Ясно обяснение на християнското съвършенство – част 3


ЯСНО ОБЯСНЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСКОТО СЪВЪРШЕНСТВО

Част III 

от Джон Уесли

wesley93.jpg

25. На следващата година броят на хората, които вярваха, че са спасени от греха нарасна още повече, така че аз прецених, че е необходимо да публикувам „По-нататъшни мисли за християнското съвършенство.“

ВЪПРОС 1: Как Христос „изпълнява закона за всеки, който вярва“ (Римляни 10:4)?

ОТГОВОР: За да разберем това ние трябва да разберем за какъв закон се говори тук. Аз разбирам това като: (1) Мойсеевият закон, цялата мойсеева диспенсация, за която св. Павел многократно говори като за една, макар че тя съдържа 3 части – политическа, морална и церемониална. (2) Законът на Адам, който беше даден на Адам в състоянието му на невинност и който справедливо може да бъде наречен „закон на делата.“ По своята същност той е същия както законът даден на ангелите и който е еднакъв и за ангелите и за хората. Той изисква човекът да използва за слава на Бога всички сили, с които е бил сътворен. Той е бил сътворен свободен от всяко несъвършенство както в своето разбиране така и в своите чувства. Умът му не е робувал на тялото, бил е способен вярно да разбира всички неща, да съди правилно за тях и да решава вярно, ако е разсъждавал изобщо. Аз казвам ако е разсъждавал понеже вероятно той не е. Може би той не е имал нужда от това докато неговото покварено тяло не е навело надолу умът му и не е накърнило естествените му способности. Може би до този момент умът е виждал всяка истина, която му е била предложена така директно както сега окото вижда светлината.

Следователно, този закон, пропорционален на неговите първоначални способности е изисквал той винаги да мисли, винаги да говори и винаги да действа съвършено правилно във всяко нещо. Той е бил в състояние напълно да направи това. И Бог не е можел да не заповяда служба, която той е можел да изпълни.

Но Адам съгрешил, нетленното му тяло станало тленно и оттогава то е спънка за душата и препятствие за нейното действие. Следователно, сега никой човешки син не може винаги да разбира правилно или да отсъжда справедливо. За един човек е толкова естествено да прави грешки, колкото и да диша и той не може да живее без едното повече отколкото без другото. Следователно, никой човек не може да изпълни това, което изисква завета с Адам .

Никой човек не е задължен да го изпълни. Бог не го е заповядал на никой човек. Защото Христос слага край на Адамовия както и на Мойсеевия            закон. Чрез Своята смърт Той слага край и на двата, отменя и двата – и единия и другия. Човека не е длъжен да изпълнява нито един от двата. Нито пък някой човек е задължен да спазва повече Адамовия отколкото Мойсеевия закон (аз имам в предвид, че той не е условие нито за настоящото нито за бъдещото спасение.)

На тяхно място Христос установява друг т.е. закона на вярата. Сега не този, който върши, но този, който вярва получава праведност в пълния смисъл на думата т.е. той е оправдан, осветен и прославен.

В 2. Тогава ние мъртви ли сме за закона?

О. Ние сме „умрели спрямо закона чрез Христовото тяло, което ние дадено“ (Римляни 7:4) за Адамовия както и за Мойсеевия закон. Ние сме изцяло освободени от тях чрез Неговата смърт; понеже закона свършва с Него.

В 3. Как тогава ние сме „не без закон но под Христовия закон“ (1 Кор. 9:21)?

О. Ние сме без този закон, но от това не следва, че сме без какъвто и да е било закон. Защото на неговото място Бог е дал друг закон, този на вярата. Ние всички сме под този закон спрямо Бога и спрямо Христос и както нашия Създател така и нашият Изкупител изискват да го изпълняваме.

В. 4 Любовта ли изпълнява този закон?

О. Без съмнение. Целия закон, под който ние сега се намираме се изпълнява чрез любов (Римл. 13:9-10). Вярата, действаща или оживотворена чрез любов, е всичко, което сега Бог изисква от човека. Той е поставил (не искреността, но) любовта на мястото на ангелското съвършенство.

В. 5 Как „любовта е края на закона“ (1 Тим. 1:5)?

О. Тя е края на всяка Божия заповед. Тя е целта, която трябва да бъде постигната от цялата и от всяка отделна част на християнската институция. Основата е  вярата, освещаването на сърцето; края е любовта, опазване на добра съвест.

В. 6 Каква е тази любов?

О. Да обичаме Господа нашия Бог с цялото си нашите сърце, ум, душа и сила; и да обичаме ближния, всеки човек, както себе си, като собствената си души.

В.7 Какви са плодовете на тази любов?

О. Свети Павел ни казва ясно, че любовта е дъготърпелива. Тя понася всички слабости на Божиите деца, всички злини на децата на света и то не само за кратко време, но толкова дълго колкото е угодно на Бога. Във всичко тя вижда Божията ръка и доброволно й се покорява. Тя е кротка. Всичко и въпреки всичко тя претърпява, тя е кротка, нежна, умолима. „Любовта не се раздразнява„, и отхвърля всеки гняв, който произлиза от сърцето. „Любовта не безобразничи“ по груб, безразсъден начин, нито произнася някакво прибързано и грубо осъждение. „Не търси своето,“ не е груба, не действа невъзпитано. „Не търси своята“ полза, чест или печалба. „Не държи сметка за зло,“ отхвърля всяка завист, подозрителност и готовност да вярва зло. „Не се радва на неправдата“ да, тя плаче за падението или греха на нейните най-големи врагове, „но се радва заедно с истината“ на святостта и радостта на всеки човешки син. „Любовта всичко премълчава,“ не говори зло за никого. Тя „се надява на всичко,“ което може да смекчи грешките, които не могат да бъдат отречени и „търпи всичко,“ което Бог може да позволи или хората и дяволите могат да причинят. Това е законът на Христос, съвършеният закон, законът на свободата.

И тези различия между „законът на вярата“ (или любовта) и „закона на делата“ не са нито малки нито незначителни Това е ясно, лесно и разумно за всеки нормален ум. И това е абсолютно необходимо, за да предотврати хиляди съмнения и страхове дори в тези, които „ходят по любов.“

В.8 Но нали „всички ние в много неща грешим,“ да, дори и най-добрите от нас дори и срещу този закон?

О. В един смисъл ние не грешим, когато всичките ни стремежи, мисли, думи и дела произлизат от любов. Но в друг ние грешим и ще грешим повече или по-малко докато се намираме в това тяло защото нито любовта нито „помазанието на святия“ не ни правят непогрешими. Следователно, поради несъвършенството на нашето разбиране, ние не можем да не грешим в много неща. Тези неща често водят до нещо лошо в чувствата думите и действията. Понеже се заблуждаваме за характера на даден човек ние можем да го обичаме по-малко отколкото той заслужава в действителност. Поради същата грешка ние говорим или действаме по отношение на този човек по начин, който в една или друга степен е противен на закона.

В 9 Не се ли нуждаем от Христос дори и в това състояние?

О. И най-святите от хората все още се нуждаят от Христос като техен Пророк, като „светлината на света“ защото Той не им дава светлина по друг начин освен миг подир миг. В момента, в който Той се отдръпне всичко става тъмнина. Те все още се нуждаят от Христос като техен Цар, защото Бог не им е дал запас от святост. И ако те не я получават всеки миг в тях няма да има нищо освен несвятост. Те все още се нуждаят от Христос като техен Свещеник, Който да извърши изкупление за тях. Дори съвършената праведност е приемлива за Бога единствено чрез Исус Христос.

В 10. Не могат ли тогава най-святите да приемат за себе си изповедта на мъченика: „В себе си аз не съм нищо освен грях, тъмнина, ад; но Ти си моята светлина, моята святост, моето небе?“

О. Не напълно. Но най-добрите от хората могат да кажат: „Ти си моята светлина, моята святост, моето небе. Чрез моето единение с Теб аз съм пълен със светлина, святост, и щастие. Оставен на себе си не бих бил нищо освен грях, тъмнина, ад.“

Но да продължим: Най-добрите от хората се нуждаят от Христос като техен Свещеник, Изкупител, Ходатай пред Отца не само защото продължението на всяко тяхно благословение зависи от Неговата смърт и застъпничество, но и защото те не са достатъчни спрямо закона на любовта. Така е с всеки жив човек. Вие, които чувствате само любов сравнете себе си с предшестващото описание. Претеглете себе си на тези везни и вижте дали не сте недостатъчни в много неща.

В.11 Но християнското съвършенство не е свобода от всеки грях ако разглеждаме греха като престъпване на закона. Дори и съвършения престъпва закона, под който се намира. Освен това те се нуждаят от изкуплението на Христос и Той не е изкупление за нищо освен за греха. Тогава термина безгрешно съвършенство точен ли е?

О. Не си заслужава да говорим за това. Но забележете в какъв смисъл тези хора имат нужда от изкуплението на Христос. Те нямат нужда за да бъдат отново примирени с Бога защото вече са примирени. Те нямат нужда Той да възстанови Божията благосклонност, но да я продължи. Той не ги изкупва отново, но „всякога живее, за да ходатайства за тях.“ И „чрез един принос напълно е усъвършенствал всички, които са били осветени“ (Евреи 10:14).

