Пълно освещение


ПЪЛНО ОСВЕЩЕНИЕ

 oт. Б. Б. Уорфийлд

warfield.jpg

А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос.  Верен е Онзи, Който ви призовава и ще извърши това (1 Солунци 5:23-24)

Няма християнско учение, ширината и дълбочината на етически изисквания на което да са по-силно подчертавани от тези, които са се посветили на неговото установяване в света. „Спасението“, което е било обещано в „благовестието“ или „добрия призивр“ който определя неговото проповядване е спасение от грях и преминаване в святост. С други думи, това е една морална революция от най-пълен и цялостен вид. „Освещението“ е библейската дума за тази морална революция и в „освещението“ се съдържа самата същност на спасението. „Това е Божията воля за вас,“ казва апостола на своите читатели, „вашето освещение.“ Голяма част от посланието е се състои от наставления към новите обръщенци относно напредъка, който те вече са постигнали в своето освещение и в насърчение да продължават по този път.

Никаква морално постижение не е твърде голямо, за да им бъде наложено като тяхно задължение, нито е твърде незначително, за да се изисква от тях като важно за техния християнски вървеж. Стандартът, който апостола има пред себе си и който след това прилага към своите читатели не е нищо друго освен пълното освещение, едно съвършенство, което включа в себе си както най-дребните така и най-големите неща. В стиха непосредствено следващ нашия текст апостола представя един списък касаещ начина на поведение, върху който той желае особено да привлече вниманието на своите читатели. Тези изисквания не са избрани случайно, а са отделни аспекти от един цялостен модел на поведение, върху които читателите, с които той в момента общува имат нужда да им бъде обърнато особено внимание.

Но апостола не желае читателите му да помислят, че цялото им задължение се заключава в изброените детайли. Когато започва своето наставление той прекъсва изброяването и включва една велика всеобхватна молитва за тяхното пълно освещение: А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос.  Верен е Онзи, Който ви призовава и ще извърши това.

Тук ние очевидно имаме един класически пасаж – вероятно класическият – за „пълното освещение„; и той може да ни се отплати за неотслабващия интерес, който придружава темата за „пълното освещение“ ако го разгледаме по-отблизо.

Преди всичко, нека винаги да помним, че пасажът говори за пълното освещение. Няма съмнение за това ако честно преценим езика, който той използва. Наистина ударението е толкова силно и фразеологията толкова ясна, че изглеждат почти смущаващо. Пълнотата, завършеността, съвършенството на освещението, за което той говори е голямата тема на пасажа. В контраст с детайлите, с които апостола току що се е занимавал и които – точно понеже са били детайли – е трябвало да докоснат едва периферията на един съвършен живот и то единствено относно тези или онези обстоятелства, тук той се обръща към пълното освещение, което не само се докосва, но изпълва не само периферията, но и целия кръг на християнския – не, на човешкия живот. Това е освещение, което е изцяло завършено и което обхваща съвършенството на всеки аспект на човешкото естество, с който апостола се занимава.

Забележете емфатичното подчертаване на идеята за завършеност. Дано „Бог на мира“ – дори и това определение на Бога има своята връзка с пълнотата на освещението понеже мирът е противоположното на всяко разделение, разсейване, колебание и съмнение – дано „Бог на мира,“ казва апостола, „да ви освети напълно“ – така че да бъдем съвършени и да не ни липсва нищо свързано със съвършенството на нашето съответствие с целта, за която сме били създадени. И като не се задоволява с това, той добавя обяснявайки: „дано да се запазят непокътнати духа душата и тялото ви, съвършени“ и не само това, но „неукрони, напълно съвършени„- т.е. така, че да е невъзможно да се каже, че не са достигнали до това състояние.

Забележете по-нататък описанието на личността, която трябва да бъде осветена във всеки аспект, в който се изисква съвършенството. Не само, че ние трябва да бъдем изцяло осветени, но и всяка наша част – нашия дух, нашата душа, самото ни тяло – трябва да бъдат безукорно съвършени. Апостола, с други думи, не е задоволен от общото, но говори и за отделните елементи на нашето естество. И като единство на тези елементи той търси едно „безукорно“ съвършенство, така че сбора от тях – „ние“ да бъде наистина, напълно и изцяло без недостатък.

Без съмнение, това изброяване на частите е в известен смисъл риторично, а не конкретно. Апостола натрупва думи, за да предаде по-ясно великата идея за завършеност – нещо подобно на това, което прави нашия Господ когато казва, че трябва да обичаме Господа, нашия Бог с цялото си сърце, цялата си душа, целия си ум и всичката си сила. Но дори и така той прави разграничение между тези 3 изброени елемента, които изброява, като по този начин изразява още по-силно идеята за завършеност. Неговата идея е, че няма част от нас, която няма да не е пронизана от това съвършенство, където то няма да царува и чрез която то няма да работи за съвършенството на цялата личност.

