Ясно обяснение на християнското съвършенство – част 1


ЯСНО ОБЯСНЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСКОТО СЪВЪРШЕНСЪВО

ЧАСТ I

wesley9.jpg

така както е вярвано от преподобния г-н Джон Уесли, от 1725 до 1777

(Не трябва да се смята, че мнението на г-н Уесли относно християнското съвършенство се е променило след 1777. Този трактат преминава през няколко ревизии и бива допълван през целия му живот. С всяко следващо издание е била посочвана датата на последната ревизия. Последната изглежда е била  направена през 1777 и от тогава тази дата продължава да се появява в следващите издания на памфлета)

1. Това което целя в следващите страници е честно и точно да опиша стъпките, по които бях воден в продължение на много години, за да прегърна идеята за християнското съвършенство. Аз дължа това на всички сериозни хора, на тези, които желаят да знаят цялата „истина, която е в Исус.“ Единствено те се замислят над подобни въпроси. На тях аз открито изповядвам нещата такива каквито са и обяснявам както какво мисля така и защо мисля така.

2. През 1725 г. когато бях на 23 години аз прочетох книгата на епископ Тейлър „Правило и упражнение за свят живот и смърт.“ Бях твърде докоснат от някои нейни части, особено от тези, които говореха за чистотата на намеренията. Аз веднага реших да посветя целия си живот на Бога, всички мои мисли, думи и дела; бивайки напълно убеден, че няма средно положение, но всяка една част от моя живот (а не само някои) трябва да бъдат напълно предадени или на Бога или на дявола.

Може ли някой сериозен човек да се съмнява в това или да намери средно положение между това да служи на Бога или на дявола?

3. През 1726 г. прочетох „Подражание на Христа“ на Тома Кемпийски. Естеството и обхвата на вътрешната религия, религията на сърцето, сега се явиха пред мен в по-ясна светлина отколкото всякога преди. Аз видях, че дори ако предам целия си живот на Бога (предполагайки, че това е възможно) то няма да ме ползва никак освен ако не Му предам цялото си сърце.

Аз видях, че „простотата на намеренията и чистотата на чувствата,“ да имаме едно намерение във всичко, което казваме или правим и едно желание, което управлява целия ни живот са „крилете на душата,“ без които тя никога не може да се изкачи на Божията планина.

4. Година или две след това в ръцете ми попаднаха книгите на г-н Лоу „Християнско съвършенство“ и „Сериозен призив„. Те ме убедиха повече от всякога в абсолютната невъзможност да бъдеш половинчат християнин; и аз реших, чрез Неговата благодат, (абсолютната необходимост, на която аз дълбоко съзнавах) напълно да се посветя на Бога, да Му предам цялата си душа, тяло и същнст.

Може ли някой разумен човек да смята, че отивам твърде далеч? или че на Този, Който е дал Себе Си за нас подобава да дадем нещо по-малко от самите себе си, всичко, което имаме и всичко, което сме?

5. През 1729 г. аз започнах да чета и да изучавам библията както единственият стандарт за истината и единствено ръководство в религията. В нея аз започнах да виждам все по-ясно необходимостта  да имам „ум Христов“ и да „ходя както е ходел сам Христос“ и то да имам ум не само отчасти, но напълно Христов и да ходя така както Той е ходел не само в много или в някои неща, но във всичко. В тази светлина аз започнах да виждам религията като пълно следване на Христос, като едно пълно вътрешно и външно уподобяване на своя Господ. Аз не се страхувах от нищо повече от това да наруша това правило спрямо себе си, или спрямо другите хора, или да си позволя дари най-малкото отклонение от нашия велик пример.

6. На 1 Януари 1733 аз проповядвах пред университета[1] в църквата св. Мария върху: „Обрязването на сърцето.“ Същността на моето послание може да се изрази със следните думи: „Обичайно разположение на душата, което в светите писания е наречено святост. Тя е очистена от греха, „от всяка плътска и духовна нечистота“ и като следствие е изпълнена с тези добродетели, които се намират в Христос Исус бивайки така „обновена в духа на своя ум“ че да бъде „съвършена както е съвършен нашия небесен Отец.“ (т. V, стр. 203)

В същата проповед аз отбелязах: „Любовта е изпълнението на закона, краят на заповедите. Тя не е само „първата и най-важната“ заповед, но всички заповеди събрани в една. „Това, което е праведно, това, което е чисто, ако има нещо добродетелно, ако има нещо похвално“ всички тези се съдържат в тази единствена дума любов. В нея е съвършенството, и славата, и щастието. Царския закон на небето и земята е „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце с цялата си душа с всички си ум и с цялата си сила.“ Съвършеното добро трябва да бъде Вашата крайна цел. Вие трябва да желаете едно нещо заради него самото – изобразяването на Този, Който е все во все. Вие трябва да се стремите към едно щастие за вашите души – към единение с Този, Който ги е създал, да имате „общение с Отца и със Сина,“ да бъдете „един дух с Господа.“ Целта, която трябва да преследвате е да се наслаждавате в Бога във времето и във вечността. Желайте другите неща дотолкова доколкото те Ви помагат в това; обичайте творението понеже то води към Твореца. Но във всяка стъпка, която правите нека Той да е славната гледка, която привлича погледа Ви. Нека всяко чувство, и мисъл и дума, и действие да бъдат подчинени на това. Нека едничката цел и източник на вашия живот, на всичко което желаете, от което се страхувате, което търсите или избягвате, което мислите, говорите или вършите да бъде Вашето щастие в Бога. (пак там стр. 207-8)

Аз продължих със следите думи: „Ето същината на съвършения закон, обрязването на сърцето. Нека духа да се върне при Бога, Който го е дал, с всички свои чувства. Друга жертва от нас Той няма да приеме освен живата жертва на сърцето, което е избрал. Нека то да бъде постоянно принасяно на Бога чрез Христос в огъня на една свята любов. И нека никое творение да не споделя това с Него; защото Той е ревнив Бог. Неговия трон няма да бъде споделян от други, Той ще царува без съперник. Тук няма да бъде допусната никоя цел, никое намерение освен това, което има Него за свой единствен обект. Това е пътя, по който някога са ходили Божиите деца, които бивайки мъртви продължават да ни говорят: „Желайте не да живеете, но да прославяте Неговото име. Нека всички Ваши мисли, думи и действия да бъдат за Негова слава.“ Нека душата Ви да бъде изпълнена с толкова голяма любов към Него, че да не можете да обичате нищо освен заради Него. Имайте чисти намерения на сърцето, винаги, във всичките с действия мислете за Неговата слава. Едва тогава и не преди това  ще имаме „ум Христос,“ когато във всяко движение на нашето сърце, във всяка дума на езика си, във всяко дело на ръцете си „не търсим нищо друго освен Него и покорство на Неготовия призив,“ когато ние не мислим, не говорим, не действаме, за да вършим своята воля, но волята на Този Който ни е пратил.“ Когато „ядем или пием или каквото и да правим“ всичко вършим „за Божия прослава.“ (Пак там стр. 211).

Следва да бъде отбелязано, че тази проповед беше първото произведение, което публикувах. Това беше моето виждане за религията, което дори тогава не се колебаех да нарека съвършенство. Това е виждането, което имам и сега и аз не съм добавил нито отнел нещо от него. И на какво в него би могъл да възрази човек, който истински разбира библията? Какво може да отрече той без явно да противоречи на Писанието? Какво може да премахне без да отнеме от Божието слово?

7. Аз и моят брат Чарлз останахме в Оксфорд (заедно с всички млади господа, които подигравателно са наричани методисти) докато не заминахме за Америка в края на 1735 г. През следващата година, докато се намирах в Савана, аз написах следните стихове:

        Is there a thing beneath the sun,
                That strives with thee my heart to share?

