Оличителните белези на един методист


ХАРАКТЕРА  НА ЕДИН МЕТОДИСТ

от Джон Уесли

wesley81.jpg

„Не като че ли като вече съм  достигнал“

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ

1. Тъй  като името стана известно по света без мнозина да знаят какво означава да бъдеш методист, какво са принципите и практиките на тези, които обикновено са наричани с това име и какви са отличителните белези на това общество „срещу което се говори навсякъде„.

2. И понеже всички вярват, че аз съм в състояние да отговоря най-ясно на тези въпроси (бивайки един от първите, на когото е дадено това име и човека към когото останалите трябва да се обръщат) аз бях призован по всякакъв начин и с най-голяма ревност да направя това. Най-накрая аз дадох своето съгласие поради продължителите молби както на приятели така и на врагове; и сега давам най-честния отчет, който съм в състояние да дам в присъствието на Господа и Съдията на небето и земята за принципите и практиките, по които тези, които са наричани методисти се отличават от останалите хора.

3. Аз казвам тези, които са наричани методисти; защото, нека добре да се отбележи, че това не е име, което те сами са си дали, но име, което им е прикачено като укор, без тяхното одобрение или съгласие. То първо беше дадено на трима или четирима млади хора в Оксфорд от един студент в Христовата църква като алюзия към една древна секта на лечители, които са се наричали така поради своето учение, че почти всяко заболяване може да бъде изцелено чрез специфичен метод  на диета и упражнение или поради тяхното спазване на по-регулярен метод на изучаване и поведение от обичайните за тяхното време и положение. 

4. Аз трябва да се радвам (толкова малка е амбицията ми да застана начело на някаква секта или партия) ако самото име никога повече не бъде споменато, но бъде заровено и забравено завинаги. Но ако това е невъзможно нека поне тези, които го използват да знаят значението на думата, която изричат. Нека да не се бием в тъмнина. Елате и нека да се погледнем един друг в лицето. И може би някои то вас, които мразите името, с което съм наричан ще обикнете това, което съм по Божията благодат или по-скоро, това „което гоня изподир дано уловя защото и аз бях уловен от Христос.

Характера на един методист

1. Отличителните белези на методиста не са някакви негови мнения. Неговото предпочитание към този или онзи вид религия, неговото придържане към определени мнения, неговото приемане на мненията на един или друг човек, всички тези неща не са причина за това име. Тогава този, който си представя, че методиста е човек с такива и такива мнения е напълно невеж относно същността на нещата; той изцяло се заблуждава от истината. Ние наистина вярваме, че „цялото Писание е боговдъхновено“ и поради това се различаваме от юдеите, турците и неверниците. Ние вярваме, че писаното Божие слово е единственото и достатъчно водителство за християнската вяра и практика и следователно фундаментално се различаваме от тези принадлежащи към римската църква. Ние вярваме, че Христос е вечен и единствен Бог и в това се различаваме от социаните и араните. Но относно всички учения, които не се отнасят до същността на християнството ние мислим и оставяме другите да мислят. Така че каквито и да са те, верни или погрешни, те не са отличителния белег на методиста.

2. Нито пък това са някакви думи или фрази. Ние не правим своята религия или някаква част от нея  зависима от някакъв определен начин на изказване или от някакъв приет или странен начин на изразяване. Ние предпочитаме най-ясните, лесни, общоприети думи, чрез които нашето мнение може да бъде изразено пред другите както в обикновени разговори така и когато говорим Божиите неща. Ние никога не се отклоняваме съзнателно от най-обичайния начин на изразяване освен ако не говорим за някаква духовна истина с думите на Писанието, което предполагам никой християнин няма да осъди. Нито пък ние имаме за обичай да използваме някои специфични изрази от Писанието по-често отколкото други освен ако те не са използвани по-често от самите вдъхновени автори. По този начин е голяма грешка да се търси белега на методиста в неговите думи така както и в мнения от някакъв вид.

3. Нито пък ние желаем да се отличаваме чрез действия, обичаи или практики от по-незначителен вид. Нашата религия не се състои в това да правим неща, които Христос не ни е заповядал или да се въздържаме от това, което не ни е забранил. Тя не се състои в начина, по който се обличаме, в позата на нашето тяло или в покривалото на нашите глави; нито във въздържанието от женитба или от ядене и  пиене, които всички са добри ако се приемат с благодарност. Следователно, никой човек, който е  запознат с това, което твърдим, няма да постави белега на методиста в някакво действие или обичай изцяло незначителни и непредписани от Божието слово.

