Що е то Арминнианин


ВЪПРОСЪТ ЩО Е ТО АРМИНИАНИН
OTГОВОР НА  ЕДИН, КОЙТО ОБИЧА СВОБОДНАТА БЛАГОДАТ

от Джон Уесли

wesley4.jpg

1. Да кажеш Този човек е арминианин оказва на мнозина същият ефект както ако кажеш: „Това е едно бясно куче“. Това изведнъж ги хвърля в ужас. Те бягат от него с всички сила; и трудно се спират от своя бяг освен, за да хвърлят камък по ужасяващото и злонамерено животно.
2. Колкото по-малко разбирана е думата толкова по добре изпълнява тя целта си. Тези, по отношение на които се употребява не знаят какво да правят. Понеже не разбират какво означава тя те не знаят как да се защитят или  оправдаят от това обвинение. И не е лесно да се премахнат предубежденията на тези, които не знаят нищо повече освен, че това е нещо твърде лошо ако не и всичко лошо.
3. Следователно, да изясним значението на тази неясна дума би било от полза за мнозина – за тези, които свободно прикачват това име на другите, така че да не могат да кажат, че не разбират; за тези, които ги слушат, така че да не бъдат повече обиждани от хората казвайки им не знам какво; и за тези, на които е лепнато това име,  така че да знаят какво да отговарят.
4. Може би е необходимо да изясним, Първо, че мнозина бъркат арминианите с арианите. Но това са напълно различни неща; едното няма нищо общо с другото. Арианин е този, който отрича божествеността на Христос; понеже няма Бог освен единствения вечен Бог, освен ако не искаме да въведем две божества един Велик и друг по-малък. Но никой не е вярвал по-убедено или утвърждавал по-ревностно божествеността на Христос отколкото мнозина от (така наречените) арминиани; да, и така е и до ден днешен. Арминианството, следователно, (каквото и да е това) е нещо съвсем различно от арианството.
5. Произхода на думата е следната: ДЖЕЙМС ХЕРМАНС на латински, Яков Арминий бил първият между служителите в Амстердам и след това професор по богословие в Лейдн. Той завършил своето обучение в Женева, но през 1591 г. започнал да се съмнява в някои от принципите, които до този момент приемал. И ставайки все по-убеден, в тяхната погрешност, когато бил удостоен с професура той публично учел това, което вярвал, че е истината докато през 1609 г. починал в мир. Но няколко години след смъртта му няколко ревностни мъже начело с принца на Оранж яростно нападнали всички, които споделяли неговите възгледи и заповядали да бъдат официално осъдени на известният събор в Дорт (не толкова многоброен или известен колкото събора или синода в Трент, но също толкова непредубеден). Някои от тях били предадени на смърт, някои пратени в изгнание, някои затворени до живот, всички лишени от своята работа и от правото да заемат какъвто и да е пост, както църковен така и светски.
6. Грешките, в които са обвинявани тези (обикновено наричани арминиани) от техните опоненти са пет: (1) Че отричат първородния грях; (2) Че отричат оправданието чрез вяра; (3) Че отричат абсолютното предопределение; (4) Че отричат Божията благодат да е неустоима; (5) Че отричат, че вярващия може да отпадне от благодатта.
По отношение на първите две от тези обвинения ние пледираме, невинни. Никой човек, живял някога, нито самият Жан Калвин, е изповядвал първородния грях или оправданието чрез вяра по-силно, по-ясно и с по-изразителни думи от Яков Армниий. Тези две точки, следователно, отпадат от разглеждания въпрос. По тях и двете страни са единодушни. По тези въпроси няма разногласие между г-н Уесли и г-н Уайтфийлд.
7. Но относно останалите три въпроса между калвинистите и арминианите има неоспорима разлика. Тук техните мнения се различават. Първите вярват в абсолютното, вторите само в условното предопределение. Калвинистите поддържат (1) Бог абсолютно е постановил от вечността да спаси тези и тези хора, а не някои други; и Христос е умрял за тях, но не и за другите. Арминианите вярват, че Божието постановление от вечността включва всички в написаното: Който повярва ще бъде спасен който не вярва ще бъде осъден. Във връзка с това Христос е умрял за всички; всички, които бяха мъртви в своите престъпления и грехове. т.е. за всеки Адамов син тъй като в Адам всички умряха.
8. Калвинистите вярват, Второ, че спасителната Божия благодат е абсолютно неустоима; т.е. никой човек не в състояние да я отклони повече отколкото може да отклони удар на светкавица. Арминаните вярват, че въпреки че е възможно да има някои моменти когато Божията благодат действа неустоимо все пак като цяло всеки човек може да отхвърли благодатта и така да си навлече вечна погибел, въпреки че Божията воля е посредством нея той да получи вечно спасение.
9. Калвинистите вярват, Трето, че истински вярващият в Христос не може да отпадне от благодатта. Арминианите вярват, че един истински вярващ може да претърпи корабокрушение във вярата и добрата съвест, че може да падне не само временно, но и вечно и по този начин да погине навеки.
10. Наистина, последните две точки, неотразимата благодат и неотпадащата устойчивост са естествено следствие от първата, тази на безусловния декрет. Защото ако Бог вечно и абсолютно е определил да спаси тези и тези хора от това следва, както че те не могат да отблъснат Неговата спасителна благодат (тъй като така биха могли да пропуснат спасението), така и че не могат да отпаднат от благодатта, която не могат да отблъснат. Така на практика трите въпроса се свеждат до един: Абсолюно или условно е предопределението? Арминианите вярват, че то е условно; калвинистите, че е абсолютно.
11. Отмахнете тогава всяка неяснота! Махнете всички думи, които само усложняват въпроса! Нека честните хора да говорят, а не да си играят с думи, които не разбират. И как някой би могъл да знае какво е вярвал Армниний ако никога не е прочел и един ред от неговите съчинения? Нека никой не говори против арминианите докато не знае какво означава тази дума; и тогава ще научи, че арминианите и калвинистите са равнопоставени. Арминианите имат също толкова право да бъдат ядосани на калвинистите колкото и калвинистите на арминианите. Джон Калвин е бил посветен, учен и разумен човек; такъв е бил и Джеймс Херманс. Мнозина калвинисти са посветени, учени и разумни хора; такива са и много арминиани. Единствено първите поддържат абсолютното, а вторите условното предопределение.
12. Една дума още: Не е ли задължение на всеки арминиански проповедник, Първо, никога, публично или в частен разговор да не използва думата калвинист като осъдителен термин, виждайки че не е нито по-добре нито по-лошо от това да използва имена? – практика, която няма повече общо със здравия разум и с добрите маниери отколкото с християнството. Второ, Да направи всичко възможно, за да попречи на слушателите си да правят това като им показва греха и безумието, които се крият в него? И не е ли в равна степен задължение на всеки калвинистки проповедник, Първо, никога публично или в частен разговор да използва думата арминианин като обида. Второ, Да направи всичко, което е по силите му да предпази слушателите си от това като им покаже греха и безумието, които се крият в него; и дори още по енергично и посветено да постоянства в това ако те са привикнали да го правят – може би насърчени от собствения му пример!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.