        Ah! tear it thence, and reign alone,
                The Lord of every motion there!

В началото на 1738 г. когато се връщах оттам викът на сърцето ми беше:

O grant that nothing in my soul
                May dwell, but thy pure love alone!

        O may thy love possess me whole,
                My joy, my treasure, and my crown!

        Strange fires far from my heart remove;
        My every act, word, thought, be love!

Никога не съм чувал някой да възразява на това. И наистина, кой може да възрази? Не е ли това езикът на всеки човек, който не само вярва, но също така е и истински пробуден? Какво по-силно или по-ясно съм написал до ден днешен?

8. Следващият Август разговарях с Арвид Градин в Германия. След като ми разказа за своите преживявания аз го помолих да ми даде писмено определение на „пълната увереност във вярата“ което той направи със следните думи:

Requies in sanguine Christi; firma fiducia in Deum, et persuasio de gratia divina; tranquillitas mentis summa, atque serenitas et pax; cum absentia omnis desiderii carnalis, et cessatione peccatorum etiam internorum.

„Упование в кръвта на Христос, една пълна увереност в Бога и убеждение за Неговата благосклонност; най-пълно спокойствие и мир на ума, избавление от всяко плътско желание и прекратяване на всички, дори и на вътрешните грехове.“

Това беше първото обяснение, което чух от жив човек и което преди това сам бях научил от Божиите пророци и за което се бях молел (с малка група мои приятели) и очаквал в продължение на няколко години.

9. През 1739 моят брат и аз публикувахме един том „Химни и религиозни поеми.“ В много от тях ние силно и ясно изразявахме нашите мнения. Така например стр. 24

Turn the fall stream of nature’s tide;
                Let all our actions tend
        To thee, their source; thy love the guide,
                Thy glory be the end.

        Earth then a scale to heaven shall be;
                Sense shall point out the road;
        The creatures all shall lead to thee,
                And all we taste be God.

Отново:

Lord, arm me with thy Spirit’s might,
                Since I am call’d by thy great name:
        In thee my wand’ring thoughts unite,
                Of all my works be thou the aim:
        Thy love attend me all my days,
        And my sole business be thy praise. (Page 122.)

И отново:

        Eager for thee I ask and pant,
                So strong the principle divine,
        Carries me out with sweet constraint,
                Till all my hallow’d soul be thine;
        Plunged in the Godhead’s deepest sea,
        And lost in thine immensity! (Page 125.)

И още веднъж:

Heavenly Adam, life divine,
        Change my nature into thine;
        Move and spread throughout my soul,
        Actuate and fill the whole. (Page 153.)

 

Лесно могат да се приведат още много примери, които казват същото. Но тези са достатъчни, за да покажат без съмнение нашите мнения.

10. Първия трактат, който написах специално на тази тема беше публикуван в самия край на същата година. За да не бъде никой предубеден преди да го прочете аз му дадох неутралното заглавие: „Характера на един методист.“ В него аз описвам съвършения християнин, поставяйки мотото: „Не като че ли вече съм достигал“ Част от него аз прилагам без промяна:

методист е  този, който има „Божията любов изляна в сърцето му чрез дадения нам Святия Дух.“ Той е човек, който „обича Господа своя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с цялата си сила.“ Бог е радостта на сърцето му и копнежа на душата му, която постоянно вика: „Кого имам на небето освен Тебе; и на земята не желая другиго освен Тебе! Мой Боже и всичко мое! Ти си сила на живота ми и вечният ми дял!“ Следователно, той е щастлив в Бога, да, винаги щастлив, като имащ в Него „извор на вода извираща за вечен живот,“ която насища душата му с мир и радост. „Съвършената любов,“ която е „изгонила всеки страх“ прави възможно той „всякога да се радва.“ Той „всякога се радва в Господа,“ и в „Бога неговият Спасител,“ и в Отца „чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме това изкупление.“ Намерил „изкупление чрез Неговата кръв, прощение на греховете си“ той не може да не се радва когато гледа назад към ужасната яма, от която е избавен; когато вижда „всичките си грехове изтрити като облак и прегрешенията си като гъста мъгла.“ Той не може да не се радва когато гледа на състоянието, в което се намира сега „оправдан и имащ мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“ Защото „който вярва има това свидетелство в себе си“ бивайки сега син на Бога чрез вяра. „И понеже е син Бог изпрати в сърцето му Духа на Сина Си,  който вика Авва Отче!“  Той също така се радва когато гледа напред „към надеждата на славата, която има д се открие“ да, тогава неговата радост е пълна и височките му кости викат: „Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според Своята изобилна  милост ни възроди за жива надежда  – за наследство непреминаващо и неосквермяемо, което не повяхва и се пази на небето за мен!“

И този, който има тази надежда, „за всичко благодари“ като знае, че това (каквото и да е то) е „Божията воля в Христа Исуса за него.“ Поради това, той радостно приема всичко, казвайки: „Божията воля е добра“ и независимо дали Бог дава или отнема във всеки случай казва: „благословено е Господното име“ защото се е „научил да бъде доволен в каквото и състояние да се намира.“ Той знае да бъде в изобилие и да бъде в оскъдност. Навсякъде и във всички неща знае и да е сит ида е гладен и да е в изобилие и да е в оскъдност.“ Дали се чувства добре или зле, дали е здрав или в болен, дали  живее или умира, той благодари от дълбините на сърцето си на Този, Който е заповядал това за добро, знаейки, че „всяко даден добро и всеки съвършен дар слизат отгоре,“ така че нищо освен добро не може да дойде от Отца на светлините, на Когото той  изцяло е предал своето тяло и душа като в ръцете на един верен Създател. Следователно,  той „предава всяка грижа в ръцете на Този, Който се грижи за него“ и „във всичко“ се обляга на Него след като е „изказал молитвата си с благодарение.“

Защото той „се моли непрестанно.“ Дадено му е „всякога да се моли и да не престава.“ Не че той винаги е в дома за молитва; макар и да не пренебрегва възможността да бъде там. Нито пък винаги стои на колене, макар често да е в такова положение, или паднал на лицето си, пред Господа, своя Бог. Нито пък той всякога вика силно към Бога или пък вика към Него с думи защото много пъти „Духът ходатайства за нас в нашите неизговорими стенания.“ Но по всяко време езикът на сърцето му е следния: „Ти отражение на вечната слава към Теб е сърцето ми, макар и без глас, и моята тишина Ти говори.“ Тази и единствено тази е истинска молитва. Неговото сърце винаги е издигнато към Бога, по всяко време и на всяко място. В това той никога не е възпиран или възпрепятстван от някой човек или обстоятелство. В самота и сред хора, свободен , трудещ се или когато разговаря неговото сърце всякога е с Господа. Когато ляга или става, Бог е в неговите мисли; той  всякога ходи с Бога, окото на сърцето му с любов е отправено към Него и навсякъде „вижда Невидимия.“

И докато той винаги изразява по този начин любовта си към Бога като се моли непрестанно, всякога се радва и за всичко благодари на сърцето му е записана и другата заповед: „Който обича Бога да обича и ближния си.“ Според това той обича ближния както себе си; обича всеки човек като собствената си душа. Сърцето му е пълно с любов към цялото човечество към всяко дете на „Отца на духовете на всяка плът.“ Това, че лично не познава някого не е пречка за тази любов; не, нито пък това, че му е известно, че някой не може да бъде одобрен, че отплаща с омраза на доброто. Защото той „обича враговете си“ да, и  враговете на Бога, „злите и неблагодарните.“ И ако не е в неговата сила „да прави добро на този който го мрази“ все пак той не престава да се моли за него макар той да продължават да презират любовта му и все още „злобно го гони и преследва.“

Защото той е „чист по сърце.“ Божията любов е очистила сърцето му от всяка отмъстителна страст, от завист, злоба и гняв, от всеки лош нрав или зло чувство. Тя го е очистила от гордост и надменност на духа откъдето произлиза презрението. И сега той се „облякъл с милост, кротост, смиреномъдрие, дълготърпение.“ Така той „претърпява и прощава ако има спор с някого както Бог в Христа му е простил.“ Всяка възможност за спор от негова страна е изцяло премахната. Защото никой не може да му отнеме това, което той желае; виждайки, че „той не обича света“ нито „нещата в света“ бивайки мъртъв за всичко, което е в света, за „страстите на плътта, пожеланията на очите и тщеславието на живота.“ Защото „всичкото му желание е в Бога и във възпоменанието на Неговото име.

