Постлиберално богословие

ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА БОГОСЛОВИЕТО

ГЛАВА 5

ЧАСТ 4

ИСТОРИЯ НА ОТКРОВЕНИЕТО: ПОСТЛИБЕРАЛНО БОГСЛОВИЕ

 от Гари Дориан

Откровението идва до нас посредством в библейските разкази на Божиите спасителни действия в историята. Истината разкрита чрез тези Божии истории формира основната граматика на християнската реч, посредством която се създава възможност за една християнска идентичност. Макар, че когато бъде разглеждана от историческа гледна точка, християнската история без съмнение е продукт на историческия опит, признава Грец, по-дълбоката истина на богословието е, че когато бъде разказвана наново тази история притежава способност да генерира опитност. Историята на откровението създава християнската опитност. Освен това ние не достигаме до християнска идентичност като лични наблюдатели понеже, както отбелязва Грец, „нашата идентичност се появява в една общност – в общението на Божиите хора в църквата[1].”

Това обръщане на евангелистите към едно комунално и формирано от истории разбиране за християнството е повлияно от школата на постлибералното мислене водено от богословите от Йейл Ханс Фрей и Джордж Лидбек и развито от Уилям Плачер, Стенли Хауеруъс, Фжеймс Уилям МакКлендън Мл., Ричард Тиймън, Джордж Строуп, Гарет Грийн и Джордж Хунсингер[2]. Като богословска стратегия нративния подход на постлибералите  като цяло споделя с евангелските християни акцента върху единството на библейския канон и спасителната уникалност на Исус Христос. Заедно с по-прогресивното течение в евангелското богословие то също така споделя ударението върху централността на библейската история за формирането на общността и съзнанието за контракултурната мисия на църквата[3]. Поради тази причина дори Блох и МакГраф признават, че наративното богословие на Фрей предлага една по-обещаваща основа за диалог с евангелските християни отколкото конвенционалното либерално богословие.

Прогресивен евангелизъм

ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА БОГОСЛОВИЕТО

ГЛАВА 5

ЧАСТ 3

ОТВАРЯЙКИ КЪЩАТА НА АВТОРИТЕТА: ПРОГРЕСИВЕН ЕВАНГЕЛИЗЪМ

 от Гари Дориан

Мнозина евангелски християни растящи в една явно постхристиянска култура не приемат идеите на Блох. Макар да остава неясно дали евангелистите могат да поучават или да подкрепят един различен подход към библейското учение днешните млади мислители не смятат, че предишните поколения са определили неговите граници. За тях мечтата на консервативните евангелски християни за една отново християнска Америка е не по-малко чужда от страха, че епистомологичната сигурност трябва да бъде запазена на всяка цена. Новите евангелисти не очакват да намерят обективна интелектуална сигурност или да създадат нова евангелска християнска държава. Мнозина от тях са отворени за постмодерните теории не просто понеже са интелектуално модерни, но понеже споделят голяма част от разсъжденията и опитностите, които стоят зад тях. Мнозина настояват, че краят на авторитета на модерното съзнание може да бъде началото на едно ново християнство.

Преосмисляне на богословието

ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА БОГОСЛОВИЕТО

Глава 5

Част 2

от Гари Дориан

ЕВАНГЕЛИЪЗМ ОТВЪРД МОДЕРНОСТТА: КАТОЛИЧЕСКАТА (НЕО) ОРТОДОКСАЛНОСТ НА ДОНАЛД БЛОХ

Оставяйки настрана конфесионалните различия  се появили два ясно различими вида евангелско богословие, които открито се опитвали да отхвърлят специфичните форми на модернизма, който евангелското учение приело през своята фундаменталистка фаза. Първия от тях бил представен от една широка група умерени евангелски християни, които имали за цел отново да установят класическите евангелски учения и практики по начин, който по-вярно отразявал наследството на католическата ортодоксалност. Тази група включвала Доналд Блох, Робът Вебер, Томас К. Оден, Гейбриъл Факре и Алистър МакГраф[1]. Според Доналд Блох, най-систематичния мислител в групата, ключовата разделителна линия в евангелизма била между защитниците на рационализма и библеизма. Той отбелязвал, че евангелистите рационалисти се разделяли на две основни групи –  презумпционистите и евиденшалисти. И двете групи отъждествявали библията с Божието откровение, но следвали различни стратегии за установяване на библейската истина. Евангелските презумпционисти извличали заключения от първичните принципи  изложени или скрити в самото писание, докато евангелските евиденшалисти черпели своите твърдения за истината от фактите записани в писанието. Презумпционистите идентифицирали библейските принципи с идеалистичния рационализъм на ранното просвещение докато евиденшалистите съвместявали евангелизма с емпирическия рационализъм на късното просвещение. И в двата случая, възразявал Блох, консервативния евангелизъм свеждал евангелската вяра до логиката на един модернистки философски метод: „Тайната и парадокса в откровението са сведени до логически аксиоми способни да бъдат разбрани от невярващите така както и от вярващите. Божието слово е превърнато в една рационална формула изцяло контролирана от богословите и богословието е станало систематично хармонизиране на рационални истини[2].” 

