Парадокс


ПАРАДОКС 

Чарлз Колсън 

Гражданското общество е било обновено във всяка своя част от учението на християнството. Чрез силата на това обновление човешката раса е издигната до по-добри неща. Не, тя е била върната от смърт към живот. 

Папа Лъв XIII 

Преди падането на Рим неговите граждани изгубили характеристиките, които ги отличавали като римляни: дисциплината, уважението и покорството. Кръвосмешение и прелюбодейство завладели много семейства, нарушавайки естествените връзки на любов и посвещение, и налагайки на тяхно място игото на огорчение, презрение и омраза. Моралното възпитание било заменено от безделие, корупция и декаденс. Така, поразен вътрешно, Рим не бил в състояние да се противопостави на директното варварско нападение отвън.  Някога великата империя паднала през пети век – и Рим бил разграбен от вестготите, германско племе, чиято кавалерия доказала своето превъзходство над пехотата, от векове съставляваща основата на римската армия. През следващите няколко века в Европа господствал хаос. Непримирими банди от неграмотни германски племена враждували и воювали една срещу друга. Градове и културни средища изчезвали и жителите им били разпръсквани в жалки колиби и груби селища. Грамотността, законите и редът – основите на цивилизацията – се разпадали и аристократичната култура на древния западен свят почти изчезнала. Европа през ранното средновековие  изглеждала обречена на пълно варварство.Една сила преодоляла всичко това. Църквата.Вместо да се нагоди към варварската култура на мрачните векове, средновековната Църква създала контракултура в един свят, погълнат от разрушение и объркване. Стотиците монашески ордени, пръснати из цяла Европа се отличавали с дисциплина, изобретателност, последователност и морален ред, който липсвал на света около тях. Монасите запазили не само Писанията, но също и класическата литература; те се занимавали не само с молитви, но и с почистване на земи, изграждане на градове и прибиране на реколта. Когато светлината едва мъждукала, тези религиозни хора представили привлекателни модели на общества, отличаващи се с грижа и характер, и в процеса на това те запазили както вярата, така и самата цивилизация. През седми век, когато във Франция при царуването на Меровингите корупцията процъфтявала, духовниците били “най-способните, добре образовани и най-малко неморалният елемент в Галия”, казва Уил Дюрант. Френските монаси управлявали училища и работели за разпространението както на грамотността, така и на моралното учение сред масите. Епископите подслонявали сираци, вдовици, просяци и роби. Те отваряли болници, изграждали аквадукти, забранявали магьосничеството и били уважавани от хората, измъчвани от алчността и нечестността на своите политически водачи. В Ирландия големите светци Колумба и Колумбан организирали манастири по цялата земя. Техните послушници популяризирали манускриптите и обърнали езичниците  “с Библията в едната ръка и с класическите манускрипти в другата”, отбелязва Пол Джонсън. Те разчиствали гори, изоравали полета, постели, молели се и живели живот на строга дисциплина. Колумбан, който бил чел Вергилий, Плиний, Хораций, Овидий и Ювенал съхранил изкуството и науката заедно с Писанията. В Англия религиозните ордени воювали с неграмотността, насилието, разврата и алчността. Те пресушавали блата, строяли мостове над потоци, прокарвали пътища; те копирали манускрипти, организирали търговски центрове  и училища. Поддържайки тези достижения на цивилизацията – вярата, знанието и уважението – тези монаси отблъснали нощта, и вследствие на това западът се въздигнал от тъмните векове за нов период на културно творчество, наука и изкуство. Варварите не успели да противостоят на това упорито съхранение на цивилизацията. Важно е да се отбележи, че Църквата предизвикала не само варварските ценности, но също така и тези на Римската империя. Живееща според ценностната система на Божието царство, тя отхвърляла както римските, така и варварските пороци на характера, изкоренявайки, например, както отношението на презрение към физическия труд, доминиращо сред римските маси, така и варварската жажда за насилие. Като светлина в тъмните векове, тя приковавала вниманието върху непреходните ценности. И правейки това, тя спасила цивилизацията.Макар светът сега да изглежда много по-сложен, отколкото по времето, когато вестготите завладели Рим, това е единствено така, защото днешните варвари са облечени с костюми вместо в животински кожи и носят куфарчета вместо копия. Подобно на монашеските общности от средните векове Църквата днес може да служи като разпространител на истинатa, уважението и цивилизацията в една все повече смрачаваща се пред очите ни култура. Защото макар самата Църква да е хваната в капана на индивидуализма, който спъва нейното свидетелство, макар Църквата днес – така както и средновековните монашески общности – да е съставена от грешници като теб и мен, тя е една институция в обществото, която все още има способността да предизвиква културата, свидетелствувайки за Божиите трансцендентални стандарти за абсолютна справедливост и святост.Защо? Защото Църквата притежава авторитет отвъд самата себе си, отвъд държавата, отвъд границите на променящата се мода. Истинската Църква се държи за абсолютните стандарти на Писанието и е вдъхновена от Святия Дух да ги защитава.Разбира се, аз не говоря за някоя конкретна деноминация, но за Църквата като тяло на Христос: това, което Павел нарича ”свят народ” и което Апостолската изповед назовава “свята вселенска църква.” Тя е тази общност на Божии хора от всяка раса, разпръснати по земното кълбо, която прави Божието царство видимо сред човешкото царство. Исторически, както посочва римокатолическият историк Кристофър Доусън, Църквата е била душата на западната цивилизация. И това е ролята на Църквата днес: да съставлява основната линия на съпротива срещу новите варвари и да снабдява културата с ново усещане за морално видение. Но от изключителна важност е да спрем тук и да подчертаем, и разберем един голям парадокс: за да изпълни своята роля, ако иска да е в състояние да направи каквото и да било полезно за обществото, ако желае да се противопостави на варварската инвазия, Църквата първо трябва да се отхвърли всички тези цели и да се концентрира върху това да бъде вярна на своята идентичност в Исус Христос. Църквата трябва да бъде Църква. Това е нейното първо задължение.   