Истинско православно християнство


ИСТИНСКО ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНСТВО

Посланието на Амос 5

от Радостин Марчев

Този текст първоначално беше подготвен във връзка с една покана от православната църква „Св. Цар Борис“ във Варна, (Аспарухово) и центъра за обгрижване на наркозависими към нея през Август 2007. Тъй като реакциите бяха доста смесени и интересни тук го помествам с минимални промени

supper.jpg

Когато получих тази покана се замислих какво е най-полезното нещо, което мога да Ви кажа. Накрая реших, че най-добре би било да повторя думите, които чул Августин и които го накарали напълно да се обърне към Бога след един живот на разпуснатост и кариеризъм – „Вземи, чети[1].“

Все пак подозирам, че за някои това няма да е достатъчно. Библията наистина има едно прекрасно послание, но понякога по различни причини на нас ни е трудно да направим връзка между това, което тя казва и света, в който живеем. Ето защо днес искам да се обърнем към една история от 8 век преди Христос и да видим дали тя може да каже нещо на модерния човек от началото на 21 век.

Историята се случила в северен Израел по времето на цар Еровоам II – време на огромен просперитет и териториално разширение за страната. И в това време Бог изпратил пророк Амос – първият пишещ пророк. И преди това е имало пророци, но Амос е първият, който записва своето послание, така че то не само да бъде чуто, но и да може да бъде прочетено и по този начин да не бъде забравено.

Кой е Амос? Амос изглеждал най-неподходящия човек за пророк. Той не бил свещеник. Нито пък семейството му било много религиозно. Нито пък бил богат или известен. Това, което знаем за него е че бил говедар и отглеждал черници, за да се прехранва.

И Бог решава чрез един такъв човек да изпрати послание на Своя народ и на Своята църква. Какво е това послание?

Ст. 4-9 Защото така казва Господ на Израелевия дом: Потърсете Ме и ще живеете; но не търсете Ветил, нито влизайте в Галгал, нито се отправяйте към Вирсавее; защото Галгал непременно ще отиде в плен и Ветил ще изчезне. Потърсете Господа и ще живеете; да не би да избухне като огън в Йосифовия дом и да го изгори, без да има кой да го гаси във Ветил. Вие, които превръщате правосъдието в пелин и хвърляте правдата на земята, потърсете Този, Който създава Плеядите и Орион, Който обръща мрачната сянка в зора и помрачава деня и става нощ – Този, Който повиква морските води и ги излива по лицето на земята (Йехова е името Му) Този, Който нанася внезапна гибел върху силните, така че гибел достига в крепостите.

Посланието явно не е добро. Господ казва: Аз съм Този, Който е създал всичко и Който Ви е дал това, което имате. Аз правя слънцето да свети и пращам дъжд на земята. Но Аз мога да направя и обратното. Така както Ви давам всичко мога по същия начин и да го отнема. Паля слънцето, но мога и да помрача деня. Аз повиквам морските води и ги изливам на земята като дъжд, но мога да ги излея и като потоп.

Но защо посланието на Амос е такова?

Ст. 10-13 Те мразят този, който изобличава в портата, и се гнусят от онзи, който говори справедливо. И така, понеже угнетявате сиромаха и изтръгвате от него жито, затова, ако и да сте построили къщи от дялани камъни, няма да живеете в тях, ако и да сте насадили приятни лозя, няма да пиете виното им. Защото зная колко много са вашите престъпления и колко големи са греховете ви – вие, които угнетявате праведния, приемате подкупи и извръщате правото на сиромасите в портата; затова разумният млъква в такова време, защото е зло време.

Амос ясно казва каква е причината неговото послание да е толкова страшно. Причината, казва той, е че Вашата страна е пълна с несправедливост. В 8 века преди Христос Израел бил една богата и просперираща страна, но бил също така и страна, в която се ширела несправедливостта. Бедните ставали все по-бедни, а богатите ставали все по-богати за тяхна сметка. Закони имало, но те не се прилагали. Прав бил този, който можел да плати повече.

Когато четем това описание можем да си помислим, че хората, към които се обръща Амос са напълно безбожни. Обаче това не било така. Израел по това време бил почти единствената православна страна в света. И не само това – религията заемала важно място в живота на хората. Те наричали себе си вярващи, ходели редовно на църква, имали много храмове, пазели традициите, принасяли жертви и празнували религиозните празници. И тогава изненадващо Амос се обръща към тях и казва:

Ст. 21-24 Мразя, презирам празнуванията ви и няма да благоволя в тържествените ви събрания. Даже ако Ми принесете всеизгарянията и жертвите си, няма да ги приема, нито ще погледна към мирните ви жертви от угоени животни. Отмахни от Мене шума на песните си, защото не искам да слушам свиренето на псалтирите ти; но нека правосъдието тече като вода и правдата – като поток, който не пресъхва.

