Ясно обяснение на християнското съвършенство – част 2


ЯСНО ОБЯСНЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСКОТО СЪВЪРШЕНСТВО

ЧАСТ II

от Джон Уесли

wesley91.jpg

19. На конференцията през 1759 г. предвиждайки, че между нас може да се появи сериозно различие в мненията ние отново подробно обсъдихме това учение. Скоро след това аз публикувах „Мисли за християнското съвършенство,“ които съдържаха в увода си следното съобщение:

„Следващият трактат по никакъв начин няма за цел да задоволи празното любопитство. Той няма за цел да изложи в подробности учението, противопоставяйки се на тези, които го хулят и му се присмиват нито пък е отговор на многобройните възражения срещу него, които могат да бъдат повдигнати дори от сериозни хора. Всичко, което той цели е да покаже какви са нашите виждания; какво, по мое мнение, включва и какво не включва християнското съвършенство и да добави няколко практически наблюдения и насоки свързани с предмета.

Аз оставям тези мисли под формата на въпроси и отговори така както първоначално бяха съставени. Те са същите, които аз поддържам в продължение на 20 години.“

ВЪПРОС: Какво е християнското съвършенство?

ОТГОВОР: Да обичаш Бога с цялото си сърце, ум, душа и сила. Това означава, че в душата не остава никакво зло намерение, което е противно на любовта; и всички мисли, думи и действия са управлявани единствено от любов.

В. Твърдите ли, че съвършенството премахва всяка слабост, невежество и грешки?

О. Аз многократно съм казвал точно обратното.

В. Но как може всяка мисъл, дума и действие да бъде водена единствено от любов и в същото време човек да бъде подвластен на невежество и грешки?

О. Аз не виждам противоречие в това. Един човек може да бъде изпълнен с любов и в същото време способен да сгреши. Аз не очаквам да бъда освободен от реални грешки докато това тленно не бъде погълнато от нетленното. Вярвам, че това е естествено следствие от съществуването на плътта и кръвта. Защото сега за нас е напълно невъзможно да мислим, освен посредством тези телесни органи, които страдат наравно с останалите части на тялото ни. Следователно, понякога ние не можем да избегнем да мислим погрешно докато това тленно не бъде променено в нетленно.

Но ние можем да продължим този предмет дори и по-нататък. Една грешка в преценката може да доведе до грешка в действието. Например, грешката на г-н Де Рентис свързана с предмета за умъртвяването произлиза от предубеждения породени от неговото образование. Те водят до практическа грешка в носенето на железен пояс. Може да бъде посочен безкраен брой такива примери дори и сред тези, които имат голяма благодат. Все пак, там където всяка дума и действие произлизат от любов такава грешка не може справедливо да бъде наречена грях. Макар и да не може да предизвика Божия гняв тя се нуждае от изкупителната кръв.

В. Какво е решението на всички братя, които се срещнаха в Бристол през Август 1758 по този въпрос?

О. То беше изразено със следните думи: (1) Всеки може да греши докато е жив. (2) Грешка в мнението може да доведе до грешка в действията. (3) Всяка такава грешка е нарушение на съвършения закон. (4) Всяка такава грешка, ако не беше изкупителната кръв, би донесла вечно осъждение. (5) От това следва, че и най-съвършените продължават да имат нужда от заслугите на Христос дори за своите практически прегрешения и могат да кажат за себе си както и техните братя: „Прости ни дълговете.“

Така лесно се решава това, което иначе изглежда неразрешимо т.е. че тези, които не са обидени когато говорим за най-висшата степен на любов все пак няма да чуят за живот без грях. Причината за това е, че те знаят, че всички хора са подвластни на грешки както на практика така и в мненията. Но те не знаят и не виждат, че те не са грях ако любовта е техния единствен мотив за действие.

В. Все пак ако те живеят без грях това не изключва ли необходимостта от Ходатай? Не означава ли това, че те повече не се нуждаят от Христос в сегашното си състояние?

О. Съвсем не. Никой не чувства нуждата си от Христос повече от тях, никой не зависи така пълно от Него. Защото Христос не дава живот на душата отделена от, но във и със Него. Следователно, Неговите думи са еднакво верни за всички хора в каквото и състояние на благодат да се намират. „Както пръчката не може да дава плод от само себе си ако не остане на лозата така не можете и вие ако не останете в мен. Без (или отделени от Мен) не можете да направите нищо.“

 Във всяко състояние ние се нуждаем от Христос поради следните причини: (1) Каквато и благодат да сме получили това е единствено свободен дар от Него. (2) Ние я получаваме поради Неговите заслуги, единствено поради цената, която Той е платил. (3) Ние имаме тази благодат не само от Христос, но и в Него. Защото нашето съвършенство не е като това на дървото, което цъфти от собствения си сок идващ от неговите собствени корени, но, както беше казано по-рано, както пръчка, която дава плод единствено когато е съединена с лозата, но отделена от нея изсъхва и умира. (4) Всички наши благословения, временни и вечни, зависят от Неговото ходатайство за нас, което е функция на Неговия свещенически офис, от който ние винаги ще се нуждаем. (5) И най-добрите от хората все още се нуждаят от Христос в Неговата свещеническа функция за изкупление на техните пропуски, недостатъци (като някои ги наричат неправилно), грешки в мненията и в практиката и техните разнообразни недостатъци понеже всички тези са нарушения на съвършения закон и следователно се нуждая от изкупление. Все пак те не са точно грехове както разбираме от думите на св. Павел: „Който обича изпълнява закона, защото любовта е същината на закона“ (Римляни 13:10). Каквито и грешки и несъвършенства да произлизат от поквареното състояние на тялото те по никакъв начин не противоречат на любовта, нито пък в библейския смисъл, са грях.

