Под Неговите криле

ПОД НЕГОВИТЕ КРИЛЕ

от Мартин Лутер

„О Ерусалиме, Ерусалиме, ти който убиваш пророците и замерваш с камъни изпратените при тебе; колко често Съм искал да събера децата ти както кокошка събира пиленцата си, но не искахте” (Матей 23:37).

В този пасаж Исус ни дава чудесна илюстрация за вярата. Господ нежно казва на израилтяните, че Той с радост би бил тяхната квачка ако те пожелаят да бъдат Неговите пиленца. Помислете внимателно за Неговите думи и сравнение. Христос с голяма сериозност излива самото Си сърце. В тази картина виждаме как трябва да се отнасяме към Христос. Тя ни показва как Той може да ни помогне, как това може да е полезно за нас и как да Го зарадваме. Ако наблюдаваме как се държи една квачка с нейните пиленца ще видим Христос по-добре отколкото някой художник би могъл да Го нарисува. Нашите души са пиленца, а дявола и злите духове са ястреби във въздуха. Разликата е, че ние не сме толкова разумни колкото пиленцата, които търсят закрила под крилете на майка си. Освен това демоните ни нападат по-умело отколкото ястребите пилетата. По-рано аз ви казах, че не е достатъчно да бъдем посветени, да вършим добри дела и да живеем в благодат. Защото нито нашата праведност, още по-малко пък нашата неправедност, ще устои пред очите на Бога и пред Неговия съд. Казах, че вярата, ако е истинска вяра, не разчита на собствената си способност да вярва, но се държи за Христос и застава под Неговата праведност. Точно както пиленцата не разчитат на себе си и на своята бързина, но просто се крият под тялото и крилете на квачката, така и ние трябва да тичаме към Христос за закрила и помощ.

Сложете греховете си на Христос

СЛОЖЕТЕ ГРЕХОВЕТЕ СИ НА ХРИСТИС

Бог направи грях Този, Който няма грях, за да станем ние правда пред Бога (2 Коринтяни 5:21)

от Мартин Лутер

Koгато осъзнаеш греха си и си уплашен от него не трябва да му позволяваш да смущава съвестта ти. Това води единствено до отчаяние. Вместо това, точно както осъзнаването на греха ти идва от Христос, така трябва да положиш обратно греха върху Него, за да бъде съвестта ти облекчена.

Така че бъди внимателен и не ставай като заблудените хора, които позволяват на греховете им да ги хапят и да изядат сърцата им. Те се опитват сами да освободят себе си от тях като тичат напред назад и вършат добри дела. Но ти имаш начин да се освободиш от греха си. Сложи го върху Христос като вярваш, че Христовите рани и страдания са платили за него. Както казва Исая: „Господ положи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:6). Петър казва, че самият Христос: „понесе греховете ни на дървото” (1 Петър 2:24). И Павел казва: „Бог направи Този, Който нямa грях, грях за нас” (2 Коринтяни 5:21).

Трябва да разчиташ на тези и на други стихове с цялото си сърце. Колкото повече те измъчва съвестта толкова повече трябва да разчиташ на тях. Понеже ако не направиш това и се опиташ да успокоиш съвестта си чрез собствената си скръб и покаяние никога няма да намериш мир и накрая ще бъдеш напълно отчаян. Ако се опиташ да се справиш с греха  в съвестта си, оставиш го там и продължиш да търсиш в сърцето си греховете ти ще станат твърди тежки за теб. Ще ти се струва, че те ще живеят вечно. Но когато мислиш за греховете си като за положени върху Христос и смело вярваш, че Той ги е победил чрез Своето възкресение тогава те са мъртви и погребани. Греха не може да остане върху Христос. Неговото възкресение го поглъща.

Молещи Бога за вяра

МОЛЕЩИ БОГА ЗА ВЯРА

от Мартин Лутер

Веднага бащата на детето извика „Вярвам Господи; помогни на моето неверие” (Марк 9:24)

Ако вие е трудно да вярвате трябва да молите Бога за вяра. Способността да се вярва е единствено в Божиите ръце. Понякога Бог дава вяра явно, а друг път тайно.

Но вие можете да се пришпорите да вярвате. Да започнем с това, вие не трябва винаги да се фокусирате върху страданията на Христос. Те вече са извършили своето дела като са ви ужасили. Вместо това продължете по-нататък и погледнете към грижовното сърце на Христос. Вижте колко е изпълнено то с любов към вас и как това го кара да вдигне тежкия товар на греха ви. Тогава и вашето сърце ще се изпълни с любов към Него и вярата ви ще бъде укрепена.

