От вода и Дух


ОТ ВОДА И ДУХ

От вода и Дух е едно официално становище за кръщението на Обединената Методистка Църква прието през 1996 от Генералната Конференция

umclogo.png

ВЪВЕДЕНИЕ

Съвременната Обединена Методистка Църква се опитва да възстанови и обнови своето разбиране за кръщението. За да направим това ние трябва да се вгледаме в нашето наследство като Методистка и Обединена Братска Църква, а също така и в основните на християнската традиция. През нашата история кръщението е било разглеждано по различни и дори противоречащи си начини. Едно обогатено разбиране за кръщението възстановявайки Уеслианския синтез на тайнствен и евангелски аспект ще направи методистите способни да участват в тайнството с обновено разбиране за този дар на Божията благодат.
В Методистката традиция кръщението дълго време е било предмет на значителна загриженост и дори противоречия. Джон Уесли запазва теологията на тайнствата, която приема от Англиканската традиция. Той поучава, че чрез кръщението детето бива очистено от вината на първородния грях, встъпва в завет с Бога, бива прието в църквата, направено наследник на небесното царство и духовно родено отново. Той казва, че докато кръщението не е нито основно нито необходимо за спасението то е обичайното средство, което Бог е определил за получаване облагите от делото на Христос в живота на хората.
От друга страна, въпреки че утвърждава обновяващата благодат на детското кръщение, той също така настоява на необходимостта от обръщение като възрастни за тези, които са отпаднали от благодатта. Човек, който притежава зряла морална отговорност трябва да отговори на Божията благодат чрез покаяние и вяра. Без лично решение и посвещение на Христос кръщелния дар става неефективен.
Кръщението според Уесли, следователно, е част от продължаващия цял живот процес на спасение. Той вижда духовното раждане като двустранно преживяване в нормалния процес на християнско развитие – като приеман чрез кръщението в детска възраст и чрез посвещение на Христос по-късно в живота. Спасението включва като Божието начално действие на благодатта така и доброволния човешки отговор.
В своето развитие в САЩ методизма се оказва неспособен да запази баланса на Уесли между тайнственото и евангелското ударение. През късния 18 и ранния 19 в. достъпът до тайнствата бил ограничен, тъй като Методисткото движение било в голямата си част водено от миряни, които не били оторизирани да ги отслужвт. На американската граница, където се поставяло ударение върху човешките възможности и действия, съживителния призив за лично решение, макар и важен бил преувеличаван, а тайнственото учение на Уесли било пренебрегвано. При това положение докато детското кръщение продължавало не само да бъде практикувано, но и енергично защитавано неговото значение било отслабено и замъглено.
По-късно през 19 в. богословските разбирания на голяма част от методистите били повлияни от нови идеи станали доминиращи в американската култура. Тези идеи включвали оптимизъм относно прогресивното подобрение на човечеството и увереност в социалните облаги от научните открития, технологията и образованието. Приемането на първородния грях отстъпило място на разбирането, че човешката природа е като цяло непокварена. В тази интелектуална среда старото евангелско ударение върху обръщението и духовното новорождение изглеждали отживели и безполезни.
По този начин градивния Уеслиански синтез на тайнствеността и евангелизма бил отхвърлен като и двата му елемента били пренебрегнати. Като резултат детското кръщение било интерпретирано по различни начини и често ограничавано до церемония на посвещение. Кръщението на възрастни понякога било интерпретирано като изповед на вяра и публично обявяване на Божията благодат, но най-често в него виждали просто знак за присъединяване към църквата. В средата на 20 в. Методизма като цяло не разбира кръщението като автентично тайнство. Вместо действие на Божията благодат то е виждано като проява на човешкия избор.
По подобен начин кръщението било предмет на разглеждане и противоречия и в Евангелската и Обединената Братска традиция, които през 1946 г. се обединяват в Евангелска Обединена Братска Църква. Тяхната ранна връзка с пиетисткото съживление основано върху достъпността на Божията благодат и свободата на човешкия избор набляга върху довеждането на хора до спасение чрез християнско преживяване. В късния 19 и ранния 20 в както Евангелските така и Обединените братски теолози наблягат на важността на кръщението като неразделна част от проповядването на евангелието, като ритуал въвеждащ хората в общността на завета (паралелно на обрязването) и като знак за новорождението, като благодатен акт от Бога, чрез който хората са изкупени от греха и примирени с Бога. В по-късно време Евангелска Църква последователно защитава кръщението на деца. Обединената Братска Църква оставя свобода за кръщаване както на деца така и на възрастни. Следвайки обединението от 1946 г. Евангелската Обединена Братска Църква приема ритуал, който включва кръщелна служба за деца и възрастни както и новосъздадена служба за посвещение на деца, която почти няма прецеденти в ритуалите на нито една от двете бивши църкви.
Ревизията на The Methodist Hymnal от 1960-64 включваща ритуалите дава на деноминационните водачи възможност да започнат да преоткриват тайнствената същност на кръщението в съвременния Методизъм. Генералната Комисия за Поклонение силно набляга на това при въвеждането на новия ритуал през 1964 г.:
В ревизията за отслужване на кръщението Комисията за Поклонени полага усилие да напомни, че кръщението е тайнство и да възстанови това в Евангелско – Методистката концепция постановена в Религиозните Членове… Подходящо признание беше взето от ново критическо изследване на богословието на кръщелното тайнство, което в настоящия момент се осъществява в екуменическите кръгове и на неговото богословско съдържание и практика.
Комисия изработва кратка историческа перспектива, която показва, че разбирането на кръщението като тайнство е било пренебрегвано ако не и напълно изоставено през годините. Мнозина в църквата гледат на кръщението, както на детското така и на възрастни, повече като на посвещение отколкото като на тайнство. Комисията посочва, че в посвещението ние принасяме в дар един живот на Бога докато в тайнството Бог ни предлага дара на вечната благодат. Ревизията на ритуала на кръщението през 1946 започва да възстановява неговото първоначално и историческо значение на тайнство.
В The United Methodist Hymnal от 1989 Службата на Кръщелния завет I, II и IV (взети от официалния ритуал на деноминацията публикуван в The Book of Services 1984) продължава с тези усилия за поставяне на ново ударение върху историческото значение на кръщението. Тези ритуали, подчертавайки реалността на греха и обновлението, инициативата на божията благодат и необходимостта от покаяние и вяра са в съгласие с Уеслианкия синтез на тайнственост и евангелизъм .
Методистите не са сами в нуждата да възстановят значението на кръщението нито в работата си за това. Други християнски общества също признават важността на това тайнство за християнската вяра и живот. За да бъде достигната същността на значението и практиката на кръщението всички се връщаме назад в живота на Църквата в апостолската ера. В резултат на тези усилия се достигна до екуменическа среща както може да бъде видяно от широко приетия документ Кръщение, Евхаристия и Служение (1982).
Създаден от Генералната Конференция през 1988 и оторизиран да продължи своята работа от Генералната Конференция през 1992 Комитета за изучаване на Кръщението участва в този процес предлагайки богословско и историческо разбиране на кръщението като въплътено в ритуала на Обединената Методистка Църква. В тази си дейност той е взел под внимание голямо количество ресурси от Писанието, Християнската традиция и опитността на Методистката и Евангелската Братска традиция. Растящия екуменически консенсус ни подкрепя в нашето мислене.