Понеже не разбират това някои отричат, че имат нужда от изкуплението на Христос. Наистина те са твърде малко и аз не си спомням да съм намирал и петима от тях в Англия. На двама от тези, които срещнах наскоро аз отричам да имат това съвършенство, макар че не е нужно да отричаме или едното или другото. Съвършенството, което аз поддържам „всякога се радва, непрестанно се моли и за всикчо благодари“ е напълно съгласно с това. Ако някой вярва в съвършенство, което не е такова, то не е това, в което аз вярвам. 

В 12 Включва ли християнското съвършнство нещо повече от искреност?

О. Не, ако под тази дума разбирате любов изпълваща сърцето, изгонваща гнева, желанието, себеволието; винаги раздаваща се, непрестанно молеща се и винаги благодаряща. Но аз мисля, че малцина използват искреността в този смисъл. Следователю, аз смятам, че старата дума е по-добра.

Човек може да е искрен и да притежава всички естествени чувства, гордост, гняв, похот, себеволие. Но той не е съвършен докато сърцето му не е очистено от тези и от всяка друга поквара.

Нека да изясня това малко повече: Познавам мнозина, които обичат Бога с цялото си сърце. Той е единственото им желание, единствената им наслада и те са винаги щастливи в Него. Те обичат своите ближни както себе си. Те чувстват едно искрено, горещо, постоянно желание за щастието на всеки човек, добър или лош, приятел или враг както за своето собствено. Те винаги се радват, непрестанно се молят, за всичко благодарят. Техните души постоянно се стремят към Бога в свята радост, молитва и хваление. Това е неоспорима, ясна, разумна, библейска опитност.

Но дори и те обитават в слаби тела и поради това са толкова притиснати надолу, че не винаги са в състояние да мислят, говорят и действат съвършено. Поради липса на по-добри телесни органи понякога те мислят, говорят или действат погрешно макар и не поради липса на любов, но поради недостиг на познание. Докато случая е такъв независимо от недостатъка и от неговите последствия те изпиляват закона на любовта.

Все пак, дори и в този случай няма пълно съгласие със съвършения закон, така че дори и най-съвършените поради тази причина се нуждаят от кръвта на изкуплението и могат да кажат за себе си както и за своите братя: „Прости ни дълговете наши.“

В. 13 Но ако Христос е сложил край на този закон каква е нуждата от изкупление за тези прегрешения?

О. Забележете в какъв смисъл Той е сложил край на закона и трудността изчезва. Ако не са изобилните заслуги на Неговата смърт и Неговото постоянно застъпничество за нас този закон все още ни осъжда. Следователно, ние все още се нуждаем от тях за всяко свое прегрешение.

В 14. Но може ли някой, който е спасен от греха да бъде изкушен?

О. Да, защото и Христос беше изкушаван.

В. 15. Вие наричате изкушението покварата на сърцето. Как различавате едното от другото?

О. В някои случаи не е възможно да се направи разлика без директното свидетелство на Духа. Но в общия случай може да се направи следното разграничение:

Някой ме хвали. Изкушен съм да се възгордея. Но веднага душата ми е смирена пред Бога. И аз не чувствам гордост и съм сигурен в това както съм сигурен,  че гордостта не е смирение.

Някой ме удря. Изкушен съм да се разгневя. Но сърцето ми прелива от любов и аз не чувствам никакъв гняв. Аз мога да бъда сигурен в това така както съм сигурен, че тази любов и греха не са едно и също.

Изкушаван съм от жена. Това е изкушението на похотта. Но в същия момент аз се дърпам назад. Аз не чувствам никакво желание за похот. Аз мога да бъде сигурен в това така както, че ръката ми е студена или топла.

Когато съм изкушаван от нещо и се отдръпна дявола повтаря похвалата, обидата ли похотта в умът ми. Веднага душата ми отблъсква изкушението и остава изпълнена с чиста любов.

Разликата е още по-явна когато сравня моето настоящо състояние с миналото, когато също съм чувствал изкушение и поквара.

В. 16 Но как знаеш, че си осветен и спасен от наследствената поквара?

О. Не мога да зная това по друг начин освен по този, по който зная, че съм оправдан. „Ние знаем, че сме от Бога,“ във всякакъв смисъл, „по това, че  ни е дал Духа Си.“

Ние знаем това чрез свидетелството на Духа. Първо, чрез свидетелството. Както когато сме оправдани Духа свидетелствува на нашия дух, че греховете ни са простени така и когато сме осветени Той свидетелствува, че те са отнети. Наистина, понякога отначало свидетелството за освещението не е ясно (както и това за оправданието) нито пък след това то винаги е такова, но както това за оправданието понякога е по-силно и понякога е по-слабо. Понякога то дори изчезва. Все пак, като цяло, второто свидетелство на Духа е толкова ясно и толкова силно колкото и първото.

В 17. Но каква нужда има от него виждайки, че освещението е реална промяна, а не само относителна като оправданието?

О. Дали новорождението е само относителна промяна? Не е ли то една реална промяна? Следователно, ако не се нуждаем от свидетелство за нашето освещение понеже то е реална промяна поради същата причина ние не се нуждаем от никакво свидетелство, че ние сме родени отново и сме Божии деца.

В 18. Но не свети ли освещението със собствена светлина?

О. Не е ли така и с новорождението? Понякога, както и при освещението, а понякога не е така. В часа на изкушението Сатана забулва Божието дело и вкарва множество съмнения и мисли особено в тези, които имат или много малко или много голямо разбиране. В такова време това свидетелство е особено необходимо. Без него делото на освещението не само, че не може да бъде разпознато, но и не може повече да продължава Ако то не присъства душата не може повече да пребъдва в Божията любов много по-малко винаги да се радва и за всичко да благодари. Следователно, в такива обстоятелства едно пряко свидетелство, че сме осветени е в най-висша степен необходимо.

Но аз нямам свидетелство, че съм спасен от греха. И все пак аз не се съмнявам в това. Много добре: дотогава докато не се съмняваш, това е достатъчно. Когато имаш съмнения ти ще се нуждаеш от това свидетелство.

В. 19. Но кое Писание говори за това или ни дава причина да го очакваме?

О. Това: “ А ние получихме не духа на света, а Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари“ (1 Кор. 2:12).

Сега освещението със сигурност е едно от нещата, „които Бог е благоволил да ни подари.“ И няма разумна причина да не очакваме това, когато апостолът казва: „получихме Духа“ за тази цел „за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари.“

Не се ли казва същото в известния стих: „Самият Дух свидетелствува с нашия дух, че сме Божии чада“ (Римляни 816)? Дали това свидетелство е само за тези, които са деца в най-ниския смисъл на думата? Не, но също така и за тези, които са деца в най-висшия смисъл. И не казва ли той, че те са такива в най-висшия смисъл? Каква причина имаме да се съмняваме в това?

Какво ако човек твърди (както наистина мнозина правят), че това свидетелство принадлежи единствено на един специален клас християни? Не би ли отговорил: „Апостолът не поставя ограничение; следователно, без съмнение то принадлежи на всички християни.“ И не би ли бил същият отговорът ако някой твърди, че то принадлежи единствено на най-ниския клас?

Размислете по подобен начин върху 1 Йоан 5:19 „Знаем, че сме от Бога„. Как? „По Духа Който ни е дал.“ Така познаваме, че Той пребъдва в нас. И каква причина имаме, от разума така и от Писанието, да изключим свидетелството повече отколкото плода на Духа от очакването, за което се говори тук? Така ние „знаем, че  сме от Бога“ както и в какъв смисъл сме такива – дали сме деца, младежи или бащи. Ние знаем това по същия начин.

Аз не твърдя, че всички младежи или даже всички бащи имат това свидетелство във всеки един момент. Може да има прекъсвания на това свидетелство, че те са така родени от Бога, но тези прекъсвания стават все по-кратки и по-малко колкото повече те израстват в Христос и някои имат свидетелството като за тяхното оправдание така и за освещението им без всякакво прекъсване. Предполагам, че повече хора могат да имат това ако ходят смирено и близо до Бога.

В 20. Не могат ли някои да имат и свидетелство, че никога няма да отпаднат от Бога?

О. Могат. И убеждението, че нито живот нито смърт могат да ги отделят от Него не само, че не е лошо, макар че в някои случаи може да е такова, а е крайно полезно. Следователно, ние не трябва да ги съжаляваме, но да ги насърчим да „останат в първоначалната си увереност.

В 21 Имат ли те някакво свидетелство от Писанието, че никога не могат да съгрешат?

О. Ние не знаем с какво Бог ще  удостои някои конкретни хора, но не намираме някакво специално състояние описано в Писанията, от което човек не може да се върне обратно към греха. Ако имаше някакво състояние, при което това да е невъзможно то би било за тези, които са осветени, които са бащи в Христос, които винаги се радват, непрестанно се молят  и за всичко благодарят. Но за тях не е невъзможно да се върнат обратно. Тези, които са осветени все пак могат да отпаднат и да погинат (Евреи 10:29). Дори бащите в Христос имат нужда от предупреждението: „Не любите света“ (1 Йоан 2:15). Тези, които се радват, молят и благодарят непрестанно все пак могат да „угасят Духа“ (1 Сол. 5:16). Да, дори тези, които са „запечатани за деня на изкуплението“ все пак могат „да оскърбят Святия Божий Дух“ (Еф. 4:30).

