Филемон – беседа 3

 

БЕСЕДА 3

от св. Йоан Златоуст

„И така, ако ме смяташ за съучастник в Христа, приеми него като мен И ако в нещо те е онеправдал или ти дължи нещо, мини това на моя сметка. Аз, Павел, пиша това с ръката си: Аз ще платя, за да не ти кажа, че ти ми дължиш и самия себе си” (Филемон 1:17-19)

 

Нищо не помага толкова да бъдеш послушан колкото да не искаш всичко неведнъж. Защото виж как след колко много хвалби, след колко голяма подготовка той въвежда това велико нещо. След като казал, че  той е „мой син,” че е  участник в благовестието, че е „възлюбен“, че трябва да го приемеш обратно „като брат” и „да го имаш за брат” той добавя „като мен.” И Павел не се срамува да направи това. Защото този, който не се срамува да се нарече слуга на верните, но изповядва, че е такъв, много повече няма да откаже това. Защото смисълът на това, което той казва е следния: Ако си на един ум с мене, ако тичаш по същото поприще, ако ме смяташ за приятел приеми го като мен.

Филемон – беседа 2

БЕСЕДА 2

от св. Йоан Златоуст

„Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си, като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господ Исус и която показваш към всички светии Моля се това общение в твоята вяра да действа така, че те да познаят всичкото добро, което е в нас[1], за слава на Христос” (Филемон 1:4-6)

 

Той не моли за услугата още в самото начало, но едва след като първо е почел човека и го е похвалил за добрите му дела и е представил не малко доказателство за своята любов с това, че винаги го споменава в молитвите си и казва, че мнозина са били освежени от него и че е покорен и послушен във всичко. Чак тогава, след всичко той представя своята молба чрез това още повече го кара да се срамува. Защото ако другите получават нещата, за които молят много повече Павел. Достигайки преди другите той бил достоен да иска и да получи, но той не иска за себе си, а заради някого другиго. След това, за да ме помисли Филимон, че той му пише единствено поради тази причина и за да не може никой да каже: „Ако не е бил Онисим той не би му писал” забележи как той прибавя и други причини в своето послание. На първо място показва своята любов, след това желае да му приготвят подслон.

Филемон -беседа 1

БЕСЕДА 1

от св. Йоан Златоуст

„Павел, затворник за Христос Исус, и брат Тимотей, до нашия възлюбен съработник Филимон и до сестра Апфия, и до нашия сподвижник Архип, и до твоята домашна църква: Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.” (Филемон 1:1-3)

 

Тези неща са казани на един господар от името на един роб. Веднага, при самото започване Павел смирява духа си и, за да не засрами Филемон, угасява гневът си. Наричайки себе си затворник той го поразява със съжаление и го кара да събере себе си. По същия начин той внушава, че настоящите неща не са от голямо значение. Защото ако веригите за Христос не са срам, а хвалба, много повече и робството не трябва да се смята за укор. И макар да не казва това направо, все пак целта му е добра, показвайки, че той заслужава похвала. И той не прави това заради собствена полза, но за да може по-лесно да получи услугата. Като че ли той казва: „Твоя е вината, че аз се намирам в тези окови.” Така той говори навсякъде там показвайки своята загриженост, а тук, че заслужава доверие.