НИЕ СМЕ СПАСЕНИ ОТ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

Човешките условия
Както е казано в 1 гл. на Битие при сътворението Бог направи човека според Божия образ – в общение на интимност, зависимост и доверие. Ние сме отворени за обитаващото присъствие на Бога и дадената ни свобода да работим с Бога за осъществяване на Божията цел и намерение за цялото творение и история. Да бъдем хора, каквито Бог желае да бъдем означава да имаме живо общение с Бога и да отразяваме Божията природа в нашия живот толкова пълно колкото е възможно.
За съжаление, както ни припомня Битие, ние сме неверни в тази връзка. Резултатът е пълно деформиране на Божия образ в нас и деградация на цялото творение. Чрез горделиво надценяване и отхвърляне на дадената ни от Бога отговорност ние издигаме собствената си воля, измисляме свои ценности и се бунтуваме срещу Бога. Самото ни естество е доминирано от наследствена склонност към зло, която традиционно се нарича първороден грях. Това е универсално човешко състояние и засяга всички аспекти на живота. Поради нашето състояние на грях ние сме отделени от Бога, чужди един на друг, враждебни към заобикалящия ни свят и странни дори на самите себе си. Греха може да бъде изразен като погрешни приоритети, като съзнателно вършене на зло, като апатия пред лицето на нуждата, като сътрудничество на подтисничеството и несправедливостта. Злото е космическо също както и лично; то засяга както личности така и институциите на нашето човешко общество. Естеството на греха е изразено в Кръщелния завет I, II и IV в The United Methodist Hymnal чрез думите: “духовната сила на злото” и “злите сили на света” както и като “твоя грях.” Пред Бога всички хора са изгубени, безпомощни да спасят себе си и нуждаещи се от Божията милост и прощение.
Божията инициатива в благодатта
Докато ние сме се отвърнали от Бога, Бог не ни е изоставил. Бог щедро и постоянно търси да ни възстанови в това любящо общение, за което сме създадени и да ни направи личности каквито Той желае да бъдем. За тази цел Бог работи предварително т.е. преди ние да съзнаваме това, желаейки да спаси човечеството. Стария завет съдържа описание на Божието действие в историята на заветното общество на Израел, работата на Божията воля и Неговата цел. В новозаветната история ние научаваме, че Бог идва в този грешен свят в образа на Исус Христос, за да разкрие всичко, което човешкия ум е в състояние да схване за това кой е Бог и кои Той иска да бъдем ние.Чрез Христовата смърт и възкресение силата на греха и на смъртта са преодолени и ние сме освободени да бъдем отново Божии люде (1 Петър 2:9). Тъй като Бог е единствения начинател и източник на благодатта цялата благодат е предварителна в това, че предшества и прави възможна всяка стъпка, която можем да направим по посока на Бога. Благодатта ни дава разбиране за нашето греховно състояние и за нашата неспособност да спасим себе си; благодатта ни мотивира да се покаем и ни дава способност да отговорим на Божията любов. С думите на кръщелния завет: Всичко това е дар от Бога, който ни е предложен свободно. (The United Methodist Hymnal, стр. 33)
Необходимостта от вяра за спасение
Вярата е както дар от Бога така и човешкия отговор на Бога. Тя е способност и желание да кажем да на Божията покана за спасение. Вярата е нашата увереност във вътрешната ни необходимост от Бога, предаването на нашите егоистични желания, сигурно доверие в Божията милост. Кандидатът за кръщение отговаря: Да на въпроса: Изповядваш ли Исус Христос за свой Спасител, полагаш ли цялото си доверие в Неговата благодат и обещаваш ли да Му служиш като на Свой Господ…..? (The United Methodist Hymnal, стр. 34) Нашия личен отговор на вяра изисква промяна, при която се отвръщаме от греха и се обръщаме към Бога. То изисква решение да предадем живота си на господството на Христос, приемане прощението на нашите грехове, смъртта на нашето старо себе, влизане в нов живот на Духа – бивайки родени отново (Йоан 3:3-5; 2 Коринтяни 5:17). Не всички хора преживяват това духовно раждане по еднакъв начин. За някои има един единствен радикален момент на обръщение. За други обръщението може да бъде преживяно като изгряващо и растящо осъзнаване, че някой е вечно възлюбен от Бога и има лично доверие в Христос. Джон Уесли описва своето собствено обръщение като казва: Почуваствах сърцето си странно затоплено. Почувствах, че се доверявам на Христос и само на Христос за спасението си; и ми бе дадена една увереност, че Той е взел моите грехове, дори моите, и ме е спасил от закона на греха и смъртна.