В съгласие с това негово желание  е неговият живот т.е. „да не върши повече своята собствена воля, но волята на Този, Който го е пратил.“ Неговото намерение е по всяко време и във всичко да не угажда на себе си, но на Този, Когото душата му обича. Неговото око е здраво. И понеже „окото му е здраво цялото му тяло е в светлина.“ Наистина, докато окото на неговата душа с обич гледа към Бога не може да има никаква тъмнина, „но всичко е осветено както когато някой запали светило и то свети в къщата.“ Тогава единствено Бог царува. Всичко, което остава в душата е Господната святост. В сърцето му няма вълнение, но всичко е според Неговата воля. Всичко което се случва е насочено към Него и е в покорство на Христовия закон.

Дървото се познава по плодовете си. Защото понеже обича Бога той пази Неговите заповеди; не само някои, или повечето, но всички от най-малката до най-голямата. Той не е доволен „да опази целия закон и да съгреши само в едно нещо,“ но има във всичко „чиста съвест към Бога и към хората.“ Това, което Бог е забранил той избягва; това, на което Бог се радва той го върши независимо дали е малко или велико, трудно или лесно, радостно или тежко за плътта. Освободил сърцето си той „тича към Божиите заповеди„. Неговата слава е да прави това; неговата ежедневна храна е „да върши Божията воля на земята както е на небето“ знаейки, че това е най-високата привилегия на „Божите ангели, мощни със сила да изпълняват заповедите Му като слушат гласа на словото Му.“

Той внимателно пази всички Божии заповеди и то с цялата си сила. Защото това подчинение е пропорционално на неговата любов, източника, от който то извира. И следователно, обичайки Бога с цялото си сърце, той му служи с цялата си сила. Той постоянно представя своята душа и тяло в жертва жива, свята и угодна на Бога; напълно и изцяло предава себе си, всичко, което има и всичко което е, на Неговата слава. Всички таланти, които е приел той използва според волята на Господаря си; всяка сила и способност на душата си, всеки член на тялото си. Някога той ги е „предавал на греха“ и на дявола „като оръжия на неправдата,“ но сега бивайки „оживял от мъртвите той ги предава“ всички тях „като инструменти на правдата на Бога.“

Като следствие на това, каквото и да прави той всичко е за Божия слава. Във всичките си дела от всеки вид той не само има за цел това (което е следствие на това, че окото му е здраво), но и го постига на практика. Независимо дали стои в къщата си или върви по пътя, независимо дали ляга или става, във всичко, което прави или говори той върши единственото важно занимание в живота си; дали облича дрехите си, или се труди, или яде и пие, или се отказва от твърде празна работа, във всичко това той има за цел да умножи Божията слава носейки мир и благоволение между хората. Неговото единствено неизменно правило е следното: „Всичко което вършите вършете го в името на Господ Исус като благодарите чрез него на Бога Отца.“

Обичайте на света ни най-малко не спират неговото „тичане по предстоящото пред него поприще.“ Той знае, че порока няма да промени своята природа макар да става толкова модерен; той си спомня, че „всеки ще отговаря пред Бога.“ Следователно, той не може „да живее богато всеки ден“ или „да живее по плът, за да задоволява нейните похоти,“ Той не може „да трупа съкровища на земята“ повече отколкото да вземе огън в пазвата си. Той не може „да украсява себе си“  по какъвто и да е повод „със злато и скъпи дрехи.“ Той не може да се присъедини или да запази спокойствие дори и при най-малката злина. Той не може „да говори зло“ за своя ближен повече отколкото да лъже било Бога или хората. Той не може да отправи неучтива дума към някого; защото любовта пази вратата на неговите устни. Той не може да говори „празни думи“ никога „нищо нечисто не излиза от устата му“ както и това, което не е „добро за назидание“ нито „принася благодат на слушателите,“ но „това, което  е чисто и  добро, което е „справедливо и одобрявано той мисли и говори  „почитайки във всичко благовестието на Господа Исус Христос.“

Тези са думите, чрез които аз за първи път подробно обясних своето мнение за християнското съвършенство. И не е ли лесно да се види: (1) Че това е целта, към която съм се стремял през цялото време започвайки от 1725 г. и по-целенасочено след 1730 когато започнах да бъда  homo unius libri „човек на едната книга“ имайки в предвид не друга а библията? Не е ли лесно да се  види (2) че това е същото учение, което аз вярвам и поучавам днес, без да добавям дори една точка към тази вътрешна и външна святост, която поддържам 38 годни? То е същото, което чрез Божията благодат аз продължавам да поучавам от това време до сега както ще стане явно на всеки непредубеден човек от примерите дадени по-горе.

11. Не ми е известно до днес някой да е възразявал срещу този трактат и за известно време аз не намирах голяма опозиция, поне не от страна на сериозните хора. Но след това се надигна един вик и то, което малко ме изненада, от страна на религиозните хора, които не твърдяха, че аз съм описал съвършенството неправилно, но, че „на земята няма съвършенство.“ Те силно нападнаха моят брат и мен заради това, че твърдим обратното. Ние не очаквахме толкова груба атака от тяхна страна; особено след като ясно поддържахме оправданието чрез вяра и внимавахме да припишем цялото спасение единствено на Божията милост. Но това, което ни изненада най-много беше, че за нас се твърдеше, че „безчестим Христос“ защото твърдим, че Той „спасява напълно“ и единствен управлява в нашите сърца и подчинява всички неща на Себе Си.

12. Мисля, че беше в края на 1740 г. когато в Уайтхол разговарях с др. Гибсън, тогава епископ на Лондон. Той ме попита какво имам предвид под съвършенство. Аз му представих своите виждания без да се притеснявам или да скрия каквото и да е било. Когато спрях да говоря той каза: „Г-н Уесли ако това е всичко, което мислите публикувайте го. Ако след това някой ви обори лъжата ще бъде премахната.“ Аз отговорих: „Господине, ще го направя.“ И в съответствие с това написах и публикувах проповедта за християнското съвършенство.

С нея аз си поставях за цел да покажа: (1) В какъв смисъл християните не са (2) в какъв смисъл са съвършени.

(1) „В какъв смисъл те не са. Те не са съвършени в знание. Те не са свободни от незнание нито от грешки. Ние не можем да очакваме никой земен човек да бъде непогрешим повече отколкото да бъде всеприсъстващ. Те не са свободни от слабости като болести или бавно разбиране или прекомерна бързина или тежест на въображението. Други такива са неточност на речта и неяснота на произношението; към което някой може да добави безбройно много дефекти както в говора така и в поведението. Никой не е напълно освободен от такива слабости преди духа да се върне при Бога нито пък можем да очакваме дотогава да бъдем изцяло избавени от изкушенията защото „слугата не е по-горен от господаря си.“ В този смисъл на земята няма пълно съвършенство. Няма такова съвършенство, което да не може постоянно да нараства.