Тогава, макар че Бог може да даде такова свидетелство на някой конкретен човек все пак това не трябва да се очаква от всички християни. Писанията не ни дават основание да смятаме така.

В. 22 От какъв „плод на Духа“ ние можем „да знаем, че сме от Бога“ в най-висшия смисъл?

О. От любов, радост, мир, които винаги изобилстват, от постоянно  дълготърпение, търпеливо приемане, чрез благост на духа; когато оставаме над всяка провокация; от кротост, милост, благост кротост, милосърдие, от въздържание не само от храна и сън, но и във всички материални и духовни неща.

В. 23 Но какво велико има в това? Не получаваме ли всичко това, когато сме оправдани?

О. Какво, пълно предоставяне на волята на Христос без никаква смесица със собствена воля? Кротост без всякакъв гняв дори когато сме провокирани? Любов към Бога без дори най-малката любов към творението, но във и за Бога изключваща всяка гордост? Любов към хората изключваща всяка завист, ревност и осъждение? Кротост пазеща душата винаги спокойна? И въздържаност във всички неща? Не трябва да отричаме, че някой е достигнал до това, но не казвайте, че всеки оправдан е такъв.

В 24 Но някои, които са оправдани са такива. Какво тогава да кажем за тях?

О. Ако те наистина са такива аз ще кажа, че те са осветени, освободени от греха и че няма нужда нито за миг да губят това, които Бог им е дал или да чувстват повече греха.

Но със сигурност това не е случаят с всички. Не е така с по-голямата част от тези, които са оправдани. Те чувстват в себе си повече или по-малко гордост, гняв, собствена воля, сърце склонно към отстъпление И докато постепенно не умъртвяват всички тези те не са напълно обновени в любовта.

В 25 Но не е ли такъв случая с всички, които са оправдани? Не умират ли те все повече за греха и не растат ли в любовта докато в, или по-скоро малко преди смъртта, Бог ги усъвършенства в любовта?

О. Вярвам, че такъв е случаят с мнозина, но не с всички. Бог обикновено дава на един човек значително време да приеме светлината, да расте в благодатта, да върши и следва Неговата воля преди те да са или оправдани или светени. Но Той не винаги се придържа към това и понякога съкращава делото Си и извършва само за няколко седмици това, което обикновено върши за години, може би дори за една седмица, за ден, за един час. Той оправдава или освещава тези, които не са направили нищо и които не са имали време за постепен растеж в светлината или благодатта. И „не може ли да постъпи както иска? Нима твоето око е лошо защото Той е добър?“

Следователно, няма нужда да твърдим отново и отново и да доказваме с 40 текста от Писанието, че повечето хора биват усъвършенствани в любовта накрая, че има постепенно възходящо действие на Бог в душата или, говорейки общо, че минава дълго време, вероятно много години преди грехът да бъде унищожен. Ние знаем всичко това. Но по същият начин знаем и че Бог може да съкрати Своята работа в каквато степен Му се вижда угодно и да извърши обичайната работа от много години за един миг. Той прави това в много случаи и все пак има постепенна работа както преди така и след този момент. Така някой може да твърди, че работата е постепенна, а друг, че е мигновена, без каквото и да е противоречие.

В 26. Дали под „запечатани с Духа“ Павел има в предвид нещо повече от „обновени в любовта?“

О. Може би на едно място (2 Кор. 1:22) той няма предвид това, но на друго (Еф. 1:13) изглежда включва едновременно плода и свидетелството и то в най-пълната степен, която ние изпитваме дори когато сме първоначално „обновени в любовта.“ Бог ни „запечатва с Духа на обещанието“ давайки ни „пълна увереност във вярата,“ една увереност за приемането на всички Божии обещания, която изключва възможността да се съмняваме. Така чрез пълната святост Святия Дух отпечатва целия Божий образ в нашите сърца.

В 27. Но как могат тези, които са така запечатани да „оскърбят Святия Божий Дух?“

О. Павел казва много конкретно: (1) Когато говорим нещо, което не е полезно, което не е назидателно не принася благодат на слушателите (2) Като изпаднем в горчивина или ни липсва любов. (3) Чрез гняв, продължително недоволство или липса на нежно сърце. (4) Чрез гняв, независимо колко бързо преминава той; чрез липса на моментална простителност един към друг. (5) Чрез шум или врява, високо и грубо говорене. (6) Чрез говорене зло, шепотничество, разнасяне на клюки; ненужно споменаване на грешките на човек, който не присъства, макар и по много мек начин.

В 28 Какво смятате за хората в Лондон, които напоследък са били „обновени в любовта?“

О. Има нещо твърде свойствено в това, което по-голямата част от тях са преживели. Човек може да очаква, че вярващият първо ще бъде изпълнен с любов и след това изпразнен от греха; докато тези първо са били изпразнени от греха и след това изпълнени с любов. Може на Бога да е угодно да работи по този начин, за да направи Своето дело по-явно и неотречимо и да го отличи по-ясно от преливащата любов, която често се чувства дори и в едно оправдано състояние.

Това изглежда в голяма степен в съгласие с великото обещание: „Тогава ще поръся върху вас чиста вода и ще се очистите; ще ви очистя от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.“ (Езек. 36:25-26).

Но аз не мисля за всички по еднакъв начин – между едни или други от тях има голям разлика. Мисля, че повечето, с които говорех имат много вяра, радост, любов и мир. За някои вярвам, че са обновени в любовта и имат директното свидетелство за това. Те притежават плодът, който беше описан по-горе във всичките си думи и дела. Сега, нека всеки да нарече това както желае; то е което аз наричам съвършенство.

Но някои, които имат много любов, мир и радост все пак нямат директно свидетелство; и някои които смятат, че имат такова са напълно лишени от неговите плодове. На колко аз не мога да кажа; може би един на 10; може би повече или по-малко. На някои без съмнение им липсва дълготърпението, християнското смирение. Те не виждат Божията ръка във всичко, което се случва нито го прегръщат радостно. Те не благодарят за всичко, и не се радват винаги. Те не са щастливи, поне не винаги, защото понякога се оплакват. Те казват, че това или онова е трудно!

На някои им липсва кротост. Те се противят на злото вместо да обърнат и другата буза. Те не понасят с кротост укора, нито дори смъмрянето. Ако някой им противоречи те не могат да се въздържат да не му отговорят. Ако са укорени или някой им се противопостави макар и кротко, те не приемат това добре и странят от него повече отколкото по-рано. Ако някой ги смъмри или им се противопостави остро те отговарят на това също толкова остро, със силен глас, с гневен тон или по остър и кисел начин. Когато укоряват другите те говорят остро и грубо и се държат грубо към своите подчинени.

На някои им липсва милосърдие. Те не са учтиви, нежни, дружелюбни, меки и обичащи по всяко време в своя дух, думи, изглед и в цялото си поведение. Те не показват уважение към хората и особено към тези, които са се отклонили, към противниците и към членовете на собственото си семейство. Те не копнеят, не търсят и не се опитват по всякакъв начин да ги направят щастливи. Те могат да ги видят утеснени и да не се загрижат; може би дори те ги правят такива.  Когато това стане те клатят глави и казват: „Те заслужават това, тяхна е вина.“

На някои им липсва вярност, подобаващо отношение към истината, простота и богоугодна сериозност. Тяхната любов не е съвсем нелицемерна; в устата им се намира нещо като измама. За да избегнат грубостта те залитат към друга крайност. Те са твърде спокойни до излишък така че не могат да избегнат двусмислието или да изглеждат че имат в предвид това, което всъщност нямат.

На някои им липсва кротост, смълчаност на духа, спокойстие, улегналост на характера. Те се издигат и спускат понякога високо, понякога ниско; умът им не е добре балансиран. Техните чувства не са в правилна пропорция; те има твърде много от едното, твърде малко от другото или пък не са правилно смесени едно с друго, така че да се уравновесяват едно друго. По тази причина често се получават дрязги. Техните души не са в тон и не могат да достигнат до вярната хармония.

На някои им липсва себеобуздание. Те не използват постоянно това количество и вид храна, което знаят или биха могли да знаят, че в най-голяма степен съответства на здравето им и е добро за тялото. Или те не са умерени в съня. Те не се придържат стриктно към това, което е най-добро за тялото и умът в противен случай постоянно биха лягали и ставали рано и в определен час. Или пък те вечерят късно, което не е  добро нито за тялото нито за душата. Или пък те нито постят нито се въздържат. Или пък предпочитат (което е толкова голямо невъздържание) проповядването, четенето и разговорите, които им дават мимолетна радост и задоволство пред тези, които носят богоугодна скръб или наставляват в праведност. Такава радост не е осветена, тя не е склонна нито завършва с разпъване на сърцето. Такава вяра не е търси Бога, а по-скоро собственото си удоволствие.

Дотук всичко е ясно. Аз вярвам, че вие имате вяра, любов, радост и мир. Все пак нека всеки, за който това се отнася да знае, че му липсват някои от нещата, които изброихме по-горе. На вас ви липсва дълготърпение, благост или милосърдие или вярност, кротост или себеобуздание. Нека тогава да не воюваме за думи. В тези неща ние всички сме съгласни.