След това продължете от сърцето на Христос към сърцето на Бога. Вие ще видите, че Христос не би ви показал любов ако Бог в Своята вечна любов не беше пожелал това. Когато ви обича Христос е покорен на Бога. Вие ще откриете доброто сърце на Отца и, както казва Христос, ще бъдете привлечен към Отца чрез Христос. Тогава ще разберете по-добре думите на Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син.” Ние познаваме Божията природа най-добре не като мислим за Неговата сила и мъдрост, които са ужасяващи, но когато мислим за Неговата милост и любов. Тогава ние сме истински родени в Бога и можем да растем във вярата.

Недостойни да се молим

НЕДОСТОЙНИ ДА СЕ МОЛИМ

от Мартин Лутер

А бирникът стоеше отдалеч и не смееше да вдигне очи, а се удряше в гърдите и казваше „Боже имай милост към мен грешника” (Лука 18:13)

Някои хора казват: „Щях да вярвам, че Бог чува молитвите ми ако бях по-достоен и живеех по-добър живот.” Аз отговарям просто: Ако решиш да не се молиш преди да почувстваш достоен или заслужил тогава никога повече няма да се молиш. Молитвата не трябва да се основава или да зависи от твоята лична доброта или от качеството на самата молитва; тя трябва да разчита на непроменимата истина за Божието обещание. Ако молитвата се основава на самата нея или на нещо различно от Божието обещание тогава това не е истинска молитва, а такава, която те подмамва – дори ако сърцето ти е изпълнено с пълно посвещение и плачеш с кървави сълзи.

Ние се молим понеже не сме достойни да се молим. Нашите молитви са чувани именно понеже вярваме, че сме недостойни. Ставаме достойни да се молим когато заложим всичко единствено на Божията вярност. Така че върви напред с чувството си за недостойнство. Но знай в сърцето си, че хиляди пъти по-важно е да покажеш доверие към Бога. Да, всичко зависи от това. Не обръщай вярното Му обещание в лъжа поради съмненията си. Понеже твоето достойнство няма да ти помогне нито пък недостойнството ти ще бъде пречка. Липсата на вяра е тази, която те осъжда, но доверието в Бога те прави достоен.

Вяра единствено в Христос

ВЯРА ЕДИНСТВЕНО В ХРИСТОС

от Мартин Лутер

Kато знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос (Галатяни 2:16)

Ние сме оправдани чрез вяра в Христос, не чрез собствените си усилия. Не трябва да оставяме никой да ни обърка като ни казва, че вярата оправдава хората единствено когато към нея са добавени любов и добри дела. Ако хората чуват, че те трябва да вярват в Христос и че единствено вярата не оправдава освен ако към нея не бъде добавена и любов те веднага отпадат от вярата и си мислят: „Ако вярата без любов не оправдава тогава тя е празна и безполезна. Единствено любовта оправдава. Понеже ако вярата не е оформена и съпътствана от любовта тя не е нищо.” За да докажат своите унищожителни думи моите противници се позовават на 1 Коринтяни 13:1-2 „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам…нищо не съм.” Те смятат, че тези думи са непробиваема стена. Но те не разбират какво учи Павел. Ние трябва да отбягваме такива твърдения като адска отрова. Вместо това ние трябва да заключим заедно с Павел, че сме оправдани единствено чрез вяра, а не чрез вяра оформена от любов. Така ние не трябва да приписваме силата на оправданието на нещо произлизащо от нас, което ни прави угодни пред Бога. Трябва да приписваме това на вярата, която се държи за Спасителя Христос, а Него държи в сърцата ни. Тази вяра ни оправдава без любовта и преди да дойде любовта. Ние сме съгласни, че трябва да учим хората и на добри дела и любов. Но тези неща ние трябва да учим на тяхното подходящо място и време – когато става въпрос за това как трябва да живеем, а не как се оправдаваме. В случая въпросът е следния: Как биваме оправдани и получаваме вечен живот? Ние отговаряме заедно с Павел, че сме обявени за праведни единствено чрез вяра в Христос, а не чрез собствените си усилия.

Какво означава да вярваме

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ВЯРВАМЕ

от Марин Лутер

Тогава Исус извика: „Ако някой вярва в Мен не вярва само в Мен, но и в Онзи, Който Ме е пратил” (Йоан 12:44)

Има два начина да вярваме. Първия начин е да вярваме нещо за Бога, което означава да вярваме, че това, което се мисли за Бога действително е вярно. Това е подобно на вярата, че всичко, което се говори за дявола и ада е вярно. Такова вярване е повече твърдение за нещо, което знаем отколкото израз на вяра.