(2) „В какъв смисъл те са съвършени? Забележете, ние не говорим за младенци в Христос, но за зрели християни. Но дори младенците в Христос са толкова съвършени, че да не вършат грях. Това св. Йоан заявява ясно; и то не може да бъде премахнато чрез примери от СЗ. Защото какво, ако най-святия от древните евреи понякога е извършвал грях? Оттук ние не можем да заключим, че всички християни вършат и трябва да вършат грях през целия си живот.“

„Но не казва ли Писанието: „Праведния съгрешава 7 пъти на ден?“ Не. Всъщност то казва: „Праведния 7 пъти пада.“ Но това е съвсем друго нещо; защото Първо, думата на ден не присъства в текста. Второ, въобще не се говори за падане в грях. Това, което се казва тук е падане във временни трудности.

„Но на друго място Соломон казва „Няма човек, който да не греши.“ Без съмнение това е било така в дните на Соломон; да, и от Соломон до Христос не е имало човек, който да не греши. Но какъвто и да  е бил случая с хората под закона ние със сигурност можем да твърдим заедно със св. Йоан, че откакто е било дадено благовестието „този, който е роден от Бога не съгрешава.“

„Привилегиите на християните по никакъв начин не могат да се сравняват с тези на хората под СЗ, които са били под юдейската диспенсация защото сега е дошла пълнотата на времето, дадени са Святия Дух и великото Божие спасение чрез откровението на Исус Христос. Сега Божието царство, за което Божия Дух говори от древните времена е слязло на земята (толкова далеч е бил Давид от образец за християнско съвършенство) „В оня ден Господ ще защити Ерусалимските жители; Слабият от тях в оня ден ще бъде като Давида“ (Захарий 12:8).

Но самите апостоли грешаха: Петър чрез своето отделяне, а Павел чрез острото си скарване с Варнава. Да предположим, че те са грешали, ще настоявате ли тогава, че „ако двама от апостолите веднъж са извършили грях от това следва, че всички останали християни във всички векове вършат и трябва да вършат грях докато са живи?“ Не, да не бъде да говорим така. Върху тях не е наложена необходимост да грешат. Божията благодат със сигурност е била достатъчна за тях. И тя е достатъчна и за нас днес.

Но св. Яков казва: „Ние всички в много неща грешим.“ Вярно; но кои са хората, на кото той говори? Защото, тези, „мнозина учители,“ които Бог не е пратил, не са самият апостол, нито някой истински християнин. Тук думата „ние“ е използвана като литературен похват присъщ както на всички останали така както и на светите писания. Че не е възможно апостола да включва себе си или някой истински вярващ става ясно Първо от ст. 9 „С него благославяме Бога и с него кълнем човеците.“ Със сигурност не и апостола! Не и ние вярващите! Второ, от думите предшестващи текста: „Братя мои, не ставайте мнозина учители като знаете, че ще приемете по-тежко осъждение. Защото ние всички в много неща грешим.“ Ние! Кои? Не апостола, не истинските вярващи, но тези, които Ще „приемат по-тежко осъждение“ поради многото си грехове. Трето, самият стих показва, че думите „ние в много неща грешим“ не могат да се отнасят нито за всички хора нито за всички християни. Защото той веднага е последван от споменаването на човек, който „не греши“ и който е противопоставен на „ние“. Той явно е разграничен и описан като „съвършен мъж.“

Но самият св. Йоан казва: „Ако кажем, че не сме съгрешили лъжем себе си“ и „Ако кажем, че не сме съгрешили правим Бога лъжец и словото Му не е в нас.“

Аз отговарям (1) Десетия стих определя значението на осмия. Израза „Ако кажем че нямаме грях“ в първия е обяснен чрез „ако кажем, че не сме съгрешили“ във втория стих. (2) Идеята, която се разглежда е дали ние сме съгрешили или не сме съгрешили до този момент, но нито един от тези стихове не твърди, че ние съгрешаваме или грешим сега. (3) Деветия стих обяснява и 8 и 10: „Ако изповядваме греховете си Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ Като че ли той казва: „Преди аз казах, че кръвта на Христос ни очиства от всеки грях.“ И никой човек не може да каже: „Аз не се нуждая от това, аз нямам грехове, от които да бъда очистен.“ Ако кажем, че нямаме грехове, че не сме съгрешили, „лъжем себе си“ и „правим Бога лъжец“. Но „ако изповядаме греховете си Той е верен и праведен“ не само „да ни прости греховете“ но също така „да ни очисти от всяка неправда,“ за да можем „да си отидем и да не съгрешаваме повече.“ Тогава, в съгласие както с учение на св. Йоан и с целия тон на НЗ, ние достигаме до заключението, че един християнин е дотолкова съвършен, че не съгрешава.

Това е славната привилегия на всеки християнин, да, дори той да е младенец в Христос. Но единствено за зрелите християни може да се твърди, че те са съвършени в смисъл Второ да бъдат свободни от зли помисли и зли намерения. Първо, от зли или грешни помисли. Наистина, откъде произлизат те? „От сърцето на човека,“ ако изобщо произлизат отнякъде, „поизлизат зли помисли.“ Ако сърцето вече не е зло от него няма да произлизат зли помисли. Защото „доброто дърво не може да дава зли плодове.“

Така както са освободени от зли помисли по подобен начин те са освободени и от зли намерения. Всеки от тях може да каже заедно с апостол Павел: „Съразпнах се с Христос и сега не аз живея, а Христос живее в мен“ – думи, които явно говорят за свобода от вътрешен както и от външен грях. И двете неща са изразени отрицателно: „Не аз живея,“ моята зла природа, тялото на греха е унищожено и позитивно: „Христос живее в мен“ и следователно, всичко, което е свято, праведно и добро. Наистина, тези двете „Христос живее в мен“ и „не аз живея“ са неразделно свързани. Защото „какво общо имат светлината и тъмнината, Христос и Ваал“?

Следователно, Този, Който живее в тези християни е „очистил сърцата им чрез вяра“ дотолкова, че всеки, който има Христос в себе си „надеждата и славата очиства себе си както Той е чист„. Той е очистен от гордост, защото Христос беше „смирен по сърце“. Той е чист от пожелание и себелюбие защото Христос желаеше да върши единствено волята на Отца. И той е чист от гняв в общоприетото значение на тази дума защото Христос беше кротък и смирен. Аз казвам в общоприетото значение на думата защото той се гневи на греха докато скърби за грешника. Той чувства гняв от всяка обида към Бога, но единствено нежно състрадание към обиждащия.

Така Христос „спасява людете си от греховете им“, не само от външните грехове, но и от греховете на техните сърца. „Вярно“, казват някои, „но не преди смъртта, не и в този свят.“ Не, казва св. Йоан „Така се изявява съвършената любов,ч е можем да имаме увереност в деня на съда; понеже какъвто е Той така сме и ние в света.“ Тук апостолът без всякакво съмнение говори за себе си и за останалите живи християни, за които той ясно твърди, че не само при или след смъртта, но „в този свят“ те са „както своя Учител.“

В пълно съгласие с това са думите в 1 гл.: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Ако ходим в светлина както Той е в светлина имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му ни очиства от всеки грях.“ И отново: „Ако изповядваме греховете си Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ Сега, очевидно е, че тук апостола говори за избавление в света. Понеже той не казва: „Кръвта на Христос ще ни очисти (в часа на смъртта или в деня на съда), но тя „ни очиства“ в сегашно време, нас, живите християни „от всеки грях„. И е еднакво очевидно, че ако остане някой грях ние не сме очистени от „всеки грях„. Ако остане някаква неправда в душите ни тя не е очистена от „всяка“ неправда. Нито пък някой може да каже, че това се отнася единствено за оправданието или за отнемане вината за греха. Първо, защото това означава да смесим това, което апостола ясно разграничава когато споменава първо „да ни просто греховете“ и след това „да ни очисти от всяка неправда„. Второ, защото това означава да проповядваме оправдание чрез дела по най-силния възможен начин – то прави цялата вътрешна както и външна святост задължително предхождаща оправданието. Защото ако очистването, за което тук се говори, беше не друго, а очистването ни от вината за греха тогава ние не сме очистени от вината, т.е. не сме оправдани, освен при условие, че „ходим в светлина както и Той е в светлина.“ Тогава остава, че християните са спасени в този свят от всеки грях, от всяка неправда, че те са сега съвършени в този смисъл, че не съгрешават и са освободи от зли помисли и зли намерения.