Нека да бъда малко по-ясно по този въпрос: (1) Не само греха, който е подходящо наречен така (тоест съзнателното престъпване на един познат закон), но и греха, който не е наречен правилно с това име (тоест едно несъзнателно престъпване на Божия закон познат или непознат) се нуждае от изкупителната кръв. (2) Вярвам, че в този живот няма такова съвършенство, което да изключва тези несъзнателни прегрешения, които смятам, са естествено следствие на невежеството и грешките неразделими от тлението. (2) Следователно, безгрешното съвършенство е фраза, която аз никога не използвам най-малкото защото така противореча на самия себе си. (4) Вярвам, че човек изпълнен с Божията любов все още е способен на тези несъзнателни прегрешения. (5) Вие можете да наречете такива прегрешения грехове ако желаете; аз не правя това поради споменатите по-горе причини.

В. Какъв съвет давате на тези, които ги наричат и на тези, които не ги наричат така?

О. Нека тези, които не ги наричат грехове никога да не смятат, че те или някой друг човек се намират в такова състояние, че могат да застанат пред съвършената справедливост без посредник. Това говори или за най-голямо невежество или за най-голяма арогантност и самонадеяност.

Нека тези, които ги наричат така да внимават да не бъркат тези дефекти с истинските грехове.

Но как могат да избегнат това? Как едните биха могли да бъдат различавани от другите ако неправилно са наричани грехове? Страхувам се, че ако позволим някой грях да бъде съвместен със съвършенството, мнозина биха объркали идеята за тези дефекти, за които единствено това твърдение може да бъде вярно.

В. Как способността да се греши се съвместява със съвършената любов? Не е ли човека, който е усъвършенстван в любовта във всеки момент под нейното влияние? И може ли някаква грешка да произлезе от чиста любов?

О. Аз отговарям (1) Много грешки могат да се съществуват заедно с чистата любов. (2) Някои могат случайно да произлизат от нея: имам в предвид, че самата любов може да ни подтикне към грешка. Чистата любов към нашия ближен, която извира от любовта към Бога не мисли зло, готова е да вярва и се надява на най-доброто във всеки, може да ни накара да смятаме някои хора за по-добри отколкото са те всъщност. Тогава тук имаме явна грешка произлизаща от чиста любов.

В. Как можем да не оценяваме съвършенството твърде високо или твърде ниско?

О. Като се придържаме към библията и го оценяваме точно толкова високо колкото прави Писанието. То не е нищо по-високо и нищо по-ниско от това да обичаш Бога с цялата си душа и сърце и ближния като себе си. Любовта управлява нашите сърца и живот и се проявява чрез всички наши намерения, думи и дела.

В. Представете си, че някой е достигнал до това. Бихте ли го насърчили да говори за него?

О. От начало може би той не би могъл да се въздържи, толкова силен би бил огънят в него – това желание да изяви Божията любов, носеща го като порой. Но след това той би могъл и тогава би било за предпочитане да не говори за това на тези, които не познават Бога. (Много е вероятно това да ги накара единствено да противоречат и да богохулстват) нито на другите без някаква определена причина и без да търси някакво добро. Тогава той трябва особено да внимава да избягва всяка хвалба; да говори с най-голямо смирение и почит отдавайки цялата слава на Бога.

В. Но не е ли най-добре изцяло да мълчи и изобщо да не говори за това?

О. Като мълчи той може да избегне много кръстове, които естествено и по необходимост ще последват ако изяви какво Бог е извършил в душата му. Следователно, ако такъв човек се съобразява с кръвта и плътта той би останал напълно мълчалив. Но това не може да бъде направено с чиста съвест защото без съмнение той трябва да говори. Човек не пали светило, за да го скрие под шиника; много по-малко премъдрия Бог. Той не издига такова свидетелство за Своята сила и любов, за да го скрие от цялото човечество. По-скоро Той е предвидил това да бъде общо благословение за тези, които са простосърдечни. По този начин Той желае не просто щастието на този конкретен човек, но да съживи и да насърчи други да търсят същото благословение. Неговата воля е: „мнозина ще видят и ще се зарадват и ще уповават на Господа.“ Нито пък под небето има нещо, което да предизвиква по-голямо желание в тези, които са оправдани от това да говори за него с тези, за които вярват, че са получили още по-велико спасение. Това постоянно държи спасението пред погледа им и увеличава техния глад и жажда за него – предимство, което може да бъде изцяло изгубено ако човека спасен по този начин остане мълчалив.

В. Но няма ли начин да се предотвратят кръстовете, които обикновено падат върху тези, които казват, че са спасени по този начин?

О. Изглежда, че те не могат да бъдат избегнати напълно когато дори във вярващите остава толкова много от природата. Но нещо може да бъде направено ако проповедниците на всяко място: (1) Разискват свободно с всички, които говорят така. (2) Работят, за да предотвратят несправедливото и лошо отношение спрямо тези, в полза на които има разумни доказателства.

В. Какво означава разумно доказателство? Как може те да знаят, че някой е спасен от всички грехове?

О. Не можем със сигурност да знаем, че някой е спасен именно така ( дори и един, който е оправдан) освен ако на Бога не Му Се види угодно да ни надари с чудотворно разпознаване на духовете. Но ние смятаме, че следващите ще са достатъчни доказателства за всеки разумен човек и че те ще оставят малко място за съмнение както за истинността така и за дълбочината на делото: (1) Ако имаме ясни доказателства за неговото примерно поведение за известно време преди тази предполагаема промяна. Това ще ни даде основание да вярваме, че той не „лъже Бога“ но говори нито повече нито по-малко от това, което чувства.  (2) Ако даде специален отчет за времето и начина, по които промяната се е осъществила с ясни думи, които не могат да бъдат укорени и (3) Ако изглежда, че всички следващи негови думи и действия са святи и безукорни.

Същността е следната: (1) Имаме основание да вярваме, че този човек не лъже. (2) Той свидетелствува пред Бога „Не чувствам грях, но любов; Аз вярвам, радвам се и благодаря непрестанно и имам толкова ясно вътрешно свидетелство, че съм напълно обновен колкото и че съм оправдан.“ Ако няма какво да възразя на това ясно свидетелство аз трябва да му вярвам.