Това, което Амос казва е, че Бог не приема външната религизност. Каква полза, казва той, ако опазите всички традиции и в същото време продължавате да живеете в грях? Каква е ползата да ходите редовно на църква ако когато излезете оттам живеете така сякаш изобщо не сте влизали? Каква полза от жертвите Ви ако сърцата ви не са прави пред Мене? Ако искате Бог да Ви приеме нека във Вашия живот правосъдието тече като вода и правдата – като поток, който не пресъхва.

Ако някой все още се чуди защо си говорим за тази история, която се е случила толкова отдавна преди повече от 28 века причината е, че днес нашето общество се намира в същото състояние. Страната ни е точно толкова пълна с беззаконие и несправедливост колкото и древния Израел.

Преди няколко седмици стана известно, че българският президент дълго време е бил агент на държавна сигурност – нещо, за което преди 1 година той официално излъга по телевизията. И той не само излъга, но и открадна част от документите, които описваха какво е правил. И сега когато това стана известно настана голямо възмущение – възмутени бяха не само хората, които бяга излъгани, възмутени бяха и управляващите как може такива неща да се изваждат на светло.  Вижте колко точни са думите на Амос: Те мразят този, който изобличава, и се гнусят от онзи, който говори справедливо.

В България ние жънем една богата реколта от плодовете на тази несправедливост,  с която се примиряваме и в която живеем. Младите хора бягат от страната. Възрастните хора едва могат да живеят със своите пенсии след като са работили цял живот. Трудът на работещите е ограбван и трудовите им права не се спазват. Престъпниците в страната ни са известни, но никой не им прави нищо. Съдът и полицията са институции, в които се шири корупция. Всички знаем, че ако човек иска да получи качествена медицинска помощ трябва да плати една не малка сума за това. А какво става ако човек няма тези пари?

Преди 2800 г. Амос казва за Израел: Поради тези неща Божият съд идва върху страната Ви. Какво ли щеше да каже ако живееше днес в нашата страна?

Да, ще каже някой, това може и да е така, но ние имаме Православна църква, която служи като коректив на тези неща. Наистина ли е така? Да, ние имаме големи храмове, безброй свещеници, празнуваме празниците, кръщаваме, всеки ден в църквите се отслужват богослужения и се чете евангелието. Хората влизат, кръстят се, палят свещи, дават дарения и искат за тях да се четат молитви. Все хубави неща. Но ние четем, че същото се случваше и в Израел по времето на пророк Амос. И днес аз искам да си зададем някои неудобни въпроси. Да, хората влизат в църква, но излизат ли оттам променени? Кръщават се, но след това възпитавани ли са в християнските добродетели? Приемат причастие, но очистват ли сърцата си и приближават ли се до Бога? Свещениците и учителите в църква дават ли добър пример с живота си? Когато видим, че някой извърши нещо, което е противно на заповедите на Христос имаме ли смелостта да наречем греха грях или си затваряме очите защото така е по-лесно? Църквата, която апостол Павел нарича стълб и подпорка на истината (1 Тимотей 3:15) застава ли срещу несправедливостите, които вижда в нашето общество. Нека да Ви дам един прост пример: Точно пред църквата Ви се намира спирка, до която има реп за вестници. На идване хвърлих един поглед какво се порадва. Едната му страна цялата беше отрупана с порнографски материали. Можем да кажем същото за музиката, която се слуша по радиото, за предаванията, които се излъчват по телевизията, за рекламите, които ни провокират от билбордовете докато ходим по улиците. И това става на видно място и в най-гледаното време. Малки деца гледат и слушат тези неща, израстват с тях и те тровят умът им още от най-ранна възраст. Какво прави църквата срещу това? Изказала ли е недоволство? Повдигнала ли е обществен дебат? Дали вика достатъчно дълго и силно, за да я чуят?

Нека да задам въпроса още по-лично: Как аз и ти живеем живота си? Дали той е достоен за името християнин, което носим? Що за религия имаме? Дава ли тя практически резултати или е просто една дума – умствено съгласие с дадена истина?

