К.С. Луис и предопределението


К. С. ЛУИС И ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЕДИН АЛТЕРНАТИВЕН ВЪЗГЛЕД

1.jpg

 от Радостин Марчев (2000 г.)

На пръв поглед предопределението и свободната воля са противоположни понятия, които не могат да съществуват съвместно. Ако човек свободно определя как да постъпи то неговите действия не са предопределени. И обратно, ако Бог е предопределил как да постъпи то явно той може да постъпи единствено по този начин (иначе предопределението не би било вече предопределение). Да кажем, че някой е свободен да постъпи така, както Бог е предопределил е просто друг начин да изразим идеята, че не е свободен да постъпи както той иска1. Въпросът е дали този логически извод е верен. Или казано по друг начин способен ли е Бог по такъв начин да съвмести предопределението и свободната воля, че те да съществуват заедно без да се самоизключват. Тук се налага да поставим два допълнителни въпроса:

1.  Способен ли е самият Бог да направи това? Знаем, че Той е всемогъщ (виж Бит. 17;1; Изх. 6:3 и др.), но какво трябва да се разбира под това – способност да направи всичко или способност да направи всичко, което е възможно[1]? Тъй като нашият интелект, способности за познание и откровение за Бога са ограничени не сме в състояние да дадем обоснован отговор.

2.  Ако приемем, че все пак е възможно, то по какъв начин Бог постига това?

Английският писател – християнин К. С. Луис (1898-1963) предлага една  друга алтернатива. Разсъжденията му могат да бъдат обобщени по следния начин:

Хората са същества, които живеят във времето и поради това възприемат някои събития като минали други като бъдещи а трети – като случващи се в момента. Поради това „ние сме склонни да приемем, че тази временна последица – това подреждане на минало, настояще и бъдеще – не е просто начинът, по който ние възприемаме своя живот, но е начинът, по който всички неща действително съществуват. Ние сме склонни да приемем, че цялата вселена и самият Бог винаги се движат като нас от минало към бъдеще2″. Възможно е обаче това да не е така и отношенията време-природа и/или време-Бог да бъдат съвсем други.

Бог съществува извън времето или по-точно времето съществува в Бога3. Той не възприема събитията като отделни части, някои то които са в миналото, други – в настоящето, а трети – все още в бъдещето. За него съществува единствено СЕГА.

„Бог, почти със сигурност може да се каже, не е във времето. Неговият живот не се състои от моменти, които преминават един след друг. Ако един милион души Му се молят в десет и половина тази вечер, Той не е задължен да изслуша всички в този малък отрязък от време, който ние наричаме десет и половина. Десет и половина – и всеки друг момент от началото на света – са винаги настояще за Него4″.

„Според мен Бог въобще не живее в някаква последователност във времето, защото Неговият живот не изтича всеки момент капка по капка като нашия. За Него, тъй да  се каже, все още е 1920 г. и  вече е 1960 г. Защото Неговият живот е Самият Той5″.

Изхождайки от тези разсъждения можем да направим два важни извода:

 1. Не е необходимо Бог да предопределя какво ще се случи в бъдеще, защото Той го вижда сега.

2.  Това запазва свободата на волята, защото човек може абсолютно свободно да решава какво ще направи във всеки един момент, а Бог от Своята позиция на вечно сега може да реагира така, че да изпълни волята Си.

„Друга трудност, която срещаме, ако вярваме, че Бог е във времето, е тази: Всеки, който изобщо вярва в Бога, вярва, че Той знае какво вие и аз ще направим утре. Но ако Той знае, че аз ще направя това и това, то как мога да съм свободен да постъпя по друг начин? Е, добре, и тук трудността идва от мисленето че че Бог като нас се движи по линията на времето с единствената разлика ,че Той може да вижда напред, докато ние ние можем.  Добре, ако това беше истина, ако Бог предвиждаше нашите действия щеше да бъде много трудно да разберем как можем да сме свободни да не ги извършим. Но да предположим, че Бог е извън и над линията на времето. В този случай Той вижда по един и същ начин това, което ние наричаме „утре“ и това, което наричаме „днес“. Всички дни за Него са сега. Той не си спомня, че сте направили нещо вчера. Той просто ви вижда да го правите, защото въпреки че вие сте загубили вчерашния ден, Той не е. Той не „предвижда“, че ще направим нещо утре, Той просто ви вижда да го правите, защото, въпреки че за вас утрешният ден все още не е настъпил, за Него е настъпил. Вие никога не сте си помисляли,че вашите действия стават по – малко свободни, защото Бог знае какво правите. Добре, той знае утрешните ви действия по същия начин защото Той вече  е в утрешния ден и може да ви наблюдава. В определен смисъл Той не знае каква ще бъде вашата постъпка докато не я извършите, обаче моментът в който вие сте я извършили е вече „сега“ за Него6″.

