Сътворението, еволюцията и редовите християни – 1


СЪТВОРЕНИЕТО, ЕВОЛЮЦИЯТА И РЕДОВИТЕ ХРИСТИЯНИ

от Тим Келър

keller_preaching

Тим Келър е пастир и основател на Redeemer Presbyterian Church в Ню Йорк. Списанието New York magazine го определя като „най-успешният християнски евангелист в града” поради неговата работа с млади професионалисти и хора на изкуството. Той има бакалавърска степен от Bucknell University в Люисбърг, Пенсилвания, магистърска степен по богословие от Gordon-Conwell Theological Seminary в Саут Хамптън, Масачузетс и докторска степен от Westminster Theological Seminary. Келър е помогнал за основаването на повече от 100 църкви на различни места в света. Той е автор на Counterfeit Gods; The Prodigal God; The Reason for God: Belief of God in an Age of Skepticism – последната номинирана за книга на годината от World Magazine през 2008. Последната му книга е Generous Justice.

КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ

Много както вярващи така и невярващи хора са съгласни с един „трузиъм” – че ако сте ортодоксални християни и сериозно приемате авторитета на Библията вие не можете да вярвате в никаква форма на еволюция. Писатели от движението на „Новите атеисти” като Ричард Доукинс и креационистки автори като Кен Хам изглежда са постигнали консенсус и аудиторията все повече и повече приема това за даденост. Ако вярвате в Бога вие не можете да вярвате в еволюцията. Ако вярвате в еволюцията не можете да вярвате в Бога.

Това създава проблеми едновременно и за съмняващите се и за вярващите. Мнозина вярващи виждат медицинските и технологичните постижения и са благодарни за тях. Те имат много позитивно виждане за науката. Как тогава могат да примирят това, което науката изглежда им казва за еволюцията със своите традиционни, богословски вярвания? Търсещите и просто интересуващите се от християнството хора трябва да бъдат дори още по-предпазливи. Те могат да бъдат привлечени от много неща свързани с християнската вяра, но казват: „Не виждам как мога да вярвам в Библията ако това означава, че трябва да отхвърля науката.”

Все пак мнозина поставят под въпрос допускането, че науката и вярата са непримирими. Мнозина вярват, че едно високо виждане за Библията не изисква вяра в едно конкретно виждане за произхода. Те настояват, че не е необходимо да избираме между една анти-научна религия и една анти-религиозна вяра[1]. Те смятат, че съществуват множество начини, по които Бог може да е поставил началото на живите форми и на човешкия живот изповядвайки еволюционни процеси и че картината на несъвместимост между ортодоксалната вяра и еволюционната биология е твърде преувеличена[2].

Понякога се твърди, че могат да съществуват много еволюционни причини за религиозна вяра. Т.е. възможно е способността за религиозна вяра да е „адаптация” или да е свързана с други адаптивни тенденции  предадени ни от нашите прадеди понеже те ни помагат в оцеляването и репродуцирането. Между еволюционните биолози не съществува консенсус по този въпрос. Все пак самото това предположение изглежда напълно несъвместимо с всяка вяра, че Бог е обективно реален. Хритиянският философ Питър ван Инваген пита:

„Да предположим, че Бог съществува и желае една супернатуралистична вяра да бъде универсална сред хората и вижда (Той би видял това ако е вярно), че някои характеристики биха били полезни за хората – полезни от еволюционна гледна точка т.е. съдействащи за оцеляване  репродуциране. Това естествено води до следствието, че свърхествествената вяра би била една универсална човешка характеристика. Защо да не позволим на тези характеристики да бъдат причина за нещата, които желаем? – подобно на човешки дизайнер, който използва остатъчната топлина на двигателя, за да топли вътрешността на колата[3].”

Аргументът на Ван Инваген е добър. Дори ако науката успее да докаже, че религиозната вяра има някакъв генетичен компонент, който сме наследили от своите предци това откритие не е несъвместимо с вярата в реалността на Бога или дори с истината на християнската вяра. Няма логическа причина, която да ни кара да заключим, че Бог не би могъл да използва еволюцията, за да предразположи хората към вяра в Бога като цяло, така че те да бъдат в състояние да обмислят истинската вяра, когато чуят проповядването на евангелието. Това е само едно от многото места където предполагаемата несъвместимост на ортодоксалната вяра с еволюцията изчезва когато бъде внимателно обмислена.

Все пак мнозина редови християни остават объркани понеже гласовете настояващи, че библейската ортодоксалност и еволюцията са взаимно изключващи се са по-високи и по-известни от всички останали. Какво е необходимо, за да се помогне на редовите християни да видят едно по-голямо съгласие между това, което науката ни казва за сътворението и това, което Библията учи по въпроса?


[1] Една добра книга на популярно ниво написана от учен е Denis Alexander, Creation or Evolution-do we have to choose? (Oxford: Monarch Books, 2008.)