Чрез този двоен начин на натрупване апостола поставя удивително ударение върху съвършенството, което желае за своите читатели. Можем да кажем, че „съвършенството“ е издигнато до най-високата си сила, едно неукорно съвършенство, едно съвършенство, което не приема неуспех, включващо всяка част от нашето естество, обединявайки цялото в една форма на съвършенство, едно пълно осъществяване на нашата идея за целия човек. Със сигурност няма учение за „пълно съвършенство“ измислено в тези последни дни, което може да се сравни с учението на Павел по своята височина, дълбочина, дължина или сила. Неговото „съвършенство“ със сигурност е самият апотеоз на перфекционизма. Предложеното съвършенство е едно истинско съвършенство (което не винаги е вярно за по-скорошните учения) и човека, който го е постигнал е съвършен човек – всяка част на неговото естество е достигнала своето подходящо съвършенство (и това много рядко или никога не е вярно за по-скорошните учения). Едно съвършено съвършенство за един съвършен човек – пълно съвършенство за целия човек – със сигурност това е съвършенство, за което си заслужава да копнеем.

Нека сега да отбележим, че Павел не говори за това съвършенство за целия човек, като че ли то е просто един непостижим идеал, на който трябва да се гледа единствено като на пътеводен стандарт, който стои безкрайно над нашите възможности. Той говори за него като за напълно постижим. Той сериозно се моли на Бога да го даде на читателите му и така ясно показва, че това е целта, която те трябва да си поставят.

Наистина, той не го представя като достижимо единствено чрез човешки усилия, като че ли човека със собствената си сила може да достигне и да докосне тази истинска цел, към която се стреми. Вместо това той ясно говори за него единствено като за дар от Бога. След като наставлява своите читатели да дадат всичко от себе си той изведнъж се обръща от човека към Бога и Го умолява в молитва. Стреми се, казва той, стреми се винаги към това – към твоето пълно съвършенство. „Дано сам Бог – сам Бог на мира,“ казва той, като поставя ударение на думата „сам.“ В Бога, единствено в Бога, единствено в Бога на мира, трябва да стои надеждата за постигането на една толкова велика цел.

Но може ли надеждата за това да бъде поставена в Бога? Цялата молитва на Павел – не, цялото негово разсъждение – би изглеждала безсмислено ако не беше така. Павловата молитва и начина, по който той принася тази молитва, всичко се съчетава, за да направи сигурно, че той не ни залъгва с илюзорна надежда, но със здрав разум представя пред нас една достижима цел. Тогава това съвършено съвършенство е, по необходимост, според Павел, достижимо за хората. Бог може и желае да го даде на Своите деца.

Можем да кажем дори повече. Павел не само се моли за своите читатели, което означава, че то може, не, че това ще им бъде дадено, но той определено им го обещава и основава това свое обещание на не по-малко твърдата основа на Божията вярност. Бог да ви освети напълно, казва той. Но той не спира дотук. След молитвата той дава и едно обещание: „Верен е Бог, който ви призовава“ и добавя, „който ще извърши това.“ Така Павел поставя верността на Бога като залог за достигане на съвършенство от неговите читатели. И ние трябва да отбележим силата, с която той прави това и да обърнем внимание на изразителността на неговата  известна обещаваща клауза. Нейното значение е, че Бог, Богът, на Който Павел се моли за нашето освещение е не само Този, Който призовава, но и Този, Който извършва. Той ни е призовал към християнски живот на морално съвършенство. И Този Бог, Който ни призовава е Бог, Който извършва. Самото ни призоваване към един живот на морално съвършенство е залог, че Той ще усъвършенства доброто дело в нас което е започнал. „Верен е Този, който ви призовава; който също така и ще го извърши.“

Тогава осъществяването на нашето съвършенство не зависи от нашите слаби усилия. То дори не зависи от силната молитва на Павел. То зависи единствено от Божията всемогъща и неизменна вярност. Ако Бог е верен – Този, Който не само ни призовава, но и извършва – тогава ние не можем да не постигнем съвършенството. Тук вие виждате не само съвършенството, но също така и сигурността за получаването на това съвършенство доведени до краен предел. Не само че един християнин може да бъде съвършен – напълно съвършен във всяка част от свето естество – но той със сигурност и безусловно ще бъде съвършен. Той може да бъде сигурен понеже Бог, Който го е призовал „не към нечистота, но към святост“ е Бог не само призоваващ, но и изпълняващ и ще го усъвършенства до това освещение. Такова е учението на текста. И със сигурност то достига много, много по-далеч от всички модерни учения относно пълното освещение, които някога са били чувани сред хората.