По същият начин пише и Душевадеца на своя племенник Горчилко:

„… не бива да забравяме, той възприема времето като абсолютна реалност. Той си мисли, че Врагът подобно на самия него, възприема някои неща в настоящето, други си припомня от миналото, а трети предвижда в бъдещето. Или даже и да допуска, че Врагът не възприема нещата по този начин, все пак в дъното на душата си той смята това за някаква особеност в начина на възприемане на Врага. И всъщност не е убеден (макар да твърди обратното), че нещата са наистина такива, каквито Врагът ги възприема! Ако се опиташ да му обясниш, че днешните молитви на хората са част от безбройните компоненти, според които Той наглася метеорологично време за утрешния ден тогава той ще ти отвърне, че Врагът винаги е знаел, че хората ще отправят тъкмо такива молитви и щом е така те не са се молели свободно, а им е било предопределено да го сторят. Той сигурно би добавил, че причините за това определено време през даден ден могат да бъдат проследени до първоначалното сътворение на самата материя т. е., че целия процес, както от човешка така и от материална страна, е бил заплануван от „словото в самото начало“ (Йоан 1:1). Разбира се, за нас е очевидно какво би следвало да каже той: че проблемът за съгласуване на определено добро или лошо време към определени молитви е просто проявлението в две точки на негови времеви начин на възприемане на целия процес на съгласуване на целия духовен свят с целия материален свят; че сътворението  в неговата цялост действа във всяка точка на времето и пространството или по-точно, че човешкият тип съзнание принуждава хората да възприемат единния акт на сътворението като поредица последователни събития. Защо този акт на сътворението дава простор за изява на тяхната свободна воля е въпросът на въпросите, тайната, която се крие зад глупавите приказки на Врага за „любовта“. Как това става не е никаква загадка, защото Врагът не предвижда как човеците по своя воля допринасят за някакво бъдеще, а ги вижда как го правят в Своето безгранично СЕГА. Очевидно да гледаш как някой върши нещо не е същото като да го принудят да го стори7″.

От изключителна важност е да уточним още веднъж понятията, с които работи К. С. Луис. При него свободната воля е абсолютно свободна да взема решения (с явното изключение на ситуационните ограничения, които неизбежно съществуват), а понятията „предопределение“ и „предузнаие“ изчезват. В едно битие на вечно „сега“ представката „пред“ изцяло губи смисъла си.

Не би трябвало да ни смущава факта, че това са библейски понятия (виж напр. Римл.8:29-30). В редица случаи библейските автори използват изрази, които имат за цел да внушат идеи, а не да бъдат разбирани буквално. Например когато описват Бога като „възлязал нависоко“ и стоящ „над всички“ или душите на умрелите като „слизащи“ в шеол (Еф. 4:8; Числа 16:30) те явно нямат в предвид пространствени ориентири. Аналогично, когато в библейсите пасажи се говори за предопределение и предузнание не е задължително да се фиксират времеви характеристики, а да се изрази идеята, че Бог има познание какво ще се случи и активно се намесва, за да изпълни своите цели както за историята като цяло така и по отношение на всеки отделен човек. Това е единственият начин да се сведе Божествената реалност до нивото на човешкия интелект, възприятия и въображение.

 Идеята на Луис е безспорно оригинална и брилянтно решава логическите проблеми свързани със съвместното съществуване на предопределението и свободната воля. Това обаче съвсем не означава, че е вярна. Единственото, което тя ни дава е още една приемлива (или не толкова приемлива) алтернатива. Сложността на материята, с която се сблъскваме би трябвало да ни убеди в ограничеността на нашите способности и да ни подтикне към смирение. В богословието (както и в живота) има въпроси, по които дори и да имаме мнение би трябвало да бъдем по – въздържани защищавайки правотата на своята позиция.


1 Във връзка с това е нужно да направим поне 2 уточнения:

Първо Използваният пример разглежда нещата твърде опростено без да отчита нито относителната свобода приписвана на човека от калвинистите нито ситуационното ограничение приемано от арминианите. Все пак смятам, че накрая ще достигнем отново до това положение. Например: Павел или е имал възможност да не стане апостол или не (виж Гал. 1:15)

Второ  За да схванем правилно идеята важно е да уточним смисъла, който влагаме в понятията „предопределение“ и „свободна воля“. Последните могат доста да варират. Например, когато някой говори за предопределение то може да има предвид предузнание или под свободна воля да разбира свободата и да върши зло, но неспособността и да избере доброто и т.н.

2 виж коментара на К. С. Луис по въпроса в „Проблемът болка“ гл. 2 Нов човек 1995

2 Луис К.С. „Обикновено християнство“ Нов човек София 1991 стр.154

3 Поради Своята същност Бог не може да бъде свеждан до или измерван с времеви величини „… Бог няма история. Той е дотолкова абсолютно и изцяло реален, че не може да има. Защото, разбира се, за да имаш история трябва да си загубил част от своята същност (защото тя вече е останала в миналото) и все още да нямаш друга част (защото тя все още е в бъдещето); всъщност да нямаш нищо освен мъничко настояще, което си е отишло преди още да можеш да го назовеш. Пази Боже да мислим, че Бог е такъв“ (пак там стр. 157). Подобно сравнение може да бъде направено само по отношение на временни/сътворени обекти. В този смисъл преди първият творчески акт не е имало нищо освен Бога. Дори самото време не е съществувало. То започва своето съществуване заедно с първият сътворен обект.

