Биография на Яков Арминий


КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА ЖИВОТА НА ЯКОВ АРМИНИЙ
 

                                                              от W. R. Bagnall 

arminius8.jpg 

Яков Арминий е роден в Удеватер, малък град близо до Утрехт, Холандия в 1560 г. Родителите му били уважавани хора от средната класа. Баща му бил изобретателен занаятчия, търговец на ножове. Неговото семейно име било Херман или според някои Хармен. Както били обичайно за учените хора по това време, които или латинизирали собствените си имена или ги заменяли с латински като по-благозвучни или звучащо по-важно той избрал името на почитания германски водач в ранната част на първи век.

Когато Арминий бил още много малък баща му починал и той, заедно със своите брат и сестра, останал на грижите на овдовялата си майка. Теодор Емилий, свещеник известен със своето благочестие и ученост, който по това време живеел в Утрехт и бил запознат с условията на семейството поел грижата за обучението на детето. С този прекрасен човек Арминий останал до петнадесетата си година когато смъртта го лишила от неговия покровител. През това време той показал необикновени способности и изцяло изучил основите на науките и особено основите на латинския и гръцкия език. Той бил воден да се посвети на служение на Бога и станал, макар и толкова млад, пример за благочестие. По това време Рудолф Снелий, родом от Удеватер живеещ в Марбург, Хесия където намерил почивка от испанското робство и високо уважаван заради свята ученост особено в областта на математиката и езиците посетил своето родно място. Запознавайки се с младия гражданин и заинтересуван от него той го поканил в Марбург под неговото покровителство. Арминий го придружил, но имал възможност да следва в университета само за кратко време когато до него достигнали скръбните известия, че родния му град е разрушен от испанската армия. Той се завърнал в Холандия и намерил сбъднати своите най-големи страхове научавайки, че неговите майка, сестра и брат са сред жертвите на безразборното клане, което последвало превземането на града. Натъжен той се върнал в Марбург изминавайки целия път пеша.
През същата година 1575 бил открит новия холандски университет в Лейдн под покровителството на Уилям I, принц на Оранж. Веднага след като научил, че новата институция приема студенти той веднага започнал да се готви за завръщане в Холандия и скоро влязъл като студент в Лейдн. Там той останал шест години получавайки най-високите оценки на своите учители и състуденти. В края на този период на 22 години той бил препоръчан на градската управа на Амстердам като млад, многообещаващ млад човек, който особено заслужава тяхното покровителство. Те веднага осигурили средства за завършване на неговото академично образование докогато Арминий от своя страна им дал писмено обещание, че ще посвети остатъка от живота си, след приемането на свещенически сан на служение на църквата в този град и няма да започва друга работа и на никое друго място без специално позволение на бургмайстерите .  
Той веднага заминал за Женева бивайки впечатлен най-вече от репутацията на известния Беза, който по това време преподавал в този университет. Все пак той останал там кратко време тъй като се противопоставил се на някои професори в защита на Рамус и неговата диалектична система в опозиция на тази на Аристотел. Сега той се преместил в университета в Базел и останал там една година, през което време както било обичайно за студентите показали най-големи способности водел лекции по богословие извън обичайния курс. Чрез тези и други изяви на своята ерудиция той си извоювал такава репутация, че в навечерието на своето заминаване от Базел богословския факултет в университета му предложил титлата и степента доктор. Това той скромно отказал изтъквайки като причина своята младост. Тъй като чувствата, които били възбудени срещу него в университета в Женева поради поддръжката му на философията на Рамус били до голяма степен затихнали той се върнал в този университет и останал там три години изучавайки богословие. В края на този период няколко от неговите сънародници, които също следвали в  Женева се отправили на пътешествие в Италия и Арминий решил също да направи подобно пътуване. Той бил подбуден да направи това най-вече от желанието да слуша Джеймс Забарела по много известен това време професор по философия в университета в Падуа. Той останал в Падуа за кратко време като също така постил