Христос определи нещата по следния начин: „Не всеки, който Ми казва Господи, Господи ще влезе в небесното царство, но онзи, който върши волята на Отца Ми“ (Матей 7:21)

Яков го казва още по-кратко и ясно: „Вяра без дела е мъртва“ (Яков 2:20)

За хора, които с устата си твърдят, че са християни, а с живота си отричат това Христос е запазил една дума, която не обичаме да чуваме. Това е думата лицемер. Думата лицемер буквално означава актьор, който носи маска. Познавам християни, които са невероятни актьори. В църква играят една роля извън църква се държат по съвсем друг начин. Толкова са добри, че ако бяха проявили качествата си на друго място сигурно без затруднение биха издържали изпитите във ВИТИС. Бог обаче не се впечатлява от такива представления. Последното нещо, което Христос каза на Своите ученици преди да се възнесе беше: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света“ (матей 28:20). Сега представете си, че в продължение на цяла една седмица, във всеки един момент Христос върви до нас (а Той наистина го прави, защото дори да можем да скрием нещо от хората от Бога не можем). Би ли видял Той неща в нашие мисли, в нашите думи, в нашето поведение, в начина по който се отнасяме към хората и по който си вършим работата, нещо от което бихме се срамували? Как би ни нарекъл Той: християни или актьори?

В армията на Александър Македонски имало един млад войник, който носел същото име. Животът му бил изключително лош и разпуснат. Един ден неговият командир го повикал и му казал: „Така няма да стане. Промени или името или живота си.“ Мисля си, че Бог се обръща към нас по същия начин и ни казва: „Така няма да стане. Промени или името християнин, с което се наричаш, или живота си.“

Не зная дали някой от Вас е чувал името Дитрих Бонхофер. Бонхофер бил германски богослов, който живеел по времето, когато нацизма започнал да обхваща Германия и един от малкото, които имали смелостта да се противопоставят на  неговите несправедливости. Заради това той бил изпратен в концентрационен лагер и накрая обесен по лична заповед на Хитлер. Но през краткия си живот той написал една книга „Цената на ученичеството“, с която въвел едно ново понятие в богословието – евтина благодат. Той обяснява това по следния начин:

Евтина благодат означава благодат като доктрина, принцип, система. Евтината благодат е проповеяване прощение на греховете без изискване за покаяние, кръщение без църковна дисциплина, причастие без изповед, прощение без лична изповед. Евтината благодат е благодат без ученичество, благодат без кръста, благодат без Исус Христос, жив и въплатен.

Ако църквата живее с евтина благодат, ако ние живеем с евтина благодат с какво право наричаме себе си православни християни? Една църква може да има апостолска приемственост и да държи вярното учение, но ако не живее на практика това, което проповядва какво е православното в нея? Истинското православие се определя от покорството ни на Бога и от качеството на нашия живот.

Може би това Ви се струва твърде крайно. Чуйте как се обръща апостол Йоан или по-скоро самият Исус Христос към църквата в Сардис – една църква, която с пълно право можеше да нарече себе си православна и апостолска.

Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв. Бодърствувай и закрепи останалото, което е близо д умиране. Помни как си приел и чул и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху теб (Откровение 3:1-3)

Църквата в древния Израел беше православна. Бог избра израелския народ за Свой народ, изведе го от египетското робство, даде му Своя закон, въведе го в една благословена земя и Му обеща да бъде с него. И след това хората решиха, че каквото и да правят, че както и да живеят Бог ще бъде с тях и ще им помага. И те наричаха тази очаквана помощ от Бога „денят Господен.“ И тогава пророк Амос идва при тях и казва едни страшни думи:

Ст. 18-20 Горко на онези, които желаят деня Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не светлина. Както ако бяга човек от лъв и го срещне мечка или като влезе в къщи, опре ръката си о стената и го ухапе змия, няма ли така да бъде денят Господен? Тъмнина, а не светлина? Дори мрак, без никаква светлина?

Денят Господен наистина идва, казва той, но идва за зло, а не за добро. Вие се надявате на това, че сте избран народ, че сте единствената истинска църква, че имате правилно богослужение, че сте вярващи от стотици години, но всикчо това е без значение ако живеете в грях и ако сърцата ви не са прави пред Бога.

Често съм чувал да наричат нашия народ „правосавния български народ.“ Но българският народ не е православен. В нашата страна има толкова много нечистота, грях и несправедливост, колкото сигурно няма и в най-дивото племе, което никога не е чувало за Христос и християнството. В предаванията на националната телевизия на православния български се дава изява много повече на екстрасенси, врачки и астролози отколкото на християни. Православния български бизнесмен освещава офиса си откъдето след това извършва нечестни сделки. Правослваните български шофьори поставят в колата си икона, ей така за късмет, и след това пред снейното лице пуска нецензурна музика и ругае останалите участници в движението. Ние наричаме своята църква православна, но докато тя е толерантна към греха и докато не застане с ясна позиция срещу несправедливостта, която се шири в обществото Бог не е доволен от нея.

