известна като прогресивен паралелизъм  умело защитаван от Уилям Хендриксън в More Than Conquerors неговият коментар на Откровение. Според това виждане книгата Откровение се състои от 7 части, които са паралелни една на друга, всяка от които описва църквата и света от времето на първото до второто идване на Христос. Първата от тези 7 секции се намира в глава 1-3.

Йоан вижда възкръсналия и прославен Христос сред 7 златни светилника. Подчинявайки за на заповедта на Господа Йоан пише писмо до всяка от 7-те църкви в Мала Азия. Видението на прославения Христос заедно с писмата до 7-те църкви очевидно формират една секция. Когато четем тези писма 2 неща ни правят впечатление:

Първо, има споменаване на събития, хора и места свързани с времето когато книгата Откровение е била писана. Второ, принципите, заповедите и предупрежденията съдържащи се в тези писма имат стойност за църквата от всяко време. На практика, тези две наблюдения ни предоставят ключ за тълкуването на цялата книга. Понеже книгата Откровение е била адресирана към църквата от 1-ви век нейното послание съдържа споменаване на събития случващи се по това време и по тази причина е била разбираема за християните от тези дни. Но понеже книгата също така е била предназначена и за църквата през вековете нейното послание е също така актуално и за нас днес.

Втората от тези 7 секции е видението на 7 печата, което се намира в гл. 4-7. Йоан е взет на небето и вижда Бог седящ на Своя блестящ престол. Различните печати са счупени и са описани различни Божии наказания върху света. В това видение ние виждаме понасящата изпитания и преследвана църква на фона на победата на Христос.

Третата секция в глави 8-11 описва 7 тръби на осъждението. В това видение ние виждаме църквата отмъстена, защитена и побеждаваща.

Четвъртата секция, глави 12-14 започва с  видение на жена раждаща син който един змей очаква да изяде веднага щом се роди  – явна препратка към раждането на Христос. Останалата част от секцията описва продължаващата съпротива на змея (който е сатана) от църквата. Тази секция също така ни запознава с 2-та звяра, които помагат на змея: звяра от морето и звяра от земята.

Петата секция се намира в глави 15-16. Тя описва 7-те чаши на гнева и така по много образен начин описва последното изливане на Божия гняв върху тези, които отказват да се покаят.

Шестата секция, глави 17-19 описва падането на Вавилон и на зверовете. Вавилон представлява светския град – силите на секуларизма и безбожието, които се противопоставят на Божието царство. Краят на глава 19 описва изливането на последното наказание върху двамата помощника на змея: звяра от морето и лъжепророка, който изглежда е идентичен със звяра от земята (виж 16:13).

Седмата секция, глави 20-22 описват гибелта на змея, с което завършва премахването на противниците на Христос. В допълнение тя описва последния съд и окончателния триумф на Христос и Неговата църква и обновената вселена, която тук е наречена ново небе и нова земя.

Забележете, че макар тези 7 секции да са паралелни една на друга в тях също така се наблюдава определен есхатологичен прогрес. Последната секция например, ни отвежда по-напред в бъдещето от останалите. Макар последния съд вече да е бил обявен в 1:7 и описан накратко в 6:12-17 той не е показан с пълни подробности до 20:11-15. Макар окончателната радост на изкупените в бъдещия живот да е била намекната в 7:15-17 едва в глава 21 ние намираме детайлно и пълно описание на благословенията в новата земя (21:1-22:5). Поради тази причина този начин на тълкуване е наречен прогресивен паралелизъм.

В тези 7 секции се наблюдава есхатологична прогресия не само по отношение на отделните секции, но също така и по отношение на книгата като цяло. Ако приемем, че книгата Откровение описва борбата между Христос и неговата църква от една страна и враговете на Христос и на църквата от друга ние можем да твърдим, че първата половина от книгата (гл. 1-11) описват борбата на земята разказвайки как църквата е преследвана в света. Втората част от книгата (гл. 12-22) ни представят по-дълбокото духовно измерение на тази борба описвайки преследването на църквата от змея (сатана) и неговите помощници. В светлината на този анализ можем да видим как последната секция на книгата (глави 20-22) заема на своето място описвайки съда над сатана и неговото окончателно унищожение. Тъй като сатана е основния враг на Христос логично е неговото поражение да бъде описано последно.

Тълкуване на Откровение 20:1-6

Сега ние сме готови да продължим с тълуването на Откровение 20:1-6, единствения пасаж в библията който говори конкретно за 1000 царуване. Забележете първо,ч е пасажа очевидно се разделя на 2 части: ст. 1-3 които описват връзването на сатана и ст. 4-6 които описват 1000 г. царуванме на душите с Христос.

Премилениалното тълкуване вижда тези стихове като описание на милениалното царуване на Христос на земята, което ще започне след Неговото второ идване. Вярно е, че предишната глава говори за второто идване (виж 19:11-16) и ако човек мисли за Откровение 20 като описваща това, което следва хронологично след описаното в гл. 19 той наистина може да заключи, че милениума в Откровение 20:1-6 ще се случи след връщането на Христос.

Все пак, както беше посочено по-горе, глави 20-22 съставляват последната от 7-те секции на книгата Откровение и следователно не описват това, което следва връщането на Христос. Вместо това Откровение 20:1 ни връща отново в началото на новозаветната епоха.

Че това е правилното тълкуване на тези стихове е ясно не само от казаното по-рано, но и от факта, че тази глава описва поражението и окончателната гибел на сатана. Наистина поражението на сатана започва с първото идване на Христос както вече е било показано ясно в 12:7-9. Че милениалното царство описано в ст. 4-6 се случва преди 2-то идване на Христос е очевидно от факта, че последния съд, за който се говори в ст. 11-15 на тази глава е описан като случващ се след 1000 царство. Не само в книгата Откровение, но и навсякъде в Новия Завет последния съд е свързван с 2-то идване на Христос (виж Откр. 22:12 и следните пасажи: Мт. 16:27; 25:31-32; Юда 14-15 и особено 2 Сол. 1:7-10). Ако нещата стоят по този начин очевидно е, че 1000 г. царство в Откровение 20:4 трябва да се случи преди, а не след 2-то идване на Христос.

Нека сега да се вгледаме по отблизо в самия текст на Откровение 20:1-6. Започваме със стихове 1-3

И видях, че от небето слизаше един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, древната змия, която е дявол и Сатана, и го върза за хиляда години; и като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.

В тези стихове е описано връзването на сатана. За змеят, който ясно определя себе си като „дявол и сатана“ е казано, че е вързан за 100 г. и е хвърлен в място наречено „бездната.“ Целта на това връзване е „да не мами вече народите докато не се свършат 1000 г.“

Книгата Откровение е пълна със символични числа. Очевидно числото 1000, което е използвано тук не трябва да бъде разбирано буквално. Понеже числото 10 символизира завършеност и понеже 1000 е 10 на трета степен ние можем да мислим за израза „хиляда години“ като означаващ завършен, много дълъг период с неопределена продължителност. В съгласие с това, което беше вече казано за структурата на книгата и в светлината на стихове 7-15 от същата тази глава (които описват „малкото време“ на сатана, последната битка и последния съд) можем да заключим, че периода от 1000 г. се простира от първото идване на Христос почти до момента на 2-то Му идване.

Тъй като „огненото езеро“ споменато в ст. 10, 14 и 15 очевидно е описание на мястото на последния наказание, „бездната“ спомената в ст. 1 и 3 не може да бъде място на последния наказание. По-скоро думата „бездна“ трябва да бъде разбирана като фигуративно описание на начина, по който действията на сатана ще бъдат възпрепятствани през 1000 г. период.

Какво се има в предвид под връзване на сатана? В старозаветните времена поне до поставраамовата ера всички народи в света освен Израел са били, да се изразим така, под управлението на сатана. По това време хората от Израел са били приемници на Божието специално откровение, така че те са знаели Божията истина за себе си, за своята греховеност и за начина, по който са били в  състояние да получат прощение и спасение. Все пак по това време останалите народи на света не са знаели тези истини и така са тънели невежество (виж Деяния 17:30) – освен по отношение на отделни хора, семейства или градове, които са влизали в контакт с Божието специално откровение. Човек може да каже, че по това време тези народи са били мамени от сатана така както първите ни прародители са били измамени от него когато са съгрешили в едемската градина.