Тези доказателства не оставят място за възражение. И въпреки това ние можем да знаем неща, в които той греши. Защото приехме, че докато сме в тялото всички сме способни да грешим и че грешка в преценката може понякога да доведе до грешка в поведението, макар че трябва да се положи голяма грижа от това да не произлязат лоши последици. Например: дори един, който е усъвършенстван в любовта може да греши по отношение на друг човек и може да го смята, например, за повече или по-малко грешен отколкото той всъщност е. Така той може да говори за него с повече или по-малка строгост отколкото истината изисква. И в този смисъл (макар това да не е основната идея на св. Яков) „ние в много неща грешим.“ Следователно, това не е никакво доказателство, че един човек, да се изразим така, не е съвършен.

В. Но не е ли доказателство ако той е уплашен или стреснат от един шум, от падение, от внезапна опасност?

О.  Не; защото някой може да се страхува, да трепери, да променя цвета си или да бъде по друг начин неразположен в тялото докато душата му стои твърда в Бога и остава в съвършен мир. Дори умът може да бъде дълбоко потресен, твърде тъжен, може да бъде озадачен и повлечен надолу от тежест и страдание и доведен до агония, докато сърцето се прилепва към Бога със съвършена любов и волята е изцяло покорна Нему. Не беше ли така със самият Божий Син? Не изпитва ли Човешкия Син цялата тъмнина, болка и агония, която и ние понасяме? И все пак Той беше без грях.

В. Може ли някой, който има чисто сърце да предпочете приятната пред неприятната храна; или да си позволи някакво чувствено удоволствие, което не е крайно наложително? Ако е така по какво той се различава от останалите?

О. Разликата между едните и другите в приемането на приятна храна е (1) Те не се нуждаят от нито едно от тези неща, за да ги направят щастливи, защото притежават вътрешен извор на щастие. Те виждат Божията любов. Следoвателно, те се радват още повече и за всичко благодарят. (2) Те може и да ги използват, но не ги търсят. (3) Те ги използват умерено, а не заради самото нещо. Ако приемем това ние отговаряме направо – един такъв човек може да използва приятна храна без опасността, която съпътства тези, които не са избавени от греха. Той може да я предпочита пред неприятната, макар и еднакво питателна, храна като средство за още по-голяма благодарност със здраво око отправено към Бога, Който ни дава всички неща изобилно за да им се наслаждаваме. Следвайки същия принцип той може да мирише цветя, или да изяде чепка грозде, или да си позволи някое друго удоволствие, което не намалява, но увеличава насладата в Бога. Следователно, ние не можем да кажем, че човек, който е съвършен в любовта не е способен на брак и за светски бизнес. Ако бъде призован за това той би бил по-способен от всекиго бивайки в състояние да върши всичко без припряност или невнимание, без всякакво раздвоение на духа.

В. Но ако двама съвършени християни имат деца как те биха били родени в грях когато няма такъв в родителите?

О. Това е възможен, но не и вероятен случай. Аз се съмнявам, че това някога е ставало или ще стане. Но все пак аз отговарям: грехът ми е завещан не от моите непосредствени родители, но от първите прародители. „В Адам всички умират. Чрез непокорството на един всички станаха грешни.“ Всички хора, без изключение, които бяха в неговите слабини, когато той яде от забранения плод.

В градинарството ние имаме забележителна илюстрация на това: Присадките на дивата ябълка дават чудесни плодове, но ако посадим семките на този плод какъв ще е резултата? Те дават толкова лоши  плодове, че не могат да се ядат.

В. Но какво повече от другите прави съвършения? Повече от обикновения вярващи?

О. Вероятно нищо; така Божието провидение може да го е оградило чрез външни обстоятелства. Може би не толкова много; макар той да желае и копнее да се изразходва и да бъде изразходван в Бога; поне не външно. Той нито говори толкова много думи нито върши толкова много дела. Както нашия Гoспод не говореше толкова много думи нито вършеше толкова много или толкова велики дела както някои от апостолите (Йоан 14:12). Но тогава какво? Това не е доказателство, че Той имаше по-малко благодат. Чуйте мярката според която Бог мери вътрешните дела: „Истина ви казвам тая бедна вдовица пусна повече от всички“ Бедния човек с няколко слаби думи говори повече от всички тях. Бедната жена, която дава чаша студена вода прави повече от всички тях. О, спрете „да съдите по изглед“ и се научете „да съдите справедливо.“

В. Но не говори ли срещу него това, че не чувствам сила нито в неговите думи нито в молитвите му?

О. Не; защото вероятно вината за това е в теб. Не е вероятно ти да чувстваш някаква сила ако някоя от следните пречки лежи на пътя ти. (1) Замъртвялостта на собствената ти душа. Мъртвите фарисеи не чувстваха сила дори в думите на Този, Който „говореше както никой човек не е говорел.“ (2) Вината от някой неизповядан грях лежи върху съвестта ти. (3) Предубеждение към него от всякакъв вид. (4) Ти не вярваш, че това състояние е постижимо колкото и явно да е то. (5) Нежелание да мислиш или да признаеш, че той го е достигнал. (6) Прекалено го цениш или го издигаш като идол. (7) Прекалено цениш себе си и своята собствена преценка. Ако случаят е някой от тези какво чудно има, че ти не чувстваш сила в това, което той казва? Но не я ли чувстват другите? Ако те не я чувстват не лежи ли на пътя им някое от споменатите препятствия? Ти трябва да си сигурен за това преди да твърдиш каквото и да е било; и дори и след това твоят аргумент няма да докаже нищо повече освен, че благодатта и дарбите не винаги вървят заедно.

Но той не отговаря на моята представа за съвършен християнин. И вероятно никой никога не е и няма да отговаря. Защото твоята идея може да се простира отвъд или поне да е по-широка от библейската. Тя може да включва повече отколкото включва самата библия или нещо, което тя въобще не включва. Библейското съвършенство е чиста любов изпълваща сърцето и управляваща всички думи и дела. Ако твоята представа включва нещо повече или нещо друго тя не е библейска; и тогава не е за учудване, че един християнин, който е съвършен в библейския смисъл не ти изглежда такъв.

Страхувам се, че мнозина се спъват в този камък за препъване. Те добавят твърде много неща, които не са според Писанията, но според собственото им въображение, според тяхната идея за човек, който е съвършен и след това са готови да отрекат, че някой е такъв защото не отговаря на тяхната представа.

