Дисциплината на изучаването

ДИСЦИПЛИНАТА НА ИЗУЧАВАНЕТО

Този, който изучава единствено хората ще получи само тялото на знанието без неговата душа; а този, който изучава единствено книги, душата без тялото. Този, който към това, което  вижда добавя наблюдения и към това, което чете – размишления е на правия път към познанието, стига само изследвайки сърцата на останалите хора да не пренебрегва твоето собствено.

(Кейлъб Колтън)

от  Ричард Фостър

Целта на духовните дисциплини е цялостната трансформация на човека. Те се стремят да заменят старите разрушителни навици на мисълта с навици даващи нов живот. Тази цел никъде не е по-ясно изразена отколкото в дисциплината на изучаването. Апостол Павел ни казва, че ние се променяме чрез обновяването на ума (Римл. 12:2). Умът е обновен когато се обръща към нещата, които са в състояние да го променят.

Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте (Филипяни 4:8)

Дисциплината на изучаването е основното средство, което ни кара да „мислим за тези неща.” Следователно ние можем да се радваме, че не сме оставени на собствените си сили, а чрез Божията благодат са ни били дадени средствата за промяна на вътрешния ни дух.

Мнозина християни остават в плен на страхове и тревоги само защото не се обръщат към дисциплината на изучаването. Те могат да са верни в посещението на църква и ревностни в изпълнение на религиозните си задължения и все пак да не са променени. Тук аз не говоря единствено за тези, които просто спазват религиозните форми, но за тези, които искрено желаят да се покланят и да се покоряват на Исус Христос като Господ и Господар. Те могат да пеят със страст, да се молят в Духа, да живеят толкова покорно колкото са в състояние, дори да поучават небесни видения и откровения и все пак цялостната същност на техния живот остава непроменена. Защо? Понеже никога не за се обръщали към един от основните начини, които Бог използва за да ни промени: изучаването. Исус каза съвсем ясно, че познаването на истината ще ни освободи. „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32). Хубавите чувства не ни освобождават. Духовните преживявания не ни освобождават. Да се „издигаме към Исус” не ни освобождава. Без познание на истината ние няма да бъдем свободни.

Дисциплината на поста

ДИСЦИПЛИНАТА НА ПОСТА

от Ричард Фостър

„Някои са издигнали религиозния пост над Писанието и разума, а други изцяло са го пренебрегнали” (Джон Уесли)

 

В една култура, чийто пейзаж е осеян със светините на Златната арка и с храмовете в Пиза поста изглежда старомоден и не на място. На практика поста няма добра репутация от много години както вън така и в църквата. При своето изследване аз не намерих дори една единствена книга за християнския пост публикувана между 1861 и 1954 г. – един период от почти 100 г. В последно време се наблюдава възобновен интерес към поста, но все още сме твърде далеч от възстановяването на библейския баланс.

Дисциплината на молитвата

ДИСЦИПЛИНАТА НА МОЛИТВАТА

от Ричард Фостър

Аз съм основата на твоята молба; първо, тя съществува по Моята воля; след това, Аз те карам да я желаеш; и след това Аз те водя да се молиш за това и ти се молиш. Как тогава ти няма да получиш отговор на Моята молба (Джулиан от Норуич)

Молитвата ни катапултира в сферата на духовния живот. От всички духовни дисциплини молитвата е най-централната защото тя ни кара да търсим постоянно общение с Отца. Съзерцанието ни въвежда в духовния живот, поста има придружаващо значение, изучаването променя нашия ум, но дисциплината на молитвата ни довежда до най-високите и най-дълбоки дела на човешкия дух. Истинската молитва създава и променя живота. “Молитвата – тайната, пламенната, изречената с вяра молитва – лежи в корена всяка лично благочестие” пише Улям Кери.

Да се моли означава да се променяме. Молитвата е централната улица, която Бог използва, за да ни променя. Ако не желаем да се променяме ние ще отхвърлим молитвата като значима характеристика на нашия живот. Колкото повече се приближаваме до сърцето на Бога толкова повече виждаме своите нужди и толкова повече желаем да се оприличаваме на Христос. Уилям Блейк ни казва, че нашата задача в живота е да носим Божия “товар на любов.” Колко често ние предпочитаме да се загърнем в наметалото на избягването – този заслон от товари – за да избягваме нашия вечен Любим. Но когато се молим Бог бавно и благодатно ни открива нашето бягство и ни освобождава от него.

Дисциплината на съзерцанието

ДИСЦИПЛИНАТА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

от Ричард Фостър

“Съзерцанието не е психологически трик, а Божия благодат” (Томас Мертон)

В съвременното общество нашият Враг се е специализирал в три неща: шум, забързаност и многолюдност. Успее ли да ни залиса с “множественост” и “численост” той може да бъде спокоен. Психиатърът Карл Юнг веднъж отбелязва: “Забързаността не е от дявола; тя е дявола.”

Ако се надяваме да достигнем отвъд изкуствеността на нашата култура, включително и нашата религиозна култура, ние трябва да пожелаем да се потопим в освежаващата тишина, във вътрешния свят на съзерцанието. В своите писания всички майстори на съзерцанието ни учат какво трябва да направим, за да достигнем до тези граници на Духа. Макар да звучи странно за модерната епоха ние трябва без да се срамуваме да се запишем в училището на съзерцателната молитва.