НАЧИНИТЕ, ПО КОИТО БОЖИЯТА БЛАГОДАТ ДОСТИГА ДО НАС

Божията благодат е направена достъпна и ефективна в живота на хората посредством множество средства или канали както ги нарича Уесли. Докато Бог е напълно свободен да работи по много различни начини Той е дал на Църквата специални отговорности и привилегии да бъде тялото на Христос, което извършва Божията цел за изкуплението на света. Уесли разпознава самата Църква като благодатно средство – изпълнена с благодат и споделяща благодат общност на верни хора. Методистите споделят заедно с другите протестантски общности разбирането, че прогласяването на Словото чрез проповядване, поучение и живот на Църквата е основно средство на Божията благодат. Източника на бързия растеж на Методизма като съживително движение е било проповядването на Евангелието. Джон Уесли също набляга на важността на молитвата, поста, библейското изучаване и събирането на хората за подкрепа и споделяне.
Понеже Бог е създал всичко, което съществува физическите обекти на творението могат да станат носители на Божественото присъствие, сила и значение и по този начин да станат тайнствени средства на Божията благодат. Тайнствата са ефективните средства на Божието присъствие осъществено чрез сътворения свят. Божието въплъщение в Исус Христос е върховната инстанция на този вид Божествено действие. Уесли вижда тайнствата като особено важни средства на благодатта и утвърждава Англиканското учение, че тайнството е външен знак на вътрешна благодат, и средство, чрез което ние приемаме същата. Съчетавайки думи, действия и физически елементи тайнствата са знаци-действия, които както изразяват така и предават Божията благодат и любов. Кръщението и Господната трапеза са тайнствата, които са постановени или заповядани от Христос в Евангелието.