Ви нямате това, което аз наричам съвършенство. Ако някои желаят да го наричат така могат да го направят. Все пак дръжте здраво това, което имате и ревностно се молете за това, което нямате.

В. 29 Могат ли тези, които са съвършени да растат в благодатта?

О. Без съмнение могат; и то не само докато са в тялото, но и през цялата вечност.

В. 30 Могат ли да отпаднат от това състояние?

О. Твърдо съм уверен, че могат – фактите показват това неоспоримо. Преди ние смятахме, че човек веднъж спасен от греха не може да отпадне, но сега знаем, че не е така. Заобиколени сме от примери за хора, които са опитали това, което наричам съвършенство. Те са имали както плода така и свидетелството на Духа, но сега са изгубили и двете. Нито пък някой стои поради добродетелта на своето състояние. Няма такава височина или дълбочина на святостта, от която не можем да отпаднем. Ако има някой, който не може да отпадне той зависи изцяло от обещанието, което Бог му е дал.

В 31 Могат ли тези, които са отпаднали от това състояние да бъдат възстановени?

О. Защо не? За това също имаме много примери. Твърде обичайно е за хората да губят това повече от веднъж преди да бъдат окончателно установени.

Следователно, трябва да пазим тези, които са спасени от греха от всеки повод да за препъване, за което ще предложа някои съвети. Но първо аз ще говоря ясно за самото нещо.

Ние приемаме, че това е Божие дело – вероятно най-великото на земята. Все пак, както всяко друго нещо, то е примесено с много човешка слабост. Но тези слабости са много по-малко отколкото би могло да се очаква и трябва с радост да се понасят от всички, които обичат и следват праведността. Това, че някои са слаби и с хладни сърца не нанася  укор на самото дело, нито пък е повод да осъдим множеството трезви хора, които дават пример за святост. Все пак (противно на това, което трябва да бъде) враждебността е голяма, а помощта малка. Следователно, мнозина са възпрепятствани да търсят вярата и святостта поради погрешната ревност на другите; и неколцина, които отначало започнаха да вървят добре се отклониха от пътя.

В 32. Какъв е първия съвет, който бихте им дали? (Съветите, които следват са били публикувани в отделен трактат през 1762 наречен: „Предупреждения и съвети дадени към методистките общества“ със следното мото:

Оставете настрана фалшивите свидетелства

Но дръжте здраво истината

Уесли очевидно е целял да предпази хората от странната екстравагантност на Джорж Бел и неговите приятели, по-конкретно описание за което може да се намери е дневника на г-н Уесли от този период.)

О. Бди и се моли постоянно срещу гордостта. Ако Бог я изгони внимавай тя да не се върне отново. Тя не е по-малко опасна от пожеланието и ти можеш да изпаднеш неусетно в нея особено ако смяташ, че не се намираш в опасност. „Да, но аз приписвам всичко, което имам на Бога.“ Може да правиш така и въпреки това да си горд. Защото гордост е не само да приспиваме нещо на себе си, но и да мислим, че имаме нещо, което всъщност нямаме. Г-н Л… например, приписва цялата светлина, която има на Бога и дотук той е смирен. Но освен това той смята, че има повече светлина отколкото всеки жив човек и това е очевидна гордост. По подобен  начин вие приписвате цялото знание, което имате на Бога и в това отношение вие сте смирен. Но ако смятате, че имате повече отколкото имате или, че сте толкова научен от Бога, че няма нужда повече да се учите от хора гордостта лежи на прага на вратата ви. Да, вие имате нужда да се учите не само от г-н Морган, един от друг, от г-н Максфийлд или от мен, но и от най-слабия проповедник в Лондон; да, от всичките човеци. Защото Бог изпраща чрез когото желае да изпрати.

Тогава не казвайте на никого, който желае да ви посъветва или укори: „Ти си сляп, не можеш да ме учиш.“ Не казвайте: „Това е твоя мъдрост, твоя плътска идея,“ но кротко претегляйте нещата пред Бога.

Винаги помнете, че повече благодат не означава повече светлина. Двете неща не винаги вървят заедно. Така както може да има много светлина там където има само малко любов може да има и много любов и съвсем малко светлина. Сърцето има повече топлина от окото; все пак то не може да вижда. И Бог мъдро е поставил телесните части заедно, така че никоя да не може да каже на другите: „Не ми трябвате.

Да смятате, че не може да ви учи никой, освен тези, които сами са избавени от греха е много голяма и опасна грешка. Не й давайте място дори и за миг. Тя ще ви доведе до хиляди други грешки и то непоправими. Не, властта не се определя от благодатта както смятат лудите хора от настоящия век. Покорявайте се и почитайте „тези, които са над вас в Господа“ и не смятайте, че знаете по-добре от тях. Знайте тяхното място и своето собствено. Винаги помнете, че повече благодат не означава повече светлина.

Пренебрегването на това е довело неколцина до множество грешки и гордост. О, пазете се от това! „Имайте същия дух, който беше и в Христа Исуса.“ „Подобно и вие се облечете със смирение.“ Нека то не само да ви изпълва, но и да ви покрива напълно. Нека скромността се явява във всичките ви думи и дела. Нека всичко, което говорите и вършите да показва, че сте малки, незначителни и презрени в собствените си очи.

Бъдете винаги готови да признаете всяка своя грешка. Ако някога сте говорили или действали погрешно не се колебайте да признаете това. Никога не си мислете, че това ще нанесе вреда на Божието дело – напротив, то ще го подпомогне. Бъдете отговорни и честни когато сте изпитвани за нещо. Не се опитвайте скриете нещата – кажете ги такива каквито са и няма да навредите, но ще прославите евангелието.

33 Какъв е втория съвет, който бихте им дали?

О.  Пазете се от ентусиазма, дъщерята на гордостта. Стойте възможно най-далече от него. Не давайте място на горещо въображение. Не бързайте да приписвате неща на Бога. Не предполагайте лековерно, че  сънища, гласове, впечатления, видения или откровения са от Бога. Те могат да са от Него. Могат да са естествени. Могат да са от дявола. Следователно, „не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога.“ Изпитвайте всикчи неща чрез писаното слово и нека всичко да се преклони пред него. Опасността от ентусиазма ви дебне постоянно ако се отклоните дори малко от Писанието; да, от ясното, буквално значение на всеки текст взет във връзка с контекста. Вие правите това ако пренебрегвате или не цените разума, знанието или човешкото учение. Всяко едно от тези неща е  чудесен дар от Бога и може да служи за най-достойните цели.

Съветвам ви никога да не използвате думите, мъдростта, разума или знанието като средство за укор. Напротив, молете се те да изобилстват във вас все повече и повече Ако имате в предвид светската мъдрост, безполезното знание, грешния разум аз бих се съгласил с това. Изхвърлете плевелите, но не и житото.

Един сигурен начин да изпаднете в ентусиазъм е да очаквате резултата без средствата. Например, да очаквате знание без да изследвате Писанията и да се консултирате с Божиите чада; да имате духовна сила без непрестанна молитва и често бдение; да очаквате благословение без да слушате Божието слово при всяка възможност.

Някои са невежи относно капаните на сатана. Те са изоставили изследването на Писанията Те казват: „Бог е записал цялото Писание в сърцето ми. Следователно, аз нямам нужда да го чета.“ Други смятат, че нямат толкова голяма нужда да слушат и така все по-малко посещават сутрешното проповядване. О, чуйте предупреждението ми, вие, за които се отнася това! Вие слушате гласа на един чужденец. Бягайте обратно при Христос, задоволявайте се с добрия стар път, който е бил „веднъж завинаги предаден на светиите,“ пътят, за който небето и земята свидетелствуват „че християните стават рано всяка сутрин,  за да пеят химни на Христос като Бог.“

Самото желание да „растат в благодатта“ понякога може да ни тласне към ентусиазма. Понеже постоянно ни призовава да се стремим към нова благодат то може да ни накара без да искаме да търсим нещо друго освен още по-голяма любов към Бога и човека. Това е накарало някои хора да търсят и да си въобразяват, че са получили нови дарби като: (1) Да обичаш Бога с целия си ум (2) с цялата си душа (3) с цялата си сила (единство с Бога) (5) единство с Христос (6) живота ни да бъде скрит с Христос в Бога (7) Да бъдем умрели с Христос (8) възкресени с Него (9) седящи с Него в небесни места (10) седнали на Неговия престол (11) намирайки се в новия Ерусалим (12) виждайки скинията на Бога да слиза между човеците (13) да умрем за всички дела (14) да не бъдем податливи на смърт, болка, тъга или изкушение.

Една причина за толкова много грешки е да смятаме, че всяко ново преживяване на някои от тези неща в сърцето ни е дар от нов вид без да знаем, че някои от тези писания все още не са се изпълнили, че повечето от другите са се изпълнили, когато сме били оправдани, а останалите когато сме осветени. Остава ни единствено да ги изпитаме в по-голяма степен. Всички трябва да очакваме това.

Друга причина за тези и за хиляди други грешки е да забравим, че любовта е най-висшия дар на Бога – смирената, кротка, търпелива любов; че всички видения, откровения, проявления каквито от всякакъв вид са малко нещо сравнени с любовта; и че всички изброени по-горе дарове са или едно и също или безкрайно по-малки от нея.

