Християни от нов вид – завършен

ХРИСТИЯНИ ОТ НОВ ВИД – ЗАВЪРШЕН

от Брайън МакЛарън

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Понякога пауните искат да са чайки

2. На прага на една странна епоха или дали Йона пие кафе

3. Дан открива къде кръста среща ловеца на сънища

4. Как светогледа променя нещата

5. Нео се тревожи как следва Исус

6. Тежки думи за тълкуването на библията

7. Да оставим библията да чете нас

8. Добре, но какво да кажем за другите

9. Изкупвайки културата на вечеря

10. К. С. Луис на амвона или какво все пак е небето

11. Отвъд праведността

12. Пържени картофки и Божието царство

13. Духовни практики – тайни и явни

14. Не е твоя работа, кой отива в ада

15. Започва пътуването в Terra nova

Християни от нов вид-15

Глава 15

ЗАПОЧВА ПЪТУВАНЕТО В TERRA NOVA

от Брайън МакЛарън

Когато на 19 Декември проверих мейла си там ме очакваха 2 писма от Нео.

TO: danrpoole@backspring.com

FROM: neoliver@fdrhs.edu

DATE: December 19, 1999

SUBJECT: URGENT NEWS

Скъпи приятели,

Съжалявам, че ви изпращам такива новини в общ мейл, но снощи майка ми почина. Тя си отиде спокойно докато спеше. Погребалният агент току що взе тялото й и сега отивам в погребалното бюро. Както можете да предположите аз съм тъжен и изтощен. Но в същото време се чувствам и много облекчен, че взех решение да дойда и да се грижа за майка си. Мислех, че може да се наложи да се грижа за нея две години, но нямаше дори два месеца. Никога няма да съжалявам за времето, което прекарах с нея. Погребението вероятно ще е се състои на 23 Декември. Ще изпратя подробностите. Благодаря ви за вашите молитви.

Нео

TO: danrpoole@backspring.com

FROM: neoliver@fdrhs.edu

DATE: December 19, 1999

SUBJECT: Request

Даниел, можеш ли да се обадиш на свещеника ми в св. Тим и да му кажеш за майка ми? Отец Скот все още не използва мейл. Точно сега не съм в състояние да провеждам телефонни разговори. Благодаря ти, приятелю.

Християни от нов вид-14

Глава 14

НЕ Е ТВОЯ РАБОТА КОЙ ОТИВА В АДА

от Брайън МакЛарън

Беше Събота, късно вечерта. Завърших текста на проповедта си и го прочетох на глас, за да видя колко е дълга. 28 минути. Това означава, че не сутринта щеше да излезе около 35 (на амвона винаги говоря по-бавно). Мислех си за Нео и се чувствах зле, че нямам достатъчно време да отговарям на писмата му. Погледнаха часовника си – около 11 – и реших да му се обадя понеже в Сиатъл беше едва 8. Разговорът ни беше кратък тъй като майка му все още беше будна. Нео се опитваше да играе някаква игра с нея, която изглежда страшно я забавляваше. Стана ми хубаво, че чух гласа на приятеля си, макар и само за няколко минути. На следващата сутрин ме очакваше още един дълъг мейл.

Християни от нов вид-13

Глава 13

ДУХОВНИ ПРАКТИКИ: ТАЙНИ И ЯВНИ

от Брайън МакЛарън

Беше Понеделник сутринта на 11 Октомври. Един приятел докара Джес от училище, така че тя се прибра по-рано отколкото ако беше взела автобус. Седях пред компютъра  и пишех имейли. Чух обичайния шум при завръщане от училище: отварянето на входната врата, шумът от хвърлените на пода учебници, вик: „Прибрах се!” Но вместо да каже: „Прибрах се!” Джес извика: „Татко, татко! Къде си?” Когато влетя в стаята ми тя едва дишаше.

- Татко, чу ли какво е станало с д-р Оливър?

- Не, какво скъпа?

- Заминал е. Напуснал е страната или нещо такова. Чух че е отишъл в Сирия. Не мисля, че д-р Оливътр ще се върне.

- Не може да бъде. Снощи бях с него. Какво се е случило?

- Не знам, но това ни проваля целия сезон. Не мога да повярвам, че се случва!

Набрах номера му. Нямаше отговор. Разтърсих се и открих мобилният му номер. Две прозвънявания, след което той вдигна.

- Нео, къде си? Дъщеря ми е много разстроена – казва, че си заминал до края на годината.