КРЪЩЕНИЕТО И ЖИВОТА НА ВЯРА

Кръщението и живота на вяра
Новия завет казва, че Исус е бил кръстен от Йоан Кръстител (Матей 3:13-17) и Той заповяда на своите ученици да поучават и да кръщават в името на Отца и Сина и Святия Дух (Матей 28:19). Кръщението има своята основа в живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Благодатта, която кръщението прави достъпна е тази на изкуплението на Исус, което направи възможно нашето възкресение с Бога. Кръщението включва умиране за греха, обновяване на живота, единение с Христос, приемане на Святия Дух и влизане в Христовата Църква. Методистите утвърждават това разбиране в техния официален документ на вяра. Член XVII от Религиозните членове (Методистки) нарича кръщението знак на обновление или новорождение, Изповедта на вярата (EUB) настоява, че кръщението е представяне на новорождението в Исус Христос и белег на християнското ученичество.
Кръщелния завет
Както в Стария така и в Новия завет Бог влиза в заветно отношение с Божиите хора. Един завет включва обещания и отговорности на двете страни; той влиза в сила чрез специална церемония и е изразен чрез забележим знак. Чрез завета Бог установява общността на служителите на народа на Израел, обещавайки да бъде техен Бог и давайки им Закона, за да бъде ясно как те трябваше да живеят. Обрязването на децата от мъжки пол е знака на този завет (Битие 17:1-14; Изход 24:1-12). В смъртта и възкресението на Исус Христос Бог изпълнява обещанието за Нов завет и призовава Църквата като общност от служители (Еремия 31:31-34, 1 Коринтяни 11:23-26). Кръщението на деца и възрастни както от мъжки така и от женски пол е знака на този завет.
Следователно, Методистите разбират своя ритуал на кръщение като Службата на кръщелния Завет (The United Methodist Hymnal, стр. 32-54). В кръщението Църквата декларира, че тя е обвързана със завет с Бога; чрез кръщението новите членове влизат в този завет. Завета свързва Бога, общността на вяра и човека, който се кръщава; и трите са жизнено важни за изпълнението на кръщелния завет. Вярната Божия благодат подбужда заветното взаимоотношение и прави общността и отделната личност способни да отговорят с вяра.
Кръщението във вода и в Святия Дух
Чрез делото на Святия Дух – продължаващото присъствие на Бога за земята – на църквата е заповядано да бъде общност на Новия завет. В тази общност кръщението е чрез вода и Дух (Йоан 3:5, Деян 2:38). В Божието дело на спасението тайнството на христовата смърт и възкресение е неразривно свързано с дара на Святия Дух даден в деня на Петдесятница (Деян 2). По подобен начин участието в Христовата смърт и възкресение е неразривно свързано с приемането на Духа (Римляни 6:1-11, 8:9-14). Святия Дух, който е силата на творението (Битие 1:2) е и Този, който дава новия живот. Работейки в живота на хората преди, по време на и след тяхното кръщение Духът е ефективния агент на спасението. Бог дава на кръщаващите се присъствието на Святия Дух, запечатвайки ги с печата на Божията собственост и изливайки в сърцата им първите плодове на тяхното наследство като синове и дъщери на Бога (2 Коринтяни 1:21-22). Чрез Духа живота на вяра е подхранван до последното избавление, когато те ще влязат в пълнотата на спасението (Ефесяни 1:13-14).
От времето на апостолите кръщението във вода и кръщението със Святия Дух са били свързвани (Деяния 19:17). Християните се кръщават и с двете понякога чрез различни знаци-действия. Водата е постановена в името на триединния Бог (конкретизиран в ритуала като Отец, Син и Святи Дух) чрез упълномощен човек и Святия Дух е призоваван чрез полагането на ръце в присъствието на обществото. Водата придава централния символизъм на кръщението. Богатството на нейните значения за християнското общество е описано в кръщелната литургия, която говори за водата на творението и потопа, освобождението на Божиите хора чрез преминаването им през морето, дарът на водата в пустинята и преминаването през реката Йордан в обетованата земя. В къщението ние идентифицираме себе си с божиите хора и се присъединяваме към пътуването на общността към Бога. Използването на водата в кръщението символизира също очистването от греха, смъртта на стария живот и възкресението за нов живот в Христос. В традицията на Обединената Методистка Църква водата на кръщението може да бъде дадена чрез поръсване, поливане или потапяне. Както и да е извършено това водата трябва да бъде използвана достатъчно щедро, за да се подчертае нашето вникване в нейните символични значения.
Кръщелната литургия включва библейския символ на помазването със Святия Дух – полагането на ръцете с допълнително използване на масло. Това помазване обещава на кръщавания силата да живее вярно вида живот, който водата на кръщението символизира. През ранните векове на Църквата полагането на ръцете обикновено е следвало непосредствено след използването на водата и завършването на ритуала за приемане в членство. Тъй като полагането на ръцете е било, в западната църква, действие изпълнявано единствено от епископ по-късно то е било отделено от водното кръщение и започва да се нарича конфирмация. При конфирмацията Святия Дух бележи кръщавания човек като Божия собственост и го укрепява за ученичество. В живота на поклонение на ранната църква водата и помазанието са следвали веднага след празнуването на Господната трапеза като част от службата на началото независимо от възрастта на кръщавания. Настоящия ритуал на кръщелния завет съединява отново тези три елемента в една служба. Заедно тези символи посочват, предхождат и предлагат участие в живота на общността на вяра като въплътеното Божие присъствие в света.
Кръщението като приемане в тялото на Христос
Христос основа Църквата като Свое тяло чрез силата на Святия Дух (1 Коринтяни 12:13,27). Църквата привлича нови хора в себе си като се стреми да остане вярна на своята мисия да проповядва и изявява Евангелието. Кръщението е тайнство на въвеждане и включване в тялото на Христос. Новороденото, детето или възрастния човек, който се кръщава става част на католическата (вселенската) църква, на деноминацията и на местната общност. Следователно, кръщението е ритуал на цялата църква, който обикновено изисква участието на събраната, празнуваща общност. В редица обещания в литургията на кръщението общността изявява своята собствена вяра и обет да действа като духовен наставник и помощник на кръщавания. Кръщението не е просто индивидуалистичен, частен и домашен повод. Когато необикновени, но оправдани обстоятелства препятстват кръщението да се извърши сред събраната общност по време на нейното обичайно поклонение следва да бъде направено всяко усилие да се съберат представители на събранието, които да участват в празника. По-нататък, кръщението следва да бъде заявено в публичното поклонение, за да може събранието да даде своето уместно одобрение на посвещение и отговорност.
Кръщението ни довежда до единство с Христос, един с друг и с църквата на всяко място и време. Чрез този знак и печат на нашето общо ученичество нашето единство с Христос е заявено (Галатяни 3:27-28). Ние утвърждаваме, че има само едно кръщение в Христос (Ефесяни 4:4-6). Силата на Святия Дух в кръщението не зависи от начина по който е използвана водата, от възрастта или психическото състояние на кръщавания или от характера на служителя. Божията благодат е тази, която осъществява тайнството. Едното кръщение призовава църквите да преодолеят своите противоречия и явно да изявят своето единство. Нашето единство в Христос ни призовава към взаимно признаване на кръщението в това общуване като средство за изява на единството, което Христос желае (1 Коринтяни 12:12-13).
Кръщението като прощението на греховете
В кръщението Бог предлага и ние приемаме прощение на греховете (Деян. 2:38). С прощението на греха, който ни отделя от Бога ние сме оправдани – освободени от вината и наказанието на греха и възстановени за правилни отношения с Бога. Това обновление е направено възможно чрез изкуплението на Христос и става реалност в нашия живот чрез действието на Святия Дух. Ние отговаряме чрез изповед и покаяние за нашите грехове и утвърждаване на нашата вяра, че Исус Христос е изпълнил всичко, което е необходимо за нашето спасение. Вярата е необходимото условие за оправданието; в кръщението тази вяра е изявена. Божието прощение прави възможно обновлението на нашия духовен живот и нашето ново начало с Христос.
Кръщението като нов живот
