Новият модел


НОВИЯТ МОДЕЛ

едно посещение в „Кладенеца на Яков“

от Джейсън Биаси

jacob_well.jpg

В квартала Уеспорт в Канзас сити, Мисури живеят смесица от авангардни младежи и jacob_well1.jpgзастаряващи хипита. Политическите нагласи са доста леви. Първият човек, покрай който минах на улицата беше свалил своята риза и демонстрираше зърната си прободени от пиърсинг. Без съмнение той отиваше към някое питейно заведение или студио за татуировки, с които областта изобилства.

Кварталът е също така дом на една преуспяваща църква Кладенеца на Яков, която всяка седмица събира около 1000 души на своите разнообразни служби. Църквата е водена от Тим Кийл, който, заедно с автора Брайън МакЛарън е един от основателите на Новото движение[1]. Посетих Кладенеца на Яков с надеждата, че това ще ми помогне да разбера един неясен феномен – Новата църква.

Иновативната Кладенеца на Яков се помещава, иронично, в една класическа църковна сграда, построена от презвитерианите през 1930 г. Тя е източник на завист за голям брой църкви в областта включително и някои, които са сменили своите деноминационни имена с по-нестандартни логота – една Южно баптистка (сега Църква на градската река) и една Евангелска заветна (сега Градската църква).  

Класическата постройка и съответстващото й библейско име подхождат чудесно на Кладенеца на Яков и разкриват нещо за Новото движение. Ако вчерашната евангелска църква е еквивалент на замък, който започва да се строи в извънградска зона Кладенецът на Яков по-скоро прилича на рехабилитационен център за хора от определена категория. Докато евангелските църкви (както и все по-голяма част от традиционните протестанти) търсят да привлекат млади хора като предлагат място изчистено от всякакви религиозни символи или традиция, хората от Кладенецa на Яков изглеждат харесват традиционното чувство предизвиквано от светилището с неговото тъмно дърво, потъмнени прозорци и високи тавани. Докато други църкви биха били развълнувани от числения растеж  – 1000 посетители след 7 години съществуване  – Кладенецa на Яков се притеснява, че растежа означава, че тя може би ще стане твърде голяма, за да подхранва чувството на приятелство и на общност. Една скорошна проповед за служението настояваше, очевидно с пълна сериозност, че църквата не се нуждае от повече пари и доброволци, така че пари и време трябва се дават единствено поради искрена благодарност.

Накратко Кладенецa на Яков е укор към тези църкви, които имитирайки евангелското християнство от 1970 съзнателно отхвърлят историческите символи, изповеди и практики в желанието си да растат. Кладенецa на Яков е успешна като се движи в напълно противоположна посока.

Кладенецa на Яков е променила много малко от мястото за поклонение откакто е купила сградата през 2003 (плащайки в брой) след като го е наемала в продължение на 4 години. Олтарът е преместен, пейките за хора са махнати, за да се направи място за групата за хваление. Махнат е и амвона (Кийл проповядва очи в очи със слушателите си). Други части на сградата са били променени повече. Стените са напръскани с ярко лилави и тъмновиолетови петна боя и една зала е превърната в молитвена стая с възглавници по пода и разхвърлени свещи. Залата за неделно училище е превърната в стая за кафе и приемна – сега най-вече за служителите тъй като църквата отдавна е надраснала по брой нейните възможности.

На стената в залата за почивка е изписан цитат на Стенли Хауруас: „Целта на Исус не беше да представи нови идеали или принципи за реформиране или дори за революционизиране на обществото, но да установи една нова общност, хора които притежават простителност, споделяне и жертвена любов в своите ритуали и дисциплина. В този смисъл видимата църква не е носител на посланието на Христос, но е самото послание.“ Колко църкви имат цитат от Хауруас на стените си?

Въвеждащата молитва на неделната служба, която посетих беше написана от Уолтър Бругеман. Интересът на Новото движение към хора като Бругеман, Мирослав Волф, Нанси Мърфи и Н.Т. Райт показва, че докато неговите членове може да са синове и дъщери на евангелистите и фундаменталистите те вземат своите богословски вдъхновения от богословите от традиционните протестантски деноминации.

