Постконсервативните евангелисти приветстват постмодерната ера


ПОСТКОНСЕРВАТИВНИТЕ ЕВАНГЕЛИСТИ ПРИВТСТВАТ ПОСТМОДЕРНАТА ЕРА

от Роджър Олсен

olsen.jpg

Дали понятията „евангелист“ и „богословски консервативен“ са синоними? Дали всички евангелски богослови са консервативни? Повечето наблюдатели – както във така и извън голямата и разнолика субкултура на северноамериканското евангелско християнство – вероятно биха отговорили положително. Все пак все повече факти показват, че някои богослови, които настояват да носят етикета „евангелски“ (или не могат да го избегнат дори и да се опитват) се отърсват от богословския консерватизъм. Едно ново настроение, ако не и ново движение, в североамериканското евангелско богословие може да бъде описано като „постконсервативно.“ Най-добрата аналогия е свързана с „постлибералното“ богословие – позиция на богослови, които са се придвижили отвъд либерализма докато в същото време са запазили някои от неговите характеристики.

Постконсервативните евангелисти продължават да изповядват 4-те основни характеристики на евангелското движение (да използваме широко цитираните категории формулирани от Дейвид Бегинтън): обръщенчество, или един акцент върху „новорождението“ разбирано както променяща живота религиозна опитност, библеизма, доверие в библията като окончателен религиозен авторитет, активизъм, една загриженост за споделяне на вярата и христоцентризъм – ударение върху изкупителното дело на Христос на кръста. Но те вече не виждат като своя основна задача защитата на историческата ортодоксия  – особено реформирания схоластицизъм – срещу „отровата на модерността.“

Постконсервативните евангелски богослови често се чувстват по-удобно сред Евангелските групи за изучаване в Американската академия за религия  (основана 1980) отколкото в Евангелското Богословско общество. На практика първата група, която привлича стотици на своите ежегодни събирания, е основната почва, на която покълва новото постконсервативно настроение. Тя има склонност да гледа на по-старото, тежко ЕБО като на хванато в плен от един стар пазач от учени обсебени от въпроси свързани с непогрешимостта, висшия критицизъм и либералното богословие.

Дали постконсерватизма е просто една фаза по пътя отвъд модернистката и либералното богословие? Дали тези в по-голямата си част млади евангелисти се плъзгат надолу по плоскостта на неортодоксолността? Много от тях биха казали, че стария пазач на евангелското богословие за по-малко от 2 десетилетия сам се е плъзнал надолу по една ужасяваща плоскост (от публикуването на книгата на Харолд Линдзел „Битката за библията„) обратно към фундаментализма. Постконсервативните евангелисти биха могли да повторят известната фраза на баптисткия богослов Бернард Рам: „Нека да помним, че е възможно да грешим надясно така както и наляво!“

Постконсервативните евангелисти са убедени, че както модернистката така и фундаменталистката плоскост са различни страни на същата културна планина св. Елена – модерността. Подобно на вулканът на запад модерността е практически изчезнала  – тя е passé. Тя вече не е магическо ловно поле за или зловещо препятствие пред истината. Постконсервативните евангелисти изследват нови културни територии като по пътя се срещат със съвсем нови възможности и опасности. За тях както богословския либерализъм (във всичките му разновидности) така и богословския консерватизъм (също толкова многолик) все още са завладени от „модерния ум.“ Новата територия е „постмодерността“ и тя е едва изследвана.

Постконсервативния евангелизъм е малко и разнородно движение. Неговите привърженици споделят няколко основни виждания, а не цялостна програма. Те, да започнем с това, желаят да влязат в диалог с неевангелските богослови и търсят възможности да говорят с тези, които консервативните евангелисти вероятно биха сметнали за врагове. На едно скорошно събиране на AAR тези постконсервативни евангелисти имаха среща с Пол Книтър, един „плуралист“ по отношение на другите религии и Юрген Молтмън, един екуменически богослов. И двамата коментирали неформално, че са намерили своите евангелски събеседници изненадващо отворени и дискусията стимулираща и предизвикваща.