Ние трябва да положим повече усилия да държим простото, библейско учение постоянно пред очите си. Чистата любов единствена управляваща в сърцето и в живота – това е цялото библейско съвършенство.

В. Кога някой може да смята за себе си, че е постигнал това?

О. Когато след като е бил напълно убеден за наследствения си грях с убеждение много по-дълбоко и ясно от това, което е изпитал преди оправданието и след като е изпитал неговото постепенно умиране той чувства, че умира напълно за греха и е цялостно обновен в любов по Божия образ, така че да се радва винаги, да се моли непрестанно и да благодари за всичко Не че „да не чувства нищо освен любов и никакъв грях“ е достатъчно доказателство. Някои са изпитвали това за известно време преди душите им да бъдат напълно обновени. Следователно, никой не трябва да смята, че работата е окончателно завършена докато не бъде добавено свидетелството на Духа, Който свидетелствува за неговото пълно освещение толкова колкото и за неговото оправдание.

В. Но как някои си въобразяват, че са така осветени докато всъщност те не са?

О. Така: те не съдят според всички изброени белези, но или само от една част от тях или от други, които са съмнителни. Но аз не зная дори един случай когато човек, който има всички да е бил след това излъган в това. Не вярвам, че има такъв на света. Ако след оправданието един човек е бил дълбоко и напълно убеден за своя наследствен грях; ако след това изпита постепенното умъртвяване на греха и след това цялостно обновяване по образа на Бога; ако към тази промяна, много по-голяма от тази, която е станала, когато е бил оправдан, бъде добавено ясното, директно свидетелство за това обновление аз смятам за невъзможно този човек да бъде измамен, като че ли Бог може да лъже. И ако един човек, за когото зная, че е честен ми свидетелствува тези неща аз не трябва без някаква достатъчна причина да отхвърля неговото свидетелство.

В. Дали това умиране за греха и обновление в любовта е постепенно или моментно?

О.  Човек може да умира за известно време; все пак ако говорим точно той не е умрял докато душата не е веднъж отделена от тялото и от този момент той живее живот във вечността. По подобен начин той може да умира за греха за известно време. Все пак той не е умрял за греха докато греха не изчезне от душата му и от този миг той живее живот на любов. И както промяната, която настъпва при смъртта е от различен вид и безкрайно по-велика от всичко, което познаваме да, такава, че е невъзможно да си я представим така и промяната, която настъпва когато душата умре за греха е от различен вид и безкрайно по-велика от всичко което някой може да преживее. Все пак ние продължаваме да растем в благодатта, в познаването на Христос, в любовта и в образа на Бога. И ние ще продължаваме да правим това не само до смъртта си, но и за цялата вечност.

В. Как да очакваме тази промяна?

О. Не в небрежно безразличие или мързелива пасивност, но в пълно покорство, в ревностно пазене на всички заповеди, в бдителност, в отричане от себе си и ежедневно носене на кръста си, както и в ревностна молитва и пост и в постоянно използване на всички тайнства. И ако някой човек си мисли, че може да я постигне по някакъв друг начин (или да я запази когато е постигната) той заблуждава собствената си душа. Но Бог не дава и няма да даде тази вяра освен ако той не я търси с пълно усърдие по начина, по който тя е била заповядана.

Тези разсъждения могат да задоволят тези, които питат, защо толкова малко хора приемат благословението. Изпитайте колко го търсят по такъв начин и ще имате достатъчен отговор.

Молитва, особено в лишение. Кой постоянства в това? Кой се бори с Бога за това? Така „нямате защото не просите“ или „зле просите“, т.е. за да можете да бъдете обновени преди да умрете. Преди да умрете! Задоволява или ви това? Не, но искайте това да стане сега; днес, докато все още е днес. Не наричайте това „Божието време за оправдание.“ Наистина, днес е неговото време както и утре. Побързай човече, побързай. Нека

Thy soul break out in strong desire
The perfect bliss to prove;
Thy longing heart be all on fire
To be dissolved in love!

В. Но не можем ли да продължаваме в мир и радост докато се усъвършенстваме в любовта?

О. Със сигурност можем. Защото Божието царство не се разделя срещу себе си. Следователно, нека вярващите да не бъдат обезкуражавани, но „винаги да се радват в Господа.“ И все пак ние можем да чувстваме болка поради греховната природа, която все още остава в нас. За нас е добре да имаме пронизващо усещане за това и ревностно желание да бъдем избавени от него. Но това може да ни накара единствено още по-ревностно да тичаме всеки миг към нашият силен Помощник, по-ревностно „да се устремяваме към прицелната точка на наградата, на нашия Господ Исус Христос.“ И когато чувстваме, че нашите грехове изобилстват най-много чувстваме, че Неговата любов преизобилства много повече.

В. Как трябва да се отнасяме към тези, които мислят, че са достигнали това?

О. Изпитвайте ги честно и ги наставлявайте да се молят прилежно Бог да им открие всичко, което е в сърцата им. Най-ревностното наставление да изобилстват във всяка благодат и най-силното предупреждение да избягват всяко зло са давани в НЗ на тези, които са получили най-голяма благодат. Но това трябва да бъде направено с най-голяма нежност и без всякаква грубост, огорчение или горчивина. Трябва внимателно да избягваме всеки гняв, неучтивост или презрение. Оставете на сатана да изкушава и на неговите деца да викат: „Нека да го изпитаме чрез презрение и мъчение, за да можем да узнаем неговата кротост и да покажем търпението му.“ Ако те са верни на дадената им благодат няма опасност да погинат по този начин; не, дори да останат в тази грешка докато духът им се върне при Бога.

В. Но какво зло може да произлезе ако се отнасяме грубо към тях?

