БЛАГОВЕСТИЕТО В НОВА РАМКА
Обичам църковния календар. Зная, че това е странно признание, но наистина го мисля. Вероятно чувството ми е толкова силно понеже го открих по-късно в живота в сравнение с мнозина други – подобно на тези, които са се отказали от надеждата за връзка след години самота единствено, за да бъдат изненадани когато срещнат своята сродна душа и открият, че една част от тях, която са смятали за мъртва се пробужда и добавя едно ново измерение в живота им, което никога не са мислили за възможно.
Когато, след много години следване на Исус, ми просветна, че някои християни пазят и празнуват времето по някакъв различен ритъм аз бях любопитен. В моя свят времето винаги течеше според гражданския и академичния календар. Израснал съм в евангелска църковна среда; там не беше по-различно. Рождество и Възкресение бяха празници, не свети дни пулсиращи в сърцето на светите сезони. Това не означава, че ние не разбираме и не празнуваме Божиите чудни дела в Христос. Просто те изглеждаха изолирани, отделени от всичко извън самите дни и по някакъв начин размити от заобикалящия ги шум на една култура ориентирана към потреблението. (още…)




застаряващи хипита. Политическите нагласи са доста леви. Първият човек, покрай който минах на улицата беше свалил своята риза и демонстрираше зърната си прободени от пиърсинг. Без съмнение той отиваше към някое питейно заведение или студио за татуировки, с които областта изобилства. 



