Бог тук и сега – завършен

БОГ ТУК И СЕГА

от Карл Барт

1. Християнската проповед тук и сега

2. Суверенитета на Божието слово и решението на вяра

3. Проповядването на Божията свободна благодат

4. Авторитета и важността на библията

5. Авторитета и важността на библията

6. Църквата – живата общност на живия Господ Исус Христос

7. Християнска етика

8. Хуманизмът

Хуманизмът

ХУМАНИЗЪМ[1]

 от Карл Барт

Едно от добрите неща, които могат да се кажат за международната конференция по хуманизъм проведена в Женева през 1940 е следното: тя беше „хуманна”. Философите и историците, ориенталистите и учените, богословите и марксистите от цяла Европа се събраха заедно, открито, ясно, отговорно и не без уважение, не само публично, но и лично около една маса. Дори повече от това, те се опитаха да се слушат един друг и доколкото могат да разберат какво казват другите. Ако „хуманизъм” също така означава, че този вид срещи е възможен тогава ние не трябва да се срамуваме от нашата среща в Женева пред Сократ, Гьоте или някой друг от останалите велики умове в историята, които сме свикнали да наричаме „хуманисти.” Сега чакаме последния си ден заедно под картината на Мадам дьо Стаел в замъка Копет[2]. В един такъв хуманистичен век като нашия, успехът на едно толкова човешко събиране трябва със сигурност да се смята за голям успех.

Но, разбира се, катинара  може да бъде нарисувана и по-друг начин: ако каузата е „един нов хуманизъм” какъв е резултатът от една такава среща? Наблюдава ли се някакво сближаване? Може ли то да се види както някакъв вид резултат? Ако някой зададе подобен въпрос в отговор може да бъде казано, че осезаеми резултати не трябва да се очакват от една подобна академична среща. Но отрицателният факт си остава: на едно събиране, нито малко нито ексклузивно, европейски интелектуалци от всякакъв вид и убеждения са изучавали и обсъждали въпроса за новия хуманизъм в продължение на десет дена без друг резултат освен малко взаимно назидание и стимулиране. Отникъде не се е появило никакво виждане, което да може да осветли и убеди всички присъстващи, да не говорим за виждане, което да може да бъде осезаемо полезно за съвременния свят. Ние дори не трябва да споменаваме практически предложения.

Християнската етика

ХРИСТИЯНСКАТА ЕТИКА

 от Карл Барт

Етиката е опит да се дадат човешки отговори на въпросите за достойнството, правилността и съвършенството на човешките действия. По този начин християнската етика има за цел най-вече да даде тези отговори за тези, които изповядват, че са християни и които желаят с повече или по-малка сериозност да бъдат християни. Понеже подобен опит е бил предприеман от самото начало и навсякъде където е имало християни християнската етика трябва да бъде разбирана като един феномен на духовния и културния живот, като част от историята на хората и нациите. Но тъй като оттогава всички опити да се намери отговор на въпроса за съвършенството на човешките действия, включително и християнските, са и трябва да бъдат спорни, християнската етика също така трябва да бъде разбирана като едно специфично поле на критическа богословска дисциплина, в което верността на отговорите на възникналите в историята въпроси може да бъде проверена.

Църквата – живата общност на живия Господ Исус Христос

ЦЪРКВАТА: ЖИВАТА ОБЩНОСТ НА ЖИВИЯ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС

 от Карл Барт

речта на Барт през 1948 в Амстердам, където е бил създаден Световния Съвет на Църквите

Ако човек желае да говори за християнската Църква, да я разбере и да я опише, той винаги трябва ексклузивно и последователно да държи пред очите си живата общност на живия Господ Исус Христос. Ако човек е несигурен тук или спира на половината път, ако дори съвсем малко недогледа тази реалност и най-дълбоките думи казани по въпроса стават неясни, блудкави и изцяло безсмислени. Без значение колко са искрени, всичките похвали за Църквата като Тяло и Невеста на Христос, като Град, Колония, Люде и Стадо на Бога стават фалшиви и недостоверни, защото всички новозаветни прозрения и думи са свързани с живата общност на живия Господ Исус Христос и единствено с нея. Без значение колко сериозна, всяка дискусия за естеството и единството на Църквата, нейния ред и задача, нейния вътрешен живот и нейното поръчение към света тогава води към една безинтересна мъртвота. Трябва да се страхуваме, че без значение колко е почтена и ревностна всяка загриженост за Църквата, която не е фокусирана конкретно върху нейната реалност е напразна. Има само едно знаме, под което можем да воюваме с обещание за победа. В това, което следва ние ще говорим за: (1) същността на Църквата, т.е. за нейната природа и съществуване; (2) за заплахите за Църквата, т.е. за опасността да изгуби своето съществуване като Църква; и (3) това, което единствено може да я запази от тази опасност: обновлението или реформацията на Църквата, въз основа на нейния произход.

