Целенасочени в Бразилия

ЦЕЛЕНАСОЧЕНИ В БРАЗИЛИЯ

перспективи за растежа на църквата

 

от Джейсън Биас

Бразилия предлага един от най-големите примери за експлозивен растеж на евангелските и петдесятните църкви в южните испаноговорящи области на Америка. Според съобщенията 40 нови църкви се отварят всяка седмица само в Рио де Жанейро (за 50 реала – около 23$ можете да регистрирате своята църква пред правителството). Броят на петдесятниците в света се изчислява между 115 и 400 милиона. Със скоростта, с която те растат в момента за 50 години техния брой ще достигне ще 1 милиард.

Тази евангелска енергия до голяма степен стоеше зад решението на Святовния съвет на църквата (ССЦ) да се събере в Порто Алегре през Февруари 2006. Аз искрено се надявах да имам шанса да се срещна с един от един от най-известните бразилски евангелски пастори Ари Велосо.

Баптистката църква Марумби, която Валосо е основал в Сан Паоло има хиляди членове и е родила няколко сателитни църкви. След 25 години в Сан Паоло Валосо се преместил в Лондрина („Малкия Лондон“) където усилено работи за създаването на нова църква. В Лондрина аз се срещнах и с Маркос Орисон Нюнес де Алмейда, презвитерианец с докторат от Боглсовската семинария Фулър. Аламейда е професор по практическо богословие и директор на програмата за дипломанти в Южно американската богословска семинария – 10 г. институция в Лондрина.

И Валонско и Алмейда са членове на т. нар. традиционни деноминации в САЩ, но подобно на всички не-католици в латинска Америка са известни най-вече като евангелисти.

И двамата виждат огромния растеж на църквата в Латинска Америка като нож с две остриета. „Християните често посещават една църква за проповедта, друга за библейско изучаване, трета за програма, четвърта за развлечение,“ казва Велосо. „Те нямат чувство за църквата като едно тяло, за членството като трайно посвещение.“ Алмейда се оплаква, че „посетителите на църквите са консуматорски настроени.“

„Тук сред евангелистите няма тази дълбочина на поучението, която можете да намерите в САЩ,“ казва Велосо. „Вместо задълбочено изучаване на библията повечето проповеди казват едно и също: „Приеми Исус за Спасител.“

И двамата са съгласни, че бразилските църкви са внесли най-лошите аспекти на американския евангелизъм: индивидуалистична святост, изкуствени катехизиси и дух на съревнование между църквите. Велосо вижда нарастването на евангелските християни преминаване от „изкуствен католицизъм в изкуствен евангелизъм.“

Как да обогатиш вяра, която е един инч дълбока и цяла миля широка? Тук Велосо и Аламейда се различават коренно. Велосо е повлиян от движението за растеж на църквата Уилоу Крийк. Запален участник в конференциите за обучение на пастири организирани от Уилоу крийк и нейния пастир Бил Хайбълс Велос описва raison d’être  църковния разтеж по следния начин: „сигурно място където могат да слушат опасното и променящото живота благовестие на Исус Христос“ (цитирано от Алистър МакГраф в The future of Christianity). Той защитава своите американски съмишленици: „Хората казват, че Бил Хайбълс прави евангелието твърде лесно. Това е най-голямата лъжа. Човека проповядва за ада – това едва ли е начин да се направи християнството твърде лесно.“

Велосо също така е привърженик на Рик Уорън. Той е написал предговора на португалския превод на книгата на Уорън Целеустремената църква и неговото обръщение е помогнало на книгата да има успех в продажбите в Бразилия. Той носи джобна версия на книгата на Уорън Целеустремен живот в случай, че му се отдаде възможност да благовества и насърчава членовете на своята църква да правят същото. Велосо е виждал как методите за растеж на църквата помагат да се променят животи, да се събират семейства и да се мобилизират християните за служение на бедните.