Би било добре за теб напълно да разбереш, че небето е небе на любовта. В религията не съществува нищо по-висше; на практика няма нищо друго. Ако търсиш нещо различно от повече любов ти не търсиш каквото трябва, ти си се отклонил от царския път. И когато питаш други „Приел ли си това или онова благословение?“ ако имаш в предвид нещо друго освен по-голяма любов ти сочиш към погрешни неща; ти ги водиш встрани от пътя  и ги караш да преследват нещо погрешно. Помни тогава в сърцето си, че от момента, в който Бог те е спасил от греха ти не трябва да се стремиш към нищо друго освен към любовта описана в 13 глава на Коринтяните. Не можеш да се издигнеш по-високо от това докато не бъдеш занесен в Авраамовото лоно.

Отново казвам, пазете се от ентусизма. Например, да си въобразявате, че имате дара на пророчество или на различаване на духовете, които аз не вярвам нито един от вас да има. Внимавай да не съдите хората според собствените си чувства. Това не е начина, по който Писанията ни препоръчват да съдим. О, прибегнете към „закона и свидетелството.“

В 34. Какъв е третият?

О. Пазете се от антиномианизма, който отрича  закона или някоя негова част „чрез вяра.“ Ентусиазма води естествено към това и двете неща трудно могат да бъдат разделени. Той може да се промъкне в теб по хиляди начини, така че не можеш да бъдеш твърде предпазлив срещу него. Внимавай за всичко, независимо дали е свързано с принципите или с практиката, което има подобна тенденция. Дори най-голямата истина, че „Христос е края на закона“ може да ни подмами към това, ако не вземем под внимание, че Той прие всяка част от моралния закон и го присади върху закона на любовта. Внимавайте да не мислите: „Понеже съм изпълнен с любов аз не се нуждаят от святост. Понеже винаги се моля нямам нужда да отделям време за лична молитва. Понеже винаги внимавам, нямам нужда да изпитвам себе си. Нека да „утвърждаваме закона,“ всяко писано слово и да го направим почитан. Нека това да бъде гласът ни: „Ценя Твоите заповеди повече от злато и скъпоценни камъни. О, как обичам Твоя закон! Поучавам се от него цял ден.“ Пазете се от антиномистки книги и особено от книгите на д-р Крисп и г-н Салтмарш. Те съдържат много прекрасни неща и това ги прави още по-опасни. О, бъдете предупредени навреме! Не си играйте с огъня. Не слагайте ръката си в дупката на ехидната. Умолявам ви, пазете се от фанатизъм. Нека вашата любов или щедрост да не бъде ограничена единствено до така наречените методисти и много по-малко до тази нищожна част от тях, които са обновени в любовта или дори до тези, които приемат техните и вашите свидетелства. О, не превръщайте това във вашия Шиболет! Пазете се от бездействието; отдръпвайки се, в лош смисъл, от собствените си дела. Да спомена един пример измежду многото: „Вие сте приели,“ казва един човек, „голямо благословение. Но вие започнахте да говорите за него и да правите това или онова и така го губите. Вие трябва да бъдете бездейни.“

Пазете се от себезадоволство; да, и внимавайте да не го сметнете добродетел и да се присмеете на себеотричането и ежедневното носене на кръста, на поста или на въздържанието. Пазете се от осъдителността, към тези, който ви поротиворечат с мнение или с дела наричайки ги слепи, мъртви, паднали или „врагове на делата.“ Още веднъж, пазете се от „солифидеистите[1],“ които не викат нищо освен: „вярвай, вярвай“ и осъждат като невежи тези, които говорят по-начин по-съобразен с Писанията. В определени моменти наистина е добре да не говорите за нищо друго освен за покаянието или за вярата или изцяло за святостта, но като цяло ние сме призовани да „изявим цялата Божия вола“ и да проповядваме според аналогията на вярата. Писаното слово разглежда цялото и всеки отделен клон на святостта, разграничавайки нейните отделни клонове като да бъдеш трезв, сърдечен, усърден, търпелив. По подобен начин Святия Дух изработва това в нашите сърца създавайки не само желания за святостта като цяло, но силно скланяйки ни към всяка конкретна добродетел, водейки ни към всяка отделна част на „това което е добро.“ И това  е твърде уместно. Защото „вярата се усъвършенства чрез делата,“ така че да свършим добре или да унищожим делата на вярата и да се наслаждаваме на благоразположението или да изпитаме гнева на Бога до голяма степен зависи от всяко отделно действие на покорство или непокорство.

В. 35. Какъв е четвъртия?

О. Внимавайте да не извършите грях като пропускате да правите добро от някакъв вид. Бъдете ревностни за добри дела; не пропускайте доброволно никое дело на чистота и на милост. Правете всичкото добро, което можете на телата и душите на хората. По специално: „Не укорявай ближния си и не го въвеждай в грях.“ Бъдете действени. Не давайте място на леност или мързел. Не давайте повод да се каже: „Вие сте лениви.“ Мнозина все пак ще кажат това, но нека живота и делата ви да оборват злословието. Винаги бъдете заети; не губете дори най-малкото късче време; събирайте парчетата и нека нищо да не бъде изгубено. И каквото можете да свършите с ръцете си вършете го с цялата си сила. Бъдете „бавни да говорите,“ внимавайте в говоренето си. „В многото говорене грехът е неизбежен.“ Не говорете много нито за дълго време. Малцина могат да разговарят полезно за повече от час. Отдалечавайте се възможно най-много от набожното празнословие и от религиозните клюки.

В. 36. какъв е петия?

О. Внимавайте да не желаете нищо друго освен Бога. Ако сега не желаете нищо друго внимавайте да продължите така. „Пази себе си чист,“ нека твоето „око“ да остане „здраво и цялото ти тяло ще бъде осветено.“ Не се поддавайте на никакво желание да се радвате на храна или на някакво удоволствие на сетивата, да зарадвате окото на въображението си чрез нещо голямо, ново или красиво, на никакво желание за пари, слава, почит, щастие в някакво творение. Вие трябва да отхвърлите тези желания и повече не се нуждаете от тях. О, „стойте твърдо в свободата в която Христос ви освободи.“

Бъдете пример за всички в отричане от себе си и в ежедневното носене на своя кръст. Нека те да видят, че  вие не се поддавате на никое удоволствие или болка, което не ви отвежда по-близо до Бога, а просто желаете да Му угодите независимо чрез дали чрез дело или чрез страдание, че постоянните думи на сърцето ви по отношение на удоволствието и болката, честа или безславието, бедността или богатството е:

        ‘All’s alike to me, so I
        In my Lord may live and die!’

В 37. Какъв е шестия?

О. Пазете се от схизмите, от това да правите разделения в Христовата църква. Вътрешното разделение, когато членовете престават да имат обединяваща любов „един към друг“ (1 Кор. 12:25) е корен на раздора и всяко външно разделение. Тогава внимавайте за всичко, което разделя. Пазете се от духа на разделение; отхвърлете дори най-малкото нещо, което води към това. Не казвайте: „Аз съм павлов; аз съм аполосов.“ Това поставило началото на разделението в Коринт. Не казвайте: „Това е моят проповедник, най-добрият проповедник в Англия. Дайте ми него и вземете всички останали.“ Всичко това ражда и води към разделения между тези, които Христос е съединил. Не презирайте и не оскърбявайте никой проповедник, не издигайте някой повече от останалите, за да не нараните както него така и Божието дело. От друга страна не мислете лошо за някого защото е бил непоследователен или е употребил неточен израз; не, дори заради някои грешки, дори и да има такива.

По подобен начин като избягвате разделенията пазете всяко правило в обществото и в класовете заради съвестта. Никога не пропускайте среща на своя клас, никога не отсъствайте от общите събирания. Те са истинските мускули на нашето общество и това, което ги отслабва или намалява нашата почит към тях  или нашата точност да ги посещаваме удря самия корен на нашето общество. Някой беше казал: „Частните седмични събирания за молитва, изпитване и наставление са най-силните средства за задълбочаване и затвърждаване на всяко благословение, което сме приели чрез проповядваното слово и на разпространението му сред другите, които не са присъствали на публичното служение. Без тях и най-пламенното проповядване не води до трайна полза.“

Не си позволявай дори мисъл за разделение от твоите братя независимо дали техните убеждения са като твоите или не. Не смятай, че всеки човек греши понеже не ти вярва и не приема думите ти или, че това или онова мнение е особено важно за делото и двете стоят или падат заедно. Пази се от нетърпеливост или противоречие. Не осъждай и не съди остро тези, които не могат да видят нещата както ги виждаш ти или смятат за свое задължение да ти противоречат независимо дали в големи или в малки неща. Страхувам се, че някои от нас мислят лошо за други понеже те отричат нещата, които ние твърдим. Всичко това води до разделения. Чрез тези неща ние ги учим на лоши уроци срещу себе си.

О, пазете се от докачливост, от сприхавост, от непонасяне да ви се говори и не бягайте от този, който не приема моята или думата на някой друг!

