Постконсервативните евангелисти приветстват постмодерната ера

ПОСТКОНСЕРВАТИВНИТЕ ЕВАНГЕЛИСТИ ПРИВТСТВАТ ПОСТМОДЕРНАТА ЕРА

от Роджър Олсен

Дали понятията „евангелист“ и „богословски консервативен“ са синоними? Дали всички евангелски богослови са консервативни? Повечето наблюдатели – както във така и извън голямата и разнолика субкултура на северноамериканското евангелско християнство – вероятно биха отговорили положително. Все пак все повече факти показват, че някои богослови, които настояват да носят етикета „евангелски“ (или не могат да го избегнат дори и да се опитват) се отърсват от богословския консерватизъм. Едно ново настроение, ако не и ново движение, в североамериканското евангелско богословие може да бъде описано като „постконсервативно.“ Най-добрата аналогия е свързана с „постлибералното“ богословие – позиция на богослови, които са се придвижили отвъд либерализма докато в същото време са запазили някои от неговите характеристики.

Защо непогрешимостта не е от значение

ЗАЩО НЕПОГРЕШИМОСТТА НЕ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ

от Роджър Олсен

Хората, които представят семинарията Трует ми казват, че най-честия въпрос, който им задават когато посещават баптистки колежи и университети е свързан с непогрешимостта на библията. Учи ли семинарията, че библията  е непогрешима? Вярват ли преподаващите професори в непогрешимостта? Отговорът е лесен. Като една добра баптистка семинария Трует не определя какво хората трябва да вярват по отношение на второстепенните учения, а професорите се отличават в своите виждания относно акуратността на библията докато твърдо подкрепят нейния авторитет.

Бъдещето на евангелското богословие

 Бъдещето на евангелското богословие

от Роджър Олсен

Роджър Ослен твърди, че разделението между традиционалисти и реформисти  заплашва да сложи край на богословския консенсус

Има ли наистина такова нещо като евангелизъм[1]? Чувал съм този въпрос поставен твърде много пъти. Този път аз чух себе си да отговарям: „По-добре да има!. Това е моето семейство!“ Моят страстен отговор изненада както самия мен така и човека с който говорех.

Евангелизма за мнозина от нас не е просто етикет. Това е емотивна дума, предизвикваща силни спомени и дълбоко насадени чувства свързани със застлани с дървени стърготини подове в палаткови събрания на открито, моменти с Бога и Неговите хора около олтари и огньове, храмове и класни стаи с проповедници и учители стъпили на Писанието и изпълнени с Духа и участие в походите на Били Греъм, Малдежи за Христа, Кампъс Крусейд фор Крайст и Интер Варсити Крисчън фелоушип[2]. Това е нашата история. Това е нашата песен. Това е нашето семейство. 

Но съществува ли то? Дали аз наистина имам такова семейство или това е просто продукт на моето въображение – както идеализираните телевизионни семейства през 1950? И дори ако евангелизма наистина съществува има ли той бъдеще?