Не е възможно тези твърдения, които директно противоречат на любимите мнения на мнозина уважавани от хората и уважаващи себе си, на някои от тези, които се считат за най-добрите християни (докато от друга страна, ако тези твърдения са истина те изобщо не са християни) да не предизвикат не малка ярост. Трябваше да бъдат очаквани много реакции и  критики, но когато те се появиха аз бях много разочарован. Аз не знаех за тях и поради тази причина тихо продължавах по пътя си.

13. Не много след това, мисля, че през пролетта на 1741, ние публикувахме втори том с химни. Понеже учението беше все още разбирано и представяно твърде погрешно аз сметнах за необходимо да го обясня по-пълно в предговора както следва:

„Този велик дар от Бога, спасението на душите ни, не е друг освен образа на Бога наново отпечатан в сърцата ни. Той е едно „обновление на вярващите в духа на техния ум по образа на Бога, Който ги е създал„. Бог е сложил „брадвата при корена на дървото очиствайки сърцата им чрез вяра“ и „очиствайки всяка мисъл на сърцето, чрез вдъхновението на Святия Дух„. Тези, които имат надежда, че ще видят Бога Какъвто е „очистват себе си както Той е чист“ и са „святи както е свят Този, Който ги призовава в цялото си поведение.“ Не че те вече са постигнали всичко, което трябва да постигнат или са съвършени в този смисъл. Но те ежедневно „отиват от сила в сила; ето сега както в огледало те виждат Господната слава и се преобразяват в същия образ от слава в слава както от Духа Господен„.

Където е Божия Дух там е свобода.“ Такава свобода „от закона на греха и на смъртта,“ че децата на този свят няма да повярват дори човек да им го разкаже. „Синът е освободил“ тези, които са така „родени от Бога“ от корена на греха и от горчивината и гордостта. Те чувстват, че всички техни „нужди са снабдени от Бога,“ че единствено Той е Този, който е „във всичките им мисли“ и „изработва в тях и да желаят и да изработват всичко според Своето благо намерение.“ Те чувстват, че „не те говорят, но Духа на техния Отец“ говори в тях и че Отец е Този, Който върши всичките си дела чрез техните ръце. Така Бог е за тях „все во все“ и те са нищо пред Него. Те са освободени от себелюбието като не желаят нищо освен святата и съвършена Божия воля – нито голямо богатство, нито свобода от страданието (Това е твърде силно. Самият наш Господ желаеше да избегне болката. Той се молеше за това макар и с примирение: „Не моята воля“ желая, „но Твоята.“), нито живот или смърт или някое творение, но постоянно викат от дълбините на душата си „Отче да бъде Твоята воля„. Те са свободни от зли помисли, така че не желаят да имат нищо общо с тях дори и за миг. Някога, когато идва зла мисъл, те са я хващали и тя е изчезвала. Но сега тя не идва защото за нея няма място в душата, която е изпълнена с Бога. Те са свободи от разсейване в молитва. Когато и да изливат сърцата си пред Бога те не мислят за нещо минало (Това е твърде силно. Виж проповедта „За блуждаещите мисли„) или сегашно или бъдещо, но единствено за Бога. В миналото техните мисли са блуждаели и са бягали като дим, но сега този дим не се издига. Те нямат страх или съмнение както по отношения на тяхното състояние като цяло така и по отношение на някое конкретно действие (Често случаят е точно такъв, но само за известно време). Помазанието на Святия ги учи всеки час какво да правят и какво да говорят (за известно време това може и да е така, но не винаги) и не трябва да се съмняват в това. (Понякога нямат нужда, а понякога имат.) В един смисъл те са освободени от изкушенията защото макар върху тях да се струпват безброй изкушения все пак те не ги тревожат. (В някои случаи не ги тревожат в други ги тревожат жестоко.) По всяко време техните души са спокойни, сърцата им са неподвижни и в покой. Техния мир, течащ като река „превъзхожда всяко знание“ и те „се радват с неизказана и преславна радост.“ Защото те „са запечатани с Духа за деня на изкуплението,“ имат в себе си свидетелството, че „върху тях е поставена короната на праведността, която Господ ще даде на онези в онзи ден„. (Не всички са спасени от грях, мнозина все още не са достигнали това).

Не че всеки един е дете на дявола докато не бъде по този начин обновен в любовта. Обратното, този, който има твърда увереност в Бога, че чрез заслугите на Христос греховете му са простени е дете на Бога и ако остане в Него, е наследник на всички Негови обещания. Нито пък той трябва по какъвто и да е начин да отхвърля своята увереност или да отрича вярата, която е поучил защото е слаба или понеже е изпитана с огън, така че душата му е обременена с множество изкушения.

Нито пък ние смеем да твърдим, както правят някои, че цялото спасение се дава наведнъж. Наистина, Бог действа мигновено така както и постепенно в Своите деца и ние знаем, че има облак свидетели, които ще потвърдят, че са получили в един миг или ясно чувство на прощение за техните грехове или Святия Дух. Но ние не знаем дори един единствен случай за човек, който да е получил по едно и също време прощение на греховете, свидетелство на Духа и новото, чисто сърце.

Ние не можем да кажем как работи Бог, но обичайния начин, по който Той действа е следния: Тези, които някога са смятали себе си за праведни, за богати и напредващи в доброто и нямащи нужда от нищо, чрез Божия Дух оживяващ Неговото слово биват убедени, че са бедни и голи. Всички неща, които са направили им са припомнени и поставени пред тях така, че те виждат Божия гняв над главите си и чувстват, че заслужават осъждението на ада. В своето утеснение те викат към Господа и Той им показва, че е отнел греховете им и отваря в техните сърца небесното царство, което се състои в правда радости и мир в Святия Дух. Скръбта и болката бягат и грехът няма повече власт над тях. Знаейки, че са оправдани даром чрез кръвта Му те имат мир с Бога чрез Исус Христос, радват се в надеждата и славата на Бога и „Божията любов е изляна в сърцата им„.

Те остават в Неговият мир за дни или седмици или месеци и предполагат, че няма да познаят повече война докато някои от старите врагове, техните тайни грехове или грехът, на който са се предавали с най-голямо желание (може би гневът или страстта) ги нападнат отново и им донесат скръб, така че те падат. Тогава идва страхът, че няма да устоят до края и често съмнение дали Бог не ги е забравил или дали не лъжат себе си смятайки, че греховете им са простени. Под тези облаци, особено ако спорят с дявола, те живеят в постоянна скръб. Но рядко минава дълго време преди техния Господ да им отговори изпращайки Святия Дук да ги утеши, да продължи да свидетелствува заедно с техния дух, че те са „Божии деца.“ Тогава те стават кротки, нежни и готови да се учат точно като малки деца. Сега те за първи път виждат дъното на сърцата си (не е ли странно, че когато тази книга беше публикувана преди 24 години някои хора ми казаха, че това е ново учение и че аз не уча това, което съм учил преди? – тази бележка е била публикувана за пръв път през 1765 – бел. ред.), което Бог по-рано не им е открил, за да се ужасят душата и духът, който Той е направил. Сега те виждат всичката гнусота там, дълбините на гордостта, себелюбието и ада. Все пак дори и всред тези изпитания, които обикновено усилват чувството за неспособност сами да помогнат на себе си в тях остава свидетелството, че „те са наследници на Бога и сънаследници с Христос“ и разпалва неизразим глад да бъдат обновени според Неговия образ в „праведност и истинска святост„. Тогава Бог, Който е загрижен за желанията на тези, които Му се боят им дава здраво око и чисто сърце. Той отпечатва в тях Собствения Си образ и печат, сътворява ги отново в Христос Исус, идва върху тях със Своя Син и благословения Дух и правейки обиталище в техните души ги въвежда в „почивката, която остава за Божиите хора„.

