Защо непогрешимостта не е от значение


ЗАЩО НЕПОГРЕШИМОСТТА НЕ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ

от Роджър Олсен

olsen.jpg

Хората, които представят семинарията Трует ми казват, че най-честия въпрос, който им задават когато посещават баптистки колежи и университети е свързан с непогрешимостта на библията. Учи ли семинарията, че библията  е непогрешима? Вярват ли преподаващите професори в непогрешимостта? Отговорът е лесен. Като една добра баптистка семинария Трует не определя какво хората трябва да вярват по отношение на второстепенните учения, а професорите се отличават в своите виждания относно акуратността на библията докато твърдо подкрепят нейния авторитет.

„Но почакайте малко,“ ще каже някой. „Как можете да вярвате в авторитета на библията и да не вярвате в непогрешимостта?“ Това е важен и оправдан въпрос който трябва да бъде разгледан. Надявам се, че ще останете с мен когато се запътвам натам, където и ангелите не смеят да пристъпят.

За повече от половин век „непогрешимост“ е била дума, която поражда противоречие сред евангелските християни и баптистите в Съединените щати. Никъде на друго място тя не е предизвиквала подобни дебати и разделения. В продължение на векове еднакво искрено боящи се от Бога, обичащи Исус и вярващи в библията християни са се задоволявали да казват, че библията е вдъхновена, авторитетна, достоверна и (често) заслужаваща доверие[1]. „Непогрешимостта“ е била издигната като стандарт срещу либерализма и висшия критицизъм на библията от някои рационалистки богослови на Принстън от 19 и ранния 20 в. Техните имена са познати на всички изследователи на американското богословие: Арчибалд Александър, А.А. Ходж, Б. Уорфийлд и Д. Грешам Махен. Като група те формират една династия на консервативно евангелско богословие, която помага да се организира фундаменталисткото движение в ранния 20 в.

Може би най-голямото влияние е било упражнявано от Уорфийлд, който е публикувал множество научни и популярни книги и статии по свързани с библията въпроси. Той е бил напълно убеден и е защитавал библейската непогрешимост. Но той не е смятал, че това убеждение е необходимо за автентична евангелска вяра. Друг голям евангелски мислител от същото време е шотландския богослов Джеймс Ор, който не е вярвал в непогрешимостта. Уорфийлд и Ор са били приятели и заедно са работили срещу либералното богословие. Ор е участвал в написването на серия от книги наречени „Фундаменти,“ които дават името на движението.

От дълго време евангелските християни са се съгласили да не са съгласни по въпроса за непогрешимостта. След това се появява една книга, която пада подобно на бомба в полето на евангелското богословие – „Битката за библията“ на Харолд Линдзел. Редакторът на „Християнството днес“ обявява библейската непогрешимост като основна за евангелската вяра и осъжда евангелистите, които не я приемат. Аз бях в семинарията, когато книгата беше публикувана и бях свидетел на нейното въздействие. Изведнъж мирния евангелски дух на уважение вместо несъгласие загина убит от евангелска инквизиция свързана с една дума.

Ние все още живеем с негативните последици от тази книга и на противоречието – което вероятно е по-добре да бъде наречено лов на ереси – което тя предизвика. Мнозина не се задоволяват да знаят, че аз вярвам, че библията е Божието авторитетно, свръхестествено вдъхновено, писано слово и че може да й се вярва. Те не са задоволени от това, че подобно на много други консервативни евангелисти аз твърдя, че библията е съвършена що се отнася до своята цел. Тя не може и няма да пропусне да предава Божието променящо послание към нас. Тя е уникалния инструмент на откровението на Духа на Исус Христос и на Божието благовестие към Божиите хора и към целия свят.

Проблема е в това, че повече или по-малко „непогрешимостта“ се е превърнала в шиболет – дума-пазач, използвана, за да изключва хора вместо да събира заедно истинските християни за поклонение и свидетелство. Дори най-горещите и ревностни защитници признават, че никоя съществуваща библия не е непогрешима – те приписват непогрешимост единствено на оригиналния манускрипти, които не съществуват. Те убиват обикновеното значение на думата със смъртта на хиляди квалификации. Ако се съмнявате в това моля, прочете Чикагското твърдение за непогрешимост, което обикновено се приема за стандартното евангелско представяне на концепцията.