Сега, нека да разгледаме, на трето място, времето когато апостола вижда изпълнението на тази велика надежда. Веднага се вижда, че той не гледа на тази надежда като на нещо, което вече е получено от неговите читатели. Това не е нещо, за което той може да ги поздрави – както е с някои християнски дарове, за наличието на които в техните сърца той благодари – но нещо, за което той се моли на Бога. Това не е нещо, което те притежават, а нещо, за което се молят. То ще им бъде дадено в бъдеще. Той не ни позволява да предполагаме, че солунците вече са го получили. Наистина, той благодари на Бога за това, че ги е избавил от състоянието, в което са се намирали. Той благодари на Бога за техните големи постижения в християнския живот. Но той не казва, че те вече са постигнали целта. Напротив, една голяма част от писмото представлява наставление за християнските задължения, които все още не са изпълнени и дарове, които все още не са получени. Читателите са виждани като viatores, а не като comprehensores. Не в и чрез тях, но в и чрез Бога е освещението, за което той се моли. Ние не виждаме това, за което се надяваме, не се молим за това, което вече сме получили. Още повече, самият залог, който той дава за получаването на това съвършенство съдържа в себе си намек, че това е нещо за което все още се надяваме, а не притежание. Той се позовава на верността на призоваващия Бог. Жадуваното съвършенство и обещанието не е дадено в самия момент на призоваването, не е неотречимо притежание на християнската душа. Този, който е призован го търси, все още го преследва и то се намира в ръката на Призоваващия, Чиято вярност гарантира получаването. Следователно, получаването все още липсва.

Тогава е ясно е, че Павел, макар и да обещава това съвършенство като сигурно наследство на всеки християнин, го представя като надежда, а не като нещо, което виждаме. Че то ни принадлежи като християни, ние можем да бъдем сигурни единствено поради верността на Бога, Който не само ни призовава към него, но и го извършва в нас. Казва ли ни Павел кога можем да се надяваме да го получим? Със сигурност той не би ни оставил в неведение за това. Наистина той открито говори за края на нашето несъвършенство – точката, от която влизаме в своето съвършенство. „Дано Бог на мира,“ се моли той, „да ви освети напълно, за да се запазят  непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос.“ Вие виждате, че това е второто идване на Христос и че апостола отправя очите си към края на света и съдния ден. Това е времето, в което той поставя завършването на нашето усъвършенстване. И ако вие спрете и размислите за миг ще разберете, че това трябва да е така поне по отношение на пълното освещение, за което говори апостола. Защото усъвършенстването включва също така и усъвършенстването на тялото. Той се моли за усъвършенстването на целия човек и това със сигурност включва тялото така както и душата и духа. Сега, усъвършенствано тяло се дава на човека единствено при възкресението, в последния ден, който е денят на второто идване на Христос. До този момент тялото лежи в гроба. Дали преди този ден може да бъде постигнато духовно съвършенство той не казва в този пасаж. Но със сигурност можем да кажем, че аналогията с тялото повдига едно съмнение, че усъвършенстването на духа и душата също представлява резултата от един процес и ще бъде завършено единствено в една критичен момент на катаклизъм когато Божия Дух произвежда в тях възможност да живеят с Бога. Това съмнение е напълно подкрепено от начина, по който Павел представя цялата тема за освещението в този контекст и в цялото писмо: като едно усилие, продължително и трудно, бавно изграждащо структурата към нейния завършек. Няма обещание за завършване в този живот, няма и намек, че това може да бъде постигнато в този живот. Просто навсякъде има силно увещание за непрестанни усилия и силно насърчение чрез обещание за неговото завършване в края, в „онзи ден.“ „Онзи ден“ на съда т.е. когато Бог ще поиска сметка на всички хора и за всичко, което е в човека.

Това, което тук е намекнато явно е поучавано навсякъде. Човека не е comprehensores, а viatores. Ние се подвизаваме в доброто войнстване, тичаме по попрището. Наградата е там. И преди смъртта на това тяло душата няма да бъде готова да влезе гола в присъствието на своя Господ, а ще очаква докато тялото й бъде възстановено – не вече смъртно, а прославено тяло. Междувременно, постепенния процес на освещение продължава в душата и тялото докато настъпи кризата, когато „Spiritus Creator“ ще се намеси могъщо и ще реализира последното обновление.

Със сигурност постепенността на този процес не трябва да ни разстройва. Може да не ни харесва, че всемогъщия Бог действа постепенно. Но това ни е открито като избран от Него начин на действие във всяка сфера на Неговото дело и не трябва да ни изненадва и тук. Без съмнение Той може да направи душата съвършена за един момент, в миг на око, така както може да ни даде и съвършено тяло в мига, в който повярваме. Но Той не го прави. Премахването на петната и резултатите от греха – в едно зло сърце и в едно болно и умиращо тяло – се осъществява чрез продължителен процес. Ние всички се разболяваме и умираме – макар че Исус е взел на Своите широки рамене (сред другите наказания за греха) всички наши болести и самата смърт. И ние все още страдаме от напомнянето на обитаващия грях макар Исус да е извършил в нас една освещаваща операция чрез Духа. За нас това е един изморителен процес. Но това е Божия път. И Той върши всички неща добре. Теготата на борбата е озарена от една надежда. След малко! – можем да кажем; след малко! Или както Павел го представя: Верен е Този, който ви е призовал – Който също така и ще го завърши. Той ще го направи! И така, след малко, нашия дух, душа и тяло ще бъдат направени наукорно съвършени, всички те ще бъдат така представени пред нашия Господ в този ден. Нека да хвалим Господа за това славно очакване!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.