Точно преди Своето възнесение, Христос дава на своите ученици великото поръчение: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всички народи“ (Матей 28:19). В този момент човек може да си представи какви объркани въпроси са искали да зададат учениците: Как можем да направим това ако сатана продължава да мами народите както преди? В Откровение 20:1-3 Йоан дава отговор на този въпрос Перифразиран той би звучал по следния начин: „В ерата на благовестието, която сега започва, сатана няма да бъде в състояние да продължава да мами народите по начина, по който го е правил в миналото, понеже ще бъде вързан. Следователно, през целия този период вие, учениците на Христос, ще бъдете в състояние да проповядвате благовестието и да правите ученици от всички народи.“

Това не означава, че сатана няма да бъде в състояние да нанесе никаква вреда докато е вързан. Това означава единствено, че Христос казва: Докато е вързан сатана няма да може да мами народите, така че те да не могат да научват Божията истина. По-нататък в главата ни е казано, че когато 1000 г. се свършат сатана ще бъде освободен от своя затвор и ще отиде да мами народите и да ги събере, за да воюват и ако е възможно да унищожат Божиите хора (ст. 7-9). Той няма да може да направи това докато е вързан. Следователно, ние заключаваме, че връзването на сатана през ерата на благовестието означава, че първо, той няма да може да спре разпространението на благовестието и второ, няма да може да събере всички Божии врагове, за да нападнат църквата.

Има ли нещо в Новия завет, което да показва, че сатана е вързан от времето на първото идване на Христос? Наистина има. Когато фарисеите обвиняват Исус, че изгонва демони чрез силата на сатана Исус отговаря: „Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да ограби покъщнината му, ако първо не го върже? Тогава ще ограби къщата му“ (Матей 12:29). Интересно е, че думата използвана от Матей, за да опише връзването на силния човек е същата дума използвана в Откровение 20, за да опише връзването на сатана. Човек може да каже, че Исус връзва сатана когато възтържествува над него в пустинята, отказвайки да се поддаде на неговите изкушения. Исус изгонваше демоните, така че това, което ни учи в този пасаж е доказателство за Неговия триумф. Човек може да възрази, че връзването на сатана, споменато тук е казано във връзка с изгонването на демони, а не с проповядването на благовестието. Но аз бих отговорил, че изгонването на демони е доказателство за присъствието на Божието царство (Мт. 12:28) и именно защото Божието царство е дошло благовестието може да се проповядва на всичките народи (виж Мт. 13:24-30; 45-50).

Когато 70-те се връщат от своята проповедническа мисия и казват на Исус: „Господи, дори и демоните ни е покоряват в твоето име“ Исус отговаря: „Видях сатана паднал от небето като светкавица“ (Лука 10:17-18). Излишно е да казвам, че тези думи не трябва да се тълкуват буквално. По-скоро те трябва да се разбират в смисъл, че Исус вижда в делата на своите ученици доказателство, че на царството на сатана е бил нанесен съкрушителен удар – т.е., че на практика току що се е случило едно определено връзване на сатана, едно внезапно ограничаване на неговата сила. В този случай падането, или връзването на сатана се свързва директно с мисионерската активност на учениците на Христос.

Друг пасаж, който свързва ограничаването на действията на сатана с христовото мисионерско изпращане е Йоан 12:31-32 „Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.. Интересно е да отбележим, че глаголът, който тук е преведен като „изхвърлен“ (ekballo) произлиза от същия глагол който е използван в Откровение 20:3 „Той (ангелът) го хвърли (ballo) в бездната.“ Още по-важно е наблюдението, че сатана е „изхвърлен вън.“ Тук това е свързано с факта, че не само евреите но и хора от всички националности ще бъдат привлечени към Христос когато бъде повесен на кръста.

Тогава ние виждаме, че връзването на сатана описано в Откровение 20:1-3 означава, че по време на ерата на благовестието, в която сега живеем неговото влияние, макар и не напълно премахнато, ще бъде намалено до такава степен, че той няма да бъде в състояние да препятства разпространението на благовестието към народите от света. Поради връзването на сатана през настоящата епоха народите няма да могат да победят църквата, но църквата ще завладява народите.

Сега се придвижваме към ст. 4-6, пасажът свързани с  1000г. царство.

И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си за Исус и поради Божието слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години. Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение , който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила; а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години.

По-рано отбелязахме, че ст. 1-3 говорят за 1000 г. период. Сега можем да видим, че за същото говорят и ст. 4-6. Макар да е възможно да разбираме 1000 г. от ст. 4-6 като период различен от 1000 г. в ст. 1-3 няма убедителна причина, поради която да правим това. Следователно, безопасно можем да приемем, че ст. 1-3 и ст. 4-6 се отнасят до същия период от 1000 г. Периода както казахме, обозначава цялата НЗ диспенсация от времето на 1-то идване на Христос до малко преди второто Му завръщане.

Нека да разгледаме по-внимателно ст. 4: „И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си за Исус и поради Божието слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години.“ Първия въпрос, който трябва да зададем тук е: Какви са тези престоли? Леон Морис отбелязва, че в книгата Откровение думата „престол“ е използвана 47 пъти и всички те без 3 (2:13; 13:2 и 16:10) се появяват в небето. Когато добавим към това наблюдение и факта, че Йоан вижда „душите на тези, които са били обезглавени“ ние потвърждаваме своето заключение, че видението на Йоан се отнася за небето. Ние можем да кажем, че докато 1000 г. период описан в тези 6 стиха е един и същ като ст. 1-3 описват какво се случва на земята, а ст. 4-6 какво става на небето по същото време.

Йоан вижда тези, на които е дадена власт да съдят (буквално тези, на които е даден съда) да седят на престоли. Книгата Откровение отделя голямо внимание на въпросите свързани със справедливостта особено за преследваните християни. Следователно, от голямо значение е, че във видението на Йоан на тези, които седят на престолите е дадена власт да съдят. Йоановото описание като „седящи на престоли“ е конкретен начин да се изрази на мисълта, че те царуват с Христос (виж последната част от ст. 4). Очевидно това царуване включва власт да съдят. Дали това означава просто да се съгласят и да благодарят за съдбите извършени от Христос или,че на седящите на престолите е дадена властта сами да съдят относно нещата случващи се на земята не ни е казано. Във всеки случай управлението на Христос, което е описано тук явно включва някаква част от Неговата съдебната дейност (виж Данаил 7:22).

Ние питаме на следващо място: Кои стоят на престолите? Отговорът е даден в останалата част на стиха. „И видях душите на тези, които са били обезглавени поради свидетелството за Исуса и заради Божието слово.“ Тъй като Йоан ни казва, че е видял „душите на тези, които са били обезглавени“ е напълно ясно, че той не говори за хора, които все още живеят на земята. Наистина, понякога думат преведена тук като „душа“ (psuchai) може да описва хора, които все още живеят на земята – както например в Деяния 2:41 „И в същия ден се прибавиха около 3000 души.“ Но в Откровение 20:4 това значение на думата psuchai не може да бъде използвано. Човек не може да преведе tas psuchas ton pepelekismenon като „хората на тези, които са били обезглавени.“ Тук думата psuchai означава душите на хора, които са умрели. Текста на практика е един вид паралел на по-ранен пасаж в Откровение 6:9 „А когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха„.

Ако някой попита как Йоан е в състояние да види душите на тези, които са умрели отговорът е, че Йона вижда всичко това във видение. Някой също така би могъл да попита: Как Йоан може да види ангел да хваща сатана и да го връзва за 1000 г?

Йоан вижда душите на тези, които са били обезглавени поради своето свидетелство за Исус и заради Божието слово. С други думи той вижда душите на мъчениците – вярващите, които са претърпели мъченическа смърт заради своята вярност към Христос. Когато Йоан пише Откровение мнозина християни са били убивани заради своята вяра. Не е нужно да се казва, че записаното тук видение би донесло голямо утешение на приятелите и роднините на тези мъченици; Йоан вижда техните души сега стоящи на престоли в небето вземайки участие в съда.