Очаквайте несъгласия и опозиция заедно с кръстове от всякакъв вид. Размислете върху думите на апостол Павел: „Дадено ви е заради Христос“ – заради него, заради Неговата смърт и застъпничество за вас – „не само да вярвате, но и да страдате за Него.“ (Фил. 1:29). Дадено ви е!  Бог ви дава тази противници или укори; това е ново доказателство за Неговата любов. И вие презирате Даритея или отхвърляте дарът Му и го смятате за нещастие? Защо по-скоро не кажете: „Отче, дойде часа да се прославиш. Сега ти даваш на Твоето дете да пострада нещо за Теб. Стори с мен според волята Си?“ Знайте, че тези неща не само, че не са препятствия пред Божието дело или пред душата ви, освен поради вашата собствена грешка, че не само са неизбежни, но и полезни и необходими за вас. Следователно, приемете ги от Бога (не от случайността) с готовност, с благодарност. Приемете ги от хората със смирение, кротост, покорност, топлота. Защо дори външното ви държание и изглед да не бъдат кротки? Спомнете си характера на г-жа Катс: „Било е казано за римския император Тит, че никой никога не е бил разсърден от него. Но за нея може да се каже, че никога никой не е бил наскърбен от нея. Толкава сигурни бяха всички в добрия и благосклонен прием, който можеха да получат от нея.“

Внимавайте да не изкушавате другите да се отделят от вас. Не оскърбявайте ако това може да бъде избягнато. Вижте дали практиката ви отговаря във всичко на вашата длъжност и украсява учението на Бога, нашия Спасител. Бъдете особено внимателни когато говорите за себе си. Вие наистина не можете да отречете Божието дело, но когато сте запитани говорете за него по възможно най-безобидния начин. Избягвайте всякакви пищни, помпозни думи като съвършенство, освещение, второ благословение, вече достигнал. По-скоро говорете за конкретните неща, които Бог е направил за вас. Вие може да кажете: „По това време аз почувствах промяна, която не съм в състояние да изразя и оттогава не чувствам гордост, или упоритост, или гняв, или неверие; нищо друго освен пълнотата на любовта към Бога и към всички хора.“ Отговаряйте на всеки ясен въпрос, който ви е зададен със скромност и простота.

Ако по някое време някой от вас отпадне от това, което е сега и ако отново почувствате гордост, или неверие, или някое чувство, от което сте били избавени не отричайте, не крийте, не потулвайте това поради опасността за душата ви. Непременно идете при някой, на когото можете да се доверите и му кажете точно какво чувствате. Бог ще му даде думи на мъдрост, които ще бъдат здраве на душата ви.  Със сигурност Той отново ще издигне главата ви и ще направи костите, които са били строшени да се зарадват.

В 38. Какъв е последния съвет, който бихте им дали?

О. Бъдете пример във всичко; особено във външните неща (като облеклото), в малките неща, в харченето на парите си (избягвайки всяко ненужно разточителство), в дълбока, постоянна сериозност и в умереност и полезност във всичките си разговори. Така ще бъдете „светлина светеща в тъмнина“ и ежедневно ще „растете в благодатта“ докато ви „бъде даден голям достъп до вечното царство на нашия Господ Исус Христос.“

Предходните съвети са силно подкрепени от следните наблюдения, които, заедно Святото Писание, аз препоръчвам на вашето внимание:

(1) Морето е прекрасно изображение на Божията пълнота и на благословения Дух понеже както всички реки се връщат в морето така и телата, душите и добрите дела на праведност се връщат при Бога в своята вечна почивка.

Макар всички Божии милости да зависят от Неговото изобилие все пак като правило Той се радва да ги свързва с молитвите, инструкциите и святостта. Чрез силно, макар и невидимо привличане Той привлича някои души чрез техните разговори с другите.  

Съчувствието породено от благодатта далеч надвишава това породено от природата.

Истински посветения показва, че страстите като цяло произлизат от неверие както и от погрешна любов; така дълбоко чувствителни са те за добрините и злините на тези, които обичат заради Бога. Но това може да бъде схванато единствено от тези, които разбират езика на любовта.

Дъното на душата може да бъде в покой, дори когато има много външни проблеми; точно както дъното на морето е спокойно, когато повърхността е силно развълнувана.

Най-добрата помощ да растем в благодатта са лошото отношение, противопоставянето и загубите, които ни застигат. Ние трябва да ги приемаме с благодарност и да ги предпочитаме пред всичко останало понеже те са ни дадени единствено с тази цел – волята ни да не бъде раздвоена.

Най-сигурния начин да избегнем страданията е да бъдем готови да ги понасяме толкова дълго колкото е угодно на Бога.

Ако понасяме гонение и скръб по правилния начин ние в по-голяма степен се оприличаваме на Христос отколкото бихме могли ако просто имитираме Неговата милост в изобилие от добри дела.

Едно от най-големите доказателства за Божията любов към тези, които Го обичат е да им изпрати скърби заедно с благодат да ги понесат.

Дори и в най-големите скърби ние трябва да свидетелствуваме за Бога, когато приемайки ги от Неговата ръка чувстваме радост сред болката, че сме наранявани от Този, Който ни обича и Когото обичаме.

Най-честият път, който Бог избира, за да привлече някого към Себе Си е да го наскърби в това, което обича най-много и да позволи това нараняване да произлезе от някои добри действия направени със здраво око. Защото нищо не може да му покаже по-ясно празнотата на това, което е най-обичано и желано в света.

(2) Истинското покорство се състои в пълно предаване на цялата Божия воля, която желае и извършва всичко (освен греха), което се случва в света. За това ние трябва да приемем всички събития, добри и лошите, като Негова воля.

Дори в най-големите страдания, праведните остават непомръднати в мира и напълно покорни на Бога чрез едно вътрешно, любящо зачитане на Бога обедняващо в едно всички сили на душата им.

Трябва да понасяме тихо всичко, което дойде върху нас, да понасяме недостатъците на другите и нашите собствени, да ги изповядваме пред Бога в тайна молитва или с неизговорими стенания, никога да не изговаряме остра или гневна дума нито да мърморим или да роптаем, но изцяло да желаем Бог да се отнася с нас така както Му е угодно. Ние сме Негови агнета и трябва да бъдем готови да страдаме дори до смърт без да се оплакваме.

Трябва да понасяме тези, които не можем да поправим и да бъдем доволни да ги предоставим на Бога. Това е истинското покорство. Понеже Той понесе нашите слабости ние трябва да понасяме тези на другите заради Него.

Да изоставим всичко, да съблечем всичко, за да можем да търсим и да следваме Исус Христос голи до Витлеем където Той е роден; голи до двора където беше бичуван и голи до Голгота където умря на кръста е толкова велика милост, че нито тя нито познанието й е дадено на някого освен чрез вяра в Божия Син.

(3) Няма любов към Бога освен чрез търпение нито търпение без смирение и приветливост на духа.

Смирението и търпението са сигурни белези за нарастването на любовта.

Единствено смирението обединява търпението и любовта. Без него е невъзможно да извлечем полза от страданието или да избегнем оплакването особено когато смятаме, че не сме дали повод за страданието, което ни застига.

Истинското смирение е един вид себеунищожение и то е центъра на всички добродетели.

Една душа върнала се при Бога трябва да внимава на всичко, което й е казано относно спасението и да желае да се възползва от него.

Нека заради греховете, които Бог ни е простил в сърцата ни да не остане нищо освен едно дълбоко смирение и стриктно внимание на нашите думи, действия  и страдание. 

(4) Човекът, който понася зло с кротост и в тишина е слънцето на християнския живот.

Бог е първия обект на нашата любов; нейния следващ обект е да понася недостатъците на другите. И ние трябва да започнем да практикуваме това първо в нашето собствено семейство.

Трябва да показваме любовта си най-вече към тези, които най-много предизвикват нашия начин на мислене, или нашите чувства или нашето знание или желанията, които имаме, за да могат другите да бъдат толкова добродетелни, колкото желаем да бъдем самите ние.

(5) Бог рядко дава Духа Си дори на тези, които са установени в благодатта ако те не се молят за това при всеки случай не само веднъж, но много пъти.

Бог не прави нищо освен като отговор на молитва и дори тези, които са били обърнати към Бога без сами да са се молили за това (което се случва много рядко) не се обръщат без молитвите на другите. Всяка нова победа, която душата получава е резултат от нова молитва.

При всеки случай когато не знаем как да постъпим ние трябва да се уединяваме за молитва, за да можем да дадем място на благодатта и светлината на Бога и след това да вземем нашите решения без да се страхуваме какъв може да е техния успех.

В най-големите изкушения един поглед към Христос и тихото произнасяне на името Му са достатъчни, за да можем да го преодолеем с увереност и спокойствие на духа.

Божията заповед „да се молим непрестанно“ е породена от необходимостта, която ние имаме от Неговата благодат да запази живота на Бога в душата. Никой не може да издържи без нея дори миг повече отколкото тялото може да живее без въздух.

Независимо дали мислим за или говорим на Бога, каквото и да вършим или да понасям заради Него всичко е молитва, когато нямаме друг обект освен Неговата любов и желание да Му угодим.

Всичко, което върши християнина дори в говоренето и съня е молитва, когато е извършено с простота, според Божията заповед без да добавя или да отнема от нея според своето желание.

Молитвата продължава в желанието на сърцето докато разбирането бъде завладяно от вътрешните неща.

Ако душата е изпълнена с любов желанието да угоди на Бога е постоянна молитва.

Както най-голямата ярост, която дявола храни към нас е наречена рев на лъв така нашата силна любов може да бъде наречена плач за Бога.

