Следствието доказано


СЛЕДСТВИЕТО ДОКАЗАНО

отговор на Джон Уесли към Огастъс Топейди

wesley1.jpg

1. Г-Н. ТОПЛЕЙДИ, един млад, смел човек наскоро публикува памфлет, част от който завършва със следните думи:
Обобщението на всичко казано е следното: Нека да предположим, че един от двадесет са избрани; деветнадесет от двадесет са осъдени. Избраните ще бъдат спасени независимо какво желаят: Осъдените ще бъдат унищожени независимо какво правят.
2. Поради тази причина се надигна огромен протест твърдящ, че това не е честно представяне на случая; и енергично се твърдеше, че такова учение не следва от доктрината за абсолютното предопределение.
Аз спокойно твърдя, че това е честното представяне на случая; това заключение следва естествено от доктрината за абсолютното предопределение, която тук е представена и защитавана от смелия г-н Огастъс Топлейди.
Наистина, аз не разполагам с време да разглеждам предмета нашироко: Аз само ще направя няколко критики и ще оставя младия човек да бъде по-нататък поправен от един, на когото това подхожда най-добре, а именно г-н Томас Оливърс.
3. Когато Бог заявява Своята любов тя включва, (1) Неговата вечна воля, цел и намерение да спаси Своите. (Трактата на г-н Топлейди гл. 3). Аз се обръщам към всички хора дали не е естествено следствие дори от това, че всички тези ще бъдат спасени каквото и да правят.
Вие може да кажете: О, но те ще направят единствено това, което е добро. Така да бъде. Все пак заключението остава.
Избирането показва това сверено, безусловно, непроменимо действие на Бога, чрез което Той избира някой да бъде завинаги спасен. Непроменимо! Безусловно! Не може да се отрече че от това следва, че тези ще бъдат спасени каквото и да желаят.
Предопределението, като отнасящо се до избраните е това непроменимо действие на Божията воля, чрез която Бог е определил да спаси определен брой хора от ада. Ergo, определен брой по необходимост ще бъдат спасени каквото и да желаят. Кой може да отрече това следствие?
Никой от избраните не може да погине, но те трябва по необходимост да бъдат спасени. (гл. 3) Може ли някой да твърди това и все пак да отрича следствието – следователно, всички избрани ще бъдат спасени каквото и да желаят? освен ако не каже, че това е самото твърдение, а не заключение извлечено от него.
3. Толкова за първата част на въпроса: Нека сега да разгледаме втората: – Омразата приписвана на Бога включва решение да не покаже милост към този и този човек. Така Исав намразих т.е. от цялата вечност постанових да не покажа милост към него. (гл. 1) С други думи:
Аз чрез моя ужасен декрет запечатах
Неговото определено и непроменимо унищожение
Определяйки неговата неродена душа за ада
И проклинайки го от майчината утроба

