Първа апология – завършена

ПЪРВА АПОЛОГИЯ – ЗАВЪРШЕНА

от Юстин Мъченик

По-голямата част от това, което знаем за живота на Юстин идва от собствените му съчинения. Той бил роден във Флавия Неаполис (днес Наблус) в Палестина. Родителите му били езичници. Първоначално той се насочил към школата на един стоически философ, който не успял да му обясни бога. След това посещавал един философ перипетик, но бил отблъснат от лакомията на последния да получи пари от него. След това отишъл да слуша един питагорейски философ, който настоявал той първо да изучава музика, астрономия и геометрия, което Юстин не желаел да прави. След това бил привлечен към платонизма докато не срещнал един старец на морския бряг, който му разказал за християнството и така се обърнал. В това той бил повлиян от безстрашното поведение на християните, които отивали на екзекуция. Изглежда обръщеието му се случило в Ефес.

Тогава Юстин сам облякъл робата на философ и пътувал поучавайки. Той пристигнал в Рим по време на управлението на Антоний Пий (138-161) където основал собствена школа. Един от учениците му бил Тациан. При управлението на Марк Аврелий, след спор с философа-циник Крескенс, според Тациан и Евсевий, той бил обвинен от последния пред властите. Юстин бил съден заедно с още 6 човека от Юний Рустик, градски префект от 163 до 167, и бил обезглавен вероятно през 165.

Не е възможно да кажем точно кога е написана Първата му апология освен, че е станало по времето на Антоний Пий (138-161).   

1. Част 1

2. Част 2

3. Част 3

4. Част 4

Първа апология – част 4

ПЪРВА АПОЛОГИЯ

част 4

от Юстин Мъченик

Първа апология – част 3

ПЪРВА АПОЛОГИЯ

част 3

от Юстин Мъченик

Първа апология – част 2

ПЪРВА АПОЛОГИЯ

част 2

от Юстин Мъченик

Първа апология – част 1

ПЪРВА АПОЛОГИЯ

част 1

от Юстин Мъченик

Глава 1 – Обръщение

До император Тит Елий Адриан Антонй Гай Август Цезар, и до неговия син философът Верисим, и до философът Луций, родният син на цезаря и осиновен син  на Пий, който обича знанието, и до светия Сенат, заедно с всички римляни, аз Юстин, син на Приск и внук на Бакхус, родом от Флавия Неаполи, Палестина представям това обръщение и молба от името на тези от всички народ, които несправедливо са мразени и произволно хулени, един от които съм и аз.

Апология на Аристид

АПОЛОГИЯ НА АРИСТИД

 

Апологията на Аристид е едно от най-ранните запазени християнски произведения. За нея споменават Евсевой, св. Йероним и други древни писатели и се смята, че тя е вдъхновила творбите на Юстин Мъченик. Тя се е смятала за изгубена до края на 19 век когато е открит фрагмент на арменски. През 1889 г. е открит пълния текст в сирийски превод в библиотеката на св. Катерина в Синай. Тогава става ясно, че творбата всъщност изобщо не е била изгубена: леко съкратена версия се намира в добре познатия Живот на св. Варлаам от Индия написана от св. Йоан Дамаскин.

Съвсем малко е известно за автора. Той се определя като атински философ в началото на книгата. Предполага се, че е написал своята апология около 125 г. когато император Адриан е посетил Атина (Евсевий, История, 4.3.).

Следващият превод е на малко по-дългата сирийска версия.

За Лука 10:22 и Матей 11:27

За Лука 10:22 и Матей 11:27

от Атанасий Велики

1. Този текст не се отнася до вечното слово, а до въплътеното.

Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.

