Беседа 32

БЕСЕДА 32

от св. Йоан Златоуст

И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях. Защото такива човеци не служат на нашия Господ [Исус] Христос, а на своите си охоти[1], и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните (16:17-18)

1. Отново увещание и след увещанието молитва. Казвайки: отстранявайте се от тези, които причиняват разцепления и не ги слушайте, (апостолът) прибавил: Бог на мира скоро ще смаже сатана под нозете ви и Благодатта на нашия Господ да бъде с вас (ст. 20). Забележи как снизходително той увещава, правейки това не като съветник, но като слуга и даже с голямо уважение към тях. (Апостолът) ги нарича братя и моли, казвайки: Моля ви се братя. След това ги предупреждава, показвайки козните на вредните хора. Но понеже тези хора не действали явно, то (апостолът) казва: Моля ви се да забележете тия, тоест, внимателно изследвайте, узнавайте, изпитвайте. От кого именно да се отдалечават? Които причиняват раздори и съблазни противно на учението, което сте научени, защото разделението повече от всичко подкопава църквата, това е дяволско оръжие и разваля всичко.

Беседа 31

БЕСЕДА 31

от св. Йоан Златоуст

Поздравете любезния ми Епенет, който е първият плод от Азия за Христа (16:5)

1. Мисля, че мнозина, които дори считат себе си за доста ревностни, оставят без внимание тази част на посланието като безполезна и не съдържаща в себе си нищо важно. Предполагам, че те разсъждават по подобен начин и за родословията в евангелието: понеже те представляват списък с имена, то те стигат до заключението, че оттук не може да се извлече голяма полза. Но златните дела на майстора са видни и в малките частички, а тези хора подминават и големи късове злато. И така, за да не им се случи това да ги удържи от такава безгрижност, е достатъчно и казаното по-рано. А че и оттук може да има не малка полза, ние вече доказахме в предишната беседа, когато подобни приветствия възбудиха нашето внимание. И сега ще се опитаме от това място да извлечем благороден метал, защото и в едните имена можем да открием голямо съкровище.

Беседа 30

БЕСЕДА 30

от св. Йоан Златоуст

А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите. Защото Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим. Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните (15:25-27)

1. Понеже (апостолът) казал: Няма вече място за моето работене по тия страни и: От много години съм желал да дойда при вас, а заедно с това било нужно да се забави, за да не помислят римляните, че им се присмива, той обяснява причината, поради която сега не може да дойде при тях и казва: А сега отивам в Ерусалим. Но сега прибавил и причината за това пътешествие: Отивам – казва, – за да послужа на светиите. Даже и се спира на тези думи, привеждайки доказателства, казвайки: Благоволиха да дадат и още длъжни им са, защото, ако езичниците участват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните – за да се научат и римляните да им подражават. Тук трябва особено да се удивим на мъдростта (на апостола) в това, че той измислил такъв начин да даде съвет, понеже с това могъл да повлияе на римляните повече, отколкото с пряко увещание.

Беседа 29

БЕСЕДА 29

от св. Йоан Златоуст

И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг (15:14).

1. По-горе апостолът казал: Понеже съм апостол на езичниците аз славя моята служба (Римл. 11:13), също: И тебе няма да пощади (Рмл. 11:21) и още: Не считайте себе си за мъдри (Римл. 12:16) и след това: А ти защо осъждаш брата си (Рим. 14:10), отново: Кой си ти че съдиш чужд слуга (Римл. 14:4), а също така употребил и много други подобни изрази. И след като казал много жестоки неща в своето послание в заключене той лекува (нанесените рани) и с каквото започнал с това и завършва. В началото той казал: Благодаря на моя Бог, че за вашата вяра се говори по целия свят (Римл. 1:8). Тук той казва: уверен съм, че вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание и на това място е казано даже повече отколкото на първото. Той не казал – чух, но уверен съм т.е. няма нужда да научавам от друг, но аз самият съм уверен за вас, самият аз, който ви изобличавах и обвинявах. Пълни с благост: това се отнася към наскоро направеното увещание. (Апостола) като чели казва: аз не мисля, че вие сте жестоки и ненавиждате братята си, когато ви съветвах да се приемате един друг, да не оставяте и да не разваляте Божиите дела, аз зная, че вие сте пълни с благост. Благост, мисля, той тук нарича пълнотата на добродетелите. И не казал – имате благост, но – пълни с благост. Със същата изразителност и продължава: изпълнени с всяко знание. Каква би била ползата ако макар и имащи любов не знаели как трябва да се държат с любимите си? Затова (апостола) прибавил: изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате едни други и не само да се наставлявате но и да наставлявате и другите.

Беседа 28

БЕСЕДА 28

Защото казвам, че Христос заради Божията вярност стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията, дадени на бащите (15:8).