4. Нито, последно, той се различава в това, че поставя  цялото ударение на религията върху една единствена част от нея. Ако кажете: „Да, той прави това; защото казва, че ние сме спасени единствено чрез вяра“ аз отговарям:  Вие не разбирате думите. Под спасение той има в предвид святост на сърцето  живота. И той твърди, че те произлизат единствено от истинска вяра. Може ли дори един номинален християнин да отрече това? Означава ли това, че свеждаме цялата религия единствено до една нейна част? „Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Не, но утвърждаваме закона.“ Ние не поставяме цялата религия (както Бог знае, че мнозина правят) нито в непричиняването на вреда, нито в правенето на добро, нито в използването на Божиите тайнства. Не, нито във всички тях заедно; защото ние заем от опит, че един човек може да работи много години и накрая да няма въобще никаква религия; не повече отколкото той е имал в началото. Много по-малко в някое от тези; или даже в едно парченце от едно от тях. Както жената, която смята себе си за добродетелна единствено защото не е проститутка или човека, който си представя, че е достоен мъж защото не е крал или грабил. Дано Бог на бащите ми да ме опази от такава бедна, гладуваща религия като тази! Ако това бяха белезите на методиста аз по-скоро бих избрал да бъда искрен евреин, турчин или езичник.

5. „Какъв тогава е белега? Какъв е методиста според собствените ти думи?“Аз отговарям: методист е  този, който има „Божията любов изляна в сърцето му чрез дадения нам Святи Дух.“ Той е човек, който „обича Господа своя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с цялата си сила.“ Бог е радостта на сърцето му и копнежа на душата му, която постоянно вика: „Кого имам на небето освен Тебе; и на земята не желая другиго освен Тебе! Мой Боже и всичко мое! Ти си сила на живота ми и вечният ми дял!“

6. Следователно, той е щастлив в Бога, да, винаги щастлив, като имащ в Него „извор на вода извираща за вечен живот,“ която насища душата му с мир и радост. „Съвършената любов,“ която е „изгонила всеки страх“ прави възможно той „всякога да се радва.“ Той „всякога се радва в Господа,“ и в „Бога неговият Спасител,“ и в Отца „чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме това изкупление.“ Намерил „изкупление чрез Неговата кръв, прощение на греховете си“ той не може да не се радва когато гледа назад към ужасната яма, от която е избавен; когато вижда „всичките си грехове изтрити като облак и прегрешенията си като гъста мъгла.“ Той не може да не се радва когато гледа на състоянието, в което се намира сега „оправдан и имащ мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“ Защото „който вярва има това свидетелство в себе си“ бивайки сега син на Бога чрез вяра. „И понеже е син Бог изпрати в сърцето му Духа на Сина Си,  който вика Авва Отче!“  Той също така се радва когато гледа напред „към надеждата на славата, която има д се открие“ да, тогава неговата радост е пълна и височките му кости викат: „Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според Своята изобилна  милост ни възроди за жива надежда  – за наследство непреминаващо и неосквермяемо, което не повяхва и се пази на небето за мен!“

7. И този, който има тази надежда, „за всичко благодари“ като знае, че това (каквото и да е то) е „Божията воля в Христа Исуса за него.“ Поради това, той радостно приема всичко, казвайки: „Божията воля е добра“ и независимо дали Бог дава или отнема във всеки случай казва: „благословено е Господното име“ защото се е „научил да бъде доволен в каквото и състояние да се намира.“ Той знае да бъде в изобилие и да бъде в оскъдност. Навсякъде и във всички неща знае и да е сит ида е гладен и да е в изобилие и да е в оскъдност.“ Дали се чувства добре или зле, дали е здрав или в болен, дали  живее или умира, той благодари от дълбините на сърцето си на Този, Който е заповядал това за добро, знаейки, че „всяко даден добро и всеки съвършен дар слизат отгоре,“ така че нищо освен добро не може да дойде от Отца на светлините, на Когото той  изцяло е предал своето тяло и душа като в ръцете на един верен Създател. Следователно,  той „предава всяка грижа в ръцете на Този, Който се грижи за него“ и „във всичко“ се обляга на Него след като е „изказал молитвата си с благодарение.“

8. Защото той „се моли непрестанно.“ Дадено му е „всякога да се моли и да не престава.“ Не че той винаги е в дома за молитва; макар и да не пренебрегва възможността да бъде там. Нито пък винаги стои на колене, макар често да е в такова положение, или паднал на лицето си, пред Господа, своя Бог. Нито пък той всякога вика силно към Бога или пък вика към Него с думи защото много пъти „Духът ходатайства за нас в нашите неизговорими стенания.“ Но по всяко време езикът на сърцето му е следния: „Ти отражение на вечната слава към Теб е сърцето ми, макар и без глас, и моята тишина Ти говори.“ Тази и единствено тази е истинска молитва. Неговото сърце винаги е издигнато към Бога, по всяко време и на всяко място. В това той никога не е възпиран или възпрепятстван от някой човек или обстоятелство. В самота и сред хора, свободен , трудещ се или когато разговаря неговото сърце всякога е с Господа. Когато ляга или става, Бог е в неговите мисли; той  всякога ходи с Бога, окото на сърцето му с любов е отправено към Него и навсякъде „вижда Невидимия.“