Втория тип вяра е да вярваме в Бога. Тя включва не само убеждение, че това, което се говори за Бога е вярно, но и доверие в Него и копнеж да имаме взаимоотношения с Него. Това означава да вярваме без всякакво съмнение, че Той наистина е Този, Който казва, че е и че ще извърши всичко, което е казал, че ще направи. Не бих вярвал на никой човек в такава степен без значение колко добри неща казват за него хората. Лесно е да вярваш, че някой е благочестив, но съвсем друго е напълно да разчиташ на него.

Тези, които вярват в Бога вярват на всичко, което е записано за Него в Писанието. Те се осмеляват да вярват в това в живот и в смърт. Тази вяра ги прави истински християни и им дава всичко, което те копнеят от Бога. Човек със зло, лицемерно сърце не може да има този тип вяра понеже тя е жива вяра, както пише в първата заповед: „Аз съм Господ, вашия Бог….да нямаш други богове” (Изход 20:2-3)

Следователно малката дума във е важна и трябва да й обърнем сериозно внимание. Ние не казваме „Вярвам Бог Отец” или „Вярвам за Бог Отец,” но „Вярвам в Бог Отец, в Исус Христос, в Светия Дух.” Единствено Бог може да ни даде такава вяра.

Живеем чрез вяра

ЖИВЕЕМ ЧРЕЗ ВЯРА

от Мартин Лутер

Защото в благовестието се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее.” (Римляни 1:17)

Докато бях монах не постигнах нищо чрез пост и молитви. Причината беше, че нито аз нито някой от другите монаси признаваше своите грехове и липса на преклонение пред Бога. Ние не разбирахме първородния грях както и това, че неверието също е грях. Ние вярвахме, че без значение какво хората вярват и учат никой не може да бъде сигурен в Божията любов и милост. В резултата на това колкото повече тичах към и търсех Христос толкова повече Той ми се изплъзваше. Когато осъзнах, че единствено чрез Божията благодат мога да бъде просветен и да получа вечен живот аз работех усърдно, за да разбера какво казва Павел в Римляни 1:17 – Божията правда се открива в благовестието. Търсех дълго време и отново и отново се опитвах да разбера това. Но латинската дума за „Божията правда” стоеше на пътя ми. Божията правда обикновено е описвана като качеството, чрез което Той е безгрешен и осъжда грешника. Всички учители без Августин тълкуват Божията правда в смисъл на Божия гняв. Така всеки път когато четях това ми се искаше Бог никога да не е откривал благовестието. Кой може да обича един Бог, Който е гневен и който ни осъжда и обвинява? Накрая с помощта на Светия Дух аз разгледах по-внимателно какво казва пророк Авакум: „Праведният ще живее чрез вярата си” (Авакум 2:4). От това аз достигнах до заключението, че живота трябва да идва чрез вяра. По този начин аз приложих абстракцията към нещо конкретно, както казват в училище. Аз свързах концепцията за праведността с човека, който става праведен. С други думи човек става праведен чрез вяра. Това отвори цялата библия- и дори небето – за мен!

Първо идва вярата

ПЪРВО ИДВА ВЯРАТА

от Мартин Лутер

 

Защото сте Божие творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред ни е отредил да ходим

Ефесяни 2:10

Често сте ме чували да казвам, че християнския живот има две сфери: първата е вярата, а втората са добрите дела. Християнина трябва да води посветен живот и винаги да върши това, което е право. Но първата сфера на живота му – вярата – е по-важна. Втората сфера – добрите дела – никога не е толкова ценна колкото вярата. Но хората от света обожават добрите дела. Те ги смятат за по-важни от вярата.

Добрите дела винаги са били ценени повече отколкото вярата.

Разбира се, вярно е, че трябва да вършим добри дела и да уважаваме тяхното значение. Но трябва да внимаваме да не издигаме добрите дела толкова, че вярата и Христос да не останат на второ място. Ако ги издигнем твърде високо добрите дела могат да се превърнат в нашия най-голям идол. Това се е случвало както в така и извън християнството. Някои хора толкова ценят добрите дела, че пренебрегват вярата в Христос. Те проповядват за и ценят своите собствени дела вместо Христовите дела.

Вярата трябва да бъде първа. След като вярата е проповядвана тогава ние трябва да поучаваме и добри дела. Вярата – без добри дела и предхождаща добрите дела – е тази, която ни води в небето. Ние отиваме при Бога единствено чрез вяра.