Ролята на Кенет Хегин в Движението на вярата

РОЛЯТА НА КЕНЕТ ХЕГИН В

ДВИЖЕНИЕ НА ВЯРАТА

„Някои от нас, също както и Павел, имат няколко служения и ние често се включваме в тях или ги избягваме. Благодаря на Бога, че първо получих помазание да проповядвам, а след това – да бъда учи­тел. Говорех на езици и пророкувах, но до 1952 г. не бях навлязъл в служението си на пророк. Спомням си точно мига, в който започнах това служение.

Кенет Хегин, “Да разберем помазанието”

Библиотека Вяра, 1985, стр.65.

“Независимо че е способен проповедник със силен и смешен тексаски акцент, Хегин винаги си е оставал повече ученик и учител, колкото и да се е изявявал на платформата. Той рано е почувствал, че да бъде учител е по-благоприятно за неговото служение… Макар и да признавал, че дарбите си имат своето място, той можел да види приближаващият се ден на учителите пророци.”

                                                                         Дейвид Харел,  „Всичко е възможно”

 (Индиана юнивърсити прес, 1975), стр. 185,186.

Независимо, че почти няма съмнение, че баща на Движение на Вярата е Кениън, не би било възможно да разберем съвременното движение без да обясним каква роля играе в него Кенет Хегин. Кениън може да е авторът на учението, залегнало в това движение, но Хегин е човекът, който го оформя в най-бързо разрастващото се в харизматичния християнски свят движение. Всички по-видни служите­ли на Движение на Вярата с готовност признават за свой настойник Хегин. Той е всепризнат в движението като учител и като пророк. В тази глава ще разгледаме неговата роля като учител/пророк/, особе­но в светлината на неговото плагиатство от съчиненията на Кениън. Обаче, преди да започнем това изследване, нека си припомним нак­ратко по-важните събития от младежките години на неговия живот и служението му.

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА РАННИТЕ ГОДИНИ

ОТ ЖИВОТА И СЛУЖЕНИЕТО НА ХЕГИН

Никога не е писана официална биография на Кенет Хегин, но младежките години от неговия живот и служението му могат да бъдат възстановени от многобройните данни, разпръснати из съчине­нията му /1/. Кенет Ъруин Хегин е роден в Маккини, щата Тексас, на 20 август 1917 г. Тъй като се ражда преждевременно с тегло по-малко от 900 грама и с вроден порок на сърцето, лекарите го били отписали. През цялото си детство той е слаб и твърде болнав и поначало не бил психически или емоционално здраво дете. Нещастието му се за­дълбочило още повече, когато на 6-годишна възраст баща му напуска неговата майка. Впоследствие тя претърпява нервна криза и в резул­тат от това през по-голямата част от ранните години на живота му прави опити за самоубийство. Хегин рядко говори положително или с носталгия за своето детство.

През младежките му години нещата вървят от зле към по-зле. Четири месеца преди да навърши 16 години, състоянието му се вло­шава и той е прикован на легло. През следващите 16 месеца Хегин е изваден от строя и често изпада в умствен делириум и физическа па­рализа. По време на болестта му се случват две събития, които зави­наги променят неговия живот и служение. Първо, той твърди, че (буквално) не веднъж , а три пъти е “посещавал ада”, “неговият вътре­шен човек излязъл от (неговото) тялото”, оставяйки го “да лежи мър­тво, с отворени очи и студена плът” /2/. Ето как Хегин описва първото си слизане в ада:

“Слизах все по-надолу и по-надолу докато светлините на земя­та изчезнаха съвсем… Колкото по-надолу слизах, толкова по-тъмно ставаше, докато бях обгърнат от абсолютна тъмнина. Не бих могъл да видя ръката си, дори да бе на 2 см. от очите ми. Колкото по-надо­лу слизах, толкова по-горещо и задушно ставаше. Накрая, видях някъ­де под мен да проблясват светлини по стените на прокълнатата пещера. Те бяха предизвикани от адските огньове. Голямото бяло ог­нено кълбо ме дръпна надолу, привличайки ме така, както магнитът привлича метала. Не исках да отида! Не вървях, но така както мета­лът пада върху магнита, духът ми бе провлечен към това място. Не можех да откъсна очите си от него. Горещината ме лъхна в лицето. Много години минаха от тогава, а все още го виждам ясно пред очи­те си, така както го видях тогава. Така ярко се е запечатало в съзна­нието ми, като че ли е станало предната нощ” /3/.