от св. Йоан Златоуст

1. Апостолът, продължавайки предишната реч, отново беседва за грижата на Христос и показва колко много Той направил за нас и как не угодил на Себе Си. А заедно с това доказва също, че повярвалите от езичниците най-много са задължени на Бога. Ако те са най-много задължени, то тяхно задължение е да носят немощните от юдеите. Понеже (апостолът) нанесъл на последните силен удар, то за да не се възгордеят първите, той отново смирява тяхното високомерие, доказвайки, че благата на юдеите са им дарени поради обещанията, дадени на техните бащи, а призванието на езичниците е само поради едното милосърдие и човеколюбие, затова той казва: за да прославят езичниците Бога, заради Неговата милост (ст. 9). Но за да бъде казаното по-ясно за нас, чуй отново думите (на апостола) и тогава ще разбереш какво означава изразът: Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията, дадени на бащите.

Беседа 27

БЕСЕДА 27

от св. Йоан Златоуст

А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откровението и тайната, която е била замълчана от вечни времена, а сега се е явила и според пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхното покоряване на вярата – на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исуса Христа до века. Амин[1]. (XIV, 24-26).

1. Това е обичайно за Павел – винаги да завършва увещанието с молитва и славословие, понеже знаел, че това има немалко значение – и привикнал да го прави, поради силната си любов и благочестие. На чадолюбивия и боголюбивия учител е свойствено не само да учи на словото, но и с молитви да измолва от Бога помощ за учещия се. Така постъпва (Павел) и в настоящия случай. Ето последователността на неговата реч: На Този, Който може да ви утвърди, да бъде слава до века. Амин. Тук той отново има предвид немощните и обръща словото си към тях.

Беседа 26

БЕСЕДА 26

от св. Йоан Златоуст

Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто (14:14)

1. Апостолът първо спрял осъждащия брат и отклонил го от презрение, след това преминава към наставление и спокойно поучава по-слабия, показвайки и тук велика кротост. Той не казва, че този ще бъде наказан, не употребява даже подобен израз, но за да го убеди по-добре в справедливостта на думите си, само го освобождава от страха относно това и казва: зная и уверен съм. След това, за да не може никой от невярващите да възрази: „И какво от това, че ти си уверен? Ти все още не си толкова достоверен за нас, че да предпочитаме твоите думи пред самия закон и пред това, което ни е съобщено свише.“ – (апостолът) и прибавил: в Господа, тоест, че аз съм научил това от Господа, Той Сам ме е убедил в това, значи това не е присъда на човешки ум. Но кажи, в какво си убеден и какво знаеш? Че нищо не е само по себе си нечисто. Няма нищо нечисто по природа, казва (апостолът), но става нечисто по волята на употребяващия го и само за него бива нечисто, а не за всички.

Беседа 25

БЕСЕДА 25

от св. Йоан Златоуст

Слабия във вярата приемайте, без да се препирате за съмненията му. Един вярва, че може всичко да яде, а който е слаб във вярата яде само зеленчук (14:1-2)

1. Зная, че тези думи са много трудни за разбиране. Затова, преди всичко, е необходимо да изложим съдържанието на това място и да кажем какво желаел да поправи (апостолът), когато писал за това. И така, какво желаел той да изправи? Имало мнозина от повярвалите юдеи, които, имайки слаба съвест, свързана със закона и след приемането на вярата, съблюдавали строга избирателност относно храната и все още не се осмелявали съвършено да се пуснат от закона. Затова, въздържайки се не само от свинско месо, за да не стане това явно, те започнали да се въздържат от всичко месно и ядяли само плодове по такъв начин, че изглеждало, че спазват пост, а не закона. От друга страна, имало и по-съвършени във вярата, които, не само че сами не съблюдавали подобна избирателност относно храната, но отеготявали и огорчавали съблюдаващите я със своите укори и изобличения, хвърляйки ги в униние.

Беседа 20

БЕСЕДА 20

от св. Йоан Златоуст

Моля ви се, брaтя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива , свята, блaгоугодна, като ваше духовно служение (12:1)

1. Казвал много за Божието човеколюбие и показвал неизречимата Божия грижа, неизказаната и неизследима благост, (апостолът) се ползва от самата тази благодат, за да убеди облагодетелстваните от Бога да покажат живот, достоен за дара. И бивайки толкова велик и извисен, той не се отказва да ги умолява, моли ги не за това, което би послужило за негова полза, но за да могат те самите да получат полза. И удивително ли е, че той не се отказва да умолява, ако представя като умоляващо самото Божие милосърдие? Когато поради Божията щедрост, казва той, върху нас се изливат безбройни блага, то засрамете се от тях и се уплашете, защото самата тази щедрост се обръща към вас с молба да не правите нищо недостойно за тях.

Беседа 24

БЕСЕДА 24

от св. Йоан Златоуст

И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настъпил да се събудите от сън (13:11)

1. Апостолът, след като заповядал всичко, което било нужно, подбужда римляните към съвършенство в добрите дела и поради краткостта на времето. Времето на съда, казва той, стои вече пред вратата, както писал на коринтяните: останалото време е кратко (1 Кор. 7:29), а също така и на евреите: Защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде и не ще се забави (Евр. 10:37). Но там той говорил, ободрявайки трудещите се, а тук събужда от сън спящите; и действително, това слово (на апостола) е полезно за нас и в двата случая. Какво означава: часът е вече настъпил да се събудите от сън? Това означава: близко е възкресението, близък е Страшният съд, близък е денят, когато ще се нагорещи пещта и ние вече трябва да се избавим от небрежността.