Кръщението е тайнствен знак на новия живот чрез и в Христос посредством силата на Святия Дух. Определяно по различен начин като обновление, новорождение и раждане отново това дело на благодатта ни прави нови духовни творения (2 Коринтяни 5:17). Ние умираме за нашето старо естество, което е било управлявано от греха и влизаме в новия живот на Христос, който ни променя. Кръщението е средството за влизането в този нов живот (Йоан 3:5; Тит 3:5), но новия живот може да не съвпада винаги с момента на използване на водата и полагането на ръце. Нашата увереност и приемането на нашето изкупление чрез Христос и новия живот в Него могат да се реализират по различни начини в живота ни. Но по какъвто и начин да е била преживяна реалността на новорождението то носи обещанията на Бога дадени ни при нашето кръщение.
Кръщението и живота на святост
Новото раждане за живот в Христос, което е изразено чрез кръщението ни е началото на този процес на растеж в благодатта и святостта, чрез който Бог ни води към по-близка връзка с Исус Христос и оформя нашия живот в нарастващо съответствие с Божията воля. Освещението е дар на благодатното присъствие на Святия Дух, подчинение на силата на Духа, задълбочаване на нашата любов към Бога и нашия ближен. Святостта на сърцето и живота в Уеслианската традиция винаги включва както лична така и социална святост.
Кръщението е вратата към осветен живот. Тайнството ни учи да живеем в очакване на по-нататъшни дарове на Божията благодат. То ни въвежда в обществото на вярата, което се моли за святост и ни призовава да живеем във вярност към Божиите дарове. Кръстените вярващи и общество са задължени да изявяват на света новото изкупено човечество, което живее в любящо отношение с Бога и се стреми да сложи край на всяко човешко отчуждение. Няма условия в човешкия живот, които да изключат човека от тайнството на кръщението. Ние се стремим и гледаме напред към Христовото управление на земята, символ на което е кръщението. Кръщението е изпълнено единствено когато вярващия и Църквата са изцяло преобразени по образа на Христос.
Кръщението като Божий дар към хората от всяка възраст
Има едно кръщение както и само един източник на спасение – огромната любов на Бога. Кръщението на човек, независимо дали на възрастен или на дете, е знак за Божията спасителна любов. Тази любов – изпитвана от нас като предварителна, даваща способност и сила – е еднаква за всички хора. Всички се нуждаят от нея и никой не може да бъде спасен без нея. Разликата между кръщението на възрастни и деца се състои в това, че християнската вяра е съзнателно изповядвана от възрастния, който се кръщава. Кръстеното дете изповядва своята вяра по-късно в живота след като е било изграждано и поучавано от родителя(те) или от други отговорни за него хора и от общността на вярващите. Кръщението на деца е преобладаваща практика в ситуация където децата са родени от вярващи родители и отгледани в християнски домове и в общност на вярващи. Кръщението на възрастни е норма, когато църквата се намира в мисионерска ситуация достигайки до хора в култура, която е различна или враждебна към вярата. Докато кръщението на деца е приемливо за християнски семейства нарастващото малцинство на Църквата в съвременното общество изисква повече внимание към евангелизирането, поучението и кръщението на възрастни обръщенци.
Кръщението на деца е било историческа практика на преобладаващата част от църквата през нейната история. Докато Новия завет не ни дава изрична заповед, съществуват обилни доказателства за кръщението на деца в Писанието (Деяния 2:38-41, 16:15,33) и в ранното учение и практика на църквата. Кръщението на деца почива здраво върху разбирането, че Бог подготвя пътя на вяра преди ние да потърсим или дори да знаем, че се нуждаем от помощ (предварителна благодат). Тайнството е мощен израз на реалността, че всички хора стоят пред Бога не по друг начин, а като безпомощни деца, неспособни да направят каквото и да е, за да спасят себе си, зависими от любовта на нашия любящ Бог. Заветната общност на вярващите в Църквата служи като благодатно средство за тези, чийто живот е докоснат от нейното служение. Чрез Църквата Бог желае децата както и възрастните да бъдат участници в благодатния завет, знак на който е кръщението. Това разбиране за делото на Божията благодат се отнася също така и за хора, които поради инвалидност или други ограничения са неспособни да отговорят сами на въпросите на кръщелния ритуал. Докато ние може да не сме в състояние да схванем как Бог работи в техния живот нашата вяра ни учи, че Божията благодат е достатъчна за техните нужди и, по този начин, те са подходящи приемници на кръщението.
Църквата утвърждава, че децата бивайки родени в условията на един разрушен свят се нуждаят да приемат очистващото и обновяващо прощение на Бога не по-малко от възрастните. Спасителната благодат достъпна чрез Божието изкупление е единствената надежда за спасение на хората от всяка възраст. В кръщението децата навлизат в нов живот в църквата като деца на Бога и членове на Христовото тяло. Кръщението на едно дете го въвежда в обществото на вяра и грижа включително в членство в местната църква.
Кръщението на деца е правилно разбирано и оценявано ако детето е обичано и отглеждано от вярно покланяща се църква и семейство. Ако родителя или настойника не може или не желае да отглежда детето във вяра тогава кръщението следва да бъде отложено докато християнско възпитание стане възможно. Дете, което е починало без да е било кръстено е прието в любовта и присъствието на Бога, защото Духа е работил в него давайки му спасителна благодат. Ако детето е било кръстено, но неговото семейство или настойници не го възпитават във вяра църквата има особена отговорност за включването на това дете в нейния живот.
Разбирайки практиката на кръщението като автентичен израз на това как Бог работи в нашия живот Обединената Методистка Църква силно защитава кръщението на деца във вярващи семейства: Защото изкупителната Божия любов открита в Исус Христос се простира до всички хора и защото Исус Христос изрично включи децата в Своето царство, пастирът на всяка цена следва да съветва всички християнски родители или настойници да представят своите деца на Господа в кръщението в ранна възраст (1992 Book of Discipline, пар. 221). Ние утвърждаваме, че докато благодарението на Бога и посвещението на родителите на християнско отглеждане на децата са аспекти на детското кръщение тайнството е основно акт на Божията благодат. Нито децата нито родителите са основните участници; кръщението е действие на Бога в и чрез Църквата.
Ние уважаваме искреността на родителите, които избират да не кръстят своите деца, но признаваме, че това виждане не съответства на Уеслианското разбиране за естеството на тайнството. Обединената Методистка Църква не приема нито идеята, че единствено кръщението на вярващи е валидно нито идеята, че кръщението на деца по магически начин носи спасение без активна лична вяра. Пастирите са наставлявани в Книгата на Дисциплината да обясняват ясно нашето учение относно тези неща, така че родителя(те) или настойниците да не бъдат подведени.
The United Methodist Book of Worship съдържа Реда за благодарение при Раждането или осиновяването на дете (стр. 585-87), който може да бъде препоръчан в ситуация, в която кръщението е неприемливо, но родителите желаят да поемат публична отговорност за отглеждането на детето във вярата. Следва да бъде изяснено, че този ритуал по никакъв начин не е равен или заместващ кръщението. Нито пък това е акт на посвещение на детето. Ако детето не е било кръстено тайнството следва да бъде извършено колкото е възможно по-скоро след Реда за Благодарение.
Божията вярност в кръщелния завет
Тъй като кръщението по своята същност е действие на Бога в Църквата тайнството следва да бъде приемано от отделния човек само веднъж. Това виждане е в съгласие с историческото учение на вселенската Църква започнало през втори век и наскоро препотвърдено екуменически в Кръщение, Евхаристия и Служение.
Твърдението, че кръщението не се повтаря почива върху Божията непроменимост. Божията инициатива установява завет на благодат, в който ние биваме приети чрез кръщението. Чрез злоупотреба с дадената ни от Бога свобода ние можем да живеем пренебрегвайки или враждебно на този завет, но не можем да унищожим Божията любов към нас. Когато се покаем и се върнем при Бога заветът няма нужда да бъде преподновяван, защото Бог винаги е оставал верен на него. Това от което се нуждаем е подновяване на нашето посвещение и препотвърждаване на нашата страна в завета.
Божия дар на благодатта в кръщелния завет не ни спасява ако няма отговор на вяра от страна на човека. Кръстените могат да имат много значими духовни опитности, които те желаят да споделят публично в поклонението на църквата. Такива преживявания могат да включват определен момент на обръщение, покаяние за грях, дарове на Духа, задълбочаване на посвещението, промяна на християнското призвание, важни промени в живота на ученичество. Тези случаи призовават не към повторение на кръщението, а към препотвърждаване на кръщелните обещания като свидетелство за благата вест, че макар ние да сме неверни Бог не е. Подходяща служба за такива събития би могло да бъде Конфирмацията или Препотвърждаване на вярата. (виж Кръщелния завет I в The United Methodist Hymnal) или Празнуване на новото начало във вярата (The United Methodist Book of Worship, стр. 588-90).