Тук аз не мога да не отбележа (1) Това е най-силното описание, което някога сме давали за християнското съвършенство; наистина твърде силно в някои свои части както е отбелязано в придружаващите бележки (2) Няма нищо относно това, в което да сме отишли по-нататък нито в проза нито в стихове, което директно или индиректно да не се съдържа в този предговор. Така че независимо дали нашето сегашно учение е вярно или погрешно то е същото, което сме учили от самото начало.

14. Няма нужда да давам допълнителни доказателства за това чрез множество цитати от самият том. Достатъчно да цитирам част от един химн в неговия край:

  Lord, I believe a rest remains,
        To all thy people known;
A rest where pure enjoyment reigns,
        And thou art loved alone;
A rest where all our soul’s desire
        Is fix’d on things above;
Where doubt and pain and fear expire,
        Cast out by perfect love.

From every evil motion freed,
        (The Son hath made us free,)
On all the powers of hell we tread,
        In glorious liberty.

Safe in the way of life, above
        Death, earth, and hell we rise;
We find, when perfected in love,
        Our long-sought paradise.

O that I now the rest might know,
        Believe, and enter in!
Now, Saviour, now the power bestow,
        And let me cease from sin!

Remove this hardness from my heart,
        This unbelief remove:
To me the rest of faith impart,
        The sabbath of thy love.

Come, O my Saviour, come away
        Into my soul descend!
No longer from thy creature stay,
        My author and my end.

The bliss thou hast for me prepared,
        No longer be delay’d:
Come, my exceeding great reward,
        For whom I first was made.

Come, Father, Son, and Holy Ghost,
        And seal me thine abode!
Let all I am in thee be lost:
        Let all be lost in God!

Може ли нещо да бъде по-ясно от: (1) Че тук се споменава пълното и съвършено спасение, за което ние винаги сме говорили? (2) Че за него се казва, че е прието чрез чиста вяра, която е накърнявана единствено от неверието? (3) Че за тази вяра и впоследствие спасението, което тя носи се казва, че се дава в един миг? (4) Че този момент може да бъде сега? Че няма нужда да чакаме друг момент? Че „сега,“ именно „сега е благоприятно време?“ сега е денят на „това велико“ спасение“? И последно, че ако някой говори нещо друго той внася сред нас ново учение?

15. Около една година след това, през 1742, ние публикувахме още един том с химни. Спорът по това време беше в разгара си и ние говорихме по този въпрос по-пълно отколкото когато и да е било преди. За това множество химни в този том се отнасяха именно за този предмет. За същото се говореше и в предговора, който, бивайки кратък, може би няма да е излишно да цитирам целия:

(1) Вероятно основния предразсъдък срещу християнското съвършенство произлиза от неправилното представяне на неговата природа. Ние с готовност се съгласяваме и многократно сме казвали, че в този живот няма такова съвършенство, което да включва свобода от това да правим добро или ненужност да използваме Божиите тайнства или освобождение от невежество, грешка, изкушение и хиляди слабости свързани с плътта и кръвта.

(2) Първо, ние ревностно настояваме, че в този живот няма съвършенство, което да ни освобождава от нуждата да използваме всички Божии тайнства или да правим добро на всички хора, когато имаме възможност и „особено на своите си по вяра„. Ние вярваме, че не само младенците в Христос, които скоро са получили изкупление в Неговата кръв, но и тези, които са зрели са длъжни толкова често колкото имат възможност „да ядат хляб и да пят вино за Негово възпоменание“ и „да изследват Писанията,“ чрез пост и умереност да покоряват телата си и да ги пазят покорни и над всичко да изливат душите си в молитва както тайно така и заедно с голямото събрание.

(3) Второ, ние вярваме, че няма такова съвършенство в този живот, което носи пълна свобода от незнание или грешки в нещата, които не са основни за спасението или от множество изкушения, от безбройните слабости, които поквареното тяло повече или по-малко предава на душата. Ние не можем да намерим никакво основание в Писанието, от което да предполагаме, че някой обитател на тази тленна хижа е изцяло освободен от телесните слабости или от незнание в много неща или да си представим, че има човек, който не може да сгреши или да падне в различни изкушения.

(4) Но кого имате предвид тогава когато говорите за „един, който е съвършен?“ Ние имаме в предвид човек, който има „ум Христов“ и който ходи така „както е  ходел Христос,“ човек, който има „чисти ръце и чисто сърце“ или който е очистен от „всяка плътска и духовна нечистота,“ един който не дава „повод за препъване“ и който „не съгрешава„. Нека да кажа това по-конкретно. Под библейския израз „съвършен мъж“ ние разбираме един, в когото Бог е изпълнил своето заслужаващо доверие слово: „От всичката ви нечистота и от всичките ви идоли ще ви очистя.“ Ние смятам, че това е човек, който Бог е „очистил напълно в тяло, дух и душа“ един, който „ходи в светлина както Той е в светлина, в който няма никаква тъмнина и кръвта на неговия Син Исус Христос го очиства от всеки грях.“

(5) Този човек може да свидетелствува пред цялото човечество: „Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен.“ Той е „свят както Бог, който го е призовал е свят“ и по сърце и „с цялото си поведение.“ Той „обича Господа своя Бог с цялото си сърце“ и Му служи „с цялата си сила„. Той обича „своя ближен,“ всеки човек, „като себе си,“ да, „както Христос ни възлюби“ и по-специално тези, които „го клеветят и преследват защото не познават нито Отца нито Сина„. Наистина, неговата душа е пълна с любов, пълна с „милост, кротост, нежност, дълготърпение.“И неговият живот в съгласие с това е пълен с „делата на вярата, търпението на надеждата, трудовете от любов“. Каквото и да „върши било със слово или с дело“ той го „върши в Неговото име“ с любов и сила за Исус Христос. С една дума той върши „волята на Бога на земята като и на небето„.

(6) Това означава да си съвършен човек, да бъдеш „напълно осветен“ дори „да имаш сърце толкова горящо от любов към Бога“ (да използваме думите на архиепископ Ушер) „което постоянно принася всяка мисъл, дума и дело както духовна жертва, угодна на Бога чрез Исус Христос.“ Във всяка мисъл на нашите сърца, във всяка дума на нашите езици, във всяко действие на ръцете ни да „принасяме хвала на Този, Който ни е призовал от тъмнината в Своята чудесна светлина.“ О, дано както ние така и всички, които търсят Господ Исус искрено да бъдат „направени съвършени!“

 Това е учението, което ние проповядваме от началото и до този ден. Наистина, оглеждайки това от всяка страна и сравнявайки го отново и отново с Божието слово и с опитностите на Божиите деца ние виждаме естеството на християнското съвършенство. Но тук все още няма противоречие между нашето първо и последно мнение. Нашата първа концепция за него беше да има „ум христов“ и „да ходи както Той е ходел,“ да има целия ум, който е бил в Него и винаги да ходи както Той е ходел. С други думи да бъде външно и вътрешно посветен на Бога, напълно посветен със сърце и живот. И ние имаме същото виждане за съвършенството сега без да добавяме или премахваме нещо.