О. Те или грешат или не. Ако грешат това може да унищожи душите им. Това не е нито невъзможно, нито дори невероятно. Това може дотолкова да ги ядоса или да ги обезкуражи, че те да потънат и да не използват никога повече. Ако те не грешат това може да наскърби тези, които Бог не е наскърбил и да нанесе много вреда на собствените ни души. Защото без съмнение този, който ги досяга досяга зеницата на окото на Бога.  Ако те наистина са пълни с Неговия Дух да се държим неучтиво или презрително с тях не е по-малко отколкото да оскърбим Духът на благодатта. Така по подобен начин ние таим и подхранваме в себе си зли предположения и лоши нрави. Ще дам пример само за едно: Каква е тази себедостаъчност, че да поставяме себе си като върховни инквизитори, като съдии в дълбоките неща на Бога! Имаме ли способностите за тази служба? Можем ли да кажем във всички случаи колко слабост има в човека? Какво може и какво не може тя да понесе? В какво може и в какво не може да се състои съвършената любов във всички обстоятелства? Можем ли точно да определим какво влияние ще окаже погледа, жеста, тона на гласа? Ако можем без съмнение „само ние сме хора и мъдростта ще умре с нас.“

В. Но ако те се разочароват защото не сме им повярвали не свидетелствува ли това срещу тях?

О. Зависи от това какво произлиза разочарованието. Ако те се разгневят това е доказателство срещу тях; ако се наскърбят не е. Ако не вярваме на истинското Божие дело и така лишаваме себе си от привилегията, която бихме могли да извлечем от него те трябва да бъдат скръбни. И ние можем лесно да сбъркаме скръбта с гняв понеже външните изрази на двете си приличат много.

В. Но не е ли добре да забележим тези, които се хвалят, че са получили това, което не са?

О. Добре е да направим това чрез нежно, внимателно наставление. Но не е добре да триумфираме над тях. Крайно погрешно е да вземем такъв повод да се радваме, като че ли сме открили големи прегрешения. Не трябва ли по-скоро да бъдем наскърбени, дълбоко загрижени, да чувстваме очите си изпълнени със сълзи? Тук има един, който е изглеждал живо доказателство за Божията сила да спасява напълно, но уви, не е такъв какъвто сме се надявали. Той е бил претеглен и намерен недостатъчен! Това повод за радост ли е? Не трябва ли да се радваме хиляди пъти повече ако не намерим нищо освен чиста любов?

Но той е бил измамен. Какво от това? Това е безвредна грешка докато той не чувства в сърцето си нищо друго освен любов. Тази грешка обикновено носи голяма благодат, голяма святост и щастие. Това трябва да е повод за истинска радост на всички простосърдечни – не самата грешка, но размера на благодатта, която я придружава. Аз се радвам, че тази душа винаги се радва в Христос, винаги е пълна със сила и благодарност. Аз се радвам, че тя не чувства грешни желания, но единствено чистата Божия любов. И аз ще се радвам ако грехът е подтискан докато е окончателно унищожен.

В. Няма ли опасност човек да се лъже по този начин?

О. Не и докато не чувства грях. Имало е опасност преди и ще има отново, когато се изправи пред нова изпитания. Но докато не усеща нищо освен любов, която оживява всичките му мисли, думи и дела той не е в опасност Той не е само щастлив, но и в безопасност „под сянката на Всевишния“ И заради Бога, нека да продължава в тази любов колкото се може по-дълго. Междувременно, вие ще направите добре ако го предупредите за опасността, която ще възникне ако неговата любов охладнее и грехът се възроди, опасност дори да остави надеждата и да реши, че понеже все още не е достигнал никога няма да направи това.

В. Но какво ако никой не е достигнал още до това? Какво ако всички, които мислят така се лъжат?

О.  Убедете ме в това и аз няма да го проповядвам повече. Но разберете ме правилно: аз не градя никое учение върху този или онзи човек. Всеки човек може да се заблуждава без това да отслабва моята позиция. Но все пак ако никой не е бил направен съвършен Бог не ме е изпратил да проповядвам съвършенство.

Вземете един паралелен случай: В продължение на много години аз проповядвах: „Има мир с Бога, който превъзхожда всяко знание.“ Убедете ме, че тези думи са паднал на земята, че за всичките тези години никой не е достигнал този мир, че няма живо свидетелство за това до този ден и аз няма повече да го проповядвам.

О, но няколко човека са починали с този мир. Може би е така, но аз желая да видя жив свидетел. Аз не мога да бъда напълно убеден, че този или онзи човек е свидетел, но ако съм сигурен, че никой не е трябва да приключа с това учение.

Вие ме разбирате погрешно. Аз вярвам, е някои са починали в тази любов след като са се наслаждавали в нея дълго преди смъртта си. Но аз не съм сигурен, че техните свидетелства са били верни до няколко часа преди смъртта им.

Тогава вие нямате абсолютна сигурност и не сте имал дори разумна сигурност; такава сигурност, която да събуди и успокои вашата собствена душа и да отговаря на всички останали други християнски цели. Такава сигурност като тази може да има всеки искрен човек, при положение, че има жив свидетел с когото може да говори в любов и страх от Бога.

В. Но какво значение има дали някой е постигнал това или не при положение, че толкова много писания говорят за него?

О. Ако аз бъда убеден, че никой в Англия не е достигнал това, което е толкова ясно и силно проповядвано от толкова голям брой проповедници, на толкова много места и за толкова дълго време аз ще се убедя, че всички ние грешим относно значението на тези писания И следователно, за времето, което ми остава аз също трябва да проповядвам,  че „греха остава до нашата смърт.“

20. През 1762 г. имаше голямо съживление на Божието дело в Лондон. Мнозина, които по-рано не се интересуваха от това бяха убедени, че са изгубени. Мнозина намериха изкупление в кръвта на Христос, не малко отстъпили бяха изцелени и значителен брой повярваха, че Бог ги е избавил от всеки грях. Предвиждайки, че сатана ще се опита да посее плевели между житото аз положих големи усилия да ги предпазя от опасности особено по отношение на гордостта и ентусиазма. Докато се намирах в града имах причина да се надявам, че те ще продължат да бъдат смирени и разумни. Но почти веднага щом напуснах ентусиазма избуя. Двама или трима започнаха да смятат собствените си фантазии  за дадени от Бога, решиха, че никога няма да умрат и като се опитваха да доведат другите до същото мнение причиниха голям шум и объркване. Скоро след това същите хора, заедно с неколцина други достигнаха до други чудатости хвалейки се, че не могат да бъдат изкушени, че не чувстват повече болка и че имат дара на пророчество и разпознаване на духовете. При моето завръщане в Лондон през есента аз порицах някои от тях, но други бяха достигнали до състояние, в което не можеха повече да бъдат наставлявани. Междувременно аз бях заливан с потоци от укори почти от всеки ъгъл както от тях защото ги изобличавах при всеки случай така и от други понеже, казваха те, не съм ги изобличил. Все пак, Божията ръка не се беше скъсила и все повече и повече грешници бяха убеждавани като някои почти ежедневно се обръщаха към Бога, а други Го обикнаха с цялото си сърце.