Възпитанието на хората в живот на вяра
Ако хората са направени способни да живеят вярно човешката страна на кръщелния завет християнското възпитание е жизнено важно. Християнското възпитание гради върху кръщението и самото то се явява благодатно средство. За детското кръщение, една ранна стъпка, е инструкцията предхождаща кръщението на родителя(те) настойниците в Евангелското послание, значението на тайнството и отговорността на Християнския дом. В това пастирът има особена отговроност (Book of Discipline, пар.. 439.1.b). Възрастните, които са кандидати за кръщение се нуждаят от внимателна подготовка за приемане на този дар на благодатта и за живот според неговото значение (The Book of Discipline, пар.. 216.1.).
След кръщението вярващата църква осигурява възпитание, което прави възможно осъзнаването и продължаващ цял един живот на растеж в благодатта. Съдържанието на това възпитание следва да бъде подходящо за нивото на живот и зрелостта във вярата на отделните хора. Хритиянското възпитание включва както познавателно учене така и духовно изграждане. Основната цел е човекът да бъде доведен до познание на нуждата от спасение и приемане на Божия дар в Исус Христос. Тези, които са преживели обръщение и посвещение на Исус Христос следва да изявят своята вяра в публичен ритуал. Те имат нужда да бъдат водени и подпомагани през техния живот на ученичество. Чрез поклонението, християнски обучаващи програми, ударение върху духовния растеж, социална дейност и мисия, пример на християнско ученичество и предлагане на различните средства на благодатта Църквата се стреми да изгради хората съобразно образа на Христос. Такова възпитание дава възможност на християните да изживеят трансформиращия потенциал на благодатта на тяхното кръщение.
Изповядването на християнската вяра и конфирмацията
Християнския живот е динамичен процес на промяна и растеж, който в различни моменти е белязан от ритуали, в които празнуваме спасителната благодат на Христос. Святия Дух работи в живота на хората преди тяхното кръщение, по време на кръщението и продължава да работи в техния живот и след него. Когато човек разпознае и приеме това действие на Святия Дух той отговаря с обновена вяра и посвещение.
В ранната църква кръщението, полагането на ръце и евхаристията са били един ритуал на посвещение и новорождение за християните от всички възрасти. През средните векове в Западна Европа конфирмацията е била отделена от кръщението както във времето така и в богословието. Развило се е едно погрешно разбиране за конфирмацията като завършване на кръщението с ударение върху човешките обети и повещение в църковно членство. Джон Уесли не препоръчва конфирмация на своите проповедници или на новата Методистка църква в Америка. От 1964 в бившата Методистка Църква първата публична изповед на вярата направена от хора, които са били кръстени като деца е наречена Конфирмация. В бившата Евангелска Обединена Братска Църква не е съществувал такъв ритуал до обединението с Методистката Църква през 1968. С възстановяването на конфирмацията – както и на полагането на ръце – до настоящия кръщелен ритуал следва да се отбележи, че конфирмацията е това, което прави Святия Дух. Конфирмацията е Божествено действие, акт на Бога, който дава сила на човека роден от вода и Дух да живее като верен последовател на Исус Христос.
Един възрастен човек или младеж подготвящи се за кръщение следва да бъде внимателно наставен относно неговото значение и отговорности На човек изповядващ в тайнството на кръщението неговата или нейната вяра в Исус Христос и посвещението си на ученичество е предложен дарът на увереност, който е потвърден чрез силата на Святия Дух (виж Кръщелния завет I, секция 4,11 и 12). За вярващия не е необходим никакъв отделен ритуал на конфирмация.
Дете, което е кръстено не може да направи лична изповед на вярат като част от тайнството. Следователно, като млад човек, който е възпитаван и узрява така, че да бъде способен да отговори на Божията благодат той се нуждае от съзнателна вяра и доброволно посвещение. Такъв човек трябва да заяви, че вярата на Църквата изявена при кръщението е негова или нейна вяра. Необходима е съзнателна подготовка за такова събитие фокусирана върху себеразбирането на младия човек и върху приемането на ученията на Църквата, духовните дисциплини и живота на ученичество. Това е специално време за изитване на Божията благодат и за съзнателно приемане на христинското призвание като част от свещенството на вярващите. Младежите, които не са били кръстени като деца преминават през същия период на подготовка за изповядване на християнската вяра. За тях то е възпитание за кръщението, за ставане членове на Църквата и за Конфирмация.
Когато хората, които са били кръстени като деца са готови да изповядат своята хрстиянска вяра те участват в служба, която Методистите сега наричат Конфирмация. Това не е встъпванане в църковно членство, защото това се извършило при тяхното кръщение. Това е първото публично утвърждаване на Божията благодат в кръщението и признаване за приемането на тази благодат чрез вяра. Този момент включва всички елементи на обръщението – покаяние за греховете, предаване на смърт на себето, вяра в спасителната Божия благодат, нов живот в Христос и превръщане в инструмент на Христовото дело в света. Изповядването на християнската вяра и празнуването й в средата на християнското събрание следва да включва публично изричане на обетите при кръщението като изява на вяра и възможност да се даде свидетелство за личната хростиянска опитност.
Конфирмацията следва изповядването на християнската вяра като част от същата служба. Конфирмацията е динамично действие на святия Дух, което може да бъде повторено. В конфирмацията изливането на Святия Дух е призовано, за да бъде затвърдена със сила вярата на някого, който изповядва тази вяра. Основното значение на конфирмацията е утвърждаването на християнската вяра и живот. Ритуалното действие в конфирмацията е полагането на ръце като знак за Божия непресекващ дар на благодатта на Петдесятница. Исторически, човекът който е преминал през конфирмация бива също така и помазван с масло във формата на кръст като белег за действието на Духа. Ритуалът на кръщелния завет включен в The United Methodist Hymnal казва ясно, че първото и основно утвърждаващо действие на Святия Дух е във връзка с непосредствено следващото кръщение.
Когато кръстеният е изповядал своята християнска вяра и е преминал през конфирмация този човек навлиза по-пълно в отговорностите и привилегиите на членството в Църквата. Така както децата са членове на своите семейства, но не са способни да участват във всички аспекти на семейния живот така и кръстените деца са членове на църквата – семейството на вярата – но все още не са способни да споделят всичко, което членството включва. Поради тази причина статистиките за църковно членство се водят за изповядали вярата си/преминали конфирмация членове вместо за всички кръстени членове.
Повторното утвърждаване на веднъж изповяданата вяра
Животът на вяра, който кръстените хора живеят прилича на пътешествието на пилигрим. В това продължаващо цял живот пътуване има много предизвикателства, промени и шансове. Ние приемаме житейските опитности на нашето пътуване на вярата като част от изкупителното и освещаващо дело на Христос. Изграждащото християнско възпитание ни учи, оформя и утвърждава да живеем по-вярно бивайки отворени за Духа откриващ ни все повече и повече от Божия път и воля. Докато все по-задълбочено оценяваме добрата вест на Исус Христос и нашето посвещение на служение на Христос става по-пълно ние търсим поводи да празнуваме. Както божиите деца през вековете всички християни имат нужда да участват в обновяващи действия в обществото на завета. Такава възможност се предлага във всяко кръщение, когато обществото си спомня и утвърждава великото дело на Бога, което кръщението празнува. Кръщелния завет IV в The United Methodist Hymnal е мощен ритуал за препотвърждаване, който използва водата по начин, припомнящ ни нашето кръщение. Историческата Служба за подновяване на завета и Празника на любовта също могат да бъдат използвани за тази цел. (The United Methodist Book of Worship стр. 288-94 и 581-84). Препотвърждаването на вярата е човешкия отговор на Божията благодат и следователно може да бъде повтаряно многократно в нашия път на вяра.

КРЪЩЕНИЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С ДРУГИТЕ РИТУАЛИ НА ЦЪРКВАТА

Кръщението във връзка с другите ритуали на църквата
Божията благодат, която ни се дава при кръщението е достъпна за нас по много други пътища и особено чрез другите ритуали на църквата.
Кръщението и Господната трапеза (Свято причастие или Евхаристия)
Чрез кръщението хората се присъединяват към църквата; чрез Господната трапеза Христос се съдържа в живота на вяра. Службата на кръщелния завет удачно завършва с Господна трапеза, чрез която единството на новите членове с Христовото тяло е изразено е най-пълно. Господната трапеза е свещено ядене, в което общността на вяра в простия акт на ядене на хляб и пиене на вино изявява и участва във всичко, което Бог е направил, прави и ще продължава да прави за нас в Христос. В празнуването на Евхаристията ние възпоменаваме благодатта дадена ни при нашето кръщение и участваме в духовната храна необходима за устояването и изпълнението на обещанията на спасението. Тъй като трапезата, около която се събираме принадлежи на Бога тя трябва да бъде отворена за всички, които отговарят на христовата любов, независимо от тяхната възраст или църковно членство. Уеслианската традиция винаги е признавала, че Святото причастие може да бъде начин за обръщение и за предаване на оправдаваща и освещаваща благодат. Некръстените, които приемат Господна трапеза следва да бъдат посъветвани и насочени към кръщението колкото е възможно по-бързо.