Рим и някои други места в Италия. Пътуването било от особена полза за него тъй като му предоставило възможността лично да се запознае с “тайната на беззаконието” и може би било причината за ревността и упоритостта с които той след това се противопоставял на много от доктрините и твърденията на папството. Вероятно по това време той си навлякъл неодобрението на своите покровители в сената в Амстердам. Това неодобрение вероятно възникнало и със сигурност било увеличено от усилията на някои злонамерени хора, които преиначили неговите мотиви и поведение при посещението в Италия, но то било отдръпнато с готовност след защитата на Арминий при завръщането му в Холандия, което станало през есента на 1587. В началото на следващата година след изпит пред свещениците в Амстердам му било дадено позволение да проповядва и по молба на църковните власти той започнал публично служение в града. Усилията му на амвона били посрещнати с такова одобрение, че той бил единодушно призован от пастирската колегия на Холандската църква в Амстердам и бил ръкоположен през Август 1588. През следващата годна се случили някои събития, които оказали голямо влияние върху доктриналните виждания на Арминий и накрая довели до приемането на системата, която носи неговото име. Курнхерт, дълбоко благочестив човек който извършил важна служба за своята страна и за Реформацията рискувайки живота си през 1578 г. в дискусия с двама каливнистки служители в Делфт по майсторски и популярен начин нападнал специфичните виждания на Калвин за Предопределението, Оправданието и смъртното наказание на еретиците. По-късно той публикувал своите виждания и защитавал теория в общи линии идентична с тази, която по-късно станала известна като арминианска теория, макар че част от нейната фразеология не била в достатъчна степен защитима. Служителите на Делфт отговорили на неговия памфлет през 1589, но вместо да защитават супралпсарианските виждания на Калвин и Беза, които били основния обект на атаката на Курнкерт представили и защитавали по-умерените или сублапсариански виждания и нападнали теорията на Калвин и Беза. Памфлета на служителите на Делфт бил предаден на Арминий от Мартин Лидий, професор във Франекер с молбата да защити неговия предишен учител. По същото време църковния сенат на Амстердам го помолил да разобличи и обори грешките на Курнхерт. Той веднага започнал работа, но  когато акуратно претеглял аргументите в полза на супралапсарианизама и сублапсарианизама от самото начало бил склонен вместо да обори да прегърне втория. Продължавайки своите изследвания той се посветил на най-прилежно изследване на Писанията и внимателно сравнявал с тях писанията на ранните отци и на по-късните богослови. Резултата от това изследване бил приемането на специфичната теория за Предопределението, която получила неговото име. Отначало в името на мира той бил много внимателен в своите изказвания и избягвал специалното споменаване на предмета но скоро, убеждавайки се, че подобен курс е несъвместим с неговите задължения като изявен учител по религия започнал кротко да свидетелства за  несъгласието си с откритите грешки особено в своите нередовни лекции за такива пасажи от Писанието, които обикновено изискват интерпретация в хармония с разширените виждания на Божията икономия в спасението на грешниците. Това станало негова установена практика през 1590.
След като служил две години в Амстердам той се оженил за млада жена с големи умения и несъмнено благочестие, която от известно време ухажвал. Името й било Елизабет Реал. Баща й Лоренс Якобсон Реал бил съдия и сенатор в Амстердам, чието име е обезсмъртено в холандските анали за този период поради значителното участие, което взел в утвърждаването на Реформацията  в Долните провинции често, по време на испанската тирания, с риск за собствеността и живота си. С тази жена, за която се оженил на 16 Септември 1590 Арминий се наслаждавал на непрекъснато и завидно семейно щастие. Те имали седем сина и две дъщери, всички починали в рана възраст освен Лоренс, който станал търговец в Амстердам и Даниел, който добил огромна репутация в областта на медицината. Следващите тринадесет години от живота на Арминий били прекарани в служение в Амстердам със забележителен успех и голяма популярност особено сред миряните. Периодичните му представяния на възгледи различни от тези на служителите около него, които почти без изключения били строги клавинисти, понякога водели до сериозни сблъсквания с