Авторитета и важността на библията

АВТОРИТЕТА И ВАЖНОСТТА НА БИБЛИЯТА: ДАНАДЕСЕТ ТЕЗИСА

от Карл Барт

1. Едно твърдение относно „Значението и важността на Библията” може да бъде значимо аналитично твърдение единствено ако изразява една ситуация, която е отвъд всяка несигурност и следователно има за свое твърдение именно тази ситуация.
Попитайте едно дете защо сред многото жени то нарича точно тази своя майка и всичко, което то ще бъде в състояние да каже е едно повторение и препотвърждаване на същата тази теза, за причината за която е питано: „Но това е моята майка.” Че тя е неговата майка за това дете е ситуация отвъд всяка несигурност. По същия начин всяко значимо твърдение (т.е. което не само изглежда, но наистина е подходящо за темата) за авторитета и значението на Библията изразява една ситуация, за която не е възможна никаква дискусия, едно обстоятелство, което основано на самото себе си говори само за себе си и следователно може да бъде изяснено единствено чрез едно повторение и утвърждаване.

Проповядването на Божията свободна благодат

ПРОПОВЯДВАНЕТО НА БОЖИЯТА СВОБОДНА БЛАГОДАТ

от Карл Барт

Думите „свободна благодат” чрез самата си подредба от началото до края не показват нищо друго освен природата на Този, Когото Писанието нарича „Бог.” Той е субектът на „могъщите дела,” за които Светото Писание дава директно, автентично и цялостно свидетелство и в празнуването и проповядването на които християнската Църква намира своята основа за съществуване. Изразът, който е използван в шестата точка на Брeменската декларация „проповядване на Божията свободна благодат” не означава нищо друго освен това, което Римляни 1:1 нарича накратко „благовестието от Бога.” Самият Бог, единственият истински Бог, Който говори чрез пророците и апостолите е свободна благодат. И понеже свободната благодат е нещо радостно, проповядването, за което Бог е определил пророците и апостолите, проповедта на християнската Църква, е благовестие, радостна вест.

Суверенитета на Божието слово и решението на вяра

СУВЕРЕНИТЕТА НА БОЖИЕТО СЛОВО И РЕШЕНИЕТО НА ВЯРА

от Карл Барт

Предметът на това есе не е бога на този свят в разнообразните му прояви. Разбира се, Светото писание знае за него и би било глупаво да отричаме неговата реалност и сила. Този бог също така има едно слово и неговото слово има хиляди и хиляди верни служители и проповедници. На практика има време когато изглежда, че неговото слово потапя всичко останало. Но нашият предмет не е този бог и неговото слово. Не това е нашата грижа. Това не означава, че ние можем или че трябва да го победим; но ние нямаме нужда да го побеждаваме понеже той вече е победен. Той ще продължи да ни изкушава силно и ние ще продължим да страдаме от ръцете му, но той няма да ни погълне. Ние живеем в една свобода, която той не е в състояние да накърни дори ако изглежда, че той владее половината свят понеже неговата присъда е била произнесена и краят на властта му е определен. Следователно ние няма нужда нито да се страхуваме от него нито да го величаем понеже той няма нищо, на което може да ни научи или да ни каже. Бихме били глупаци ако го слушаме или ако разчитаме на неговото слово дори и за миг защото когато се изпълни времето, а то ще се изпълни, ние ще бъдем унищожени заедно с него.

Християнската проповед тук и сега

Лекция изнесена пред Rencontres Internationales в Женева, Швейцария през 1949 на тема „Един нов хуманизъм”. Барт и един католически богослов са били единствените християни поканени на това събиране на западноевропейски интелектуалци

от Карл Барт

В наши дни интелектуалци от много различен произход и интереси са загрижени за въпроса свързан с един „нов хуманизъм.” Двама богослови бяха поканени да говорят за  уместността на християнската проповед, християнското проповядване тук и сега, преподобния П. Мейдиеу за католическото  и аз за протестантското богословие.

