ТЪМНАТА МАТЕРИЯ И СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА
от Алистър МакГрат
Алистър Е. МакГрат (роден 23 Януари 1953) е защитил докторати по молекулярна биология и богословие в Оксфорд. Започнал своето образование като атеист и завършил като убеден християнин той е известен автор в областта на систематичното и научното богословие и апологетиката. МакГрат е ръководител на катедрата по Богословие, религия и култура в King’s College London. Преди това е бил преподавател по Историческо богословие в Оскфорд и ръководител на Wycliffe Hall.
Адвента – времето, през което християните се подготвят да празнуват Рождество – традиционно е време за размисъл. Тази година обаче някои виждат в него време, през което трябва да се фокусират върху нуждата от надежда сред мрачната икономическа ситуация. Как да продължим когато икономически и вероятно социално нещата могат да станат много по-лоши?
Други, особено в църквите, още веднъж ще видят продължаващата яростна атака на антихристиянска реторика, най-вече от страна на т.нар. “нови атеисти.” Защо да говорим за Рождество когато всяка идея за Бога е погрешна? Науката, казва ни се убедено, е погребала Бога. Но така ли е?
Науката наистина е един от най-успешните и увлекателни начини да изучаваме нашата вселена. Както правилно отбелязва Ричард Доукинс в своята скорошна книга Magic of Reality има нещо удивително във вселената. Вдъхновяващата красота на нощното небе, тържественият арктически пейзаж или величествения залез ни изпълват с възхищение.
Но в същото време те повдигат в нас и значими въпроси. Откъде е дошло всичко това? Какъв е неговият смисъл? Какъв е смисълът на живота? Това са въпроси, които занимават и науката и религиозната вяра особено тези, които се интересуват и от двете неща.
В крайна сметка науката говори за метода – един начин да видим реда в нещата. Нейният резултат се променя през вековете. Отчетите й са винаги важни и интересни, но те са също така и относителни. Преди един век повечето учени са смятали, че вселената винаги е съществувала. Сега вярваме, че тя има начало.
Някои учени-атеисти подиграват християните заради това, че вярват в един Бог, Чието съществуване не може да бъде доказано. Но науката редовно твърди съществуването на неща, чието съществуване не може да бъде доказано чрез наблюдения. Така ние смятаме, че съществува тъмна материя поради някои наблюдения, които иначе биха били озадачаващи. Ние не можем да я видим и не можем да докажем, че я има. Все пак това не пречи на астрономите да вярват в нейното съществуване. Не можем да я видим; не можем да я докоснем; не можем да я помиришем и не можем да я чуем. Но много учени твърдят, че тя е единственото смислено обяснение за наблюдаваните гравитационни ефекти. Там където наивните хора настояват за доказателство мъдрите разбират, че то е ограничено до логика и математика.
Някои неща – макар и по-малко отколкото си мислим – наистина могат да бъдат доказани. Но в повечето случаи ние преценяваме теориите в зависимост от това доколко те обясняват наблюденията. Способността да обяснява до голяма степен се смята за индикатор за истина. Наблюденията не доказват теориите; по-скоро теориите обясняват наблюденията и са преценявани според тяхната способност да дават подобни обяснения.
Д. К. Честертън показва как можем да приемем едно “много добре работещо вярване” дълго преди “да сме в в състояние да получим абсолютно доказателство.” “Големия взрив” днес е приеман най-вече понеже е в по-голяма хармония с наблюденията за вселената отколкото неговият съперник “статичното състояние.” Той не може да бъде доказан (все пак това е единично събитие). Но той придава голям смисъл на нещата.
Християните винаги са настоявали, че тяхната вяра придава смисъл на загадките на живата. Тя не е бягство от реалността или отказ да мислим за нещата (да спомена само два плоски популярни стереотипа за вярата). За християните вярата не е сляп скок в мрака, а радостно откриване на по-голямата и по-ясна картина на нещата, от които сме част. Френската социална активистка Симон Веил посочва това опитвайки се да обясни защо намира християнството за толкова привлекателно и убедително. Ние съдим за силата на фенера, отбелязва тя, по способността му да осветлява мака в света.
Ако Христос наистина е “светлината на света” – един образ развит умело в евангелието на Йоан – тогава неговата сила да осветява тъмната материя на нашата душа и нашия свят трябва да намери някакво място в нашето мислене.
Така че как християнската вяра осветлява сенките на живота? Християнската традиция говори за Бога като за Един придаващ смисъл на въпросите и тайните на живота осветявайки пътя, по който вървим. Това не премахва чувството на удивление от вселената; по-скоро добавя към нейната красота и величие. Както веднъж отбелязва Джонатан Сакс, главния равин на United Hebrew Congregations of the Commonwealth науката отделя нещата, за да види как те работят. Но религията отново ги свързва заедно, за да види какво означават те.
Ако науката е свързана с обясненията, религията е свързана със смисъла. Науката ни помага да оценим величието на отделните аспекти на вселената; религията да видим, макар и неясно, “голямата картина,” от която те са част.
Според християнската традиция Бог е истинското желание на сърцето, целта на нашите стремежи и Този, Който задоволява нашите най-дълбоки желания. Някои хора виждат живота като случаен и безсмислен процес на криволичения, в който ние безкрайно търсим някаква цел, която ни се изплъзва, ако изобщо съществува.
Християнското видение изявено в рождествената история говори за един Бог, чиято нежна любов към хората Го кара да влезе в историята като един от нас. На Рождество ние си спомняме, че Бог ни казва, че е тук, показва ни какъв е и ни съпровожда в пътуването – дори през най-мрачните и самотни долини на живота.