Бог заповядва на своите пораснали деца единствено сърцата им да бъдат истински очистени и те непрестанно да Му принасят молитви, които естествено извират от чиста любов. От тези желания, като естествени плодове на любовта, произлизат най-съвършените молитви, които могат да избликнат от нея.

(6)  Трудно е да се схване колко тесен е пътя, по който Бог води тези, които Го следват и колко зависими от Него трябва да бъдем ние освен ако не ни липсва вярност.

Трудно е за вярване колко важни са пред Бога и най-дребните неща и колко големи злини нанасят дребните грешки.

Така както малко мръсотия може да повреди един часовник и една малка прашинка де замъгли погледа ни така и най-малкото петно на греха в сърцето ще препятства правилното му отношение към Бога.

В църквата трябва да се държим както светците в небето и в къщите си като най-святия човек в църквата, а работата с в къщи трябва да вършим както се молим в църква, хвалейки Бога с цялото си сърце.

Трябва непрестанно да се трудим, за да премахнем безполезните неща, които ни заобикалят. Обикновено Бог премахва излишното от душите ни в същата пропорция, в която ние правим това с тялото си.

Най-добрият начин да се противим на дявола е да унищожим в нас това, което е останало от света, за да може върху неговите руини да се издигне едно здание за Бога основано изцяло на любовта. Тогава ние ще започнем да обичаме Бога в този кратковременен живот така както ще Го обичаме във вечността.

Трудно осъзнаваме колко лесно ограбваме Бога от полагаемото Му се чрез нашите приятелства с най-добродетелните хора докато те не са откъснати от нас от смъртта. Но ако тази загуба донесе продължителна тъга това е ясно доказателство, че по-рано сме имали две съкровища, между които сме разделяли сърцето си.

(7) Ако след като сме се отрекли от всичко ние не бдим внимателно и не молим Бога да подпомогне нашата бдителност със Своята ние отново ще се заплетем и ще бъдем победени.

Така както най-опасния вятър може да премине през малка цепнатина така и дявола отникъде не влиза по-опасно отколкото през малки инциденти, които изглеждат нищожни и все пак несъзнателно отварят сърцето за големи изкушения.

Добре е да обновяваме себе си от време на време като отблизо изследваме състоянието на душите си, като че ли никога не сме правили това преди. Защото нищо не допринася така за пълна отдаденост във вярата както да пазим себе си чрез тези средства на смирение и чрез упражнение във всякакви добри дела.

Към продължителното бдение и молитва трябва да добавим и постоянно занимание. Защото благодатта премахва празнотата, а дявола запълва всичко, което не е напълнено от Бога.

Няма вярност подобна на тази, която трябва да съществува между един водач на души и човека воден от него. Те трябва постоянно да виждат Бога един в друг и отблизо да изследват себе си дали всички техни мисли са чисти и всичките им думи са с християнска насоченост. Останалите неща са само човешки занимания, но тези са Божи.

(8) Думите на св. Павел „Никой не може да нарече Исус Господ освен чрез Святия Дух“ ни показват необходимостта в нашите добри дела, дори в най-дребните си мисли да държим пред погледа си Бога знаейки, че никое от тях няма да Му е угодно освен тези, които Той Сам оформя в нас и с нас. Оттук ние научаваме, че не можем да Му служим освен ако не използваме нашия език, ръце и сърце, за да направим чрез Него и чрез неговия Дух това, което Той пожелае да извършим.

Ако не бяхме напълно безполезни добрите ни дела щяха да бъдат наша собственост, но сега те принадлежат изцяло на Бога, защото произлизат от Него и от Неговата благодат. Когато издигаме нашите добри дела и ги правим божествени Той се прославя в нас чрез тях.

Един от принципите на религията е да не пропускаме възможност да служим на Бога. Но понеже Той е невидим за очите ни ние можем да Му служим в лицето на нашите ближни, което Той приема като направено лично на Него сякаш стои видим пред нас.

Бог не обича хората, които са непостоянни нито добрите дела, които не за доискарани. Нищо не Му е угодно освен това, което наподобява Неговата Собствена неизменност.

Едно постоянно внимание на делото, което Бог върши в нас е знак за голяма святост.

Обичайте поста когато и колкото можете. Той е ключ за изпълнение на всички Божии постановления и участва във всяка възможна външна работа. Той ни издига, подобно на Илия, на святата планина, за да намерим там Бога.

Бог е толкова велик, че предава величие дори и на най-малките неща извършени в Негова служба.

Щастливи са тези, които са болни, да, тези, които са изгубили живота си заради това, че вършат добри дела.

Бог често скрива участието, което Неговите деца имат за обръщението на други. Все пак можем смело да кажем, че човек, който дълго стене пред Него за обръщението на друг когато тази душа се обърне към Него е една от основните причини за това.

Любовта не може да бъде практикувана правилно освен ако Първо не я употребяваме в момента, в който Бог ни дава възможност и Второ веднага след това не се отдръпнем, за да я предадем на Бога чрез смирено благодарение. Това е така поради три причини. Първо: да Му отдадем това, което сме получили от Него. Второ, да избегнем опасните изкушения, които произлизат от самата доброта на тези дела. И Трето, да станем едно с Бога, в Когато душата се излива в молитва заедно с всяка благодат, която сме приели и добрите дела, които сме извършили, за да получим от Него нова сила срещу лошите последици, които тези дела могат да произведат в нас ако не използваме противоотровите, които Бог е определил срещу тези отрови. Истинския начин да бъдем наново изпълнени с богатствата на благодатта е така да съблечем себе си от нея и без да станем слаби в практикуването на добри дела.

Добрите дела не стават съвършени докато не изгубят себе си в Бога Това за тях е един вид смърт, която прилича на тази на нашите тела, които ще получат по-висш живот – своето безсмъртие – когато изгубят себе си в славата на нашите души или по-скоро на Бога, с Когото ще бъдат изпълнени. При тази духовна смърт добрите дела губят единствено това, което е земно и смъртно.

Огънят е символ на любовта и Божията любов е принципа и целта на всички наши добри дела. Но истината надминава образа; и огънят на Божията любов има това предимство пред материалния огън, че може да се издигне отново към своя източник и да издигне заедно със себе си и всички добри дела, които е породил. И по този начин Той не позволява те да бъдат покварени от гордост, суета или някакъв зъл примес. Но това не може да стане по друг начин освен ако тези добри дела не умрат в Бога чрез дълбока благодарност, която тласка душата в Него като в една бездна заедно с всичко, което тя е и с всичката благодат и добри дела, с които Му е задължена. Това е благодарност, чрез която душата може да се изпразни от тях и те могат да се върнат към своя източник, така както реките са готови да се изпразнят от себе си, когато се вливат в морето.

Когато сме приели някакъв дар от Бога ние трябва да се усамотим ако не в скришните си стаички, то в сърцата си и да кажем: „Аз идвам, Господи, за да Ти върна това, което си ми дал. И аз доброволно го оставям, за да вляза отново в своята нищожност. Защото какво е най-съвършеното творение на небето и на земята пред Твоето присъствие освен празнота способна да бъде напълнена с Тебе чрез Тебе? Така въздухът когато е изпразнен от тъмнина се изпълва със светлината на слънцето, което се отдръпва всеки ден, за да изгрее отново на следващия. О, дай ми същата способност да приемам и възстановявам Твоите благодат и добри дела! Аз казвам Твоите, защото признавам, че корена, от който те израстват си Ти а не аз.“

26. През 1764 г. след като прегледах всичко аз написах неговото обобщение в следните кратки твърдения:

(1) Съвършенството съществува, защото то отново и отново се споменава в Писанието.

(2) То не идва заедно с оправданието, защото оправданите трябва „да се стремя към съвършенство“ (Евреи 6:1).

(3) То не идва едва в момента смъртта, защото св. Павел говори за живи хора, които са били съвършени (Фил. 3:15).

(4) То не е абсолютно. Абсолютното съвършенство не принадлежи на хората, но единствено на Бога.

(5) То не прави хората непогрешими. Никой не е непогрешим докато остава в тялото.

(6) Безгрешно ли е то? Не си заслужава да спорим за думата. То е „спасение от греха.“

(7) То е „съвършена любов“ (1 Йоан 4:18). Това е неговата същност, Неговите качества или неразделими плодове са „винаги да се радваме, непрестанно да се молим и винаги да благодарим“ (1 Сол. 5:16-17).

(8) То може да  нарасне. То е толкова далеч от това да стоиш на едно място, от което не можеш да вървиш нататък че човека, който е станал съвършен в любовта може да расте в благодатта много по-бързо от преди.

(9) От него може да се отпадне и то може да бъде изгубено, за което имаме многобройни примери. Но ние не бяхме напълно убедени в това до преди 5 или 6 години.

(10) То е предшествано и следвано от добри дела.

(11) Дали то е мигновено или не? Нека да изследваме това стъпка по стъпка.

Във вярващите може да се извърши една мигновена промяна. Никой не може да отрече това.

От момента на тази промяна те се наслаждават на съвършена любов, която е единственото, което те чувстват. Те се радват винаги, молят се всякога и за всичко благодарят. Това е всичко, което аз разбирам под съвършенство и това са свидетелствата за съвършенство, които аз проповядвам.