- Дан, аз съм в О’Харе, Чикаго. Пътувам за Сиатъл където живеят родителите ми. Дан, снощи е починал баща ми, предполага докато бяхме на мача, а майка  ми е болна от Алцхаймер. Аз съм единственият освен него, който може да се грижи за нея. Брат ми живее в Калифорния, но той има деца и….Аз съм по-разстроен от всеки, че трябва да замина така неочаквано. Не мога да повярвам, че това се случва. Снощи се прибрах чак към 4 сутринта – така и не намерих Palm-а си – и в къщи ме чакаше обаждане от болницата. Не съм спал цялата нощ. В 6 сутринта хванах полет от BWI. Едва мога да си държа очите отворени.

Чух нещо като кашлица и сподавено ридание.

Християни от нов вид-12

Глава 12

ПЪРЖЕНИ КАРТОФКИ И БОЖИЕТО ЦАРТВО

от Брайън МакЛарън

Когато след мача тръгнахме към колата на Нео вече беше тъмно. През тънка облачна покривка се виждаше луната. Беше студено и за първи път тази есен хората включваха отоплението на колите си. Докато чакахме наредени на дългата опашка от червени светлини ние се наслаждавахме на няколко минути тишина.

Накрая аз я прекъснах:

- Нео.

- Да?

- Ти наистина обичаш тези хора, нали?

- Е, предполагам, че това не е особено забележително.

- По-забележително е отколкото си мислиш.

Казах му, че рядко се чувствам толкова удобно с невярващи колкото изглежда се чувства той. През целия следобед аз продължавах да мисля за Исус в къщата на бирника Матей, на празненство с всички тези „бирници и грешници.” Изглежда Исус напълно ги приемаше. Нео сякаш правеше същото със своите приятели. Намирах това за забележително.

- Дан, защо да не ги приемам? Те са хора, които Бог обича и за които даде живота Си, неизказано ценни. Те са мои ближни, мои приятели. Аз дори не мисля за тях като за християни и нехристияни, а просто като за хора, които обичам.

- Но, Нео, аз съм християнин и винаги съм бил такъв и чувствам, че от мен винаги се е очаквало да мисля с подобни термини. Зная, иска ми се да не категоризирах по този начин – този е вътре, а ето онзи вън – понеже както ти каза това създава разделение между мен и другите хора. Но този въпрос, това разделение „вътре-вън” винаги е там, дори ако не говорим за него. И когато говорим за него става дори по-лошо. Но с теб не е така – казах аз.

Християни от нов вид-11

Глава 11

ОТВЪД ПРАВЕДНОСТТА

от Брайън МакЛарън

Следобеда на 10 Октомври беше чудесен. (Спомням си точната дата заради нещо, което се случи предишния ден, което ще разкажа на подходящото време.) Небето беше невероятно, чисто и синьо. Бели облаци. Малко хладно за къс ръкав без връхна дреха. Слънце толкова ярко, че ще са ти нужни или слънчеви очила или бейзболна шапка, за да се наслаждаваш на игрите.

Нео ме взе и ми показа хладилната си чанта пълна с храна за пикника преди футбола. Отивахме да вземем няколко негови колеги-учителите и няколко ученика и техните родители от паркинга пред стадиона. Щяхме да се намерим чрез мобилните си телефони.

По пътя за игрите ми се искаше да говорим за нещо, което не бяхме споменавали на разходката си около Потомак преди 2 седмици. Движението беше ужасно, така че имахме достатъчно време.

- Нео, слушах касетата и ми хареса.

- Защо ли ми се струва, че има едно НО? – попита Нео с широка усмивка.

- Няма, „но”,– казах аз- ….но. И двамата се разсмяхме. – Добре, има едно, „но”. Не мога да си представя, че ще проповядвам подобно нещо в моята църква без да бъда обявен за еретик и уволнен. Това е едно от нещата, които ме карат да искам да зарежа всичко и да стана гимназиален учител.

Християни от нов вид-10

Глава 10

К. С. ЛУИС НА АМВОНА ИЛИ КАКВО ВСЕ ПАК Е НЕБЕТО?

от Брайън МакЛарън

Картата на Нео беше точна, но когато пристигнах на мястото се почувствах донякъде объркан. Това, което очаквах да бъде ресторант всъщност се оказа бар. Но веднага щом влязох разбрах защо Нео го харесва толкова много. На стените бяха окачени три телевизора предаващи различни футболни мачове. Видях, че Нео ми маха от другия край на помещението и докато сядах до него се потопих в една доста странна смесица от акценти и смехове – чуваше се испански, всъщност мисля, че беше португалски и дори френски от някакъв цветнокож на бара.

- Уау – казах аз – обикновено просто превключвам телевизора когато стигна до футболен канал. Нямах представа, че едновременно се играят цели 3 срещи.