Те не са се поклонили на звяра и на образа му нито са приели неговия знак на челото или на ръката си.“  New International Version предава тези стихове като че ли те са по-нататъшно описание на мъчениците споменати в предишната клауза. Но съществува и друга възможност, която е отразена в American Standard Version „и така не са се поклонили на звяра нито на образа му нито са приели белега му  на ръката и челото си.“ По-рано в книгата невярващите противници на Христос и Неговото царство са описани като тези, които се покланят на звяра или на неговия образ и които са приели белега му на челото или на ръката си (13:8; 15-17; 14:9-11). Обратно, вярващите, които остават верни на своя Господ са описани като победители над звяра (15:2) или като не се покланят на звяра и неговия образ (13:15). Следователно, аз приемам, че с израза, който сега разглеждаме Йоан описва една група по-широка от тази на мъчениците. Под „тези, които не са се поклонили на звяра нито са приели неговия образ на ръката или на челото си“ Йоан има в предвид всички християни, които са останали верни на Христос и са се противили на антихристиянските сили – с други суми всички християни, които са останали верни до края. Тези, които са загинали с мъченическа смърт са част от тази група, но не са цялата група (Макар че тук Йоан не говори конкретно за души ние можем разумно да приемем, че той все още говори за душите на вярващите, които са умрели понеже темата е за душите на тези, които са били убити.)

Сега следват най-противоречивите думи в пасажа: „Те оживяха и царуваха с Христос 1000 г.“ Премилениалните тълкуватели както диспенсационалисти така и недиспенсационалисти, разбират тези думи като отнасящи се до буквалното възкресение от мъртвите и така намират в пасажа доказателство за 1000 г. управление на Христос на земята след 2-то идване. Това ли е правилното тълкуване на пасажа?

Трябва да признаем, че гръцката дума преведена като „оживяха“ (ezesan) може да се отнася до физическо възкресение (както е например в Мт. 9:18; Римл. 14:9; 2 Кор. 14:3; Откр. 2:8). Все пак въпросът е дали това е нейния смисъл тук.

Че тук Йоан говори за някакъв вид възкресение е очевидно от 2-то изречение на ст. 5: „Това е първото възкресение.“ – думи, които очевидно се отнасят до живота и управлението с Христос от ст. 4. Но дали „първото възкресение“ е физическо възкресение – възкръсване на тялото от мъртвите? Очевидно не, тъй като възкресението на тялото е споменато по-късно в главата като нещо различно от това, което се споменава тук (ст. 11-13). Само ако някой вярва в 2 телесни възкресения той би бил в състояние да разбере ezesan в ст. 4 като отнасящ се до телесно възкресение. Понеже Писанието навсякъде учи единствено за 1 телесно възкресение, което ще включва както вярващите така и невярващите (виж Йн. 5:28-29, Деян. 24:15) описаното в последната част на ст. 4 трябва да бъде нещо различно от физическото или телесното възкресение, което предстои.

Какво тогава означават думите „те оживяха и царуваха с Христос 1000 г.“? Ключа вече е бил даден в ст. 4а. Там Йоан казва: „И видях престоли и на тях седяха тези, на които беше дадена власт да съдят.“ Останалата част от стиха обяснява, че тези, които стоят на престолите са душите на вярващите, които са умрели – мъчениците за вярата и други християни, които са останали верни на Христос до края на живота си. Това е групата, която Йоан вижда като „живеещи и царуващи с Христос.“ Макар тези вярващи да са мъртви Йоан ги вижда като живи не в телесен смисъл, но в смисъл, че в небето те се наслаждават на живот и общение с Христос. Това е живот в голямо щастие (виж думите на Павел в Фил. 1:23 и 2 Кор. 5:8). Това е живот, в който те седят на престоли споделяйки царуването на Христос над всичко и дори съдейки заедно с Него! Това небесно царуване е изпълнение на обещанието записано по-рано в книгата: „На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол.“ (3:21).

Можем да оценим значението на това видение когато си припомним, че църквата по времето на Йоан е била жестоко подтискана и често преследвана. За тези вярващи е било голямо утешение да знаят, че макар мнозина от християните да са умрели, а някои дори са били жестоко екзекутирани като мъченици сега те всъщност са живи в небето доколкото това е отнася до техните души – за 1000 г. – т.е. за цялата ера на благовестието докато Христос не се върне отново, за да възкреси телата на тези вярващи от гробовете.

В тези стихове няма индикация, че Йоан описва земно милениално царуване. Сцената, както видяхме, е поставена на небето. В ст. 4-6 не е казано нищо за земята, за Палестина като център на това царуване или за евреите. 1000 г. управление в Откровение 20:4 е царуването с Христос в небето на душите на починалите вярващи. Това царуване не е нещо, което трябва да очакваме в бъдеще – то тече в момента и ще продължи докато Христос се върне. Следователно, израза реализиран милениум е удачно описание на виждането, което защитаваме – стига да помним, че говорим за небесен, а не за земен милениум.

Следващото изречение ст. 5а е вмъкнато „Останалите мъртви не оживяха докато не се свършиха 1000 години„. Аз вече посочих причините, поради които не вярвам, че тези думи описват едно физическо възкресение, което се случва след милениума. Думата ezesan („живеят“ или „оживяха„) така както е използвана в изречението трябва да означава същото, което означава в предишното изречение. Тук Йоан говори за невярващите мъртви – „останалите от мъртвите“ отличавайки ги от вярващите мъртви, които той току що е описал. Когато той казва, че останалите мъртви не са оживели той има в предвид точно обратното на това, което току що е казал за вярващите мъртви. Невярващите мъртви, казва той, няма да живеят или да царуват с Христос по време на този 1000 г. период. Докато вярващите след смъртта си се наслаждават на нов вид живот в небето с Христос, в който споделят управлението на Христос след смъртта си невярващите не споделят нито този живот нито това управление.

Че това е вярно за 1000 г. период е намекнато с думите: „докато не се свършиха 1000 г.“ Гръцката дума преведена тук като „докатоachri означава, че това, което е казано тук остава вярно за целия период от 1000 г. Използването на думата „докато“ не означава, че тези невярващи мъртви ще живеят или царуват с Христос след като този период свърши. Ако това беше целта можехме да очакваме мисълта да бъде изказана ясно. (За примерно подобно изказване виж Откр. 20:3). По-скоро това, което се случва на невярващите мъртви след като 1000 г. са свършили е наречено в ст. 6 „втората смърт.“ Когато в ст. 6 се казва, че „втората смърт“ няма да има власт над вярващите мъртви се има в предвид и че „втората смърт“ ще има сила над невярващите мъртви. Какво означава „втората смърт„? Ст. 14 обяснява: „Това е втората смърт – огненото езеро.“ Тогава втората смърт означава вечно наказание след възкресението на тялото. Следователно, що се отнася до невярващите мъртви, след като се свършат 1000 г. в тяхното състояние ще настъпи промяна, но това няма да е промяна към о-добро, а към по-лошо.

Йоан продължава и казва: „Това е първото възкресение.“ Тези думи описват какво се е случило на вярващите мъртви, за които Йоан говори в ст. 4 преди вмъкнатото изречение, което току що разгледахме. В светлината на казаното по-горе трябва да разбираме тези думи като описващи не едно телесно възкресение, а по-скоро като преминаване от физическа смърт към живот в небето с Христос. Този период тук е наречен „възкресение“ – необичайно използване на думата, разбира се, но съвършено разбираемо на фона на предшестващия я контекст. Израза „първото възкресение“ загатва, че наистина ще има „второ възкресение“ за вярващите мъртви – възкресение на тялото, което ще се случи когато Христос се върне в края на 1000 г. период.

След това в ст. 6 Йоан казва „Блажен този, който участва във второто възкресение.“ Следващите думи показват причината за това блаженство: „Над тези втората смърт няма да има власт.“ Втората смърт както видяхме означава вечно наказание. Думите за втората смърт загатват, че „първото възкресение,“ което Йоан току що е споменал не е телесното възкресение. Защото ако тук трябва да смятаме вярващите за физически възкресени те вече биха се наслаждавали на пълното и цялостно блаженство на бъдещия живот и няма нужда да се казва, че над тях втората смърт няма д има сила.

а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години“ (ст. 6б). През целия този 1000 г. период вярващите мъртви ще се покланят на Бога и на Христос като свещеници и това ще продължи докато Христос се върне и след възкресението на тялото тези вярващи мъртви ще бъдат в състояние да се покланят на Христос, ще служат на Христос и ще царуват с Христос по дори по-богат начин отколкото правят сега. Тогава те ще се покланят на Бога и ще му служат за цялата вечност в безгрешно съвършенство с прославени тела на новата земя.