Но в някои тази промяна не е мигновена. Те е я приемат мигновено когато бъде изработена в тях. Понякога е трудно да кажеш точния моето коато един човек умира и все пак има точен момент, в който той престава да живее. И ако грехът престане трябва да има един последен момент на неговото съществуване и първи момент на нашето избавление от него.

Но ако те имат тази любов сега те ще я изгубят. Те могат, но не нужно да е така. И независимо дали това ще стане, те я имат сега, сега те преживяват това, което ние учим. Сега всичко е любов, сега те се радват, молят и хвалят непрестанно.

Все пак греха е само преустановен, но не и унищожен в тях. Наричайте го както желаете. Днес в тях има единствено любов и те не мислят за утре.

Но с това учение се е злоупотребявало твърде много. Така е и с оправданието чрез вяра. Това не е причина да се откажем от него или от някое друго библейско учение. Когато къпете детето, както казва някой, не го изхвърляйте заедно с мръсната вода.

Но тези, които смятат, че са избавени от греха казват, че нямат нужда от заслугите на Христос. Точно обратното. Техните думи са:

Всеки момент Господи аз се нуждая

От заслугите на Твоята смърт.

Те никога по-рано не са имали толкова дълбоко убеждение за своята нужда от Христос и всички Негово служения.

Следователно, всички наши проповедници трябва постоянно, силно и пълно да проповядват съвършенството на вярващите. И всички вярващи трябва да имат в предвид това нещо и постоянно да копнеят за него.

27. Аз постигнах целта си. Дадох ясно и просто описание за начина, по който аз първо приех учението за съвършенството и смисъла, в който го приех и в който все още го поддържам и поучавам дори до днес. Аз изявих цялото и всяка част от това, което имам в предвид под този библейски израз. Начертах картината напълно без да променям или скривам нещо. И сега аз питам всеки непредубеден човек: Какво толкова страшно има в него? Откъде идва целия този вик, който се издига за в продължение на 40 и повече години по цялото кралство като че ли християнството е разрушено и религията е изтръгната от корен? Защо самото име съвършенство е било изгонено от устата на християните и мразено като че ли съдържа най-ужасната ерес? Защо срещу неговите проповедници се говори като срещу бесни кучета дори от хора, които се боят от Бога; не, дори от някои от собствените им деца, някои, които те с Божията помощ са родили чрез евангелието? Каква е причината или претекстът за това? Смисъл, здрав смисъл тук няма. Не е възможно да има. Но претекст има и то твърде голям. Наистина има основание да се страхуваме, че ако някои се отнасят с нас така това е просто претекст, отражение на тяхното лице от началото до края. Те търсят повод срещу мен и го намират в това. Това е учението на г-н Уесли. Той проповядва съвършенството. Той наистина го прави и това не е повече негово учение отколкото ваше или на някой друг т.е. на един служител на Христос. Защото това е Негово учение специално, категорично Негово, това е учението на Исус Христос. Това са Неговите думи не моите: Esesthe oun teleioi, hOsper ho PatEr HymOn ho en tois ouranois teleios esti, Бъдете съвършени и вие както е съвършен и вашият небесен Отец. Кой казва, че не можем да бъдем или поне, че не можем докато душата не бъде отделена от тялото? Това  е учението на св. Павел, учението на св. Яков, на св. Петър, на св. Йоан и не само на г-н Уесли, а на всеки, който проповядва ясното и чисто евангелие. Казах ви колкото мога по-ясно къде и кога съм го намерил. Намерих го в Божиите думи на Стария и Новия завет, когато ги четях без да имам друго желание освен да спася душата си. Но чието и да е това учение каква е вредата от него? Погледнете го отново, изследвайте го от всяка страна и с най-голямо внимание. От едната страна са чистотата на намеренията, един живот посветен изцяло на Бога. Това означава да дадем на Бога цялото си сърце; това е едно желание и намерение, което управлява всичките ни намерения. То е посвещаване не на една част, но на цялата душа, тяло и състав на Бога. От друга страна то означава да имаме ум, подобен на този беше в Христос, правейки ни способни да вървим както е ходел сам Христос То е обрязваното на сърцето от всяка мръсотия, от всяка вътрешна както и външна нечистота. То е обновяваното на сърцето по образа на Бога в пълно подобие на Този, Който го е създал. И в друг смисъл означава да обичаме Бога с цялото си сърце и ближния като себе си. Сега, моля, вземете който пожелаете от тези възгледи (защото няма разлика) и това е цялото и единственото съвършенство, както доказват множеството ми писания, което съм вярвал и учил за тези 40 г. от 1725 до 1765.

28. Когато това съвършенство се яви в истинската си форма кой може да каже и една дума срещу него? Ще посмее ли някой да говори срещу това да обичаме Бога с цялото си сърце и ближния като себе си? Срещу обновяването на сърцето не само на част, но в целия образ на Бога? Кой е този, който ще се противопостави срещу това да бъде очистен от цялата нечистота, както плътска така и духовна, или срещу това да има Христовия ум и да ходи ежедневно в Божите неща както е ходел сам Христос? Кой човек, който нарича себе си християнин ще има смелостта да възрази на посвещението не само на една част, но на цялата си душа, тяло и състав на Бога? Кой сериозен човек ще се противопостави на това да даде на Бога цялото си сърце и да има една цел управляваща всички негови намерения? Аз отново казвам, нека това съвършенство да се покаже в истинския си образ и кой ще воюва срещу него? То трябва да бъде преоблечено преди да може да му се възрази, първо то трябва да бъде покрито с кожи или дори най-дивите животни сред хората няма да посмеят да го безпокоят. Но каквото и да правят тези нека никое от Божиите деца да не воюва повече срещу Божия образ. Нека частите на Христос да не казват нищо срещу това да имат ум Христов. Нека никой, който е жив за Христос да не се противопоставя на това да посвети целия си живот на Него. Защо трябва ти, който имаш любовта Му да го държиш отвън вместо да Му дадеш цялото си сърце? Не вика ли всичко, което е в теб: „О, кой от тези, които обичат може да обича достатъчно?“ Колко е жалко, че някои хора имат други цели и желания! Не трябва ли те да се ужасяват от това! Защо посветения човек трябва да се страхува да посвети цялата си суша, тяло и същност на Бога? Защо трябва тези, които обичат Бога да смятат за ужасна грешка, че могат да имат Неговия ум? Ние признаваме и се съгласяваме, че сме оправдани свободно чрез праведността и кръвта на Христос. И защо сте толкова зле настроени срещу нас само защото очакваме по подобен начин да бъдем изцяло осветени чрез Неговия Дух? Ние не търсим благоразположение нито от явните слуги на греха нито от тези, които имат само изглед на религия. Но колко още вие, които почитате Бога с дух,  които сте „обрязани с обрязване не с ръце“ ще напредвате в боен ред срещу тези, които търсят едно пълно обрязване на сърцето, които жадуват да бъдат очистени „от всяка плътска и духовна нечистота“ и да имат „съвършена святост в страх от Бога?“ Ваши врагове ли сме понеже търсим пълно избавление от този „плътски ум, който е  враждебен на Бога?“ Не, ние сме ваши братя, ваши съработници в Божието лозе, ваши съучастници в царството и страданието за Исус. Макар че ние признаваме това (ако сме глупаци като глупаци постъпете с нас) ние очакваме да обичаме Бога с цялото си сърце и ближния като себе си. Да, ние вярваме, че Той в този свят така ще очисти мислите на сърцата ни, чрез вдъхновението на Своя Свят Дух, че ние съвършено ще Го обичаме и заслужено ще издигам святото Му име.

Кратки мисли за християнското съвършенство

Тази сутрин в умът ми се явиха някои мисли относно християнското съвършенство и начина и времето на неговото приемане, които вярвам, че е полезни да бъдат записани.

 (1) Под съвършенство аз имам в предвид една смирена, кротка, търпелива любов към Бога и своя ближен, управляваща всички наши желания, думи и действия.

Аз не изключвам възможността да отпаднем от него както напълно така и отчасти. Поради тази причина аз премахнах някои части от нашите химни, които отчасти изразяват отчасти намекват такава невъзможност.

И аз не съм съгласен с израза безгрешен, макар че не възразявам срещу него. 

(2) По отношение на начина аз вярвам, че това съвършенство винаги е изработвано в душата чрез едно просто действие на вяра, следователно в един единствен миг.

Но аз вярвам, че съществува една постепенна работа, която както предхожда така и следва този момент.

(3) По отношение на времето. Вярвам, че този момент обикновено е момента на смъртта, момента преди душата да напусне тялото. Но аз вярвам, че може да бъде 10, 20 или 40 години преди това.

Вярвам, че обикновено то се случва много години след оправданието, но то може да стане и 5 години или 5 минути след него. На мен не ми е известно непреодолимо възражение срещу обратното.

Ако то трябва да се случи много години след оправданието аз бих се радвал да зная колко точно.

И колко дни, или месеци, или дори години е времето между съвършенството и смъртта? Колко време след оправданието то може да се случи и колко близо до смъртта? 

Лондон, 27 Януари, 1767.


[1] От латинското Sola fide – „само вяра.“ По времето на Уесли е имало хора, които толкова са се страхували, че ако признаят някакво значение на делата ще ги превърнат в основа за спасение, че изцяло са ги пренебрегвали. – б.п.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.