Тази опитност се повтаря още два пъти. След третото слизане в ада Хегин предава сърцето си на Христос и чувства, че е готов да ум­ре в мир.

Втората опитност, променила живота му, е на смъртното му ло­же, когато получава “откровение” от писанието, станало отличите­лен белег на неговото служение – Марк.11:23,24

“Истина ви казвам: Който рече на тази планина: „Вдигни се и хвърли се в морето”, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко, какво­то поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъд­не.”

Откровението на този пасаж идва на две части до Хегин. Пър­вата идва на 1-ви Януари 1934 г. и представлява дълбоко емоционално изживяване. Обаче, доктриналната същност на тази опитност не е та­ка дълбока и той го изразява с едно стегнато, сбито изречение: “Ето принципа на вярата: повярвай в сърцето си, изповядай с устните си и “каквото си поискал ще го получиш” /4/. Поразен от този нов “прин­цип на вярата”, Хегин започва всеки ден да изповядва своето изцерение. Независимо от това, изцерението се забавя цели 8 месеца.

През втората седмица на август 1934 г. Хегин получава втората част на откровението върху Марк.11:23,24.

“В този момент разбрах какъв е истинският смисъл на Марко 11:24. Дотогава бях готов да чакам докато наистина бъда изцерен. Гледах тялото си и проверявах биенето на сърцето, за да разбера да­ли съм изцерен. Но видях, че стихът казва да повярваш, когато се мо­лиш. Получаването идва след повярването. А аз правех точно обратното. Опитвах се първо да получа, а след това да повяр­вам…” Виждам, виждам казах с радост. “Виждам какво трябва да сторя, Господи. Трябва да повярвам, че парализата ми е изчезнала, докато все още лежа на това легло и сърцето ми не бие както тряб­ва. Трябва да повярвам, че парализата ме е напуснала, докато лежа тук безпомощен” /5/.

Хегин започва да благодари на Бога за своето изцерение, неза­висимо че изглеждал все още парализиран. Десет минути след тази из­повед, както твърди той, Святият Дух му казал: “Вярваш, че си изцерен. Ако си изцерен, то ти не трябва да си в леглото, а да си ста­нал.” Тогава Хегин се надигнал и, придържайки се към най-различни застопорени предмети, успял да обиколи стаята. Повторил това уп­ражнение няколко дена и след това помолил да му дадат дрехите, за да седне да закусва заедно със семейството си /6/. Въпреки че години наред периодично чувствал симптоми, очевидно Хегин бил излекуван от своята болест /7/.

След завършване на средното си образование, той започва служението си като млад проповедник в една местна църква в Роуланд, Тексас – на около 8 мили от Маккини. Независимо че произлизал от баптистко семейство, не можем да кажем, че служението му в тази църква е баптистко: често то е придружавано от божественото посе­щение на “облака на славата”, под който лицето на Хегин сияело като на ангел и дарбите му напълно го напускали докато проповядвал /8/.

През 1937 г. той започнал да посещава петдесятни общества, не за­щото желаел да говори на езици – практика, която до този момент не била по вкуса му – а по-скоро защото единствено църквите на Пълно­то Евангелие проповядвали доктрината за божественото изцерение, което бил преживял и в което толкова ревностно вярвал. През съща­та година Хегин получава “кръщението със Светия Дух” и започва да говори на езици.

През 1937 г. гой започва да работи като служител в Асамблеи на Бога и е пастир на няколко малки църкви на Асамблеите в Тексас. Като петдесятен, служението му става, дори в много по-голяма степен, открито свръхестествено. Освен облака на славата и пропо­вядването в състояние на летаргия, Хегин описва събирания, на кои­то една жена се издигнала във въздуха докато танцувала, а друга една получила каталептичен припадък цели 8 часа и 40 минути /9/. Често явление на неговите служби са изцеренията и дори се претендира за “възкресение на мъртвите” /10/.

Въпреки подобни страхотни събития днес той има отрицателно отношение към първоначалното си пастирско служение, считайки го за провал, за който трябва да потърси Божията прошка. Основната причина за това негово отношение, е констатацията, че не е бил нито призван, нито пък имал “помазанието” да бъде пастир /11/. Хегин прекарва 3 години като баптистки евангелизатор (1934-1937) и 12 го­дини като пастир в Асамблеи на Бога (1937-1949). Последната си проповед като пастир изнася във Ван, щатаТексас, през втората сед­мица на февруари 1949 г.