Това тогава е амилениалното тълкуване на Откр. 20:1-6. Разбиран така пасажа не казва нищо за земното царуване на Христос над едно като цяло еврейско царство. По-скоро той описва царуването на душите на починалите вярващи с Христос в небето. Те царуват по времето между своята смърт и второто идване на Христос.

Виж още:

Част 2

Част 3

19 thoughts on “Амилениализма – част 1

  1. Една поправка само , в 6 ти стих на 20 глава се казва .“ „Блажен този, който участва във първото възкресение.”

    А по горе е написано „второто възкресение “ , което е някаква грешка.

    Като цяло аз нямам , ясна позиция по този въпрос , чел съм коментари и на диспенсионисти , постмилениалисти и сега се запознавам по добре и с позицията на амилениализма.
    Нещата не са ясни и това явно не е случайно.
    В писаното от Хьокема , личи доста ясно обснована позиция.Но ми прави впечатление , че основните камъни на която се гради тя , са доста спорни.Тоест могат и да се тълкуват и другояче , както диспенсационистите.
    Например буквално.Буквални хиляда години.Буквално земно царство.
    Това , че вярващите мъртви оживяват и царуват с Христос 1000 години е ясно казано , естествено , че те оживяват и то в някакви тела които явно не могат да умрат иначе няма никаква логика , но защо да не царуват точно 1000 години?
    По принцип Библията е добре да се тълкува преди всичко буквално , иначе може да стане страхотна каша.
    Така или иначе , тези три възгледа са основните , и вече , дано Господ ни дава мъдрост в истината.Засега ми се струва че Премилениалистите са прави.

    Няколко въпроса имам:
    – Какво са мислели по въпроса ранните християни?Как можем го разбра това?Тези християни от 100 до към 250 година сл.Хр.?
    -Ако сме в тн. Милениум сега , както твърдят амилениалистите , кой е бил антихриста , и какви свидетелства от миналото имаме за такава учудваща личност , дето и огън може да свали от небето.?
    -Какъв е този печат на звяра , аз в миналото не го виждам , нито образ на звяра дето да говори?
    -Къде в миналото са тези апокалиптични картини , които виждаме в Откровение ?
    Защото те определено са преди милениума.А ако сега е милениума , те трябва да са се случили вече или ?
    Изобщо като чета 19 и 20 глава на откровение , виждам ясно , че те са хронологически подредени , нещата се случват в тях едно след друго , много странно ми се вижда твърдението на Хьокема , че това не са хронологически подредени събития и милениума започвал много по рано , аз това не го виждам в Откровение така.

    Ако някой има на сърце може да отговори , или просто да коментира , въпросът е много интересен и важен.
    Поздрави на всички!

  2. Здравей Веско,
    Съвсем правилно забелязваш, че Хоекема има ясна позиция. Понеже той се изразява достатъчно ясно (макар че настоящия формат не позволява да изложи аргументите си в пълнота) смятам за излишно да го коментирам – той обяснява нещата доста по-добре отколкото аз бих могъл.
    Искам само да се опитам да отговоря на някои от въпросите, които задаваш.
    Според мен въпросът дали библията трябва да се чете буквално или небуквално не е съвсем правилно поставен. По-добре е да кажем, че всеки текст трябва да се чете в съответствие с литературния стил, който е използван в него. Така както не четем един исторически разказ като стихотворение не можем да четем и книгите на царете както псалмите. Вторите предполагат използването на език и изразни средства, които изискват небуквално тълкуване в много по-голяма степен от първите. Поради тази причина не можем да кажем, че трябва да четем библията буквално като че ли тя е съставена от еднороден литературен материал. Ако прекалено настояваме на това без да държим сметка за стила буквалното тълкуване може да ни забърка в толкова голяма каша колкото и небуквалното. Отделно всяка книга от библията си има свои особености, които влияят на начина, по който я тълкуваме.
    Конкретно за Откровение. То е смесица от писмо, пророчество и апокалипсис като основната тежест пада върху апокалиптичния стил. Една от особеностите на последния е именно използването на образни и символи, които предполагат, че много неща в книгата не трябва да се разглеждат буквално. По-конкретно, ако се опитаме да разглеждаме буквално 20 глава още в първите няколко стиха ще се натъкнем на големи трудности. Наистина ли мислиш, че сатана има (физически?) образ на змей с множество глави и рога, а ангела, който слиза от небето държи истинска верига и истински ключ? Може ли дух да бъде вързан с верига? Ще бъде ли хвърлен той в буквална дупка и буквално заключен с буквален ключ? И т.н. Ако всички тези са образи-символи изразяват определени идеи (които в споменатите стихове не е трудно да схванем) то защо изведнъж 1000 г. стават буквални? Ако попиташ защо трябва да са небуквални ето ти няколко причини:
    – навсякъде в Откровение числата се използват символично – това е особено характерна черта на апокалиптичната литература.
    – Уорфилйлд (спомни си статията му – видях, че си я чел) използва Езекиил 39, за да покаже как число може да се използва за обозначаване на период от време – т.е. това не е прецедент
    – 1000 г. период на земно царуване е споменат единствено в този текст в цялата библия. Това е меко казано несигурна основа да се „кове” доктрина.
    – В пълно противоречие с това НЗ ясно учи за едновременно 1 второ идване на Христос, при което става възкресението на всички хора. НЗ не познава 2 възкресения разделени помежду си от период от 1000 г.
    Толкова по това. Сега накратко по останалите въпроси.
    1. Най-общо християните от 1-2 век са живеели със силна есхатологична нагласа. Те са очаквали Христос да дойде всеки миг. През 3 и 4 век това очакване започва да се разклаща. От 4 век нататък до реформацията като цяло църквата е разглеждала въпроса по начин близък до амилениализма. Реформаторите са разделени между а и постмилениализъм. Постмилениалните тежнения се засилват с развитието на либералното богословие. През 20 в. сред повечето евангелски църкви водещо е водещ диспенсациоанислитичния премиленианизъм (макар че през последните десетилетия а и постмиленианизма отново идват „на мода.”). Православната църква поддържа амилениално становище. Не съм съвсем сигурен за позицията на католическата църква. Струва ми се, че тя е някаква форма на постмиленианизъм.
    2. Когато питаш за антихриста искам да ти напомня, че думата антихрист не се среща в Откровение. Ти къде го виждаш там?
    3. За знака на звяра искам да ти напомня това, което казах за символизма. Не е ли възможно зад него да се крие идея, а не да очакваме буквално изпълнение. Ако искаш може да бъда по-конкретен.
    4. Останалите въпроси са свързани с хронологичността на Откровение. Според мен и Хоекема и Уорфийлд са доста ясни. По-конкретно те твърдят, че самата структура на Откровение (ясно деление на 7 части) предполага този извод. Всяка част описва от различен ъгъл и с различен акцент целия период между 1 и 2-то идване на Христос. Аз съм съгласен с тях.
    Нахвърлях нещата най-общо. Предполагам, че оттук нататък ще трябва да уточняваме детайлите един по един.
    Поздрави:
    Радостин

  3. здравей , доста време мина , но сега открих пак сайта , бях го загубил.
    Ами да , бъди по конкретен по 3 ти въпрос , интересно ми е какво мислиш.

    Думата антихрист не се среща , но след съпоставка на други книги от Новия и Стария замети ми става ясно че в откровение става въпрос за него.Иначе не виждам кой ще е звяра?

    Апостол Йоан казва – “ чули сте че иде антихрист….“ ,
    В Солунците Павел говори за това , тези неща ги виждам буквални , все пак това са писма , ясни и конкретни.

    За милениума.Чета отново и отново 20 глава на Откровение , не ползвам никаква друга литература , но все виждам един ясен милениум.Къде ще е той обаче? На земята или някъде другаде?В8 ми стих виждам , че сатана е пуснат да мами народите по земята.Значи те са на земята.Те обикалят стана на светиите , но Бог ги погубва.От това си вадя извод , че и светиите са на земята , иначе как ще ги наобиколят народите.Милениумът ми се струва земен и реален , за него дори говорят и пророците , мисля че в Захария и Михей съм чел за него.

    пиши , ще ми е интересно
    поздрави!