21. Около това време един приятел, който не беше в Лондон ми писа следното:

„Не се плашете поради това, че сатана сее плевели сред житото на Христос. Винаги е било така особено при всяко забележително изливане н Неговия Дух; и винаги ще бъде така докато не бъде окован за 1000 г. Дотогава той винаги ще подражава и ще се опитва да пречи на делото на Христовия Дух.

В резултат на това светът, който винаги е спял в ръцете на злия се е смял на всяко дело на Святия ух.

Но какво могат да направят истинските християни? Ако се обхождат добре те трябва: (1) Да се молят, за да може да бъде избавена всяка заблудена душа. (2) Да се опитват да ги убедят с кротък дух; и Последно: да положат най-голяма грижа както като чрез молитва така и чрез внимание измамата на другите да не намали тяхната ревност в търсене на пълната святост на душата, тялото и духът „без, която никой няма да види Бога.“

Новото създание е лудост за един луд свят. Но все пак то е Божията воля и мъдрост. Дано всички ние го търсим!

Но някои, които приемат това учение в неговата пълнота често ограничават Всемогъщия. Той раздава Своите дарове както Му е угодно; следователно, не е нито разумно нито прилично да твърдим, че човек трябва да бъде вярващ за някакъв срок от време преди да бъде способен да приеме голяма мярка от Духа на святостта.

Божият обичаен метод е едно нещо, но суверенната Му воля е друго. Той има мъдри причини както да избързва така и да забавя Своето дело. Понякога Той идва неочаквано и изненадващо; понякога не идва преди да Го търсим продължително.

Мнението ми за много години е било, че една от основните причини някои хора да напредват толкова малко в духовния си живот е тяхната собствена студенина, пренебрежение и неверие. И все пак тук аз говоря за вярващи.

Дано Христовия дух да ни даде правила преценка за всички неща и „да ни изпълни с цялата Божия пълнота,“ така че да можем да бъдем „съвършени без никакъв недостатък.“

22. По същото време 5 или 6 ентусиасти предсказаха, че света ще свърши на 28 Февруари. Аз веднага им се противопоставих по всякакъв възможен начин както публично така и лично. Аз проповядвах конкретно върху този предмет на Уест стрийт и на Спитълфийлд. Отново и отново предупреждавах обществото и говорех сериозно с толкова хора, с колкото бях в състояние. И аз видях плодовете от своята работа. Те обърнаха изключително малко хора: – едва ли повече от 30 от цялото ни общество. Все пак те вдигнаха голям шум и дадоха голям повод за съпротива на тези, които се грижеха да използват всеки повод срещу мен и увеличиха твърде много както броя така и смелостта на тези, които се противопоставяха на християнското съвършенство.

23. Някои въпроси, които един от тези хора публикува накараха един честен човек да напише следното:

ПИТАНЕ, скромно отправено към тези, които отричат, че съвършенството е постижимо в този живот.

(1) Не е ли Святия Дих даден по-изобилно по времето на евангелието отколкото по време на юдейската диспенсация? Ако не, в какъв смисъл Святия Дух не е бил даден преди Исус да се е прославил (Йоан 7:39)?

(2) Дали „славата, която следва страданието на Христос“ (1 Петър 1:11) е била външната или вътрешната слава т.е. славата на святостта?

(3) Заповядвал ли ни е Бог някъде в Писанията нещо повече от това, което е било достижимо за нас?

(4) Дали Божиите обещания относно святостта са били изпълнени в този живот или само в следващия?

(5) Дали християнинът се намира под някакъв друг закон освен този, за който Христос обещава, че е „написан в сърцата ни? (Ер. 31:31 и Евреи 8:10).

(6) В какъв смисъл „праведността на закона е изпълнена в тези, които не ходят по плът но по Дух“ (Римляни 8:4)?

(7) Невъзможно ли е за човека в този живот да „обича Бог с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душ и с всичката си сила?“ И дали християнинът е под някакъв закон, който не е изпълнен в тази любов?

 (8) Дали отделянето на душата от тялото има като резултат очистването  й от обитаващия в нея грях?

(9) Ако е така не е ли нещо друго, а не „кръвта на Христос“ това, „което я очиства т всеки грях?“

(10) Ако кръвта ни очиства от всеки грях докато тялото и душата са свързани не става ли това в този живот?

(11) Ако става когато този съюз се прекрати не е ли в следващия? И не е ли това твърде късно?

(12) Ако става при смъртта в каква ситуация се намира душата, когато не е нито в тялото нито вън  от него?

(13) Учи ли ни някъде Христос да се молим за нещо, което не е имал намерение да ни даде?

(14) Не ни ли е учил Той да се молим: „Да бъде Твоята воля на земята както и на небето.“ И не се ли изпълнява тя съвършено на небето?

(15) Ако е така не ни ли учи Той да се молим за съвършенство на земята? Не възнамерява ли Той да ни го даде?

(16) Не се ли моли св. Павел по Божията воля когато се моли солунците „да бъдат напълно осветени и опазени (в този свят не в следващия, освен ако той не се моли за мъртвите) „без порок духа душата и тялото им до пришествието на нашия Господ Исус Христос?“

(17) Искрено ли желаеш да бъдеш освободен от всеки вътрешен грях в този живот?