Помислете върху следното: ако авторитета на библията зависи от нейната непогрешимост, но единствено оригиналните манускрипти са непогрешими, тогава единствено оригиналните манускрипти имат авторитет. Логиката е безпогрешна и необорима. Но ако „непогрешимостта“ може да се съчетае с дефектна приблизителност, погрешни хронологии и използване на неправилни източници от библейските автори това е безсмислена концепция.

Някои защитници на непогрешимостта ще настояват, че когато Павел пише в 1 Кор. 10:8, че само за един ден са загинали 23 000 израилтяни той не греши, дори ако Числа 25:1-9 описва, че при същото събитие са загинали 24 000. Как това не е грешка? Една стратегия е да кажем, че Павел всъщност е написал 24 000, но  някой ранен преписвач е направил грешка. Друга стратегия е да кажем, че Павел няма за цел да ни представи точна статистика  и следователно, от гледна точка на неговата цел, това не трябва да се приема за „грешка.“

Нито една от двете стратегии не е интелектуално честна. Най-добрият подход е да приемем, че Павел е направил грешка, но такава, която по никакъв начин не представя погрешно Божието послание към коринтяните или към нас.

Всъщност в по-голямата си част моята вяра относно библията е същата каквато е и тази на мнозина консервативни евангелски богослови и библейски учени, които настояват за думата „непогрешимост“ като за тест за автентична евангелска вяра. Аз просто не смятам, че това е най-добрата дума за това, в което вярваме. Това, което всички смятаме, че е от значение е, че библията е вдъхновена, авторитетна  и заслужаваща доверие по всички въпроси на вярата и практиката. Нашите различия лежат във факта, че аз не вярвам, че една дума е най-важното нещо. Важна е нашата обща вяра в библията като Божие слово.

Д-Р ОЛСЕН е следвал в Rice University, North American Baptist Seminary и Open Bible College. Автор е на многобройни статии за издания като Christian Century и Christianity Today. Последните му книги включват The Story of Christian Theology: Twenty Centuries of Tradition and Reform and Who Needs Theology? написана в съавторство със Стенли Гренц получават 2 награди за История на християнското богословие, включително Златния медалион от Евангелската Християнска асоциация на издателите за 1999. През 1993 в съавторство със Стенли Грец получава наградата за най-добра книга на годината за богословие/библейски изследвания за 20th Century Theology: God and the World in a Transitional Age. Др. Олсен е бил редактор на Christian Scholar’s Review.

Като бивш президент на American Theological Society (Midwest Division), Олен е бил съ-председател на Evangelical Theology Group на American Academy of Religion за 2 години. Като експерт по историческо богословие той често е канен като проповедник, учител и говорител от църкви и организации.

Още по тематата:

1. Битката за библията от Доналд Дейтън

2. За Sola scriptura, историята и българските евангелисти от Радостин Марчев


[1] Относно последното определение същвтаувяа трудност свързана със специфичното значение на думите inerrant и infallible, трудно проводими на български. Автора на статията отхвърля първата дума и приема втората по отношение на библията.

2 thoughts on “Защо непогрешимостта не е от значение

  1. Какво ще кажете за Еремия 8:8 – Лъжливото перо на книжниците и него(Божието слово) превръща в лъжа!

  2. Безпогрешноста на Библията е поредното „човешко мъдруване“. Единствените преки указания в Новият завет са, че апостолското предание на Христовото учение е безгрешно. Евангелистите имат една теза: първите два-три века църквата се развивала добре, но след това се извратила и минала в отстъпление. Ако това е вярно, то съвпада и с утвърждаването на канона на Новият завет. Излиза, че докато християнството се е разпространявало чрез Светото Предание е следвало точно Христовата Истина, а когато започнало да се разпространява с вече каноничната библия се извратило. Следователно Библията трябва да се замени с Преданието. Това е единственият извод от евангелистките мъдрувания.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.