НЕ МЕ МРАЗЕТЕ ЗА ТОВА, ЧЕ СЪМ АРМИНИАНЕЦ
Моите реформирани приятели понякога се отнасят с мен като с враг, но всъщност ние се нуждаем едни от други.
от Роджър Олсен
По време на Великото пробуждане през 18 век Джон Уесли и Джорд Уайтфийлд престанали да си помагат поради различни виждания свързани с предопределението. Накрая те се примирили, но тяхното противоречие продължава да живее в непреставащите дебати за Божия суверенитет и учението за избора и свободната воля.
Независимо от тази историята евангелската коалиция в Северна Америка след Втората световна война включва в едно голямо движение калвинистки и арминиански виждания. Църквите с арминанско богословие членове на Националната асоциация на евангелистите са поне толкова колкото и реформираните.
Сега обаче се появяват знаци за голямо сътресение в тази коалиция свързани с нова подозрителност и агресивност от страна на някои по-консервативни реформирани богослови. Аз цял живот съм бил арминианец както и евангелски християнин и като един, който е дълбоко загрижен за единството на евангелската общност намирам това за твърде обезпокоително.
Някои от тези богослови смятат, че евангелските християни са изправени пред криза, свързана с въпроса за предопределението. „Възможно ли е християнин, който отрича безусловния избор и неустоимата благодат да бъде истински евангелист,” питат те. Майкъл Хортън, професор от Westminster Theological Seminary в Калифорния твърди в списанието Modern Reformation, че „евангелски арминианец” не е опция, а оксиморон. „Един евангелски християнин,” пише той, „не може да бъде арминианец повече отколкото римокатолик.” Дори великият арминиански евангелизатор Джон Уесли е имал объркана евангелска вяра според Хортън и някои от неговите колеги в организациите Christians United for Reformation (CURE) и Тhe Alliance of Confessing Evangelicals (ACE). Тези и други съвременни евангелски движения се опитват да съживят и издигнат монергизма – вярата в Божието суверенно действие при спасението – както решаващо за автентичния евангелизъм.
В последните години река от книги и статии редактирани и написани от водещи реформирани евангелски учени (като Р. Спроул от Ligonier Ministries) повдигат въпроса за валидността на евангелските твърдения на някои или всички арминиани – протестанти, които отричат безусловното избиране и вярват в благодат, на която може да се устои. АСЕ състави „Кеймбриджката декларация” която критикува, освен останалите слабости сред евангелските християни, вярата, че хората са в състояние да съдействат на обновяващата Божия благодат.
Надявам се, че ще има един нов дебат между тези от нас, които вярват в способността на душата да съдейства на обновяващата благодат (арминианите) и тези евангелски християни, които вярват, че обновяващата благодат трябва да предшества дори покаянието и вярата (калвинистите). (още…)