тях. През 1593 г. той тълкувал 7-та глава от посланието към Римляните и през 1593, 9-та глава от същото послание. В тези изложения той представил възгледите, които се съдържат в неговите трактати върху тези глави и във всеки от тези случаи срещу него възниквала значителна възбуда. Неговата интерпретация на 7-та глава в частност, която като цяло е същата като тази на голяма част от най-добрите съвременни коментатори включително някои, които твърдят, че са калвинисти, била тогава и по-късно през неговия живот оспорвана с голямо ожесточение. Около края на 1602 г. починал Франсис Юний професор по богословие в Лейдн. Вниманието на кураторите на университета веднага било привлечено от Арминий като най-подходящ да заеме вакантното място. Поканата, която му била изпратена срещнала силна опозиция от страна на властите в Амстердам, на разположение на които, както беше споменато, Арминий поставил своето доживотно служение. Тяхното съгласие за преместването му в Лейдн било най-накрая постигнато чрез застъпничеството на Утенбогарт известния служител в Хага, на Н. Кромхалт, на Върховния Съд на Холандия  и на самия Стодхолдер, Маурис, принц на Оранж. Мнозина от ултракалвинистите енергично протестирали срещу поканата за позиция от такава важност на един, чието мнение за това, което те смятали за най-важно, било неортодоксално. В това те намерили подкрепата от Франсис Гомер професор в Лейдн. Този човек тогава и по-късно през живота на Арминий  както и след неговата смърт показвал в религиозните спорове, които възникнали между Ремонстрантите и контра-ремонстрантите твърде ограничен и горчив дух.
Получил докторска степен от университета в Лейдн на 11 Юли 1603 той веднага започнал да изпълнява задълженията  си на професор по богословие. Скоро той забелязал, че студентите по богословие въвлечени в объркани спорове и заплетени въпроси на схоластиците вместо да се посвещават на изучаване на Писанията. Той решил да поправи това злото и ги призовал към библията като към източник на истината. Тези усилия и факта, че неговите възгледи за Предопределението били противни за някои създали възможността да бъде обвинен в опит да въвежда нововъведения. Разпространили се уличаващи отзиви и били използвани най-недопустими средства, за да бъде наранена неговата репутация пред правителството и църквите. Арминий устоял на тези атаки с голяма невъзмутимост, но не защитавал себе си до 1608 г. когато оправдал себе си по три различни начина; първо, в едно писмо до Иполит, Колибус, посланик на обединените провинции на курфюрст Палатин; второ, в една Апология срещу 31 члена и т.н, която макар и написана през 1608 не била публикувана до следващата година; и последно, чрез своята прекрасна Декларация на мненията представена на 13 Октомври 1608 пред щатите на пълното събрание на Хага.
Рано на следващата година жлъчния пристъп причинен от непрестанно усили и учене и от продължително седене и за който без съмнение много допринесли тревогата и тъгата предизвикани от злобата на неговите противници станал толкова силен, че за него било трудно да напуска леглото си; но за няколко месеца, макар и с големи трудности той продължил своите лекции и изпълнявал останалите си задължения като професор до 25 Юли когато имал публичен диспут на тема Призоваването на човека към спасение, който бил последния му труд в университета. Възбудата породена от някои обстоятелства свързани с диспута довела до силен пристъп на болестта, от който той никога не се възстановил. Той останал в непрестанни физически болки, но не изгубил своята обичайна бодрост и пълно приемане на Божията воля до 19 Октомври 1609. На този ден, около обед по думите на Бертий, с очи вдигнати към небето сред усърдната молитва на присъстващите той спокойно предал духа си на Бога докато всеки от наблюдаващите възкликна: О, душе моя, дай ми да умра със смъртта на праведния.
Така живял и така, на възраст 49 години, починал Яков Арминий забележителен сред хората с добродетелите и приветливостта на своя личен, семеен и обществен характер; сред християните, със своята щедрост по отношение на тези, които имали различно мнение; сред проповедниците, със своята ревност, красноречие и успех; и сред богословите, със своите проницателни и все пак обширни и всеобхватни възгледи по богословие, със своето умение да се аргументира и със своята искреност и вежливост в спора. Неговото мото било   BONA CONSCIENTIA PARADISUS.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.