  4. Друго което ми прави впечатление , когато чета изводите на Хьокема за милиниума , е връзването на сатана.Незнам какви библейски основания има той , да тлърди ,че сатана е вързан и въпреки това може да действа в известна степен на земята.Някакви стихове в подкрепа на тези идеи не видях.Така , че това са просто догатки.В Новия завет виждаме че сатана пречи на апостолите.Павел казва това в деяния на апостолите.

  5. Здравей Веско,

    Наистина мина доста време :)).
    Ще се опитам съвсем накратко да нахвърлям какво мисля за 666 и антихриста в Откровение. Ще разделя темите в няколко коментара, за да не стават твърде големи.
    За антихрист.
    В НЗ думата антихрист се среща единствено в посланията на апостол Йоан (1 Йоан 2:18, 22; 2 Йоан 7). Ако (както смятат повечето учени) той е еднакъв с автора на Откровение тогава е много вероятно единия текст да обяснява другия. В 1 Йоан 2:18 се казва, че появата на антихрист е един от белезите на последното време. В същия стих Йоан допълва, че на тази основа той определя последното време като СЕГА защото има много антихристи – т.е. Йоан вижда понятието антихрист не толкова като единична персонификация, колкото като множествено проявление. Той също така обяснява, че антихрист не е свързан толкова с преследване на църквата отвън, колкото с измама отвътре. В ст. 22 той обяснява какво има предвид под антихрист – всеки, който отрича, че Исус е Христос. Забележи, че образа (виж и контекста) отново внушава множественост. 2 Йоан 7 по подобен начин ясно казва, че антихрист е множествен образ. Последния стих където думата антихрист се появява 1 Йоан 4:3 – там вече се говори за духа на антихриста и се казва, че той Е вече в света (само духа му или самия антихрист? – ср. 2:18 и 4:1 – настояща реалност). В контекст отново се споменава вече казаното в 2:22, че белега за разпознаването на антихриста е, че той отрича че Исус е Христос както и че на него отново трябва да се гледа в множествено, а не в единствено число „много лъжепророци” (ст. 1). От всичко това става ясно, че:
    1. Антихрист е този, който отрича че Исус е Христос.
    2. Йоан по никакъв начин не го свързва само с една конкретна личност, а по-скоро с много хора, които изпълняват това условие.
    3. Действието на антихрист може да се наблюдава сега, а не се трасира някъде напред в неопределено бъдеще.
    4. Заплахата от антихристите не е толкова външна (преследване) колкото вътрешна (измама). Това са лъжепророците и лъжеучителите, които действат вътре в църквата. В контекста на своите послания Йоан определено слага ранните гностици в тази категория (исторически посланията му са написани именно срещу тях).
    Това е ПЪРВИЧНИЯ И НАЙ-ВАЖЕН материал, в светлината на който трябва да запълним със съдържание понятието антихрист. Често думите на Павел от 2 Солунци 2:1-12 за „човекът на греха” също се отнасят към антихрист. Директна връзка обаче между Йоан и Павел е може да се направи още повече, че този пасаж е неясен в повече от един аспект. Така че дали той говори за една конкретна персонификация на антихрист малко преди връщането на Христос? Може би, но изобщо не можем да сме сигурни в това… Според мен думите на Исус в Матей 24:11 (ср. Марк 13:5-6 и Лука 21:8) много повече хармонират с учението на Йоан.
    Що се отнася до Откровение там, както ти писах, думата антихрист изобщо не се среща. Как ти достигаш до извода, че първия (или втория ?) звяр е антихрист. Имай в предвид, че за да стоиш върху ясното учение на библията ще трябва да го докажеш на базата на 1 и 2 Йоан – единствените места където думата антихрист се среща и се обяснява.

    Поздрави:
    Радо

  6. За зверовете в Откровение 13
    2 от нещата, които са необходими, за да можем да разберем Откровение правилно са 1) да се опитаме да видим какво са говорели използваните в книгата образи на първите читатели. 2) да помним, че в повечето случаи използваните образи имат СЗ основа. И двата принципа важат с пълна сила за Откровение 13.
    Описанието на звяра, който излиза от морето е взето от Данаил 7. Там 4-те звяра (лъв, мечка, леопард и чудовище) са 4 световни империи – Вавилон, Мидо-Персия, Гърция (по-конкретно империята на Александър Македонски) и Рим. Звярът в Откровение е компилация т тези 4 звяра. Понеже в първоизточника (Данаил) те символизират империи най-удачно е Йоан също да ни представя империя, а не личност. Конкретно за първите читатели това е била Римската империя, която е преследвала християните (Йоан пише именно в навечерието или по време на едно от тези гонения). Когато те са четели книгата на тях им е било напълно ясно кой е този свяр, защото той гие преследвал и убивал в момента. В по-широк смисъл Йоан визира всяка империя, която застава срещу Бога и преследва Божиите хора – фашизма в Германия, комунизма в източна Европа, ислямския шериат и т.н. Забележи какво пише Хоекема:
    „Първо, има споменаване на събития, хора и места свързани с времето когато книгата Откровение е била писана. Второ, принципите, заповедите и предупрежденията съдържащи се в тези писма имат стойност за църквата от всяко време. На практика, тези две наблюдения ни предоставят ключ за тълкуването на цялата книга. Понеже книгата Откровение е била адресирана към църквата от 1-ви век нейното послание съдържа споменаване на събития случващи се по това време и по тази причина е била разбираема за християните от тези дни. Но понеже книгата също така е била предназначена и за църквата през вековете нейното послание е също така актуално и за нас днес.”
    На тази база е по-лесно да идентифицираме и 2-я звяр от Откровение 13 гл., който излиза от земята, помага на първия, заблуждава хората, преследва християните и поставя знака 666. Той „има 2 рога подобни на агнешки, но говори като змей.” С други думи той се опитва да имитира Христос (агнето) докато в същото време истинската му природа е сатанинска. Това е лъжливата религия, която мами хората, преследва християните и често действа в съюз с управлението застанало срещу Бога и Неговите заповеди (забележи, че според края на 12 глава и двата звяра са повикани като помощници на сатана). В дните на първите читатели на Откровение това е бил култа към императора. Хората са били принуждавани да му се поклонят като на Бог и да му принесат жертва. Отказът да се направи това се е смятал не толкова за религиозно престъпление колкото за политическо предателство и се е наказвал като такова (често със смърт). Двата звяра наистина са действали в близко сътрудничество. По-нататък през историята това се повтаря многократно (например комунистическото управление и атеистичната пропаганда).
    Това се подкрепя ако разгледаме проблемите, с които се сблъскват 7-те църкви до които пише Йоан в Откр. 1-3. Два от повтарящите се са преследване и лъжеучения. (Третия основен проблем, който се повтаря е моралния компромис. Той също е трасиран по-нататък в Откровение под образа на голямата блудница – гл. 17. Според ст. 18 жената е градът, който царува над земните царе. Според ст. 7 този град „стои на 7 хълма” т.е. става дума за Рим.).
    В заключение, според мен Данаил 7 и принципа, който използва Хоекема (той се нарича идеалистически подход) ни дават ключа, за разбиране на Откровение 13.