Други евангелисти достигат до неевангелистите, с цел да изцелят разделенията причинени от свързания с модерността конфликт- явен постконсервативен ход. Колежа Месия, една либерална институция с менонитски корени спонсорира проект наречен „Реформиране на центъра: отвъд двупартийната система на американския протестантизъм.“ През Април, колежът Уитън и InterVarcity Press спонсорираха конференция фокусирана върху взаимодействието между евангелистите и постлибералите.

Постконсервативните евангелисти са също така загрижени от евроцентризма и от факта, че богословието е доминирано основно от бели мъже. Докато отказват да приемат една версия на социологията на познанието, която би довела до богословски релативизъм новите евангелисти отчитат неизбежната връзка между социалната локация и богословските опити. Техния стремеж е да добавят гласовете на жените, цветнокожите и християните от третия свят към хора на евангелското изследване. Тук отново, евангелските групи за изучаване трасират пътя, настоявайки жените и цветнокожите да са представени в техните изпълнителни комитети на всички нива. Групата ще посвети една сесия на евангелското и латиноиспанското богословие на срещата си през Ноември 1995.

Един глас, който проправя пътя на евангелското постконсервативно богословие към едно мулти културно бъдеще е Уилям Дирнес от Богословската семинария Фулър. Наскоро Дирнес редактира книга озаглавена „Надигащите се гласове на глобалното християнско богословие,“ която включва глави от водещи евангелски мислители от източна Европа, Африка, Азия и латинска Америка. В по-голямата си част постконсерваторите топло прегръща работата на християните за библейско равенство и  окуражават феминистки мислители като Елейн Сторки и Мери Стюърт ван Люен.

Постконсервативните евангелисти търсят да разширят източниците използвани в богословието. Стенли Гренц говори за това като за „ревизиране на евангелското богословие“ (заглавието на скорошното му програмно твърдение за евангелския богословски метод). Според Гренц и някои други есенцията на евангелизма е една опитност съчетана с конкретна духовност центрирана около него. Опитността е действие на Божия Дух познато като обръщение, а духовността е оформена от общностната святост на обърнатите Божии хора. Богословието е второстепенна рефлексия на вярата на обърнатите хора, чийто живот заедно е създаден и оформен от парадигматичните истории формиращи Писанието. Тогава есенцията както на християнството така и на богословието не е едно вярно твърдение изразено в определени доктрини, а опитност оформена от разкази. Това не означава, че унижаваме или отричаме доктрините. Постконсервативните евангелисти вярват, че учението е от значение  – но не е цел само за себе си. Доктрините са необходимите правила, които отразяват и водят обърнатото общество на Божиите хора.

Богословието никога не може да замени опитността и поклонението. Като второстепенна рефлексия тя подпомага опитността и поклонението. В тази слугинска работа богословието черпи от няколко източника поставяйки всички върху нормативната основа на оформеното от истории слово в Писанието. Тези източници включват библията, традицията на християнската мисъл (особено на ранната църква и на Реформацията), културата (включително философията, науката и изкуствата) и съвременните опитности на Божието общество включително популярната религия.

До и зад постконсервативния подход към богословието лежи едно нарастващо несъгласие с евангелската богословска традиция свързана с това, което историка от Уитън Марк Нол описва като „евангелско просвещение“ особено реализма на здравия разум[1]. Постконсервативните евангелисти виждат в постмодернизма по-подходящи ресурси за евангелското философско разбиране. Мнозина от тях се придържат към някаква форма на критически реализъм докато други, като например професора от Фулър Нанси Мърфи, се обръщат към философи като Уилям Ван Орман Куин и Алистър МакИнтайър, за да развият една нова философска ориентация. Малцина са започнали да изследват потенциала на постмодрния антиреализъм. Повечето отхвърлят онтологичния реализъм като несъвместим с благовестието във всяка култура.

