За волята на Бога


ЧАСТЕН ДИСПУТ 18

ЗА ВОЛЯТА НА БОГА

от Яков Арминий

arminius6.jpg

1. За Божията воля се говори по три начина: Първо самата способност да желае. Второ, действието на пожелаване. Трето, желания обект. Първото значение е най-важното и точното, другите две са фигуративни.
2. То може да бъде описана по следния начин: Тя е втората способност от живота на Бога извираща чрез разбирането от живота, който има бъдеща тенденция; чрез което качество Бог е склонен към едно известно добро – към добро, защото това е подходящия обект на всяка воля – към известно добро, не само по отношение на него като към същество, но по подобен начин и като към добро както в действителност така и като действие на Божието разбиране И двете, все пак са показани чрез разбирането. Но злото което е наречено виновност, Бог не желае просто и абсолютно.
3. Доброто е двустранно. Основното добро и това, което е от основното. Първото от тези е основния, непосредствения, главния, директния, свойствения и подходящия обект на Божията воля. Второто е вторично и  недиректно, по отношение на което Божията воля не клони освен чрез основното добро.
4. Божията воля се насочва към своя обект в следния ред:
(1) Той желае самия Себе Си
(2) Той желае всички тези неща, които, от безбройните неща способни за Него Той, според крайната присъда на Своята мъдрост, е определил да извърши. И първо, Той желае те да станат; след това скланя към тях чрез Своята воля според това дали те притежават някакво подобие с Неговата природа или някаква следа от нея.
(3) Третия обект на Божията воля са тези неща, които Той е намерил подходящо и справедливо да бъдат направени от творенията, които са надарени с разбиране и със свободна воля в което е включена забрана за това, което Той не желае да бъде направено.
(4) Четвъртия обект на Божията воля е Неговото позволение, основно това, чрез което Той позволява на едно разумно творение да извърши това, което Той е забранил и да не извърши това, което Той е заповядал.
(5) Той желае тези неща, които според Неговата Собствена мъдрост Той е определил да бъдат направени относно действията на Неговите разумни творения.
5. Извън Бога не съществува никаква вътрешна движеща причина за Неговата воля; нито пък извън Него съществува някакъв край. Но творенията и техните действия или страсти, могат да бъдат външна причина, без която Бог би отменил или пропуснал това желание или действие на волята.
6. Но причината за всички други неща е Бог, чрез Своето разбиране и воля, чрез Своята сила или способност, все пак така че когато Той действа или чрез Своите творения, с тях или в тях, Той не отнема свойствения им модус на действие или на претърпяване което е положено от Бога в тях; и че Той ги претърпява според техния специфичен модус, да произведе собствени ефекти и да приеме в себе си действията на Бога или необходими, случайни или случайни. Тъй като тази случайност и свобода не правят Божието предвиждане несигурно , така че те са разрушени чрез волята на Бога и чрез сигурни бъдещи събития по отношение на Бога разбиране.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.