Либеразлизъм и евангелизъм

ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА БОГОСЛОВИЕТО

ГЛАВА 5

ПОСТКОНСЕРВАТИВЕН ЕВАНГЕЛИЗЪМ: ДИАЛОЗИ В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНСКА ОРТОДОКСАЛНОСТ

 ЧАСТ 1

ДИСКУСИЯ ЗА АВТОРИТЕТА: ЛИБЕРАЛИЗЪМ И ЕВАНГЕЛИЗЪМ

от Гари Дориан

Пропастта между богословския либерализъм и евангелизма през миналото поколение предизвиквала периодични призиви за сериозен богословски диалог между защитниците на тези позиции. През 1972 г. евангелският пастор Ричард Колман заявил, че „е време, всъщност отдавна е минало времето, да се погледне с пълна сериозност на растящото и увеличаващо се разделение между либералните и евангелските протестанти.” Почти всяка американска деноминация била засегната от разделения и протестни движения вкоренени в поляризацията между богословския либерализъм и евангелизма, отбелязвал той, и все пак между тези две позиции съществувал съвсем малък диалог[1]. Повече от едно десетилетие по-късно лутеранския богослов Марк Елингсън отбелязал, че диалога между защитниците на тези богословски ориентации в църквите все още бил малък независимо от факта, че бездната между либерали и консерватори била по-дълбока от всякога.

Обхвата на Божията милост

ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА БОГОСЛОВИЕТО

ГЛАВА 4

ЧАСТ 6

ОБХВАТА НА БОЖИЯТА МИЛОСТ

 от Гари Дориан

Но какво правел теизма на творческата любов с библейското твърдение за ада и осъждението? Ако Бог обича Своите деца така както мнозина от нас обичат своите деца, само че многократно повече, как било възможно Той да осъди някои от тях на вечни мъки в ада? Писанието ясно учело, че мнозина няма да бъдат спасени. Ако теизма на творческата любов наистина бил библейски и евангелски какво можел да каже той за библейското учение свързано с осъждението? Пинок играел водеща роля в опита на евангелистите да преосмислят  това свое учение. Макар че той никъде не излагал систематично своята позиция многобройните му съчинения по въпроса показвали четири основни линии на аргументиране, които, взети заедно, представлявали една значителна ревизия на евангелското учение.

Католически евангелизъм

ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА БОГОСЛОВИЕТО

ГЛАВА 4

ЧАСТ 5

ОБРЪЩАЙКИ СЕ КЪМ ВЕЛИКАТА ТРАДИЦИЯ – КАТОЛИЧЕСКИ ЕВАНГЕЛИЗЪМ 

от Гари Дориан

През средата на 80-те години Арбрахам разбрал, че една значителна група евангелски християни споделяла неговата критика относно буквализма и духовното падение на тяхната традиция. Неговият призив за „велико съживление” на „пълната евангелска традиция” ги подтиквал да се изправят пред факта и изводите свързани с евангелския плурализъм. Той знаел, че по този въпрос по-голямата част от евангелските християни били склонни да се придържат към тънката червена линия. Един забележителен пример била групата свързана с Чикаго кол. През 1977 Робърт Вебер и Доналд Блох организирали конференция на евангелски водачи и учени, която съставила призив, известен като Чикаго кол, за един по-католически и исторически вкоренен евангелизъм. Чикаго кол критикувал индивидуализма, духовната плиткост и прекъснатата връзка с историята, която неговите автори смятали за широко разпространени сред американския евангелизъм. Той призовавал за ново евангелско движение, което утвърждавало историческите изповеди, тайнствата и църковния етос на класическото християнство. „Ние вярваме, че днес евангелските християни не могат да достигнат до пълна зрялост поради една реакция на историческата вяра,” заявявал той. „Следователно, съществува голяма нужда да се разсъждава върху същността на библейската и историческата вяра и да се възстанови пълнотата на това наследство[1].”

Духа и словото в уеслианската традиция

ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА БОГОСЛОВИЕТО

глава 4

част 3

ДУХА И СЛОВОТО В УЕСЛИАНСКАТА ТРАДИЦИЯ

 от Гари Дориан

Този спор имал дълга предистория. В края на 19 век английските и американските методистки богослови като Майнър Реймонд, Джон Мили, Уилям Бърт Поуп и Амос Бини се опитвали да защитят своите уеслиански виждания като се противопоставяли на крайното придържане към изповедите, което по-късно прераснало във фундаменталистко движение. Подобно на Абрахам методистките богослови от 19 век виждали методизма като един здравословно центриран около благовестието коректив на ортодоксалното и реакционно християнско движение и били особено критични към надигащата се вълна на изповедален премилениализъм. Те защитавали уеслианската постмилениална есхатология като в същото време наблягали на арминианското учение за благодатта, неговото виждане за писанието като книга за спасение и ударението върху едновремеността или близката връзка между оправданието и освещението[1]. Влиятелното Systematic Theology (1893) на Мили подчертавало, че точно както делото на оправданието е непълно без обновлението така и делото на Святия Дух в личното обновление е незавършено без пълното освещение. В един апендикс той добавил кратка дискусия за вдъхновение то на библията[2].