Кийл е привлечен от богослови, които представят една постхристиянска перспектива и които твърдят, че християните са по-верни когато не търсят културна или политическа сила. Кийл не внася нови оръжия в културната война и е открил, че неговите хора, които едва ли са стереотипни евангелисти, гласуват за демократите или за зелените толкова често колкото и за републиканците. За Кийл да живее в един постхристиянски свят означава никога да не предполага, че неговите слушатели имат познание за християнската мисъл, език или практика. Той цитира съвременния британски мисиолог Лесли Нюбиген, един от първите, който описва запада като ново мисионерско поле: „Как може тази странна история за Бога, Който е станал човек, за разпънатия спасител, за възкресението и за новото творение да бъде достоверна?… Аз познавам само един начин да отговоря на този въпрос, само една истинска херменевтика на евангелието: църква, която вярва в това.“

Неделното хваление в Кладенецa на Яков разкрива известна част от това какво означава църквата да се нарича постевангелска. Музиката е водена, съвсем съвременно, от рок група, която свири достатъчно силно, за да разклати дървените пейки. Но това не е лековата музика от типа „Исус е моят приятел“. Тя е много по-остра, по-близка до грънч отколкото до хвалебна музика. (Кийл казва: „Когато децата на разведени родители вземат китари резултата е грънч.“). Лириката, в по-голямата си част написана от музикалния ръководител Майк Кроуфорд, съдържа в себе си не само хваление, но и болка:

Jesus full of grace,  the humble you adore.

This world’s a hungry place,  with no justice for the poor,

 Jesus full of peace, yet our hearts so full of war.

We take our pruning hooks  we beat them into swords.

Песните са нови и думите са излъчвани на плазмен екран чрез PowerPint, но езика е стар колкото Писанието. На практика по-голямата част от песните са перефраза на Писанието. И колкото и силна да е музиката, пеенето е по-силно. Анди Крауч от Християнството днес, който е  критичен към по-голямата част от Новото движение, хвали Кладенецa на Яков като „най-хубаво пеещата църква в която някога съм бил.“ Усилията на Кладенеца на Яков музиката да включва хората, а не да бъде просто изпълнение са докоснали една струна в Кроуч, който също така споделя своята увереност, че църквата е вкоренена в собственото си обкръжение и не може лесно да бъде възпроизведена на друго място. „Това ме кара да желая да се преместя в Канзас сити. Наистина.“

Кийл започва своята проповед когато въвеждащата молитва и музика са свършили. Следват няколко съобщения и дори поздрави. Той задава въпроси и очаква хората да отговарят. „Аз не се опитвам просто да направя хората  съпричастни,“ казва той. „Аз наистина искам да зная какво мисли всеки.“ Редовните посетители, които често споменават проповядването на Кийл като една от основните причини за това да посещават църквата, си спомнят случаи, когато той повежда проповедта в различна посока поради неочакваните отговори, които е получил.

Експозитарния стил на Кийл отразява неговото наследство и обучението, което е получил в семинарията в Денвър. Той води слушателите си към странния текст на 1 Самуил 4, където израилтяните отговарят на поражението, което са понесли от филистимците като занасят кивота, за да си осигурят победа – след което са победени отново с много по-лоши последици. „Интересен текст нали?“ шегува се той.

Кийл отбелязва, че израилтяните са третирали кивота като тотем, като магически обект, който ще принуди Бога да им даде успех. „Това ми напомня за безсмислените разговори за Бога,“ казва той виждайки кимащите в знак на съгласие глави. „Дразня се когато ние просто окичваме всичко с термини за Бога претендирайки, че сме в контрол когато всъщност не сме.“ Той извлича един урок за своята църква: „Не можем да предполагаме, че понеже Бог е благословил това, което сме правили в миналото тук в Кладенецa на Яков, Той ще направи същото отново. Ние служим на един жив Бог и нещата едва ли са същите каквито са били преди 1 или 2 години.“

Това прегръщане на промяната притеснява критиците на появяващото се движение, които смятат, че стилът на движението не е нищо повече от нова църковна мода. Кийл също се притеснява, че това наистина може да бъде мода и критикува повтарящото се търсене на техники за църковен растеж, добре съзнаващ, че църквите, които следват други тенденции  – независимо дали става дума за Алфа курс или изучаване на Целеустремен живот – е вероятно да пробват и някои аспекти от Новото движение. Той критикува идеята, че (както пише в едно есе публикувано в Relevant church) „просто ако можем да (пре)открием х (попълнете празното място: молитва, пост, поклонение, общност, драма, служение) църквата ще има и y (попълнете празното място: влияние, уместност, смисъл, валидност, същност и т.н.).“ Много от водачите на Новата църква, включително и Кийл са излезли от мрежата на водачи вдъхновени от Уилоу Крийк, за която са открили, че представлява един вид фабрика за църковен растеж вместо автентична общност. Да търсим техники е „много по-лесно и бързо, отколкото да живеем благовестието в една общност.“

Кладенецa на Яков открива богословските и църковни „цепнатини“ не само в евангелското християнство, но и в самото Ново движение. Мнозина в тази група звучат, като че ли цялата църква им е омръзнала като цяло и са направили свое забавление да я критикуват. Кийл обаче подчертава: „Аз обичам църквата. Всеки, който желае да прогласи Божието царство изявено от Исус трябва да работи с и чрез църквата, и конкретно с местната църква.“

Бог обича не само църквата днес, но църквата във времето. Кийл прекарва своята духовна почивка в местния бенедиктински манастир където има духовен наставник. Кладенецa на Яков празнува евхаристия на всяко свое събиране не само като нещо допълнително, но като отговор на словото и като климакс на поклонението. Тя не брои членовете си понеже желае да приложи на практика нещо като монашеско правило на живот – привличайки по-малко членове, но изграждащи по-голямо посвещение. На нейния уебсайт (jacobswellchurch.org)  вместо да предложи своя собствена изповед на вярата Камъка на Яков цитира апостолското кредо.