Постконсервативните евангелски богослови отхвърлят един „изкуствен“ подход към Писанието предпочитайки да го третират като вдъхновен от Духа реалистичен разказ. Описвайки своя подход към Писанието в The Scripture Principle and Tracking the Mazе Кларк Пинък приема термините „вербално вдъхновение“ и „непогрешимост“ като част от автентичното евангелско учение за Писанието, но настоява, че техния смисъл не трябва да бъде определян от традиционното схоластично и дедуктивно богословие. Един значителен ход направен от много посконсервативни евангелисти по отношение на Писанието е неговото холистично разглеждане – т.е. като канон на една цялостно вдъхновена библията, а не като части и парчета от непогрешима информация дадена на конкретните автори. В неговата цялост с частите, които са виждани взаимосвързано и в контекста на цялото Писанието е вдъхновения разказ на църквата за Божието изумителна дело.

Постконсервативните богослови са се отдалечили от традиционния християнски теизъм и се насочват към  едно „отвореното виждане за Бога.“ Не всички постконсервативни евангелисти са съгласни с всяка част от това движение – то представлява по-скоро една постепенна промяна на парадигмата отколкото монолитен ход. Един отворен теизъм изисква Бога да се разглежда исторически. Богът на библейските истории не е неподвижен двигател, величествен монарх или определящ всичко контрольор, Който остава недокоснат от капризите на времето и промяната. По-скоро, Бог е себеограничил се, нараним любовник на човечеството и земята, Който влиза в близки отношения с творенията и взема върху Себе Си техните болки и страдание.

Постконсервативните евангелисти държат на creatio ex nihilo и на Божието всемогъщество, всезнание и всеприсъствие, но отричат идеята за недокосната трансцедентност. Има Бог, Който доброволно и благодатно прави място на творението в Своята реалност с неговото време и пространство и извървява до края пътуването заедно с хората. Бог поема риск и понася трудностите на пътуването, но Бог също така е и всемогъщ Изкупител, Който знае как да извади добро от злото.

Дали постконсервативните богослови са се ориентирали към богословието на процеса? В The Openness of God Кларк Пинък, Ричард Райс, Джон Сандърс, Уилям Хаскърс и Дейвид Бесингер настояват, че новия „теизъм на свободната воля“ защитаван от много евангелисти се различава от богословието на процеса по отношение на идеята за себеограничението на Бога. Бог е ограничен не поради недостатъци на характера или силата, но поради Божията себеизпразваща връзка с творението.

Друг общ елемент на постконсервативното евангелско богословие е новото виждане за природата и благодатта. Консервативните евангелисти традиционно са поставяли ударение върху благодатта като определяща природата. Постконсервативните евангелисти са отворени да се учат от източноправославните и римокатлицическите традиции основани върху динамичното отношение между природата и благодатта. Природата, макар и паднала, никога не е изоставена от благодатта; благодатта макар и свръхестествена прониква в природата. Така, макар че мнозина постконсервативни евангелисти все още пеят песента „Този свят не е мой дом“ повечето силно биха се противопоставили на нейното послание. Този свят на природата е техен дом и те виждат себе си като сътворени съ-творци грижещи се за творението по пътя към неговото окончателно изкупление. Сред някои други Уесли Гренберг-Мичелсон и Стефан Боума-Предигер издигат глас за едно евангелско богословие на природата и насърчават екологическия активизъм като духовна дисциплина.

Тясно свързана с диалектиката природа-благодат е постконсервативната надежда за почти универсално спасение. Много постконсервативни евангелисти са изоставили ексклузивизма  и са избрали еднo по-инклузивно виждане за спасението вярвайки, че е възможно за мнозина, които никога не са чували евангелието да бъдат спасени. Богословите, които първи трасират този път са Джон Сандърс и Кларк Пинък. И двамата стигат до заключението,че всички култури съдържат достатъчно благодат, за да водят хората към спасително взаимоотношение с Бога ако Го търсят искрено.

