От затвора в Тегал

ДИТРИХ БОНХОФЕР ОТ ЗАТВОРА В ТЕГАЛ

писмо от 1944

Поради своето участие в съпротивата срещу режима на Хитлер в Германия Бонхофер е арестуван през 1943. Той е можел да изпраща писма от затвора най-вече на своя приятел Еберхард Бедж. Провала на атентата срещу Хитлер на 20 Юли 1944 определя съдбата на Бонхофери и  той е екзекутиран точно преди края на войната на 9 Април 1945. Все пак в своите писма той нахвърля едно радикално и креативно богословие родено в отчаянието на затвора и основано върху развитието на концепцията на Карл Барт за „нерелигиозно християнство.“ То е вдъхновява редица по-късни богослови, които виждат благовестието като една истина, която трябва да бъде практикувана в борбата за справедливост в света, а не ревниво пазена като религиозен артефакт.

         … През последната година аз все повече и повече разбирам цялостната същност на християнството като принадлежащо на този свят. Християнинът не е homo religius, а просто човек, както Христос беше човек – в контраст, трябва да кажем, на Йоан Кръстител. Аз нямам в предвид плитката и банална „тази-светскост“ на просветения, заетия, на удобния или на сладострастния, но пълната принадлежност към този свят характеризираща се с дисциплина и пълно съзнаване на смъртта и възкресението. Вярвам, че Лутер е живял живот в този свят в този смисъл….

По-нататък аз открих, и аз продължавам да откривам и до този момент, че единствено като живее изцяло в този свят човек може да се научи да има вяра. Той трябва напълно да изостави всеки опит да направи нещо за себе си, независимо дали е светец, или обърнат грешник, или свещенослужител (така наречения свещенически тип!), праведен или неправеден човек, здрав или болен. Под принадлежност към този свят аз имам в предвид да живеем изцяло със задълженията, които ни дава живота, проблемите, успехите и неуспехите, опитностите и безпомощността. Правейки това ние се хвърляме изцяло в ръцете на Бога вземайки насериозно не нашето собствено страдание, но това на Бога в света – заставайки заедно с Христос в Гетсимания. Това, мисля аз, е вярата; това е methanoia и така един човек става истински човек и християнин (ср. Ер. 45!). Как е възможно успехът да ни направи арогантни или падението да ни отклони от пътя когато споделяме заедно с Бога едно такова страдане?

Мисля, че вие разбирате какво имам в предвид, макар да го излагам толкова накратко. Аз се радвам, че можах да науча това и зная, че можах да го науча единствено поради пътя, по който вървя. Така че аз съм благодарен за миналото и настоящето и съм доволен от тях…

Нека Бог в Своята милост да ни води през това време, но преди всичко да ни води към Себе Си.

Реклама