Тази ситуация едва ли може да бъде лесно обяснена. Преди 40 години на никого не би му дошло наум да покани богослови да участват в подобна дискусия. Вероятно някой представител на т. нар. философия на религията можеше да бъде приет, но със сигурност не и богослов, който стои зад вярата на своята църква. Оставям отворен въпросът как ние сме достигнали до подобна ситуация, която по-рано би била невъзможна, но желая да ви обърна внимание, че нашето участие включва определен риск. Защо ние богословите да не бъдем отворени за всички различни перспективи, от които нашият обект, еди нов хуманизъм, трябва да бъде развит и дискутиран тези дни? Ние, разбира се, трябва да се съобразим с нашата задача, а именно задачата на християнската църква. Или, по-конкретно, ние трябва да се съсредоточим върху това, на което християнската църква дължи своето съществуване и на което тя желае да служи. Със сигурност ние не трябва да очакваме от другите представители в тази дискусия да се срамуват от богословието. Сигурен съм, че вие ще признаете вярата на sint ut sunt aut non sint. Но именно в този момент вие се излагате на известен риск. Ако християнското проповядване е изявено в неговата пълнота без да е нито прикривано нито разводнявано и ако то бъде говорено като нещо „тук и сега”, както и трябва да бъде ако искаме да бъде говорено правилно, това може да предизвика смущение и дори страх. Нито католическия нито протестантския богослов ще бъде в състояние да отрече факта, че християнската проповед днес би била разбрана погрешно, както и винаги е била, ако бъде представена като един сред множеството теоретични, морални или естетически принципи или системи, като един „изъм” в съревнование, хармония или конфликт с останалите „изми.” Нито пък ще бъдат способни да отрекат факта, че днес, както винаги, в лицето на всички хора и на всички човешки мнения и стремежи, християнската проповед възнамерява да изяви Божията воля, действие и откровение. Ние няма да бъдем в състояние да прикрием факта, че в християнската проповед не става въпрос нито за класическия хуманизъм, нито за някакъв нов хуманизъм, които е бил открит днес, а за Божия хуманизъм. По-нататък ние няма да бъдем в състояние да скрием факта, че този хуманизъм на Бога съществува и може да бъде схванат единствено в една много конкретна историческа форма и все пак, въпреки че в тази форма той е същият вчера и днес той има не само временна, но вечна валидност. Над всичко ние няма да бъдем в състояние да скрием факта, че въпроса за „тук и сега” в християнската проповед за Божия хуманизъм е такъв, че винаги и всякога може да му се отговори, без значение дали положително или отрицателно, единствено с едно цялостно, личностно и отговорно решение.

Великото обещание-завършен

ВЕЛИКОТО ОБЕЩАНИЕ

от Карл Барт

Лекциите, които съдържа тази малка книжка бяха изнесени през 1934 г. пред моите бивши студенти след като официалните ми лекции и семинари бяха насилствено прекратени. Те бяха стенографирани и по този начин аз преминах през тях. Понеже обичам да си спомням този приятен епилог на своята преподавателска работа в Университета в Бон аз се радвам, че съм в състояние да ги представя пред по-широка публика. Бих желал да използвам тази възможност да благодаря на толкова много хора, които през тези седмици изразиха към мен своята лична и искрена симпатия, че курса, който съм избрал е бил толкова широко разбран. С оглед на съществуващите проблеми много неща, които бих желал да изразя публично трябва да останат недоизказани. По подобен начин по отношение на бъдещите решения аз трябва да помоля тези, които имат някаква вяра в мен да продължат да вярват, че всяка стъпка, която предприемам ще бъде отговорно премислена съобразно моите способности дори да не съм в позиция да дам отчет както бих желал на всички, които това касае.

Бон, 7 Януари, 1935

Карл Барт

Лекция 1

Лекция 2

Лекция 3

Лекция 4

Великото обещание-4

ЛЕКЦИЯ 4

Лука 1:57-80

от Карл Барт

Нека да започна с един коментар за делението на главите. Първоначално то не е било част от Новия завет, а е добавено по-късно. В тази връзка аз желая да кажа, че историята трябва да бъде разделена точно по начина, по който това беше направено досега, а именно, че всичко до този момент е част от първата глава и втората започва с раждането на Христос. На пръв поглед трябва да бъде повдигнат въпроса: Не би ли било по-смислено да започнем с историята на обещанието и срещата на двете майки и да противопоставим това на изпълнението? Но не, раждането на Йоан е разделено от раждането на Исус, макар че то също принадлежи към изпълнението. Наистина, това, което чуваме в края на нашата глава и като продължение на разсъждението ни за Адвента: раждането на Йоан и това, което се случва при неговото обрязване, и речта на Захарий, всичко това със сигурност е изпълнение. И все пак дори и при изпълнението си то все още е Адвент, все още очакване. Това е все още Йоан, а не Христос. И макар че Христос не идва без Йоан, макар че не можем да си представим Исус без този Свой свидетел, макар че Йоан принадлежи на Христос, все пак ние не трябва да забравяме, и делението на главата показва това ясно, че тук все още имаме един човек, един, който е изцяло като нас, не Христос, не Божия Син. Тук човек се намира по средата на изкупителната история, приет и приемащ; но дотолкова доколкото той е човек и единствено човек изпълнението на раждането на Христос е противопоставено на него, нещо ново, нещо различно, нещо несравнимо повече.