Все пак нововъведенията са част от атмосферата в Кладенеца на Яков поради голямата общност от артисти и артистичната обстановка. Кийл дори говори за Кладенеца на Яков като за „приют за артисти.“ В църквата има толкова много музиканти, че членовете на състава зад Майк Кроуфорд се сменят всяка седмица. Стаята за молитва е обърната в галерия, която е център на редовни артистични изложби и е част от една градска програма, която привлича любителите на изкуството – които обикновено не са свързани с църквата – към професионалните изложения. Артистични фотографии украсяват сайта на Кладенеца на Яков.

„Артистите усещат пропагандата,“ казва Кийл, „и те често усещат това в евангелистите.“ Камъка на Яков се опитва да предостави възможност за изява на всичко, което членовете на общността създават и след това да изгради място или литургия около него. Това съвпада с богословието на спасението на Кийл и на Кладенеца на Яков: „Какво ще стане ако вместо да виждаме историята за спасението като сътворение-падение-изкупление я разглеждаме като сътворение-въплъщение-ново сътворение?“ чуди се той на глас.

Такива търсещи въпроси относно основни християнски учения отразяват една тенденция на Новите която притеснява критиците, които виждат в това богословски либерализъм. Д. А. Карсън е написал книга, която представлява атака срещу движението: Becoming Conversant with the Emerging Church (Zondervan, 2005) и бившия водач на Новите, Марк Дрискол и Християнството днес представлявано от Чарлс Колсън също се обявиха против него. Техния основна критика е, че Новото движение изоставя християнското твърдение за обективна, универсална истина.

Вярно е, че Кийл и други представители на Новата църква избягват езика на обективната истина. Те вярват, че той е определен от категориите на Просвещението, че има различни начини да се мили и че църквата трябва да представи своите твърдения за истина в полето на спора без да вика от самото начало, че всички останали грешат, а тя е права. Кийл не одобрява ограниченото мислене което показват подобни обвинения – използването на определени като „във“ и „извън“ групи. Той определя Новата църква като преследваща „центрирано мислене“ в което Исус е центъра на един кръга, чийто краища са размити. „Виждам много християни голяма част от живота на които не е покорна на Христос и толкова много нехристияни, голяма част от чийто живот е покорен на Христос.“

Дрискол и други биха настоявали, че Новата църква показва малък растеж чрез обръщение и просто рециклира овце, които вече принадлежат към стадото. Кийл отговаря на това обвинение като ми разказва за един студент-хиндуист, който започнал да идва в Кладенеца на Яков заради изкуството и си тръгвал преди да започне службата, но след това започнал да остава заради музиката и накрая оставал за цялата служба. „Ако повечето евангелски християни следват един модел на вярвай-дръж се-принадлежи, ние преобръщаме този модел и го правим принадлежи-дръж се-вярвай,“ казва Кийл. „Ние казваме: „Опитай тези дрехи, пробвай тези практики и виж какво ще се случи.“

Някои аспекти на Кладенеца на Яков – нейната постхристиянска политическа позиция и нейния постлиберален богословски тон – едва ли са уникални. Дори нейния опит за грънч поклонение и да бъде убежище за артисти имат имитатори и предшественици навсякъде. Но Кийл казва: „Неприятно ми е да мисля, че Кладенеца на Яков ще бъде имитирана навсякъде“ понеже, така както той вижда нещата църквите трябва да се съобразяват с обстановката в която функционират – да се нагодят към температурата на конкретното място и да служат по съответния начин. Независимо от това студенти и от трите семинарии в околността на Канзас сити както и други хора, които се интересуват от основаване на църкви обръщат внимание на Кладенеца на Яков (аз срещнах две подобни групи вечерта, на която присъствах).