Ако желаем да превземем отново културата, виждайки в Църквата Божия инструмент за спасение на света, ние ще се провалим, така както консервативното християнско политическо движение се провали; така както се провали и либералното християнско социално движение. Църквата не е модел за възстановяване на обществото. Нашата цел е да бъде верни на святия Бог, Който ни е призовал да бъдем Църква, независимо дали на практика постигаме някаква промяна в нашия свят, или той се разпада на парчета около нас и се изгубва в мъглата на секуларизма. Ние желаем да бъдем Църква не поради някаква друга причина, а защото Бог ни е призовал към това. Ние защитаваме независимостта и вярата на Църквата, защото тя е тялото на Христос, място на духовен авторитет, невяста, приготвена за идването на младоженеца. В очакване завръщането на Господаря, християните трябва да се посветят на библейско подчинение, което означава да работят за справедливост и святост, защитавайки нуждаещите се и слабите, които не могат да говорят сами. Когато сме верни на предизвикателството на Матей 25 или на пророческите изобличения на Амос, ние не можем да направим друго, освен да имаме положително влияние в обществото. Но, отново, това не е причината да сме верни. Ние не сме мотивирани от желанието да окажем влияние в обществото, но от подчинение на Божието слово и от стремеж да Му угодим. Когато нашата цел стане успехът вместо покорството, да преобърнем максимата на майка Тереза, ние губим своето целеустремено покорство и всяка реална сила да постигнем истински успех. Години наред девизът на Националния съвет на църквите  беше “светът определя програмата на църквата.” Това звучи социално уместно; но на практика измества Бог, Който много отдавна е поставил Своя Собствена програма за Църквата: покорството.Единствено когато Църквата изостави своите светски претенции, тогава тя постига своето най-голямо влияние, казва Ричард Джон Нюхауз. “Църквата служи най-добре на света, когато е най-явно и най-малко защитавайки се Църква … когато църквата се осмели да бъде различна, тя показва на света това, което Бог призовава светът да бъде. Църквата показва какво означава да бъде общност на грижа и характер[1]. Това не означава нито за момент да предположим, че църквата трябва да обърне гръб на света или да се оттегли в монашеска изолация. Аз ще съм първият, който настоява, че ние имаме задължение да изявяваме истината, да действаме като сол и светлина, да призоваваме света към морална отговорност. Всичко е въпрос на мотивация. Когато действаме, водени от социални или политически мотиви, ние лесно оставаме разочаровани.  Но когато действаме водени единствено от покорство, тогава Бог може в пълнота да използва църквата, за да повлияе цялостно на социалните и политическите структури. Кристофър Доусън посочва влиянието, което може да има вярната на Господа Църква, настоявайки, че  исторически Църквата е давала основната динамика за социалната промяна в Запада тогава, когато тя е била най-явно отличаваща се и без да се защитава Църква. Той посочва, че монашеските общности са служели за модел, който се е повтарял в историята на Запада. От този модел е ясно, че положителна културна промяна, подобна на тази в тъмните векове, може да дойде не от синтез на християнството и културата, но от разграничение между двете. Без този стимул от трансцендентна перспектива, никой не може да застане срещу съществуващия ред, представяйки причина и динамика за промяна. Съгласно с виждането на Доусън е предположението, че културата и обществото не са крайни, не са автономни. Културният прогрес е процес на непрестанен конфликт, серия от битки, които трябва да бъдат водени. Когато църквата надхвърля културата, тя може да промени културата. В тъмните векове реформата не е дошла от държавата, но от обществата на тези, които са останали безкомпромисни в едно време на компромиси. Както отбелязва Даусън: “Единствено в западна Европа цялостен модел на културата може да бъде открит в повтарящ се успех и промяна на  свободни духовни движения; така че всяка култура в западната история сочи промяна в баланса на културните елементи и появата на някоя нова духовна сила, която създава идеи и институции[2].”Урокът от вековете е ясен. Оцеляването на цивилизацията е неизбежно свързан с динамиката на реформата, произлизаща от възникването на независима и чисто упражнявана религия – от моралния импулс. Но този урок също така повдига отрезвяващи въпроси. Готова ли е Църквата да се загърне в тази мантия? Наистина ли сме способни да бъдем Църква, която променя културата? Какво ще ни направи различни?  

Чарлз Колсън е служел като специален съветник на президента Ричард Никсън от 1969 до 1974 г. През 1974 той се признава за виновен по обвинения свързани с Уотъргейт и излежава седем месеца във федерален затвор. Историята на неговото обръщение към Христос, разказана в международния бестселър “Новороден”, е последвана от 14 други книги и много статии, есета и медийни изяви. Чарлс Косън е най-добре познат като основател и председател на Призън Фелоушип (имащо също така клон и в България), което е най-голямото затворническо служение в света и като един от най-уважавани америакснки християнски коментатори по социални въпроси


 

[1] Реч произнесена пред Библейски конгрес, Септември 1987
[2] Цитирано от Ръсел Хитингер, “The two cities and the modern World: A Dawsonian Assessment,” Modern Age (Spring/Summer, 1984), 193

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.