Уеслианските опции

ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА БОГОСЛОВИЕТО

ГЛАВА 4

ЧАСТ 2

 УЕСЛИАНСКИТЕ ОПЦИИ

 от Гари Дориан

Днес традиционното евангелско движение все още е доминирано от калвинисти, но това важи в много по-малка степен за евангелското богословие отколкото е било през изминалия век. Някои от евангелските мислители, които се обявили срещу авторитаризма на непогрешимостта също така твърдели, че съществуват и други евангелски традиции, които са по-верни на духа на библейската истина от катехизисния интелектуализъм на реформираното евангелско мнозинство. Част от тях настоявали, че определени арминиански течения могат да допринесат много за създаването на едно истинско постфундаменатлистко евангелско движение. Методисти-евангелисти като Уилям Абрахам представили остра и влиятелна версия на това предложение защитавайки един евангелизъм в стила на Уесли, който не бил фундаменталистки именно поради своите уеслиански елементи. „Убеден съм, че съществуват версии на (евангелско) наследство, които могат да бъдат разграничени от модерния фундаментализъм и неговата скорошна издънка, консервативното евангелско движение,” казвал Абрахам[1]. Според него нищо не било в състояние да характеризира или да ограничи евангелското богословие повече от стремежа му да получи уважение. Макар евангелските мислители рутинно да критикували либералните богослови за това, че са пригодили своето благовестие към модерността, отбелязвал той, самите те били не по-малко посветени на създаването на антимодернистики апологетични системи. Така евангелското богословие се защитавало от модернистката критика не по-малко от богословския либерализъм. Самият термин евангелизъм се асоциирал най-вече с реформирания неоевангелизъм от средата на века, който се стремял да спаси доктриналния център на фундаментализма от началото на 20-ти век. Абрахам признавал, че този проект дал някои интересни резултати, но смятал, че полезната му фаза отдавна е преминала.

Отварянето на евангелизма

ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА БОГОСЛОВИЕТО

ГЛАВА 4

АРМИНИАНСКИТЕ И КАТОЛИЧЕСКИТЕ ОПЦИИ: ОТВАРЯНЕТО НА ЕВАНГЕЛИЗМА

част 1

от Гари Дориан 

Евангелското движение винаги било по-разнообразно отколкото самото то си давало сметка. Независимо от непрестанния поток книги течащ от Гранд Рапидс, Мичиган, които представяли движението като монолитно, представляващо средната класа, реформирано, бяло, републиканско и заето най-вече с вярното учение американския евангелизъм винаги включвал значителни групи, които не приемали Уестминстърската изповед или гласували консервативно. От гледна точка на числеността различните издънки на радикалните анабаптисти, консервативните лутерани, германските пиетисти, уеслианските холинес движения, диспенсационалистите сепаратисти, комюнити чърч евангелистите и петдесятниците от дълго време си съперничели с по-официалните евангелски църкви. В продължение на много години повечето от тези групи отстъпвали правото на интелектуално ръководство на една по-културна и заслужаваща повече доверие реформирана група. Приемало се, че правото да говорят от името на евангелистите принадлежи на пуританите баптисти като Хенри, Корнел и Били Греъм и на калвинисти като Кларк, Ван Тил и Берковер. Съществуването на други евангелски групи било като цяло приемано, но такава била и водещата роля на установените евангелски църкви. Някои групи сами дисквалифицирали себе си от водаческата роля поради различната си вяра или своя сепаратизъм, но дори сред методистите и други деноминации, които се смятали за част от трансденоминационното евангелско движение реформираната хегемония като цяло се приемала за даденост. Предполагало се, че единствено калвинистите били квалифицирани да направят евангелистите уважавани в американското общество или да играят културно формираща роля в него.

Приемайки Барт

ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА БОГОСЛОВИЕТО

ГЛАВА 3

ЧАСТ 7

ПРИЕМЙКИ ВИЖДАНЕТО НА БАРТ

 от Гари Дориан

Все пак в решителния момент когато евангелските християни надмогвали своя антимодернизъм Рам бил този, който в най-голяма степен определил посоката, в която трябвало да поеме евангелското богословие. Той съзнателно повлиял и вдъхновил едно ново поколение евангелски богослови да преосмислят евангелизма.