    Поздрави:
    Радо

  7. За 666
    За белега на звяра се говори в Откровение 13:16-18. Той се налага от 2-я звяр, който излиза от земята и когото определихме като фалшивата религия (виж предишния коментар). Следователно, този белег трябва да съдържа в себе си някакъв религиозен смисъл. На по-широкия план на книгата Откровение това наистина е така – белега на звяра е използва като контраст на печата на челата Божиите хора (виж 7:1-8 и 14:1-5). В древния свят печат (или татуировка или клеймо) се е поставяло на челата на робите, на религиозно посветилите се на някого и понякога на войниците, които са почитали и уважавалия някой свой генерал и заради това са се татуирали с неговото име. В тези случаи това подпечатване е изразявало посвещение, предаване, следване на някого. Именно на тази база Йоан изгражда двата контрастни образа – вярващите са се посветили на Христос и носят Неговото име; невярващите, заблудени от втория звяр, са роби на сатана и носят неговия белег. Изборът на място не е случаен – той се поставя на челото или ръката и изразява начина, по който един човек мисли и действа. За първите християни този белег е бил много ясен. Всеки човек, който е избирал да се поклони на императора като на бог (2-я звяр) – задължение налагано от държавата (1-я звяр) е получавал подпечатана грамота, която е удостоверявала това. Също така хората които са упражнявали определени занаяти са се обединявали в търговски гилдии. Всяка гилдия е имала свой бог-патрон в чест на когото са се принасяли жертви често съпровождани с храмова проституция. Християнина отказал да участва в тях е бил изключван от гилдията и не е можел да упражнява занаята си т.е. съвсем буквално да купува и да продава (ср. 13:17). По-нататък 13:18 ни казва, че Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра” т.е. това от което се нуждаем за да разберем значението на знака не е знание, а духовна проницателност. Според мен смисълът е много прост: останалата част от стиха може да се преведе не число на човек, а числото на човека или човечеството – с определителен член (гръцкия текст подкрепя такава възможност и тя е отразена в някои чужди преводи напр. RSV). Това означава, че 666 не е число на конкретна личност, а на човека (обобщаващо) или на човечеството (числото 6 в библията наистина е числото на човека – той е бил сътворен на 6-я ден). Числото на човека обаче винаги е непълно, недостатъчно, нещо не му достига. Ако разчита сам на себе си и не достигне до 7-я ден на сътворението и не влезе в Божията почивка, човека не може да изпълни плана, който Бог е имал за него при сътворението. Така смисъла на 666 означава недостатъчност или поражение и то поставена на трета степен, за да се подсили внушението. Така контраста става завършен – слугуването на Бога (Божия печат) носи спасение; слугуването на сатана (белега на звяра) носи гибел.

    Поздрави:
    Радо

  8. За милениума
    Мога само да повторя това, което вече писах. Въпросът не е дали милениумът е реален, а дали описанието е символично или буквално. Аз вече ти показах защо смятам картината в Откр. 20 за символична. Препечатвам го пак:
    „По-конкретно, ако се опитаме да разглеждаме буквално 20 глава още в първите няколко стиха ще се натъкнем на големи трудности. Наистина ли мислиш, че сатана има (физически?) образ на змей с множество глави и рога, а ангела, който слиза от небето държи истинска верига и истински ключ? Може ли дух да бъде вързан с верига? Ще бъде ли хвърлен той в буквална дупка и буквално заключен с буквален ключ?” Това явно са символични образи, които изразяват идеи (и то не трудни за схващане). Защо тогава изведнъж 1000 г. стават буквални? Това е ясна непоследователност при тълкуването.
    Допълнително копирам част от статията на Уорфийлд която ти си чел и която ясно демонстрира едно специфично използване на числата в апокалиптичната литература: „Без съмнение от по-голяма важност е да покажем, че употребата на времевите периоди носи идеята за завършеност. Езекиил 39:9 ни дава един пример. Тук пълнотата на победата на Израел над неговите врагове е изразена като се казва, че останките от битката 7 ще се горят години. Четем, че „като излизат, ще кладат огън с оръжията, които ще им служат за гориво – големите и малките щитове, лъковете и стрелите, сулиците и копията; ще кладат огън с тях седем години.” Абсурдно е да смятаме, че огньовете действително ще продължат 7 години. Тук е използвана хипербола, която представя бъркотията, която трябва да бъде премахната и пълнотата на очистването. Подобна употребата на времева фраза носеща идея за величие намираме в 12 стих на същата глава където след поражението на Гог „и всичките му множества” е казано: „като излизат, ще кладат огън с оръжията, които ще им служат за гориво – големите и малките щитове, лъковете и стрелите, сулиците и копията; ще кладат огън с тях седем години. Това означава, че множеството мъртви е толкова голямо, че чрез хипербола за тяхното погребение се казва, че продължава 7 месеца. Числото 7 използвано от Езекиил в тези пасажи е заменено от числото 1000 в нашия пасаж като ефекта е значително усилване на идеята за величие и завършеност. Когато за светиите се казва, че живеят и царуват с Христос 1000 г. е внушена идеята за извисяване на сигурността и блаженството – пълнота на прославяне, сигурност и благословение надхвърлящи възможностите на обикновения език.
    Отново, въпросът не е дали милениумът е реален, защото никой не отрича, че той е такъв. Това, за което се спори е дали описанието му е символично и ако е какво означават символите. А дали милениумът засяга земята Хоекема отговаря много ясно – „да.” Струва ми се, че си пропуснал тази част от статията свързана с връзването на сатана на земята:
    „Какво се има в предвид под връзване на сатана? В старозаветните времена поне до поставраамовата ера всички народи в света освен Израел са били, да се изразим така, под управлението на сатана. По това време хората от Израел са били приемници на Божието специално откровение, така че те са знаели Божията истина за себе си, за своята греховеност и за начина, по който са били в състояние да получат прощение и спасение. Все пак по това време останалите народи на света не са знаели тези истини и така са тънели невежество (виж Деяния 17:30) – освен по отношение на отделни хора, семейства или градове, които са влизали в контакт с Божието специално откровение. Човек може да каже, че по това време тези народи са били мамени от сатана така както първите ни прародители са били измамени от него когато са съгрешили в едемската градина.
    Точно преди Своето възнесение, Христос дава на своите ученици великото поръчение: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всички народи” (Матей 28:19). В този момент човек може да си представи какви объркани въпроси са искали да зададат учениците: Как можем да направим това ако сатана продължава да мами народите както преди? В Откровение 20:1-3 Йоан дава отговор на този въпрос Перифразиран той би звучал по следния начин: „В ерата на благовестието, която сега започва, сатана няма да бъде в състояние да продължава да мами народите по начина, по който го е правил в миналото, понеже ще бъде вързан. Следователно, през целия този период вие, учениците на Христос, ще бъдете в състояние да проповядвате благовестието и да правите ученици от всички народи.”
    Това не означава, че сатана няма да бъде в състояние да нанесе никаква вреда докато е вързан. Това означава единствено, че Христос казва: Докато е вързан сатана няма да може да мами народите, така че те да не могат да научват Божията истина. По-нататък в главата ни е казано, че когато 1000 г. се свършат сатана ще бъде освободен от своя затвор и ще отиде да мами народите и да ги събере, за да воюват и ако е възможно да унищожат Божиите хора (ст. 7-9). Той няма да може да направи това докато е вързан. Следователно, ние заключаваме, че връзването на сатана през ерата на благовестието означава, че първо, той няма да може да спре разпространението на благовестието и второ, няма да може да събере всички Божии врагове, за да нападнат църквата.
    Има ли нещо в Новия завет, което да показва, че сатана е вързан от времето на първото идване на Христос? Наистина има. Когато фарисеите обвиняват Исус, че изгонва демони чрез силата на сатана Исус отговаря: „Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да ограби покъщнината му, ако първо не го върже? Тогава ще ограби къщата му” (Матей 12:29). Интересно е, че думата използвана от Матей, за да опише връзването на силния човек е същата дума използвана в Откровение 20, за да опише връзването на сатана. Човек може да каже, че Исус връзва сатана когато възтържествува над него в пустинята, отказвайки да се поддаде на неговите изкушения. Исус изгонваше демоните, така че това, което ни учи в този пасаж е доказателство за Неговия триумф. Човек може да възрази, че връзването на сатана, споменато тук е казано във връзка с изгонването на демони, а не с проповядването на благовестието. Но аз бих отговорил, че изгонването на демони е доказателство за присъствието на Божието царство (Мт. 12:28) и именно защото Божието царство е дошло благовестието може да се проповядва на всичките народи (виж Мт. 13:24-30; 45-50).
    Когато 70-те се връщат от своята проповедническа мисия и казват на Исус: „Господи, дори и демоните ни е покоряват в твоето име” Исус отговаря: „Видях сатана паднал от небето като светкавица” (Лука 10:17-18). Излишно е да казвам, че тези думи не трябва да се тълкуват буквално. По-скоро те трябва да се разбират в смисъл, че Исус вижда в делата на своите ученици доказателство, че на царството на сатана е бил нанесен съкрушителен удар – т.е., че на практика току що се е случило едно определено връзване на сатана, едно внезапно ограничаване на неговата сила. В този случай падането, или връзването на сатана се свързва директно с мисионерската активност на учениците на Христос.
    Друг пасаж, който свързва ограничаването на действията на сатана с христовото мисионерско изпращане е Йоан 12:31-32 „Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.“. Интересно е да отбележим, че глаголът, който тук е преведен като „изхвърлен” (ekballo) произлиза от същия глагол който е използван в Откровение 20:3 „Той (ангелът) го хвърли (ballo) в бездната.” Още по-важно е наблюдението, че сатана е „изхвърлен вън.” Тук това е свързано с факта, че не само евреите но и хора от всички националности ще бъдат привлечени към Христос когато бъде повесен на кръста.
    Тогава ние виждаме, че връзването на сатана описано в Откровение 20:1-3 означава, че по време на ерата на благовестието, в която сега живеем неговото влияние, макар и не напълно премахнато, ще бъде намалено до такава степен, че той няма да бъде в състояние да препятства разпространението на благовестието към народите от света. Поради връзването на сатана през настоящата епоха народите няма да могат да победят църквата, но църквата ще завладява народите.