Нито един богослов не желае да достигне до окончателен универсализъм и двамата остават критични към Книтер, Джон Хик и други, които признават спасители освен Исус Христос. Подобно на Ханс Кюнг те отказват да прекосят този Рубикон. Но за разлика от консервативните евангелисти те отиват отвъд неясна, теоретична, пожелателна мисъл за един „втори шанс“ или надежда за добрите езичници, които по някакъв начин са се покаяли. И двамата говорят за благодатта на нехристиянските култури и религии основани върху вярата в космическия Христос (Логосът на Йоан, Който осветява всеки човек, който идва в света) и иманентния Свят Дух, Който се стреми към хората навсякъде. За постконсервативните евангелисти Бог може да не е Спасител, Който дава еднакви възможности, но е загрижен небесен родител, Който никога не скрива Себе Си без да остави свидетелство в природата и културата.

Друга постконсервативна промяна е в христологията. Докато отхвърлят идеята, че Исус Христос е Божий Син чрез осиновление тези богослови често поставят ударение върху човечеството на Исус Христос и мнозина биха казали: „този човек е Бог.“ С други думи те желаят да преосмислят традиционната христология на въплъщението и нейните категории за субстанция и личност и божествеността на Исус. Исус Христос е Божий Син, втората личност на Троицата поради Своето специално отношение на единство с Отца. Една динамична христология „отдолу“ каквато е  направена от канадския баптистки богослов Ръсел Алдуинкел в More Than Man  е привлекателна за много постконсервативни евангелисти. Докато все още няма консенсус относно бъдещото развитие на христологията повечето постконсервативни евангелисти се чувстват свободни да се придвижат отвъд езика и концепциите използвани в Халкедон докато запазват тяхното оригинално намерение – да защитят пълната и истинска човечност и божественост на Исус Христос.

Постконсервативния евангелизъм също така се характеризира със значително възраждане на синергизма по отношение на взаимоотношението Бог-човек в спасението. В миналото реформираната парадигма единствена е царувала в консервативното евангелско мислене доминирано от множество вариации на августиано-калвинистката мисъл. Синергизма, идеята, че човешката воля работи заедно с Божията благодат, за да донесе обновление, е била и на много места все още е подозирана, че е тънко прикрито пелагианство неизменно водещо до богословски либерализъм. Водещи сред постконсервативните евангелисти са новите арминини, уеслиани и ревизионистки калвинисти силно повлияни от Хенрих Беркоф и Луис Беркиф. За евангелските християни вече не е възможно да говорят или да пишат като че ли реформираното богословие е синоним на библейската истина без да провокират смразяващо предизвикателство от страна на „петдесятната парадигма“ в евангелската мисъл.

Накрая, постконсервативното евангелско богословие отхвърля триумфализма. Консервативното евангелско богословие – особено тези елементи повлияни от фундаментализма – е виждано като страдащо от един вид високомерие по отношение на истината. Постконсерватвините евангелисти са критични към увлечението на своите консервативни колеги към „епистомологичната сигурност“ и „богословските системи.“ Няколко евангелски автори открито изразяват тази нужда за по-голямо смирение, колебливост и гъвкавост: Даниел Тейлър в The Myth of Certainty, Майкъл Баумън в Pilgrim Theology и Уилям Абрахам в The Coming Great Revival: Recovering the Full Evangelical Tradition.