- Не, не – де да беше така. Само едната се предава на живо – останалите две са записи – онази на световната купа от 1998 когато Франция спечели, а другата …не съм сигурен. Бразилия играе с някой. Вероятно някой от последните мачове на Пеле. За по-голямата част от света Пеле е Мики Мантъл, Бейб Рут, Джо Намат и Мохамед Али заедно.

Почувствах се донякъде неловко. Бях единственият християнин в ресторанта и това за мен беше странно усещане. Нео ме накара да се чувствам дори още по-неудобно когато ме попита дали искам бира. Идвам от дълга поредица въздържатели, така че побързах да отклоня предложението и вместо това си поръчах диетична кола. Тогава той добави към затруднението ми обида като поръча за себе си – не се шегувам – някаква бира наречена Pete’s Wicked Ale. Поне, мислех си аз, е твърде невероятно някой член на Потомак Къмюнити чърч да влезе и да ме види на бара.

Християни от нов вид-9

Глава 9

от Брайън МакЛарън

ИЗКУПВАЙКИ КУЛТУРАТА НА ВЕЧЕРЯ

Нео се затича след мен викайки:

- Дан, Дан, съжалявам. Много съжалявам, че те разстроих. Съжалявам…..

Продължих да вървя, но само след няколко крачки се почувствах като глупак. Приличах на хлапак, който изведнъж се ядосва без причина. Какъв идиот бях само. Обърнах се и го изчаках да ме настигне. Не можех да го погледна. Не се чуваше никакъв звук – нито птича песен нито жужене на насекоми, нищо.

И двамата едновременно казахме: „Съжалявам”, след което мълчаливо вървяхме до паркинга. Не знаех какво минава през ума на Нео, но самият аз не бях в състояние да мисля за нищо. В мен се бореха различни чувства – смущение, разочарование, страх, съжаление и още смущение заради избухването ми.

Когато стигнахме до колите си Нео подпря своята тояга на знака „Не паркирай,” след което се приближи към мен и стисна ръката ми.

- Виж, – каза той, – никой от нас не искаше това да се случи. И двамата сме уморени. Нека да го оставим да отлежи няколко дена. След това ако имаш желание можеш да ми се обадиш. Става ли?

Кимнах с глава. Започнах да се извинявам, но той ме прекъсна:

- Няма нужда да се извиняваш. Понякога притискам хората твърде много. Вината е изцяло моя. Ще чакам да се обадиш.

Той свали шапката си, влезе в колата и потегли. Стоях облегнат на колата си за няколко минути, след което направих същото.

Християни от нов вид-8

Глава 8

ДОБРЕ, НО КАКВО ДА КАЖЕМ ЗА ДРУГИТЕ?

от Брайън МакЛарън

Продължихме да вървим. Беше много топло и Нео свали ризата си, метна я през рамо и остана по фланелка с къси ръкави. След около 10 минути достигнахме до едно място където не беше трудно да се слезем до реката. Приближихме си до брега й и седнахме на два големи камъка, които се намираха там.

- Нео, какво мислиш за останалите религии? Искам да кажа, вярваш ли, че Исус е единствения път? Вярваш ли, че един добър будист или мюсюлманин може да отиде в небето?

Нео стана и събра няколко заоблени камъчета, които започна да хвърля едно по едно във водата. Два подскока, пет, седем. Не след дълго аз се присъединих към него.

- Дан, – каза той – аз чувствам, че целта ми в живота е да помагам на хората обичат Бога и да познават Исус, а не да мразят Буда или да презират Мохамед. Виждал съм как телевизионни евангелизатори с настръхнала коса правят неприлични забележки за Буда и това не е представата ми за християнска зрялост.

Поради някаква причина отговорът му ме ядоса. Не че много харесвах телевизионните евангелизатори или че имах нещо лично срещу Буда. Мисля, че се почувствах…предаден.

Християни от нов вид-7

Глава 7

ДА ОСТАВИМ БИБЛИЯТА ДА ЧЕТЕ НАС

от Брайън МакЛАрън

След като извиках името му за 4-ти път той най-накрая се обади:

- Дан, насам, ела тук.

Малко се притеснявах от отровен бръшлян и от змии, но все пак предпазливо тръгнах през храстите по посока на гласа му. Когато го видях първата ми мисъл беше, че се облекчава – той стоеше напълно изправен, обърнат с гръб към мен. След това Нео се обърна и ми махна да се приближа. Когато застанах до него той дръпна един храст, така че да открие една съвършена мрежа изтъкана от огромен жълто-черен паяк.

- Точно това търсех, обикновения градински паяк Argiope aurantia – каза той – запазвайки докрай своето излъчване на учител. – Но независимо от думата „обикновен” в името си, той е всичко друго но не и обикновен. Прекрасна е, нали?

Не това беше думата, която се въртеше в умът ми.