Добре, тогава не следва ли като неизбежно следствие, че този и този човек, нещастният мразен Исав например, ще погине каквото и да прави?
Осъждението подчертава Божието вечно изоставяне на някои хора и предопределението им от Него за унищожение. Възможно ли е за тях, чрез нещо, което могат да направят да предотвратят това унищожение? Вие казвате Не. Тогава следва, че те ще бъдат унищожени каквото и да правят.
Предопределението по отношение на осъдените е това непроменимо действие на Божията воля, чрез което Той е определил да остави някои хора да погинат. Могат ли те избегнат това, чрез нещо, което правят? Вие твърдите, че не могат. Тогава отново, следва, че те ще погинат каквото и да правят.
Ние твърдим, че има предопределение на конкретни хора за смърт, която смърт те ще понесат неизбежно. т.е. те ще бъдат унищожени каквото и да правят.
Неизбраните са били предопределени за вечна смърт. (гл. 2) Ergo,  те ще погинат каквото ида правят.
Проклятието на осъдените е необходимо и неизбежно. Със сигурност няма нужда да добавям към това нещо друго. Вие виждате, че осъдените ще бъдат унищожени каквото и да правят.  Това се пее в тази песен.
4. Вземете още само две ценни изречения, които включват целия въпрос: – Ние твърдим, че броят на избраните както и на осъдените е така фиксиран и определен, че никой от тях не може да нарасне или да намалее (гл. 4) и че декретите за избирането и осъждението са непроменими и необратими.
Заключението следващо от всяко от тези твърдения е ясно като слънцето по обед  – следователно, избраните ще бъдат спасени каквото и да желаят; осъдените ще бъдат унищожени каквото и да правят.
5. Аз добавям още нещо по отношение на друг клон от същата нежна, грижовна доктрина.
Г-н Топлейди казва: Бог желае да унищожи осъдените заради техните грехове. (гл. 1). Заради техните грехове! Как е възможно това? Аз твърдя, че (според тази схема) те изобщо нямат грехове. Те никога не са имали; нямат нито един. Защото не може да се смята за грях това, че искрата хвръква нагоре или че камъка пада. И искрата или камъка не са определени с по-голяма необходимост да се издигат или да падат отколкото са хората да грешат, изнасилват, прелюбодействат или да убиват. Защото Бог преди времето е определил и насочил към определен край всеки човек или нещо, на което е дал или ще даде съществуване. Самият Бог ги предопределя да допълнят мярката на беззаконието си; такава е бил Неговият суверен, неустоим декрет преди създанието на света. Да допълнят мярката на беззаконието си т.е. да извършат всяко действие, което извършват. Така Бог определя евреите да разпънат Христос и Юда да Го предаде (гл. 4). Чия е била грешката? Вие ясно казвате: Тя не е била тяхна, а на Бога. Защото какво е Юда или 10 000 осъдени? Могат ли те да се противят на Неговия декрет? Не повече отколкото биха могли да свалят слънцето от небето. И би ли ги наказал Бог с вечно проклятие заради това, че не са успели да свалят слънцето? Той може да ги накаже по същия начин защото не са направили това (предполагайки че случаят е такъв), което е било еднакво невъзможно. Но те са наказани за тяхната непокаяност, грях, неверие. Кажете неверие и непокаяност, но не грях.  Защото Бог е предопределил те да продължат в своето заслепение и сърдечно закоравяване. Следователно, тяхната непокаяност и неверие не са грехове повече отколкото това, че не свалят слънцето от небето.
6. Наистина г-н Топлейди признава: Греховете на осъдените не са причината за тяхното изоставяне; но просто и единствено суверената воля и желание на Бога.
О, но техните грехове са причината за тяхното унищожение, макар и не за тяхното изоставяне. т.е., Бог е определил те да живеят и да умрат в своите грехове, за да може Той след това да ги накаже заради тях!
Имало ли е някога нещо подобно? Да, аз съм чел нещо подобно. Когато Тиберий решил да погуби Сеян и цялото му семейство понеже не пожелал да предаде една девица на смърт, какво можел да направено с неговата девет годишна дъщеря? Защото на палача било наредено първо да я обезчести и след това да я убие! И дори добрият Тиберий не заповядал тя да бъде убита защото е била обезчестена! Ако е станало така това би бил аналогичен случай; това би било същото, което се твърди за Всевишния.
7. Още една дума: Аз ще премахна, казва г-н Т., фалшивото възражение, как осъждението бива примирено с бъдещия съд. Няма трудност двете да бъдат примирени. Няма трудност! Наистина трудност има; трудност по-голяма отколкото всички хора по земята или всички дяволи в ада биха били способни да поемат. В последния ден Христос ще произнесе присъда срещу неизбраните:
(1) Не защото не са направили това, което не са можели; но,
(2) Заради съзнателното им непознаване на Божите неща;
(3) Заради тяхното упорито неверие
(4) Заради неизпълнението на моралните задължения, и
(5) Заради техните продължаващи беззакония и прегрешения.
Той ще ги осъди:
(1) Не заради това, което не са можели да направят. Аз казвам, Да; защото са съгрешавали срещу Бога до края на живота си. Но те не са можели да променят това. Самият Той е постановил това; Той е постановил те да продължат непокаяни.
(2) Заради съзнателното непознаване на Божите неща. Не; тяхното непознаване на Бога и на Божите неща не е било съзнателно, не е било първоначално подбудено от тяхната воля, но от суверенната воля на Бога; Неговата воля, не тяхната е била първоначалната причина за тяхното постоянство в непознаването.
(3) Заради тяхното упорито неверие. Не; как биха могли те да бъдат наречени упорити, когато никога не са имали възможност да се избавят от това? Когато Бог абсолютно е постановил преди да са били родени, че трябва да живеят по този начин?
(4) Заради неизпълнението на моралните задължения; т.е. заради това, че не са обичали Бога и своя ближен, което е същността на закона. Било ли е някога в тяхната сила да обичат Бога и ближния си? Не; не повече отколкото да докоснат небето с ръка. Не е ли постановил недвусмислено Бог, че те няма да обичат нито Бога нито хората? Следователно, ако са осъдени заради това те са осъдени заради нещо, което не са можели да направят.
(5) Поради техните непрестанни прегрешения и беззакония. И било ли е някога в тяхната сила да променят това? Не са ли били те предопределени за тях преди създанието на света? Как може тогава Съдията на целия свят да ги предаде на вечния огън заради това, което на практика са били резултати от Собствените му действия и дела?
Тогава аз заключавам, че това не е фалшиво, а едно тежко обвинение; и предизвиквам всеки жив човек, който утвърждава безусловния декрет на осъждението или изоставянето (напълно еднакви що се отнася до неговия резултат) да ги примири с библейското учение за бъдещия съд. Аз отново казвам: Предизвиквам всеки човек на земята да покаже как, според тази схема, Бог може да съди света с правда.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.