    Накрая, понеже споменаваш, че си срещал да се говори за милениума в други СЗ книги моля те посочи ми пасажите като ми обясниш защо смяташ, че в тях се говори именно за милениума. Може би в тази връзка ще е полезно да си припомниш 2-та част на Хоекема Тълкуване на старозаветните пророчества.
    Поздрави:
    Радо

  9. Благодаря ти за отговора и отделеното време!
    Ще ти напиша какво мисля , искам още да помисля върху написаното от теб.
    Само ще кажа че с някой неща веднага съм съгласен , като белега на звяра например и донякъде с числото и това което се крие зад него.Но все пак това са предположения , въпреки това ми се струват много възможни.

  10. Точно така е Веско – това са само предположения. Това е, което на мен ми се вижда най-вероятно – поне за момента. За Откровение трябва да сме внимателни и да не твърдим, че всичко ни е ясно и ще стане точно така както ние си мислим. Съжалявам ако съм звучал така.
    Поздрави:
    Радо

  11. Здрасти отново ,
    Като четапак твоя пост ми правят впечатление няколко презумпции на които се облягаш и на базата им се изгражда теза.
    Това разбира се може и да не е така но това виждам за момента.

    На първо място това е разбирането за антихриста като събирателен образ а не като личност.Такова разбиране крие някой опастности , за вярващите.Например биха били неподгогвени за такава личност , ако смятат че няма такава , нали?

    За антихриста по конкретно:
    За него се говори като за личност.Йоан казва , че антихрист иде.

    “Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време.”

    От този текст не се изключва идването на антихрист като личност.Това че ще се появят негови последователи не означава , че той няма да се появи. Както в света се появи Господ Исус и след това се явиха и много християни , така в паралел на това може да се случи същото с антихриста и неговите последователи.Те отричат , че Исус е Месията.
    Кой тогава според тях е месията?Този който прави себе си Бог и се превъздига над всеки който се нарича Бог, той иска да му се отдава лично поклонение. Това определено е личност.Дори и в комунизма си го имаше този култ към личността.
    Той ще седне в Божия храм и ще представя себе си за бог.Ще му издигнат образ.
    Как можеш издигна образ на неличност?
    Йоан казва още че духът на антихриста е в света.Антихриста има дух.Няма нищо чудно в това ако е личност , също така не е невъзможно духът му да е на земята а той още да не е,като изявена в плът личност. Ти казваш че това което говори Йоан внушава идеята за множественост , четох го няколко пъти и мисля че Йоан говори конкретно , а не изпобзва толкова някакви образи. Не мислиш ли , че е невъзможно появата на антихрист да се предшества от хора които също отричат и Сина и Отца.
    Появата на Господ Исус в плът беше също свързана с предшестващи го хора , които подготвиха пътя , ако щеш и самите пророци толкова години преди Христос.Това го използвам просто като аналогия , то естествено си е предположение , както и голяма част от заключенията до които и ти достигаш също са предположения.

    В Даниил виждам , че някак си царства и царе сякаш са взаимозаменяеми.И в това има логика , тай като едно царство винаги е свързано с някоя личност – цар.Една империя винаги има император.

    Павел казва , че нашата борба не е срещу плът и кръв , а срещу началствата и властите в небесните места.Това е много интересно.Ако сега е милениума и сатана е вързан , как тогава силите на злото са в небесните места? Нали те трябва да са победени и вързани , изхвърлени вън и тн. Това може да е възможно единствено ако тн. Милениум още не е дошъл. Защото котато той настъпи тези сили на мрака , не ще са в небесните места и Михаил вече ще е победил и надвил. Тогава защо Павел твърди , че те са там?Защото са си още там и сатана още пречи , тоест не е вързан.

    В солунци Павел ясно говори за човека на греха , синът на погибелта.Той определено говори за личност , никъде в изложението му не мога да допусна за някакъв символичен език.Това си е едно ясно и конкретно писмо. А Павел знае добре какво говори.

    Друга презумпция е вързаният сатана , който хем е вързан , хем може да действа?! Реалността говори друго .Сатана пречи.Днес той мами мнозина и мнозина погиват.Той обикаля като рикаещ лъв и търси кого да погълне.Странно твърдение за “вързания сатана” , как мислиш?

    Според мен презумция също е че връзването на сатана е свързано само с това да не пречи на разпространението на благовестието.Сякаш Христос не може въпреки сатана да използва своите хора и даде сила да свидетелстват.Нали това е борбата.То иначе щеше да е някаква детска игра всичко.Но се казва че борбата ни е срещу началства и власти в небесни места.Борбата включва много неща , едно от тях несъмнено е разпространението на благата вест.Едно време евреите са държали всичко така да се каже за себе си , така е било правилно , не че сатана им е пречил , но дойде време и езичниците да чуем за великите Божии дела , това естествено е било и е свързано с пречки , тези пречки са от сатана , който и сега действа против тези който по някакъв начин застават срещу течението и понасят позор за Христа.

    Аз също смятам че белегът е свързан с някакво поклонение идващо като решение на свободната воля.Както Бог ще подпечата своите , така и сатана своите.
    Изобщо си прав , че Откровение е много сложна , трудна и дори сякаш противоречива книга , но знаем , че Божието Слово е завършено и хармонира само на себе си във всичките си части .Така че Откровение изследвано заедно с другите книги от Библията е възможно да бъде разбрано с молитва естествено . Явно наличието на няколко възгледа не е случайно и дано Бог ни отвори очите за истината.

    Поздрави в Христос!!

  12. Здрасти пак,

    За антихрист:

    Донякъде съм съгласен с това, което казваш за възможността антихрист да се окаже личност. И двамата амилениални автори, които съм превел в този сайт. (Хоекема и Ким Ридълбергер) смятат така. Според тях дългата поредица от антихристи ще кулминира в появата на една конкретна личност, която ще бъде „есенция” на самата същност на понятието. И двамата обаче предупреждават, че да се гледа на антихрист единствено като на една конкретна личност, която ще се появи някъде в бъдещето означава да пренебрегнем ясното предупреждение на Йоан за опасността от антихрист(и) сега. Всъщност именно там пада ударението на това, което Йоан пише. Нещо повече, аз изобщо не съм сигурен, че от текста на Йоан може да се изведе със сигурност едно учение за конкретна персонификация на антихрист, която той да отделя от многото антихристи.
    1 Йоан 2:18 и сл. не казва със сигурност, че антихрист ще бъде една конкретна личност. Стихът може да се прочете много по-естествено като: „Чули сте, че в последно време ще дойде антихрист; и понеже сега се появиха не само 1, а много такива можете да разберете, че това което ви е говорено се е изпълнило.” Според мен контекста (както непосредствения така и на цялото послание – писано срещу ранните гностици, които Йоан определя като „антихристи”) подкрепя това.
    Същото мога да кажа и за 4:3. Там отново е по-вероятно единствената форма да се използва като описателно понятие, което има множество конкретни проявления. Духа на антихриста, за който се говори, разбира се, не може да означава човешки дух – така както нашите духове не обикалят преди да сме се родили, за да създават християни и духа на антихриста не прави антихристи. Йоан най-вероятно има в предвид нечист, дяволски дух, който заблуждава хората да отричат, че Исус е Христос. Резултата от неговото действие е, както казва Йоан, „много лъжепророци излязоха на света.” В този случай имаме действие на духовна личност, която може да заблуждава или дори да обладава, но не е конкретно ограничена или свързана с един човек. Според мен ясния контекст отново е множественост, а не една конкретна личност.
    Според мен 4-те извода, които писах предишния път ясно могат да се намерят в йоановите послания:
    1. Антихрист е този, който отрича че Исус е Христос.
    2. Йоан не го свързва само с една конкретна личност, а по-скоро с много хора, които изпълняват това условие.
    3. Действието на антихрист може да се наблюдава сега, а не се трасира някъде напред в неопределено бъдеще.
    4. Заплахата от антихристите не е толкова външна (преследване) колкото вътрешна (измама).
    Относно текста в солунци, аз съм съгласен, че там е най-вероятно Павел да говори за конкретна личност. Проблемът е, че тази личност не е наречена антихрист и още по-важно, че не можем да я свържем по никакъв начин с това, което пише Йоан т.е. НЕ СМЕ ПО-НИКАКЪВ НАЧИН СИГУРНИ, ЧЕ ЙОАН И ПАВЕЛ ГОВОРЯТ ЗА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО. Още повече, че текста в солунците е твърде неясен. С 2:5 Павел казва, че им е говорил устно за това и сега просто им припомня без да обяснява или да навлиза в подробности. За съжаление не знаем какво той и казал – това води до неясноти когато четем 2 глава, а върху такива текстове е опасно да градим учения.
    В заключение:
    1. Според мен нямаме анализът на текстовете, които говорят за антихрист не ни дава основание да изведем учението за една конкретна личност, която ще се появи в края на времето.
    2. Не можем да свържем ясно 1 и 2 Йоан с 2 Солунци 2 и да твърдим, че те говорят за една и съща тема (личност).
    3. Не е изключено в края на времето наистина да има кулминация на антихристката активност в лицето на една личност, която да може да бъде наречена Антихрист. Много съвременни учени както и голяма част от църковните отци мислят така. Особено последното е от голямо значение за мен.
    4. Понеже библията не говоря напълно ясно по този въпрос е добре и ние да не ставаме твърде догматични и да настояваме, че единствено нашето мнение е правилно и никой друг прочит на текстовете не може да е верен.
    5. Има някои практични неща, които учението за антихриста ни дава: неговият дух вече действа в света, антихристите са реалност сега, те действат в църквите и заблуждават хората като ги отдалечават от Христос. Йоан ни съветва да си даваме сметка за това като християни и да потърсим начин да противодействаме на тази активност. За съжаление това, на което Йоан набляга най-силно често е най-пренебрегвано в учението за антихрист.

  13. За милениума:
    Виждането, че връзването на сатана е свързано с препятстване на благовестието от негова страна не е презумция – то ясно се вижда в самия текст на Откровение: сатана е вързан, „за да не мами вече народите.” Според мен Хоекема се насочва много правилно към въпроса.
    Доколкото разбирам основното ти възражение е, че не може сатана да е едновременно вързан и в същото време да пречи и християните да се борят с него, хем да е свален хем да е в небесни места, хем да е вън от царството хем да е в него. Обаче това виждане не е свързано по никакъв начин единствено със символния език на Откровение, а може да се намери в целия нов завет. Основната идея за правилно разбиране е свързана с факта, че Христовите въплъщение, смърт и възнесение създават качествено нова ситуация. Това е централното събитие в историята, което осигурява спасение и достъп на грешниците до Бога. Поради тази причина от този момент нататък положението на сатана се променя. Кръста е победата, която определя хода на войната. Сатана може все още да действа, но той вече е победен. Именно това „вече, но не още” е много характерен парадокс в новия завет.
    Йоан Кръстител започва своето проповядване с думите „Божието царство наближи” (Матей 3:2). Малко по-късно Исус казва, че то вече е дошло върху нас (Матей 12:28). Обаче в същото време ние все още се молим „да дойде Твоето царство.”
    Според теб не е възможно сега сатана и силите му да са „победени, вързани и изхвърлени вън.” Обаче точно това Новия завет казва, че е станало и то не в Откровение.
    Йоан 12:31 Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.” Кога е това „сега”? В контекст това ще стане при кръстната смърт на Христос и при проповядване на благовестието на всички народи.
    Колосяни 2:15 (ср. с Лука 10:17-18) „и като обезоръжи началствата и властите, изведе ги явно на показ, като възтържествува над тях чрез Него.” Тук Павел използва аналогията с победа на римската войска връщаща се победоносно като влиза в града водейки пред себе си обезоръжените пленници от битката. Именно това, казва той се е случило (минало време) на кръста. И все пак в Ефесяни 4 той пише, че ние все още воюваме срещу тези началства и власти, които са в небесни места.
    Мога да дам и други примери, но смятам, че тези са достатъчни., за да покажа, че според новозаветните автори сатана и неговите сили могат едновременно да са вързани и все пак да действат. Призмата, която им позволява да кажат това (и то не само Йоан, а и Павел, Матей и Лука) е кръста и огромната разлика преди и след него. Така че в това твърдение аз стоя на много здрава основа и то в никакъв случай не е извлечено от произволна интерпретация на Откровение. В тази връзка има нещо на което ти много правилно обръщаш внимание. Не е достатъчно само да кажем, че Откровение използва символен език. По-нататък самите символи не могат да се тълкуват както ни харесва – трябва да изложим убедителни основания защо смятаме, че даден символ означава именно това.

    Поздрави:
    Радо

  14. Интересно ,
    А какво мислиш за последните глави на Захария , събитията там как ги виждаш , буквални , символни , или и двете.
    Като период , към кое време спадат описаните там събития и къде?
    Какво мислиш , че значи наличието на смърт в него период?

    Пиши ми когато имаш възможност , за мен е интересно.
    Изобщо , добре е човек да поразмисли над различните мнения и да ги провери със Словото , а истината по тези въпроси все пак е една 🙂

    чао засега ,
    веско!

  15. Да ти кажа Веско, Захарий не е книга, в която съм се ровил много… Дано по-нататък да ми остане време, защото е много интересна. Но засега предпочитем да не вземам отношение, за да не се изказвам неподготвен ;))).

    За мен беше интересно да споделим взаимно какво мислим и със сигурност научих нещо от теб. Надявам се по-нататък пак да се чуваме.

    Поздрави:
    Радо

  16. благодаря за отделеното време , Радо!
    Пак ще се чуем , ако не ще се видим един чудесен ден!

  17. Само едно допълнение към темата,защото е много интересна! Как може сатана да е вързан и все пак да действа на земята? Тялото му е вързано и свалено,но хитростта му или опашката все още се движи и заблуждава че има някаква сила,и с нея завлича душите и ги сваля на земята.Преди е можел да лети,Ангел Осенител е била неговата длъжност. А при свалянето отнема му се тази способност,остава му само хитростта! Свалянето става в Едемския рай когато Бог му казва:Проклета да си измежду всичките зверове,по корема си ще се влачиш…!Но опашката му има все още способност да завлича и да се издига донякъде над земята! Поздрав на всички искрени търсачи на отговори на Вечните Въпроси,не се задоволявайте с лесни отговори!

  18. Мъдростта му също е била отнета, сега е извратена!

  19. Колосяни: 2:15 и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него.
     Тук се казва че Христос „ограби“ сатанинските началства, власти тържествувайки над тях. Така думата „вързан“ има същия смисъл; Христос обезсили, ограничи в действията на сатана, за да може Божието Царство да расте в света. И когато любовта на мнозинството охладнее поради неверието, сатана ще възстанови силите си да мами народите с неговата неправедна търговия с помазанието на Бога. Това е времето на отстъпление от вярата за което Христос казва; Лука: 18:8………. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
    Именно поради неверие мнозина ще бъдат примамени да отстъпят и ще приемат „белега“ ще бъдат жигосанани в съвестта си /прегоряла съвест/ на Антихриста. Това са тези които търсят надежда във човека и неговите възможности. /666/-е състояние на недостатъчност пред Бога . Това е число на човека и неговите възможности, без да проявява страх от Бога. Страха от Бога който е пълнотата на Божието проявление от друга страна е „печата“ на челата на светиите. Хора чийто фокус и надежда е земята/ да купуват и продават/ продават душите си и жигосват съвестта си изгубвайки печата на страха от Бога. Същата примамка на „търговеца“ сатана с която се обогати и разврати ще ги примами и плени; Езекиил 28:15 Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе.
    16 От много голямата ти търговия напълниха |всичко| всред тебе с насилие, и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи!
    17 Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат.
    18 Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат.
    За нас остава да опазим чиста съвестта си и страха от Господа който ни държи в покорство и смирение пред Бога, Тит: 2:13 ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Амин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.