16. Химните свързани с това в този том са твърде многобройни, за да се приведат всички Аз ще цитирам части от 3 от тях:

        Saviour from sin, I wait to prove
                That Jesus is thy healing name;
        To lose, when perfected in love,
                Whate’er I have, or can, or am;
        I stay me on thy faithful word,
        „The servant shall be as his Lord.“

        Answer that gracious end in me
                For which thy precious life was given;
        Redeem from all iniquity,
                Restore, and make me meet for heaven.
        Unless thou purge my every stain,
        Thy suffering and my faith is vain.

        Didst thou not die, that I might live,
                No longer to myself but thee?
        Might body, soul, and spirit give
                To Him who gave himself for me?
        Come then, my Master and my God,
        Take the dear purchase of thy blood.

        Thy own peculiar servant claim,
                For thy own truth and mercy’s sake;
        Hallow in me thy glorious name;
                Me for thine own this moment take;
        And change and throughly purify;
        Thine only may I live and die. (Page 80.)

        Chose from the world, if now I stand,
                Adorn’d with righteousness divine;
        If, brought into the promised land,
                I justly call the Saviour mine;

        The sanctifying Spirit pour,
                To quench my thirst and wash me clean,
        Now, Saviour let the gracious shower
                Descend, and make me pure from sin.

        Purge me from every sinful blot:
                My idols all be cast aside:
        Cleanse me from every evil thought,
                From all the filth of self and pride.

        The hatred of the carnal mind
                Out of my flesh at once remove:
        Give me a tender heart, resign’d,
                And pure, and fall of faith and love.

        O that I now, from sin released,
                Thy word might to the utmost prove,
        Enter into thy promised rest;
                The Canaan of thy perfect love!

        Now let me gain perfection’s height!

                Now let me into nothing fall;
        Be less than nothing in my sight,
                And feel that Christ is all in all. (Page 258.)

        Lord, I believe, thy work of grace
                Is perfect in the soul;
        His heart is pure who sees thy face,
                His spirit is made whole.

        From every sickness, by thy word,
                From every foul disease,
        Saved, and to perfect health restored,
                To perfect holiness:
        He walks in glorious liberty,
                To sin entirely dead:
        The Truth, the Son hath made him free,
                And he is free indeed.

        Throughout his soul thy glories shine,
                His soul is all renew’d,
        And deck’d in righteousness divine,
                And clothed and fill’d with God.

        This is the rest, the life, the peace,
                Which all thy people prove;
        Love is the bond of perfectness,
                And all their soul is love.

        O joyful sound of gospel grace!

                Christ shall in me appear;
        I, even I, shall see his face,
                I shall be holy here!

        He visits now the house of clay,
                He shakes his future home; –
        O would’st thou, Lord, on this glad day,
                Into thy temple come!

        Come, O my God, thyself reveal,
                Fill all this mighty void;
        Thou only canst my spirit fill:
                Come, O my God, my God!

        Fulfil, falfil my large desires,
                Large as infinity!

        Give, give me all my soul requires,
                All, all that is in thee! (Page 298.)

В Понеделник, 25 Юни, 1744 г., започна нашата първа конференция.На нея присъстваха 6 свещеника и всички наши проповедници. На следващата сутрин ние сериозно разгледахме учението за освещението или съвършенството. Въпросите които зададохме бяха следните:

ВЪПРОС: Какво означава да бъдеш осветен?

ОТГОВОР: Да бъдеш обновен според Божия образ „в праведност и истинска святост„.

В. Какво включва да бъдеш съвършен християнин?

О. Да обичаш Бога с цялото си сърце, ум и душа (Втор. 6:5).

В. Означава ли това, че всички вътрешен грях е отнет?

О. Без съмнение, как иначе може да се каже „всяка нечистота“ (Езекиил 36:29).

Нашата втора конференция започна на 1 Август 1745 г. На следващата сутрин ние говорихме за освещението следното:

В. Кога започва вътрешното освещение?

О. В момента, в който човек бива оправдан (Все пак грехът остава в него, да, семето на всеки грях, до момента на цялостното освещение.) От този момент вярващият постепенно умира за греха и расте в благодатта.

В. Дали това обикновено се дава малко преди смъртта?

О. Не, освен на тези, които не го очакват по-рано.

В. Но може ли да се очаква по-рано?

О. Защо не? Понеже, макар че ние признаваме: (1) Че мнозинството от вярващи, които познаваме не са осветени така непосредствено до момента на смъртта. (2) Че малцина от тези, на които св. Павел пише в писмото си до ефесяните са били такива по това време нито (3) самият той по времето когато е писал това послание е бил такъв. Все пак всичко това не доказва, че ние не можем да бъдем такива днес.

В. По какъв начин трябва да проповядваме освещението?

О. Странете от всички тези, които не се стремят напред.

Нашата трета конференция започна във Вторник, 13 Май 1746 г.

На нея ние внимателно прочетохме протоколите от двете предишни конференции, за да видим дали нещо, което се съдържа в тях трябва да бъде съкратено или представено за по-зряло обмисляне. Но ние не намерихме причина да променяме каквото и да е от това, за което се бяхме съгласили по-рано.

Нашата четвърта конференция започна на 16 Юни 1747 г. Тъй като присъстваха няколко човека, които не вярваха в учението за съвършенството ние се съгласихме да го изследваме из основи.

За да направим това беше запитано:

В. Какво се вярват нашите братя, които се различават „по отношение на пълното освещение?“

О. Те признават: (1) Че всеки един трябва да бъде напълно осветен в момента на смъртта. (2) Че дотогава вярващият ежедневно расте в благодатта и идва все по-близо и по-близо до съвършенството. (3) Че ние постоянно трябва да се стреми към към това и да наставляваме другите да правят същото.

В. В какво ние се съгласяваме с тях?

О. Ние признаваме: (1) Че мнозина от тези, които са умрели във вярата, да, огромната част от тези, които познаваме не са били съвършени в любов да момента на своята смърт. (2) Че термина осветен многократно е използван от апостол Павел относно всички, които са оправдани (3) Че този термин рядко или никога не означава „спасен от всички грехове“ (4) Че следователно, не е правилно да го използваме в този смисъл без да добавим изрази изцяло, напълно или други подобни. (5) Че вдъхновените писатели почти постоянно говорят за или на тези, които са били оправдани, но много рядко на или за тези, които са напълно осветени (т.е. единствено за тези като отделени от станалите; но те говорят за тях заедно с останалите почти постоянно). (6) Че следователно, че на нас ни приляга да говорим почти постоянно за състоянието на оправдание, но по-рядко (по-рядко аз позволявам, но все пак понякога това трябва да бъде направено ясно и категорично) поне с ясни и категорични термини относно пълното освещение.

В. Тогава какво ни разделя?

О. Това: Трябва ли да очакваме да бъдем спасени от всички грехове преди момента на смъртта?

В. Има ли някакво ясно обещание на Писанието за това – че Бог ще ни спаси от всички грехове?

О. Има: „Той ще спаси Израел от греховете му“ (Псалм 130:8).

Това е казано по-подробно в пророчеството на Езекиил „Тогава ще поръся върху вас чиста вода и ще се очистите; ще ви очистя от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли…Ще ви спася от всичките ви нечистоти; и като призова житото, ще го умножа и няма вече да ви докарам глад“ (Езекиил 36:25,29). Никое обещание не може да бъде по-ясно. И апостола ясно се позовава на него в наставлението: „И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога“ (2 Коринтяни 7:1). Еднакво ясно и категорично е древното обещание: „Господ, твоят Бог, ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, за да живееш“ (Второзаконие 30:6).

В. Но има ли някакво обещание сравнимо с това в Новия завет?

О. Има, и то изложено с най-ясни думи. Такова е 1 Йоан 3:8 „Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.„. Тук се казва делата на дявола без каквито и да е ограничения. Но всичкия грях е дело на дявола. Еднакво по смисъл е и твърдението на св. Павел: „Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея за да я освети, след като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна. (Ефесяни 5:25-27).