Постконсерватвните евангелисти са нетърпеливи към екслклузивните твърдения за „правилната интерпретация“ на библията или традицията. Все пак те са еднакво нетърпеливи и към индивидуалните интерпретации и неяснотата, които резултатират в индивидуализъм. Техния интерес лежи по-скоро в разработването на отворена богословска система отколкото на надвременни рамки съставени от твърдения-истини. Те не желаят да пренебрегнат думите на ранния английски сепаратист Джон Робинсън: „Бог винаги има още светлина, която да просветне от Неговото слово!“ Понякога те могат да са донякъде груби в своя стремеж да продължат напред от точката, до което са достигнали техните консервативни евангелски предшественици. Уилям Абрахам говори от името на много постконсервативни евангелисти когато след като е написал, че книгата на Карл Хенри God, Revelation and Authority епаметник на работата на едно поколение добавя: „Все пак когато погледнем нейната ялова ортодоксалност и надутост тя може в най-добрия случай да вдъхнови посредственост.“

Дали постконсервативните евангелисти са изградили някакво систематично богословие? Най-добрият и вероятно единственият пример досега е книгата на Гренц Theology for the Community of God – 800 стр. изучаване на християнската доктрина. Явно замислена като подобрение на вида „преосмисляне“ на евангелското богословие, за което той е настоявал по-рано, Гренц представя „есхатологичната общност“ като централна обединяваща тема на евангелското богословие. Тази общност произлиза от вярата на хората в Бога и тяхната опитност на общение с Троицта в обръщение, поклонение и действие.

За разлика от традиционните системи Theology for the Community of God поставя учението за Писанието до разбирането на Святия Дух – и не го спомената до втората трета на книгата. Тези, които търсят дискусии по такива традиционни евангелски въпроси като откровението изразено в твърдения, непогрешимостта на Писанието и обръщение-освещение няма да останат разочаровани, но могат да бъдат изненадани къде се появяват темите и ролята, която им е дадена.

Донякъде напомняйки богослова от ранния 20 в Е. У. Мулинс, Гренц поставя ударение върху опитността като стояща над свръхестествено откритите истини изразени в твърдения като център на християнското богословие. Той определя богословието като рефлексия на вярата на Божиите хора – една активност от второстепенно значение, която представя полезни модели противопоставяйки я на научната дедукция на интелектуалната истина от един източник в Писанието. Все пак той очевидно смята библейското послание за norma normans  за цялата християнска вяра и практика и евангелското посвещение е явно от ударението, което поставя върху чудото на обръщението.

Постконсервативното евангелско богословие е движение, което се намира в своето детство – домогващо се до един нов модел на евангелското мислене. То вероятно все още не вижда себе си като движение и единствено времето ще покаже дали ще се развие като такова. Този симпатизиращ наблюдател би предложил следния съвет:

Първо, постконсервативните евангелисти трябва да внимават да не изгубят своята евангелска характеристика. Ако нещо и всичко става по един или друг начин сравнимо с евангелието тогава благовестието е безсмислено. В тяхното новонамерено приемане на несигурността постконсервативните евангелисти трябва да се  държат здраво за сърцевината на евангелието с неговите оси греха и изкуплението. Евангелизма е в същността си една пророческа форма на християнството, която изобличава греха и прокламира свръхестествено възстановяване.

Второ, и тясно свързано с това, е че постконсервативните евангелисти трябва да отхвърлят формите на постмодернизъм, които включват антиреализъм. Едно нещо е да признаеш зависимостта на природата на човешкото познание от перспективата и парадигмата, а съвсем друго изцяло да прегърнеш множеството реалности на онтологичния субективизъм. Последното ще включи постконсервативните евангелисти в друга форма на културно приемане  – отричане на трансцедентната и обективна истина – която може да доведе единствено до политеизъм.

Трето, постконсервативните евангелисти трябва да бъдат много внимателни да не изпаднат в един собствен вид реакционен начин на мислене. Във всяко реформаторско движение съществува изкушение грубо да се отрече всяка част от „вярата на бащите.“ Не е необходимо постконсерватизъм да означава антиконсерватизъм. Трябва да бъде показано уважение защото дори фундаменталисткото наследство може да бъде по-смислено от подигравателното пребенбрежение.


[1] Или т нар. шотландска философия на „здравия разум“ – б.п.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.