Амос се обръща сурово към народа и църквата на своето време. Но ние не можем да се сравняваме дори и с тях. Те живееха под закона ние имаме благдатта. Те имаха стария завет ние имаме новия. Те имаха каменни плочи ние имаме въплатения Христос. И ако ние живеем по същия начин, по който живееха те нашето наказание ще бъде по-голямо.

Това е посланието на Амос. Но то съдържа и още една последна част.

Ст. 4 казва: „Потърсете Ме и ще живеете.“

Ст. 6 „Потърсете Господа и ще живеете.“

Ст. 14 „Потърсете доброто, а не злото, за да живеете; така Господ, Бог на Силите, ще бъде с вас

Искам да Ви помоля когато излезете оттук и си отидете в къщи да отворите библиите си и да прочете Проповедта на планината (Матей 5-8) и посланието на св. Яков. И докато четете сверявайте изискванията на Бога относно начина, по който трябва да живеем с начина, по който Вие наистина живеете. И ако откриете разлика това означава, че думите на Амос се отнасят до Вас и Вие имате нужда да потърсите Господа.

Но какво означава да потърсим Господа?

Това означава да извикаме към Него, но не с устни, а със сърцето си. Това означава, че ние разбираме, че сме съгрешили пред Него и се нуждаем от прошка.

Но ако Амос казва потърсете Господа Христос 800 години по-късно казва нещо друго.„Аз дойдох, за да потърся и спася погиналите.“

Амос казва потърсете Господа. Христос казва Аз Сам идвам да Ви потърся. Той направи това, когато се въплъти и стана човек и когато умря на кръста заради нас.

Апостол Йоан казва това много ясно:

Ако кажем, че нямаме грях лъжем и истината не е в нас. Ако изповядаме греховете си Той е верен и праведен да ни очисти от всяка неправда (1 Йоан 1:8)

Това означава, че ако се обърнем с вяра към Христос ние можем да получим прошка на всикчите си грехове и мир с Бога.

Някой ще каже: Толкова ли е просто? Да, толкова е просто в смисъл, че получаваме всичко даром и не се налага сами да спасявме себе си. Но ако някой иска да каже, че това е малко или лесно, не, не е такова, защото спасението, което Бог ни предлага струваше живта на Сина Му, Който умря заради нас.

Някой ще каже: И това ли е всикчо? Не, не е всикчо. Това е само първата крачка. След като получим прошка ние трябва да сложим живота си в ред и всеки ден да се опитваме с Божия помощ да живеем така както Той иска от нас. Това е втората крачка.

Има и една трета крачка – като църква да бъдем сол и светлина в града и в страната, в която живеем.

Някой ще каже: Това е прекалено голяма задача. Да, много голяма е затова по-добре по-бърза да сложим в ред живота си и да се хващаме за работа, защото това е, което Бог ни е заповядал тук на земята.

Повечето от Вас си спомнят времето, когато Берлин беше разделен на две части от една стена. Близки приятели се оказвали разделени. Понякога дори членове на едно семейство се намирали от различните страни на стената. И през тези години имало един човек, който всяка нощ преминавал пред стената като носел в ръката си запалена свещ. Той не казвал нищо – просто преминавал. И това бил неговият начин да покаже, че той не желае тази стена да стои повече. Хората му се смеели – не защото не искали същото, но защото тогава това изглеждало невъзможно. Те го наричали лудия мечтател. Но всяка нощ – в хубаво или лошо време – неговата светлина светела.

Знаете какво се случило след това. Днес мястото където се издигала стената не може да се познае по нищо, а единствените останки от нея са декоративните камъчета, които хората си взели за спомен след падането й.

За някои от Вас църквата да си стои на мястото и да поеме активна роля в обществото може и да изглежда като една луда мечта. Може и да е така. Можем и да не направим нищо. Така постъпил Израел преди 2800 години, когато се появил един беден човек, който твърдял, че е пророк и че Бог е недоволен от народа и църквата. Хората му се изсмели и го изгонили. След няколко години страната била поробена и престанала да същствува.

Затова изберете доброто, за да живеете Вие и чадата Ви.“


[1] Августин, Изповеди, книга 8

1 thought on “Истинско православно християнство

  1. Absolutno tochno i do bolka iskreno, zatova si predstaviam kakvi sa bili reakciite… No mislia, che niakoj triabva da raztursi hristianite v tazi strana, ili pone tezi, koito se narichat s tova ime. Bravo na teb!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.