[2] Виж Christian Smith, ed. The Secular Revolution: Power, Interests, and Conflict in the Secularization of American Public Life (University of California Press, 2003.) и Rodney Stark For the Glory of God : how monotheism led to reformations, science, witch-hunts, and the end of slavery (Princeton: 2003.)

[3] Peter van Inwagen, “Explaining Belief in the Supernatural”, in J.Schloss and M.Murray, ed. The Believing Primate: Scientific, Philosophical, and Theological Reflections on the Origin of Religion. (Oxford, 2009) p.136.

6 thoughts on “Сътворението, еволюцията и редовите християни – 1

  1. Моля продължавай! Това ще е интересно. Аз съм по-скоро от последните – няма причина еволюцията да е в противоречие с вярата, въпреки че честно казано подобни въпроси вече не ме занимават.
    Дори смятам, че еволюцията няма достатъчно силен аргумент, за да отрече сътворението по принцип.

    Поздрави и успех!

  2. Здравей Радо,

    Тази тема ме е интересувала дълго и продължава да ме интересува. Смущава ме обаче следното:

    „Дори ако науката успее да докаже, че религиозната вяра има някакъв генетичен компонент, който сме наследили от своите предци това откритие не е несъвместимо с вярата в реалността на Бога или дори с истината на християнската вяра. Няма логическа причина, която да ни кара да заключим, че Бог не би могъл да използва еволюцията, за да предразположи хората към вяра в Бога като цяло…“

    Изглежда като изпреварващ удар, но такъв, който (според мен) пропуска целта. Разбира се, че не е несъвместима, но не е там въпросът. Въпросът е в начина, по който е определено понятието вяра – като нещо, с което генетиката може да борави. Ако се замислим какво е полето на изучаване на генетиката, тя може да стигне не по-далече от определена предразположеност на човека да мисли или действа по определени начини. Можем ли да се задоволим с такова разбиране за вяра? Не трябва ли вярата да се основава на истината, а не на генетични предразположености?

    Въобще, по-мъдра позиция според мен е да оставим науката да си върши своята работа и да не бързаме да я използваме за или против наши разбирания в други области. Научното познание има нужда от определено съзряване, преди да сме способни изчистено да тълкуваме какво точно ни казва то. То трябва да надживее смяната на няколко научни парадигми, преди да сме способни да го видим в чист вид.

  3. Често казано аз не виждам проблем в написаното. Келър не казва, че вярата е генетично обуслована. Той казва, че дори ако някога бъде доказано , че нещо в нашите гени води до предразположеност на човека да бъде „религиозен“ (в най-широкия смисъл на понятието) това все още не е аргумент, който унищожава съществуването на Бога по никакъв начин. Мисля че разбирам идеята ти и отчасти съм съгласен, но между това да има връзка между религиозност и генетика и цялостно свеждане на вярата до генетика има голяма разлика. Доколкото разбирам подобни въпроси е много вероятно да генерират едни от „най-горещите“ дискусии в съвременната апологетика – особено при все по-напредващите изследвания и открития за разботата на невроните. Ако имаш интерес прегледай нещо на Нанси Мърфи – тя е един от най-интересните автори в областта.
    С това, че не трябва да бързаме да пренасяме постиженията на една наука в друга област съм напълно съгласен. В една от следващите части Келър говори точно за разликата между еволюцията като биологичен механизъм и еволюцията превърнала се във философия.

    Поздрави:
    Радо

  4. Да, Радо, строго погледнато, няма проблем. Но когато човек чете даден текст, той се опитва да запълни празните места между редовете и да прочете повече отколкото е написано. Може би аз не успявам в това с този конкретен текст и неуспявам да схвана точно откъде изхожда авторът. Може би си прав… Просто приложеният цитат от Ван Инваген и последвалият го коментар ми заприлича на заиграване с едно редукционистично разбиране за вярата.

    „Защо да не позволим на тези характеристики да бъдат причина за нещата, които желаем?“ – защото причината трябва да е различна според мен. (Или просто авторът не е бил достатъчно ясен.)

  5. Прав си, така е. Би ми било интересно да видя цитата в контекст, но сега нямам време да го търся. Може би по-нататък.

  6. А, успях да си намеря книгата, но сега наистина нямам време да я прегледам. то адреса http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:EwcpTqfnMq4J:morefreeebooks.net/book/The-Believing-Primate-Scientific-Philosophical-and-Theological-Reflections-on-the-Origin-of-Religion-Repost_36304.html+The+Believing+Primate:+Scientific,+Philosophical,+and+Theological+Reflections+on+the+Origin+of+Religion+download&cd=21&hl=bg&ct=clnk&gl=bg
    Поне първата връзка работи (засега). Ако имаш трудности, а пък я искаш пиши да ти я пратя на мейла – тя е по-малко от 2 МБ.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.