(18) Ако е така не ти ли е дал Христос това желание?

(19) Ако е така, не го ли е дал само за ти се подиграе понеже това е невъзможно и никога няма да се осъществи?

(20) Ако нямаш достатъчно искреност дори да желаеш това не говориш ли за неща твърде високи за теб?

(20) Никога ли не се молиш Бог да „очисти мислите на сърцето ти така„, че да „можеш съвършено да Го възлюбиш?“

(22) Ако ти никога нито си желал това, за което се молиш нито вярваш, че е достижимо не се ли молиш както се молят глупаците?

Бог да ти помогне да осмислиш тези въпроси спокойно и безпристрастно“

24. В края на тази година Бог призова при Себе Си светещата и сияеща светлина Джейн Купър. Понеже тя и със своя живот и в смъртта си беше свидетелство за християнското съвършенство ще добавя кратко описание на нейната смърт заедно с едно от писмата й, показващо начина, по който се беше видяло угодно на Бога да изработи тази велика промяна в нейната душа:

„2 Май, 1716

Вярвам, че докато паметта не ми изневери ще ви бъда благодарна. Когато проповядвахте върху Галатяни 5:5 аз видях ясно истинското състояние на своята душа. Проповедта описваше моето сърце и какво то желаеше да бъде; т.е. истински щастливо. Вие прочетохте писмото на г-н М… и то описваше религията, която аз желаех. От този момент наградата се появи пред погледа и ми беше дадена сила да вървя към нея. Аз продължавах да бодърствувам в молитва, понякога с голяма трудност друг път с търпеливо очакване на благословението. Няколко дни преди да напуснете Лондон моята душа стоеше върху обещанието, което в молитва приех като отправено към мен: „Господ, Когото търсите неочаквано ще дойде в храма Си.“ Вярвам, че Той ще го направи и че ще седне там с пречистващ огън. Вторник, след като вие заминахте мислех, че няма да заспя освен ако Той не изпълни думите Си тази нощ. Никога не съм познавала както тогава силата на думите: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог.“ Аз станах нищо пред Него и се наслаждавах на съвършено спокойствие в душата си. Не знаех дали Той ще унищожи греховете ми, но желаех да знае, че аз ще Го хваля. В сряда аз отидох в Лондон и търсех Бога без да преставам. Обещах, че ако ме освободи от греха ще Го славя. Бях готова да се разделя с всичко, за да спечеля Христос. Но аз открих, че всички тези молби не струват нищо и че ако Той ме спаси това трябва да бъде свободно, заради славата на името Си. В Четвъртък бях толкова изкушавана, че мислех да се самоубия или никога повече  да не говоря с Божиите хора. И все пак аз не се съмнявах в Неговата простителна любов; но:

По-лошо от смъртта е да обичаш  Бога

Но не само Бога  

В Петък моята тревога нарасна. Опитвах се да се моля, но не можех. Отидох при г-н Д., който се моли за мен и каза, че това е смъртта на природата. Аз отворих библията и попаднах на думите: „Страхливите и невярващите ще бъдат хвърлени в огнената пещ.“ Не можех да понеса това. Отворих я отново на Марк 16:6-7 „Не се страхувайте. Зная, че търсите Исус от Назрет. Идете и кажете на учениците Му, че ще ги предвари в Галилея; и там ще Го видите.“ Бях насърчена и направена способна да се моля  с вяра, че ще видя Исус у дома. Върнах се вечерта и намерих г-жа Г. Тя се моли за мен единствено с думите: „Господи ти не гледаш на лице“ Той доказа, че е така като ме благослови. В един момент аз бях направена способна да положа упованието си в Исус Христос и намерих спасение чрез проста вяра. Той ме увери, че Господа, Царя е в мен и че повече няма да видя зло. Сега аз благославям Този, Който ме посети и изкупи и беше направен моя „мъдрост и праведност и освещение и изкупление.“ Аз видях винаги любящия Исус и разбрах, че Той е мой с всички Свои богатства. И, слава да бъде на Него, сега Той царува в сърцето ми без съперник. Аз зная, че  стоя чрез вяра и че да бодърствувам в молитва е начина да пазя вярата. В този момент аз съм щастлива в Господа и вярвам, че ще бъда и в следващия. Често чета главата, която споменавате (1 Кор. 13) и сравнявам своето сърце и любов с нея. Правейки това аз чувствам своите недостатъци и нуждата, която имам от изкупителната кръв. Все пак, аз се осмелявам да кажа, че чувствам мярката на любовта, която е описаната тук макар да не съм всичко, което трябва да бъда. Желая да бъда изгубена в тази „любов, която превъзхожда всяко знание.“ Виждам „праведния ще живее чрез вяра“ и на мен, която съм по-малка от последния светия, ми е дадена тази благодат. Ако бях архангел бих покрила лицето си пред Него и нека тишината да говори за славата Му!“

Следващото свидетелство принадлежи на един очевидец на това, което тя сподели:

(1) „В началото на Ноември тя изглежда предугаждаше какво ще стане с нея и често пееше тези думи:

        When pain o’er this weak flesh prevails,
With lamb-like patience arm my breast.

 

Когато изпрати да ми кажат, че е болна тя написа в своята бележка: „Страдам по волята на Исус. Всичко, което Той дава е подсладено с Неговата любов. Аз съм толкова щастлива колкото бих била ако чуех глас да казва:

 

`For me my elder brethren stay,
And angels beckon me away,
And Jesus bids me come!’

(2) На думите ми: „Аз не мога да избера живот или смърт за теб“ тя каза: „Поисках от Господа ако е Неговата воля да умра първа. И Той ми каза, че ти ще ме надживееш и ще затвориш очите ми.“ Когато разбрахме, че е болна от  шарка аз й казах: „Скъпа моя, не се страхувай ако ти кажем каква е болестта ти.“ Тя каза: „Не мога да се страхувам от Неговата воля.“

(3) Болестта й беше много тежка, но вярата й беше укрепена много. Вторник 16 Ноември тя ми каза: „Аз се поклоних пред славния престол; душата ми беше доведена при Бога.“Аз казах: „Даде ли ти Бог някакво конкретно обещание?“ „Не,“ отговори тя, „всичко беше:

That sacred awe that dares not move,
And all the silent heaven of love.’