За същото говори и твърдението в 8-та глава на Римляни ст. 3-4: „Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.

В. Дава ли Новия завет някакво по-нататъшно основание да очакваме да бъдем спасени от всички грехове?

О. Без съмнение дава; например в молитвите и заповедите които са еквивалентни на най-силното твърдение.

В. Кои молитви имате в предвид?

О. Молитвите за пълно освещение. Ако нямаше такова нещо това би било подигравка с Бога. Такива по-конкретно са: (1) „избави ни от лукавия.“ Сега, когато това бъде направено, когато сме избавени от всяко зло, няма да е останал грях. (2) „И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен.“ (Йоан 17:20-23); (Ефесяни 3:14 и сл.; (1 Солунци 5:23).

В. Кои са заповдите които имат същия смисъл?

О. (1) „Бъдете съвършени както е съвършен вашият небесен Отец„. (Матей 5:48). (2) „Да възлюбиш Господа своя Бог с цялото си сърце с цялата си душа с всичкия си ум“ (Матей 12:37).

В. Но откъде е явно, че това се случва преди момента на смъртта?

О. (1) От самото естество на заповедта, която не е дадена на мъртвите,  а на живите. Следователно, „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце“ не може да означава да го възлюбиш след като умреш, но докато все още си жив.

(2) От конкретни текстове в писанието (1)Божията благодат
Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, и ни учи да се отречем от нечестието и от светските страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, като очакваме сбъдването на блажената надежда, славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да ни очисти за Себе Си, народ за Свое притежание, ревностен за добри дела.
(Тит 2:11-14) (2) „И издигна рог на спасение за нас за да покаже милост към бащите ни
клетвата, с която се закле на баща ни Авраам
да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, в святост и правда пред Него, през всичките си дни.“ (Лука 1:69 и сл.)

В. Има ли пример в писанието, че някой човек е достигнал до това?

О. Да; св. Йоан и всички онези, за които той казва: „В това се усъвършенства любовта в нас, че имаме дръзновение в съдния ден, защото както е Той, така сме и ние в този свят.“ (1 Йоан 4:17)

В. Можете ли да покажете един такъв пример сега? Къде е съвършеният?

О. На някой, който задава такъв въпрос би могло да се отговори: „Ако познавах такъв човек не бих ти гo показал, защото не питаш oт любов. Ти си както Ирод – питаш за детето единствено, за да го убиеш.“

Но по-конкретно ние отговаряме: има много причини тези примери да бъдат малцина ако изобщо има неоспорими. Какви трудности би донесло това на човека белязвайки го, за да могат всички да го нападат! И колко без полза би било това за тези които не желаят да слушат! Защото ако не „слушат Мойсей и пророците,“Христос и Неговите апостоли няма да се убедят и ако би възкръснал някой от мъртвите.“

В. Не би ли било твърде възможно да има тайно негодувание към някой, който е избавен от всеки грях?

О. Много е възможно и то поради няколко причини; отчасти поради загриженост за доброто на душите, ако тези хора не са такива каквито твърдят; отчасти поради скрита завист към тези, които твърдят, че са постигнали повече от тях и отчасти поради естествената мудност и нежелание на сърцето да вярва Божиите дела.

В. Защо не продължаваме в радостта на вярата докато не достигнем съвършенството в любовта?

О. Защо наистина? Защото святата тъга не угасва тази радост; защото дори и когато сме под кръста, когато пълно участваме в страданията на Христос ние можем да се радваме с неизказана радост.

От тези откъси без съмнение става ясно, не само какво е моето и на моите братя мнение, но че това е и мнението на всички проповедници, които са свързани с нас в годините 1744,45,46 и 47. Нито пък мога да си спомня, през тези конференции да сме имали дори един глас на несъгласие; но с каквито и съмнения да е идвал някой на нашите срещи те са били премахвани преди да се разделим.

18. През 1749 г. моят брат отпечата два тома „Химни и духовни поеми.“ Понеже не бях ги виждал преди да бяха отпечатани в тях имаше някои неща, които аз не одобрявах. Но аз напълно одобрих повечето, няколко стиха от които цитирам по-долу:

        Come, Lord, be manifested here,
                And all the devil’s works destroy;
        Now, without sin, in me appear,
                And fill with everlasting joy:
        Thy beatific face display
;         Thy presence is the perfect day. (Vol. I., p. 203.)

                Swift to my rescue come,
                Thy own this moment seize;
        Gather my wand’ring spirit home,
                And keep in perfect peace.

                Suffer’d no more to rove
                O’er all the earth abroad,
        Arrest the pris’ner of thy love,
                And shut me up in God! (Page 247.)

        Thy pris’ners release, Vouchsafe us thy peace;
        And our sorrows and sins in a moment shall cease.

        That moment be now! Our petition allow,
        Our present Redeemer and Comforter thou! (Vol. II., p. 124.)

                From this inbred sin deliver;
        Let the yoke Now be broke;
                Make me thine for ever.

                Partner of thy perfect nature,
        Let me be Now in thee
                A new, sinless creature. (Page 156.)        

Turn me, Lord, and turn me now,
        To thy yoke my spirit bow;
        Grant me now the pearl to find
        Of a meek and quiet mind.

        Calm, O calm my troubled breast;
        Let me gain that second rest:
        From my works for ever cease,
        Perfected in holiness. (Page 162.)

        Come in this accepted hour,
                Bring thy heavenly kingdom in!
        Fill us with the glorious power;
                Rooting out the seeds of sin. (Page 168.)

        Come, thou dear Lamb, for sinners slain,
                Bring in the cleansing flood;
        Apply, to wash out every stain,
                Thine efficacious blood.

        O let~ it sink into our soul
                Deep as the inbred sin:
        Make every wounded spirit whole,
                And every leper clean! (Page 171.)

                Pris’ners of hope arise,
                And see your Lord appear:
        Lo! on the wings of love he flies,
                And brings redemption near.

                Redemption in his blood
                He calls you to receive:
        „Come unto me, the pard’ning God:
                Believe,“ he cries, „believe!“

                Jesus, to thee we look,
                Till saved from sin’s remains,
        Reject the inbred tyrant’s yoke,
                And cast away his chains.

                Our nature shall no more
                O’er us dominion have:
        By faith we apprehend the power,
                Which shall for ever save. (Page 188.)

        Jesu, our life, in us appear,
                Who daily die thy death:
        Reveal thyself the finisher;
                Thy quick’ning Spirit breathe!

        Unfold the hidden mystery,
                The second gift impart;
        Reveal thy glorious self in me,
                In every waiting heart. (Page 195.)

        In Him we have peace, In Him we have power!

        Preserved by his grace Throughout the dark hour,
        In all our temptation He keeps us, to prove
        His utmost salvation, His fulness of love.

        Pronounce the glad word, And bid us be free!

        Ah, hast thou not, Lord, A blessing for me?        

 The peace thou hast given, This moment impart,
        And open thy heaven, O Love, in my heart! (Page 324.)

Второ издание на тези химни беше публикувано през 1752 и то без никаква промяна освен поправянето на няколко малки грешки.

Описах тези примери донякъде по-подробно понеже от тях се вижда без всякакво съмнение, че до този ден и аз и моят брат поддържаме: (1) че християнското съвършенство е тази любов към Бога и ближния, която включва свобода от всеки грях. (2) че тя се постига единствено чрез вяра (3) че тя се дава моментално, в един миг (4) че ние трябва да я очакваме не при смъртта си, но всеки момент; че сега е благоприятно време сега е спасителен ден.

 


[1] Университета в Оксфорд където Уесли учи и сед това е преподавател – б.п.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.