4 Пак там стр. 154

5 Пак там стр.155

6 Пак там стр.157

7 Луис К.С. „писмата на Душевадеца“ Верен София 1996 стр.96-98

Виж още:

1. Дрешникът – български клуб на почитателите на К.С. Луис

2. Переландра

3. Отвъд безмълвната планета.

4. Размишления върху третата Божия заповед

5. Законите на природата

6. Човек или заек

7. Предговор на К.С. Луис към английския превод на „За въплащението“ на Атанасий Велики

8. Естествено или свръхестествено

9. Природа и свръхприрода

10. За християнския обществен морал

11. Ерос и Венера

12. Проблемът болка – тук можете да изтеглите пълният текст на книгата в елктронен вариант

13. Обикновено християнство – тук можете да изтеглите пълния текст на книгата в електронен вариант

14. Божествената доброта и злото (откъс от книгата Проблемът болка)

15. Божественото всемогъщество и злото  (откъс от книгата Проблемът болка)

16. Писмата на душевадеца – части

17. Бремето на славата

9 thoughts on “К.С. Луис и предопределението

  1. Интересно, но небеблейско! По темата за предопределението Божието Слово използва понятия свързани с човешките разбирания за време. Факт е, че думата „предопределение“ се използва в Писанията във връзка със спасението на хора, които Бог е определил в един момент във времето и действа в тях пак във времето на техния живот на земята, за да ги доведе до слава в един определен момент във времето (напр. Римл. 8:29-31)!

  2. В Библията не се среща дума за предопределение, измислена е от Лутер и то на немски, той не я е споменавал на латински. Августиновото предопределение е с друг контекст.
    Някой от линковете не работят.

  3. Линковете са поправени – големи благодарности, че ми го посочи.

    Във връзка с думите свързвани с предопределението виж статията на Туретин „Предопределението на Божиите избрани“ https://rado76.wordpress.com/2007/09/30/turetin_predestination/ – много кратко, но доста добро въведение. Тази дума не се появява в нашите библии просто „от нищото“ или под влияние на Лутер. Разбира се, може да се спори за значението на споменатите думи и доколко една или други традиция ги разбира правилно.

    Допълнително – Августин въобще не е единствения, който говори за предопределение преди Лутер – примери колкото щеш. Два от първите, които ми идват наум са Бернард от Клевро и Тома Аквински. И макар да може да се спори, че идеята на Августин за предопределението не съвпада напълно с тази на Лутер все пак да се каже, че КОНТЕКСТА е друг няма да е вярно.

  4. Всъщност дойдох да търся издание за „Писмата на душевадеца“, само на англииски я намирам. Интересува ме защото е посветена Толкин. В момента съм доста навътре в „Средната земя“, и открих нещо важно, всичките тия; немъртви, некромансери, изгарянето на наместника и други такива идеи са начин Толкин да пропагандира католическата доктрина за погребението. Пуританското погребение в Англия било доста различно, интересува ме нещо за историята на католическото погребение, възникване и авторитети установили го.
    А за предопределението контекста може и да е общ, обаче само Лутер го насочва и за човека, не просто за света изобщо, пресича се деликатна граница едва при него.

  5. Това за Толкин е много свежо. За съжаление доколкото знам няма електронна версия на „Писмата,“ а пък и аз съм пълен невежа по въпроса….
    За предопределението – правилно ли разбрах, че смяташ, че Августин свързва предопределението само със сета като цяло, но не и конкретно с човека?

  6. Августин не съм го изучавал подробно но разликата я има. И Тома аквински и той като съм ги чел виждам само общи разъждения и красиво подредени мисли, дори и ада е представен като място на лоши преживявания, а не толкова на резултат на съд заради сегашния живот и тотална промяна на естеството на човека. Това ми хареса при Лутер „сола скрипрура“ без оттегчителни приказки. Именно за това се разхождам по срдната земя, назгулите и „могилните твари“ са според мен такъв опит или неразбран метод за изясняване на отвъдното.

  7. Ето един линк към книгата на Августин „За благодатта и свободната воля“ на български http://bible.netbg.com/bible/cgi-bin/redir.php?id=120&t=lb. От нея ясно можеш да видиш дали той говори „като цяло“ или свързва предопределението конкретно с човека. На сайта ccel.org могат да се намерят останалите Anty-pelagian writings, които са копруса на Августин по темата.

  8. Супер, благодаря много, че ме насочи към линка. Веднага го добавям в страницата „Друго четиво.“ Между другото, там намерих още „За Божиите имена“ на Динисий псевдо-арепопагит и „За началата“ на Ориген. Благодаря още веднъж.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.