(4) В Четвъртък, когато я попитах: „Какво искаш да ми кажеш“ тя отговори: „Нищо, което ти вече не знаеш. Бог е любов.“ Аз попитах: „Имаш ли някакво конкретно обещание?“ Тя отговори: „Аз нямам нужда да искам нищо. Мога да живея и без това. Аз ще умра като буца пръст, но ще те посрещна в слава. И през това време аз ще продължавам да общувам с духът ти.“

(5) Господин М. попита смята тя за най-превъзходния път, по който трябва да вървим и какви са неговите най-голяма трудности. Тя отговори: „Най-голямата трудност е породена от естественото ни състояние. На мен ми беше дадено да бъда резервирана, много тиха, да страдам много и да говоря малко. Някои могат да смятат един път за по-превъзходен, а други друг. Но най-важното е да вървим в Божията воля. Защото преди няколко месеца, когато бях особено посветена на това аз почувствах такова водителство от Неговия Дух и помазанието, което получих от Святия ме научи на всички неща, че нямах нужда някой човек да ме учи, освен този помазан учител.

(6) В Петък сутрин тя каза: „Вярвам, че ще умра.“ След това седна на леглото си и каза: „Господи, благославям Те заради това, че Ти винаги си бил с мен и всичко, което имаш е мое. Твоята любов е по-голяма от моята слабост, по-голяма от моята безпомощност, по-голяма от моето недостойнство. Господи, Ти си казал на покварата: Ти си ми сестра! И слава да бъде на Теб, о Исусе, че Ти Си мой брат. Нека да схвана заедно с всичките светии дължината и ширината и дълбочината и височината на Твоята любов! Благослови тези (които присъстват); нека всеки миг да се упражняват в нещата, които Ти искаш те да бъдат.“

(7) Няколко часа по-късно изглеждаше, че агонията на смъртта е върху нея; но лицето й беше усмихнато и триумфиращо и тя пляскаше с ръце от радост. Г-жа С. каза: „Скъпа моя, ти си повече от победител чрез кръвта на Агнето.“ Тя отговори: „Да, о да, скъпи Исусе! О, смърте, къде ти е жилото?“ След това тя лежа като замаяна за известно време като безуспешно се опитваше да проговори. Все пак, тя показа своята любов както стисна ръцете на всички в стаята.

(8) В това време пристегна г-н У. Тя каза: „Господине, не знаех дали ще доживея да ви видя, но се радвам, че Господ ми даде възможност и сила да говоря с вас. Аз ви обичам. Вие винаги сте проповядвал най-вярното учение; и аз се наслаждавах да го следвам. Доволен ли сте или не? Той попита: „Вярваш ли, че си спасена от греха?“ Тя каза: „Да; аз не се съмнявам в това от много месеци. Някога не бях понеже не пребъдвах във вярата. Сега чувствам, че пазя вярата и съвършената любов прогонва всеки страх. Що се отнася до вас, Господ ми обеща, че послешните ви дела ще надминат първите, макар че аз няма да доживея да видя това. Аз съм била голям ентусаст, както те наричат това, през тези 6 месеца, но никога не съм живяла толкова близо до сърцето на Исус колкото сега. Вие, господине, желаете да успокоите сърцата на стотици като следвате тази простота, която душата Ви обича.“

(9) На един, който беше приел Божията любов след нейната молитва  тя каза: „Чувствам, че не следвам хитроизмислени басни; защото съм толкова щастлива колкото мога да понеса. Продължавайте и не спирайте по средата.“ На мис М….с тя каза: „Обичай Христос; Той те обича. Вярвам, че ще те видя до десницата на Бога. Но както звезда от звезда се отличава по блясък така ще бъде и при възкресението. Заръчвам ти в присъствието на Бога в онзи ден да ме посрещнеш в пълна слава. Не се съобразявай със света по никакъв начин. Ти си ограбена от много от своите привилегии. Зная, че аз ще бъда намерена неукорна. Работиш ли да бъдеш намерена от Него в мир без петно?“

(10) В Неделя сутрин тя се моли приблизително така: „Зная, Господи мой, че животът ми е продължен единствено, за да върша Твоята воля. И макар че аз повече няма да ям или да пия (защото тя не беше вкусвала нищо за повече от 28 часа) Твоята воля беше изпълнена. Аз съм готова да остана така и 12 месеца. Не само с хляб ще живее човек. Прославям Те за това, че между нас няма и сянка на ропот. В този смисъл ние не познаваме болестите. Наистина, Господи, нито живот нито смърт, нито сегашното нито бъдещето, нито кое да е създание може да ни отлъчи от Твоята любов дори и за миг. Благослови тези, за да няма липса в техните души. Вярвам, че няма да има. Моля се с вяра.“

В Неделя и Понеделник тя беше замаяна, но понякога идваше в съзнание. Тогава стана ясно, че нейното сърце е вече в небето. Някой й каза: „Исус е нашия знак.“ Тя отговори: „Имам само един знак. Аз съм изцяло духовна.“ Госпожица М. й каза: „Пребъдвай в Бога.“ Тя отговори: „Всякога.“ Един човек я запита: „Обичаш ли ме?’ Тя отговори: „О, аз обичам Христос. Обичам моят Христос.“ На друг тя каза: „Няма да остана тук още дълго. Исус е прекрасен, наистина твърде прекрасен.“ Тя каза на г-ца М. „Господ е твърде добър. Той пази душата ми от всичко.“ 15 часа преди да умре тя изпадна в силни конвулсии. Страданието й беше огромно. Един каза: „Ти ставаш съвършена чрез страдание.“ Тя отговори: „Все повече и повече.“ След като лежа тихо за известно време тя каза: „Господи, велики са Твоите дела.“ След това помълча за известно време и каза последните си думи: „Моят Исус е всичко за мен. Слава да бъде на Него във времето и през вечността.“ Тя остана неподвижна за около половин час и след това почина без стон или въздишка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.