Като не разбират текста тези от сектата на Арий, Евсевий и техните последователи си позволяват да говорят нечестие срещу Господа. Понеже, казват те, ако всички неща са предаден (под „всички” разбирайки господството над творението) някога е имало време когато Той не ги е притежавал. Но ако не ги е притежавал Той не е от Отца понеже ако беше Той поради тази причина би ги притежавал винаги и нямаше да има нужда да ги получава. Но това само още по-ясно ще покаже тяхната грешка. Понеже израза, за който говорим не се отнася до Господството над творението нито пък до управление на Божиите дела, но има за цел частично да открие намерението за въплъщението. Понеже ако когато Той казва, че те са Му били „предадени” то явно преди Той да ги приеме творението е било лишено от Словото. Тогава какво става с текста, който казва, че всичко е станало чрез Него (Колосяни 1:7)? А ако всичко Му е било предадено в самото начало на творението подобно предаване би било излишно понеже „всичко чрез Него стана” (Йоан 1:3) и не би било необходимо нещата, на които сам Господ е майстор да Му бъдат предавани. Понеже сътворявайки ги Той е бил Господар на нещата, които е сътворявал. Но ако предположим, че те са Му били „предадени” след като са били създадени, забележи колко чудовищно е това. Понеже ако те са „били предадени” и след като Той ги е приел Отец се е отдръпнал тогава всички ние сме в опасност да бъдем заблудени от баснословните измислици, които някой разпространяват, че Той е предал (Своите дела) на Сина, а Сам Се е оттеглил. Или, ако Сина ги притежава, а Отец също така ги има ние трябва да кажем, че не са „били предадени,” но че Той Го е взел за Свой съдружник както Павел е направил със Сила. Но това е дори още по-чудовищно; понеже Бог не е несъвършен, нито пък е призовал Сина, за да Му помогне в Неговата нужда; но бивайки Отец на Словото Той е направил всичко чрез Него и без да предава творението на Него чрез Него и в Него извършва провидението над творението, така че дори едно врабче не пада на земята без волята на Отца (Матей 10:29) нито тревата се облича без Бога (Матей 6:30), но едновременно Отец работи и следователно и Сина работи (ср. Йоан 5:17). Напразни тогава са разсъжденията на нечестивите. Понеже израза не означава това, което те си мислят, но посочва Въплащението.

За възкресението – фрагменти

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

 ФРАГМЕНТИ

от Юстин Мъченик

Юстин Мъченик – Втора апология

ВТОРА АПОЛОГИЯ

от Юстин Мъченик

Глава 1 – Въведение

Римляни, нещата които наскоро се случиха във Вашия град[1] при управлението на Урбик[2] и които по подобен начин навсякъде бяха извършени безпричинно от управителите ме принудиха да напиша това съчинение за вас, които сте хора с подобни страсти и братя, макар да не знаете и да не желаете да признаете това по причина на вашето превъзнасяне с това, което ви изглежда достойно[3]. Защото навсякъде тези, които биват поправяни от бащата, или съседа, или детето, или приятеля, или брата, или съпруга, или жената за някаква грешка, за това че не са направили нещо, че обичат удоволствията и трудно се обръщат към това, което е правилно (освен тези, които са били убедени, че нечестието и неумереността ще бъдат наказани във вечния живот, а тези които са добродетелни и живеят като Христос ще пребъдат с Бога в едно състояние без страдание – ние имаме в предвид тези, които са станали християни) и злите демони, които ги учат и които държат подобни хора за свои слуги и ги подтикват, ни предават на смърт. Но за да може причината за това, което се случи при управлението на Урбик да стане напълно ясна за вас, аз ще разкажа станалото.

Папий Йерополски – Фрагменти

Папий Йерополски 

(70-155)

Фрагменти 

1[1]. (Ранните християни) наричали тези, които практикували богоугодно простодушие деца (както казва Папий в първата книга на Обясненията на думите на Господа и Климент Александрийски в неговия Педагог).

2[2]. Юда оставил в този свят лош[3] пример за нечестие; понеже неговото тяло се подуло дотолкова, че не можел да мине там където лесно минавала колесница, така че червата му изтекли.

3[5]. Старейшините, които познавали Йоан, ученика на Господа, си спомнят, че го чували да казва какво е научавал Господ за това време. Той казал: „Ще дойде време когато ще расте лоза, която ще има 10 000 пръчки, и на всяка пръчка 10 000 вейки, и на всяка вейка 10 000 пъпки, и на всяка пъпка 10 000 чепки, и на всяка чепка 10 000 грозда, и всеки грозд когато бъде изстискан ще даде 520 литра вино. И когато някой от светиите вземе грозд друг ще вика „Аз съм по-добър грозд, вземи мен; благослови Господа чрез мен.” Подобно (казал той) едно житно зърно ще даде 10 000 класа, и всеки клас 10 000 зърна, и всяко зърно 10 паунда чисто, прекрасно брашно; и ябълките,и семената, и тревата ще раждат в подобна пропорции; и всички животни, хранейки се единствено от плодовете на земята, ще станат мирни и кротки и напълно ще се покоряват на човека. (Свидетелството за тези неща се намира в писанията на Папий човек живял преди много време, който е слушал Йоан и бил приятел на Поликарп в 4-та от неговите книги, защото той написал 5 книги. И той добавя казвайки: „Тези неща са достоверни за вярващите. А Юда, предателя, казва той, „не вярвал и попитал: „Как това ще бъде извършено от Господа?” Господ казал: „Ще видят тези, които достигнат до тях.” Това, следователно, е времето, за което говори пророк Исая: „Вълкът ще почива с агнето.” (Исая 11:6 и сл.).