Членовете на Новата църква често са подигравани заради своите пиърсинги и татуировки, но те просто демонстрират демографията на подобни църкви. „20% от хората между 20 и 50 г. имат татуировки,“ казва Кийл. Той добавя, че татуировките обикновено говорят за някаква преживяна болка. Част от успеха на Кладенеца на Яков е, че тя не се крие от болката. Кийл често говори за чувствата си при развода на своите родители и за последствията от злоупотребата си с наркотици и алкохол както и за сексуалните се експерименти. Той говори за това да бъдеш „гол на амвона“ (заглавието на едно есе написан от него). Това не е ексхибиционизъм , настоява той, но означава да бъдеш автентичен за съкрушеността  на някой човек и за неговата огромна нужда от изцеление. Автентично е дума, която човек чува често в Кладенеца на Яков. Може би това (и ежеседмичната неделна вечерна служба) е причината, поради която Кладенеца на Яков привлича множество пастири, които идват на неделната или седмичната вечерни служби. „Пастирите често чувстват, че не могат да бъдат хора със собствените си общества“ оплаква се Кийл когато ми показва благодарствена картичка от служител, който споделя, че е бил готов да се откаже от служението преди да срещне Кладенеца на Яков.

Друг човек, който харесва Кладенеца на Яков е Сюзан Кокс-Джонсън – суперинтендента на методистката църква за областта на Канзас Сити. Тя пише в Circuit Rider, едно деноминационно издание за това как Методистката църква Бродуей някога е била най-голямата църква в нейната конференция до голяма степен поради успеха на неделното училище. Вдъхновена от Кладенеца на Яков тя е създала зала за кафе в църквата Бродуей, чиято общност сега се състои от посивяващи хора.

Кокс-Джонсън вярва, че Новото движение може да помогне на традиционните църкви да достигнат до нови хора като им напомни за собствените им пренебрегвани ресурси като например ударението на методистите върху святото приятелство, които в настоящето би могло да се подхранва на събиране с кафе.

Новите също така често са подигравани поради своята любов към „яките“ неща – техните стилни прически и неща съобразени с последната поп мода. В този случай това е подходящо. В своята проповед Кийл се позовава на филма „Змии в самолета,“ който все още се дискутира в интернет. Той признава в своя блог: „Обичам продуктите на Apple толкова много… Жена ми окончателно се отказа от фото албумите. Ние снимаме купища дигитални снимки след това ги зареждаме в iPhoto. Оттам аз мога или да ги импортирам в iMovie и да ги ползвам за Slid show на DVD или да направя slid директно от iPhoto да ги аплоудна на моя iDisk и след това да ги свържа с моята Mac homepage, за да ги разглеждам…. Ако искате да видите пример за това какво правя щракнете тук.“

Кийл е израснал прекарвайки време с методисти, презвитериани, харизматици и хора от движението Джийзъс пийпъл. Той съжалява за деня когато презвитерианите са се отказали и са продали сградата на Кладенеца на Яков. Той нежно казва, че да се покланя заедно с презвитерианите е „било все едно да се покланя със своите баби.“

Може би позитивните връзки на Кийл с традиционните църкви обясняват неговата отвореност към католиците и екуменизма. Той не е изкушаван да говори като че ли е открил колелото както правят много от неговите колеги когато поставят жени на ръководни позиции или настояват за социална справедливост. Макар да има своите съмнения дали Новите биха могли да „работят“ в структурата на една деноминация – той казва, че никога не е бил изкушаван от „златните белезници“ – основаването на собствени църкви – той цени взаимодействието с пастирите от традиционните деноминации като Кокс-Джонсън. Новите като движение никога не са желали да бъдат клон, още по-малко нова деноминация, а единствено свързани помежду си членове на няколко църковни общности.

Когато някой погледне към хората на 20 и 30 г. които посещават Кладенеца на Яков изглежда, че тези представители на поколението Х достигат до своите родители от предишното поколение изграждайки структурите, които техните родители са съборили буквално връщайки се в един квартал и една църква в каквито са живели и са се покланяли техните баби и дядовци. В случая с Кладенеца на Яков ударението е поставено върху значимостта на местното, на общността, на приятелството. Кийл пише: „Аз принадлежа на тези хора и тези хора ми принадлежат. Заедно ние принадлежим на Исус. Това не свършва тук: понеже ние принадлежим на Исус, ние принадлежим на останалите общности, които принадлежат на Исус“ – изказвайки еклесиология твърде напомняща тази от евангелието на Йоан.

Кладенеца на Яков може да бъде похвалена за това, че практикува ударението върху общността и върху постхристиянската, мисионерско ориентирана вяра на МакЛарън, Нюбиген и други, които са писали за това. Хората, с които разговарях в Камъка на Яков никога не бяха чували за Новите или за МакЛарън. Те просто ходят на църква заедно със своите приятели, без да осъзнават, че тяхната църква е модел за това как да бъдеш „пост“ много неща (постевангелски, постлиберален, постконсервативен, постмодерен) именно като впиват своите корени по-дълбоко в местното и в конкретното и в католическата църква.


[1] В превод на Emerging movement или emerging church – термини наложили се е наложил в английския език

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.