За Алмейда стратегиите на Хайбълс и Уорън са част от проблема в Бразилия. „Когато пасторите желаят преди всичко числа, това, което те в действителност преследват е успех и слава,“ настоява той. Запитан дали методите за растеж на църквата могат успешно да бъдат адаптирани към бразилския контекст Алмейда отсича: „Ако ви кажа какво мисля за тази идея няма да можете да го отпечатате.“

Един добър начин да се задълбочи вярата, казва Алмейда, е да се носи Исус в крайните квартали сред бедните и слабите. Мнозина дипломанти от Южно Американската богословска семинария отиват да служат в бразилските гета в големите градове, които са опасни и залени от наркотици. Алмейда е изключително горд от ролята на латиноамериканските богослови свързана с конференцията в Лозана през 1974 г, на която евангелските християни се посвещават на служение на цялостната личност – в противовес на загрижеността единствено за вечната съдба на душите.

Независимо от различните си оценки за американското движение за растеж на църквата в своята неделна проповед Велосо се фокусира върху цялостната личност. Слушах го да проповядва в конферентната зала на един хотел в Лондрина (сигурно, чисто място, в което новосъдадената църква се събира докато намери подходящо място).“Вярата“, каза той, „трябва да направи най-доброто за живота едновременно тук и за вечността. Вярата, която пренебрегва като настоящето така и бъдещето изобщо не е вяра.“ В Бразилия да бъдеш евангелски християнин не означава, че някой избягва богословието на освобождението или силните думи на Исус за бедността и силата.

Велосо и Алмейда също така са съгласни относно какво би означавало бразилските евангелски християни да имат по-дълбоки корени. Знака, казват те, би бил страната да отхвърли корумпираните политици.

Дори с либералния реформатор Лиуз Инацио Лула де Силва (популярно наричан Лула) като президент бразилската политика е виждана най-вече като път за лично облагодетелстване. Тя е светската форма на „евангелието на просперитета,“ което както Велосо така и Алмейда ненавиждат.  Отговорът на пастирите не е да се фокусират върху избирането на евангелски президент. Те са виждали много евангелски пастири да отпадат от благодатта заедно с много държавни глави. Още повече, в една страна, която едва преди десетилетие и половина се измъкнала от военен диктатор не е готова да замени своя подход на управление независимо дали с християнски или с някакъв друг. „Тук политиката и религията не се смесват,“ казва Алмейда отхвърляйки всякакви подобни предложения.

Алмейда твърди, че нещата в Бразилия стоят по различен начин отколкото в САЩ. За него благовестието естествено подтиква към политически действия като основаване на църкви в гетата и настояване за отчетност от страна на политиците като знак за успешна евангелизация. Той просто има в предвид, че посвещението на Христос не може лесно да се приравни на посвещение на някои конкретна партия в Бразилия.

Южноамериканските евангелисти повече приличат на своите събратя по света отколкото мнозина от северноамериканските евангелисти. Те подкрепят опазването на околната среда, многостранния подход към международната политика и държавните помощи за бедните. За тях една политическа партия е много по-малко важна от принадлежността към христовата църква. Евангелисти като Алмейда и Велосо желаят да избягнат всякакви потенциални камъни за препъване пред евангелизма.

Такава богата перспектива на вяра, политика и общество показва защо за евангелистите е важно да имат своето място в екуменическите разговори. Световния съвет на църквите се нуждае от евангелските християни не само поради техния растящ брой, но и поради енергията, интелектуалния живот  и пастирската мъдрост,  която те притежават.

Основната предпоставка на екуменизма е била мисионерската ефективност. Молитвата на Исус в Йоан 17 е Неговите последователи да могат „да бъдат едно…така, че света да повярва.“ Председателя на ССЦ Арам I от арменската апостолска църква повтаря тази цел когато отговаря на въпроса на репортерите как ССЦ може да бъде по-успешен. „Въпросът не ССЦ да бъде по-успешен, а ССЦ да помогне евангелието на Исус Христос да бъде по-успешно.“

Нито един евангелски християнин не може да направи по-евангелско изказване от това на православния патриарх. Но докато той казваше тези думи двама красноречиви свидетели на евангелието преследваха неговите служители в кратък 2-часов полет – и ССЦ не пожела да пренареди своята сесия в латинска Америка, за да се съобрази с тях. Това е загуба и за двете страни – вероятно особено за ССЦ.