9. И докато той винаги изразява по този начин любовта си към Бога като се моли непрестанно, всякога се радва и за всичко благодари на сърцето му е записана и другата заповед: „Който обича Бога да обича и ближния си.“ Според това той обича ближния както себе си; обича всеки човек като собствената си душа. Сърцето му е пълно с любов към цялото човечество към всяко дете на „Отца на духовете на всяка плът.“ Това, че лично не познава някого не е пречка за тази любов; не, нито пък това, че му е известно, че някой не може да бъде одобрен, че отплаща с омраза на доброто. Защото той „обича враговете си“ да, и  враговете на Бога, „злите и неблагодарните.“ И ако не е в неговата сила „да прави добро на този който го мрази“ все пак той не престава да се моли за него макар той да продължават да презират любовта му и все още „злобно го гони и преследва.“

10. Защото той е „чист по сърце.“ Божията любов е очистила сърцето му от всяка отмъстителна страст, от завист, злоба и гняв, от всеки лош нрав или зло чувство. Тя го е очистила от гордост и надменност на духа откъдето произлиза презрението. И сега той се „облякъл с милост, кротост, смиреномъдрие, дълготърпение.“ Така той „претърпява и прощава ако има спор с някого както Бог в Христа му е простил.“ Всяка възможност за спор от негова страна е изцяло премахната. Защото никой не може да му отнеме това, което той желае; виждайки, че „той не обича света“ нито „нещата в света“ бивайки мъртъв за всичко, което е в света, за „страстите на плътта, пожеланията на очите и тщеславието на живота.“ Защото „всичкото му желание е в Бога и във възпоменанието на Неговото име.

11. В съгласие с това негово желание  е неговият живот т.е. „да не върши повече своята собствена воля, но волята на Този, Който го е пратил.“ Неговото намерение е по всяко време и във всичко да не угажда на себе си, но на Този, Когото душата му обича. Неговото око е здраво. И понеже „окото му е здраво цялото му тяло е в светлина.“ Наистина, докато окото на неговата душа с обич гледа към Бога не може да има никаква тъмнина, „но всичко е осветено както когато някой запали светило и то свети в къщата.“ Тогава единствено Бог царува. Всичко, което остава в душата е Господната святост. В сърцето му няма вълнение, но всичко е според Неговата воля. Всичко което се случва е насочено към Него и е в покорство на Христовия закон.

12. Дървото се познава по плодовете си. Защото понеже обича Бога той пази Неговите заповеди; не само някои, или повечето, но всички от най-малката до най-голямата. Той не е доволен „да опази целия закон и да съгреши само в едно нещо,“ но има във всичко „чиста съвест към Бога и към хората.“ Това, което Бог е забранил той избягва; това, на което Бог се радва той го върши независимо дали е малко или велико, трудно или лесно, радостно или тежко за плътта. Освободил сърцето си той „тича към Божиите заповеди„. Неговата слава е да прави това; неговата ежедневна храна е „да върши Божията воля на земята както е на небето“ знаейки, че това е най-високата привилегия на „Божите ангели, мощни със сила да изпълняват заповедите Му като слушат гласа на словото Му.“

13. Той внимателно пази всички Божии заповеди и то с цялата си сила. Защото това подчинение е пропорционално на неговата любов, източника, от който то извира. И следователно, обичайки Бога с цялото си сърце, той му служи с цялата си сила. Той постоянно представя своята душа и тяло в жертва жива, свята и угодна на Бога; напълно и изцяло предава себе си, всичко, което има и всичко което е, на Неговата слава. Всички таланти, които е приел той използва според волята на Господаря си; всяка сила и способност на душата си, всеки член на тялото си. Някога той ги е „предавал на греха“ и на дявола „като оръжия на неправдата,“ но сега бивайки „оживял от мъртвите той ги предава“ всички тях „като инструменти на правдата на Бога.“

14. Като следствие на това, каквото и да прави той всичко е за Божия слва. Във всичките си дела от всеки вид той не само има за цел това (което е следствие на това, че окото му е здраво), но и го постига на практика. Независимо дали стои в къщата си или върви по пътя, независимо дали ляга или става, във всичко, което прави или говори той върши единственото важно занимание в живота си; дали облича дрехите си, или се труди, или яде и пие, или се отказва от твърде празна работа, във всичко това той има за цел да умножи Божията слава носейки мир и благоволение между хората. Неговото единствено неизменно правило е следното: „Всичко което вършите вършете го в името на Господ Исус като благодарите чрез него на Бога Отца.“