Кръщението и християнското служение
Чрез кръщението Бог призовава и упълномощава хора за всеобщото служение на всички вярващи в Христос (виж The Book of Discipline, 1992, пар. 101-7). Това служение, в което ние участваме както индивидуално така и съвместно е същността на ученичеството. То е основано на увереността, че сме били призовани в едно ново общение не само с Бога, но също така и със света. Задачата на християните е да въплатят Евангелието и Църквата в света. Ние изпълняваме нашия призив като християни чрез молитва, чрез споделяне на добрата вест за спасение в Христос, грижейки се за и служейки на другите хора и работейки за примирението, справедливостта и мира в света. Това е всеобщото свещенство на всички вярващи.
От всеобщото служение на всички вярващи Бог призовава и Църквата упълномощава някои хора за представително служение (виж The Book of Discipline, 1992, пар.. 10810). Призоваването на тези в представително служение включва фокусиране, формиране, надзираване, пастируване и укрепване на всеобщото служение на Църквата. Тяхното ръкополагане за Словото, Тайнствата и Реда или или отделянето им за дяконско служение, справедливост и любов е основано на същото кръщение, което постановява всеобщото свещенство на всички вярващи.
Кръщението и хритиянския брак
В ритуала на женитбата служителят се обръща към двойката: Питам Ви, в присъствието на Бога и на тези хора, да заявите намерението си да встъпите в съюз един с друг чрез благодатта на Исус Христос, който Ви призовава към съюз със Себе Си и като потвърждение на Вашето кръщение. (The United Methodist Hymnal, стр. 865). Бракът е разбиран като завет на любов и посвещение с взаимни обещания и отговорности. За Църквата брачния завет е основан върху завета между Бога и божиите хора, в който християните влизат при своето кръщение. Любовта и верността, които характеризират християнския брак ще бъдат свидетелството на евангелието и на двийката, която трябва да отиде и да служи на своя ближен чрез всичко, което прави.
Когато служителите извършват бракосъчетание на хора, които не са християни ритуалът следва да бъде променен така, че да защити интегритета на всички участващи.
Кръщението и християнското погребение
Християнското евангелие е послание за смъртта и възкресението, това на Христос и нашето. Кръщението символизира нашето умиране за греха и възкресението ни с Христос. Тъй като смъртта няма повече власт над Христос ние също ще живеем с Него (Римляни 6:8-9). Като литургията на Смъртта и Възкресението казва: Умирайки, Христос унищожи нашата смърт. Възкръсвайки, Христос върна нашия живот. Христос ще дойде отново в слава. Както в кръщнието се облякохме с Христос така и в Христос можем да се облечем със слава (The United Methodist Hymnal, стр. 870).
Ако починалият не е бил никога кръщаван ритуалът следва да бъде променен така, че да продължи да утвърждава истините на Евангелието, които са в съгласие със спасението.
Предаването на починалия на Бога и на тялото му на неговото последно място за почивка напомня акта на кръщението и черпи християнско значение от Божия кръщелен завет с нас. Ние признаваме реалността на смъртта и на болката от загубата и благодарим за живота, който е бил изживян и споделен с нас. Ние се покланяме в увереност, че нашето събиране включва цялата общност на светиите, видима и невидима и че в Христос връзката на любовта свързва живите и мъртвите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Кръщението е жизнено важен праг, който ние трябва да прекосим в нашия път на вяра. Но има и много други прагове, включително и последното ни преминаване през смъртта във вечния живот. Чрез кръщението ние сме включени в продължаващата история на християнската мисия, отъждествяваме се и сме направени участници в Божията нова история в Исус Христос и в новата ера, която Той носи. Ние очакваме последния момент на благодат, когато Христос ще дойде победоносно в края на века, за да вземе всички, които са в Него в славата на Своята победа. Кръщението има значение във времето и до края на времето. В него имаме видение за пресътворения свят и за промененото и прославено от Божието присъствие човечество. Казано ни е, че в това ново небе и нова земя няма да има храм защото дори нашите църкви и хвалебни служби имат своето време и ще престанат в присъствието на Бога Първия и Последния Началото и Края (Откровение 21-22). До този момент ни е заповядано от Христос да отидем по целия свят и да направим ученици от всички народи, като ги кръщаваме в името на Отца и на Сина и на Святия Дух като ги учим да пазят всичко, което съм Ви заповядал. И ето Аз съм с вас до свършека на века. (Матей 28:19-20). Кръщението стои в сърцето на евангелието на благодатта и в същността на мисията на Църквата. Когато кръщаваме ние казваме, че гледаме на себе си и на нашето общество като християни: че сме създадени поради Божията любов, изгубени поради греха, но изкупени и спасени в Исус Христос, за да живеем нов живот в очакване на Неговото второ идване в слава. Кръщението е изява на Божията любов към света и резултата от кръщението също изразява Божията благодат. Като кръстени Божии хора ние отговаряме с хваление и благодарност молейки се Божията воля да бъде изпълнена в нашия живот.

7 thoughts on “От вода и Дух

  1. Текста не е на Шмеман – просто заглавието съвпада. Това е официално становище за кръщението на Обединената Методистка Църква прието през 1996 от Генералната Конференция

  2. „За съжаление, както ни припомня Битие, ние сме неверни в тази връзка. Резултатът е пълно деформиране на Божия образ в нас и деградация на цялото творение. “

    Никъде не пише такова нещо в Битие. Божият образ е само частично покварен.

  3. Само да уточня, че под „пълна деформация“ не следва да се разбира „цялостно унищожение“, а засягане на всяка област. Един от примерите, който понякога се дава е това на счупено огледало – все още можеш да се огледаш в него, но не е същото както да се огледаш в здраво.
    Текста не твърди, че след грехопадението Божия образ е изцяло унищожен – текстове като Бит. 9:6 и Яков 3:9 ясно казват, че това не е вярно.

  4. А, добре. Разбирам. Притесних се, че методистите са отишли много далече от Уесли в една доста грешна посока.

  5. Имам едно принципно възражение към превода на част от заглавията на отделните части. Напр. „Кръщението и Божия дар към хората от всяка възраст“ е всъщност „Кръщението като Божи дар към хора от всяка възраст“; „Кръщението и новият живот“ и всъщност „Кръщението като нов живот“. На пръв поглед разликата не е съществена, но все пак е налице.
    Поздрави за добрата работа!

  6. Направих справка – прав си. Поправям го.
    Спомням си, че правих този превод много набързо във връзка с едно изучаване в методистката младежка група във Варна за кръщението преди около 10 години. Оттогава не съм го редактирал и е съвсем възможно да има и други, че даже и по-сериозни грешки. Така че, който може да си го прочете в оригинал (давам връзка http://archives.umc.org/interior.asp?ptid=4&mid=992), а който не може да има едно наум и да не се преводверява точно на този превод.
    Благодарности за поправките.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.