15. Обичайте на света ни най-малко не спират неговото „тичане по предстоящото пред него поприще.“ Той знае, че порока няма да промени своята природа макар да става толкова модерен; той си спомня, че „всеки ще отговаря пред Бога.“ Следователно, той не може „да живее богато всеки ден“ или „да живее по плът, за да задоволява нейните похоти,“ Той не може „да трупа съкровища на земята“ повече отколкото да вземе огън в пазвата си. Той не може „да украсява себе си“  по какъвто и да е повод „със злато и скъпи дрехи.“ Той не може да се присъедини или да запази спокойствие дори и при най-малката злина. Той не може „да говори зло“ за своя ближен повече отколкото да лъже било Бога или хората. Той не може да отправи неучтива дума към някого; защото любовта пази вратата на неговите устни. Той не може да говори „празни думи“ никога „нищо нечисто не излиза от устата му“ както и това, което не е „добро за назидание“ нито „принася благодат на слушателите,“ но „това, което  е чисто и  добро, което е „справедливо и одобрявано той мисли и говори  „почитайки във всичко благовестието на Господа Исус Христос.“

16. Последно. Когато има случай той „струва добро на всичките човеци“ на ближните и далечните, на приятели и врагове. И то добро от всеки възможен вид; не само за техните тела, като „храни гладните, облича голите, посещава тези, които са в тъмница,“ но той много повече се труди да прави добро на техните души като способност дадена му от Бога; да събуди тези, които са заспали в смърт; да доведе тези, които са събудени до изкупителната кръв, която „бивайки оправдани чрез вяра да имат мир с Бога“ и да подбуди тези, които имат мир с Бога да изобилстват повече в любов и в добри дела. И той желае да „бъде напълно изразходван“ дори „да се представи в жертва в служение на вярата,“ така че да могат  те „да достигнат в ръста на мярата на христовата пълнота.“

17. Тези са принципите и практиките на нашето общество; тези са белезите на един истински методист. Единствено по тези неща тези, на които се присмиват, желаят да се отличават от останалите хора. Ако някой каже: „Но това се фундаменталните принципи на християнството!“ вие можете да кажете; и аз мисля така, това е самата истина. Аз зная, че те не са други и желая Бог, и вие, и всички хора да знаят, че аз и всички, които следват моя съвет силно се противопоставяме на това да бъдем отличавани от останалите по нещо друго освен по основните принципи на християнството – ясното, старо християнство, което аз поучавам, отхвърляйки и пренебрегвайки всички останали отличителни белези. И каквото и да проповядвам аз (нека да бъде наричано както искате, защото имената не променят същността на нещата) той е християнин, не само на думи, но и по сърце и по живот. Той е вътрешно и външно съобразен с Божията воля, която е открива в писаното слово. Той мисли, говори и живее по начина, който е изложен в откровението на Исус Христос. Неговата душа е обновена по образа на Бога, в праведност и в истинска святост. Имайки ум Христов той ходи така както е ходел Христос.

18. По тези белези, по тези плодове на жива вяра ние се трудим да се отличаваме от невярващия свят, от всички тези, чийто ум и живот не съответстват на евангелието на Христос. Но от истинските християни, от която и деноминация да са те, ние ревностно желаем да не се различаваме в нищо, нито от тези, които искрено преследват това, което знаят, че все още не са постигнали. Не: „Този, който върши делата на Отца ми, Който е а небесата той ми е брат и баща и майка.“ И аз ви умолявам, братя, поради Божиите милости, не е разумно да имаме разделения помежду си. Право ли е сърцето ти както е моето сърце спрямо теб? Аз няма да задавам други въпроси. Ако е така, дай ми ръката си. За мнения или думи нека да не съсипваме Божието дело. Обичаш ли и служил ли на Бога? Това е достатъчно. Аз ти давам десницата си за общение.

Ако има някакво насърчение в Христос, или някоя утеха в любовта, или някое общение в Духа, или някое милосърдие и състрадание нека да водим живот достоен за званието, към което бяхме призовани със съвършен смирение и кротост претърпявайки се един друг с любов като се стараем в свръзките на мира да опазим единството в Духа; помнейки, че, има едно тяло и един Дух, както и вие бяхте призовани към една надежда в званието си; един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички“

2 thoughts on “Оличителните белези на един методист

  1. Поздравявам Ви за усърдието при популяризиране на творчеството на Джон Уесли. Преди време работих върху българската редакция на същия текст, който обаче беше превод от немски език.Приятно ми е да видя и резултатите от Вашата работа. А „Дневникът“ е още по-интересен. Още веднъж – поздрави!

  2. Благодаря, Даниеле. Дневникът наистина е много увлекателен. Надявам се да мога да го завърша като цялостен превод, макар че отнема доста време покрай другите ми задължения.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.