На този етап той навлиза в силно конкуриращия се и понякога странен свят на Изцерителното съживление след Втората световна война (1947-1958). Въпреки че връща разрешителното си за пастир към Асамблеи на Бога и до 1962 г. не сформира своя собствена евангелска асоциация, Хегин започва служение в кръговете на такива независими евангелизатори-изцерители като Уилям Бранхам, Орал Робъртс, А.А.Алън, Джак Коу и Т.Л. Осборн. Свързва се, така както и повечето евангелизатори изцерители от него време, с Гордън Линдси, чието списание “Войс ъв хийлинг” (“Voice of Healing”, в превод от английски “Гласът на изцерението”) е официалното периодично изда­ние на Изцерителното съживление. Тази стъпка към по-странстваща, сектантска методология, според дадено oт Исус видение на Хегин, трябва да е “първата фаза” на неговото служение, за което Бог го е призвал на първо място: служението на пророк и учител. Както отбе­лязахме вече, той не взема участие в Изцерителното съживление ка­то изцерител или проповедник (защото очевидно не бил от класата на хора като Бранхам, Робъртс и Алън), а по-скоро в ролята си на про­рокуващ учител, или по-скоро като преподаващ пророк.

КЕНЕТ ХЕГИН: ПРОРОК И УЧИТЕЛ НА ВЯРАТА

Хегин твърди, че служението му на учител започнало един чет­въртък през 1943 г. в 3 часа след обед. Да знае това с такава удивителна точност се дължи на това, че учението му е основано не само върху неговата опитност върху писанията (той твърди, че е прочел Новия Завет 150 пъти преди ла изнесе първата си проповед), но и на помазание, което получил същия ден. До получаването на това помазание Хегин признава, че за него е било насилие дори да бъде учител в неделното училище, а какво остава да състави богословие, която да промени облика на цялото харизматично движение. Ето как той описва тази своя опитност:

„Бях си легнал. Пресякох всекидневната на пастирския дом и влязох в кухнята да пия вода. Когато се връщах, точно по средата на все­кидневната нещо падна върху мене и вътре в мен. То просто тракна навътре в мен, също както монета пада в телефонния автомат. Вце­пених се. Знаех какво бе това. То бе дар учителство. Помазанието да бъда учител бе паднало вътре в мен и аз казах: „Сега вече мога да бъда учител”” / 72/.

Въпреки че никой не може да обвини Хегин, че в ученията си не цитира достатъчно доказващи библейски текстове, трябва да се от­бележи, че помазанието му като учител, така както и помазанието му като пророк, ни най-малко не зависи от неговото образование или богословска подготовка, и двете от които са минимални. Той твърди, че учи, черпейки от източник свише: едно мистично “помазание” и принцип на тълкуване, известно в Движение на Вярата като “знание по откровение”.

Призоваването на Хегин в служението на пророк става 9 години по-кьсно през 1952 г. и в него той е така убеден, както и в призоваването да стане учител. Според неговото определение пророкът е чо­век, който “между другото има видения и откровения” /13/. Въпреки че никога не определя какво има предвид с “другото”, няма съмнение, че Хегин е преизпълнил своя собствен критерий. Той твърди, че е имал многобройни видения и откровения, и за да бъдем точни, 8 пъти е бил посетен лично от Исус и е имал толкова много опитности във видения, че не биха се побрали в цял том.

Първото посещение на Исус е по-скоро едно небесно пътуване извън тялото, отколкото просто посещение. На едно евангелизаторс­ко събиране в Рокуол, щата Тексас, на 2 Септември 1950 г. Хегин чува глас от небето, който му казва: “Ела тук горе.” Също както на апостол Йоан на остров Патмос и на него било позволено да види, и да се движи в “духовната област”, където бил издигнат на една планина в небето, точно пред небесния град. След относително кратка среща с Исус (някои от разговорите му с Господа продължават с часове) Хе­гин бил отведен от Исус в ада (четвъртото му отиване там) за още инструкции. След като бил върнат от Исус на мястото на тяхната среща, отново го хванали и го отвели в една изоставена пустинна об­ласт, където неочаквано срещнал един апокалиптичен конник, който Му дал един свитьк с надпис “Война и унищожение”. Получавайки за­повед да “чете в името на Исус Христос”, той взел свитька от ангела и прочел за идващото унищожение на градовете в Америка и за ид­ващото последно голямо сьживление. Xегин твърди, че присъства­лите на това събрание хора го чули да чете свитъка. След като прочел всичко, той отново бил върнат на събранието.

Но видението не било приключило. Исус отново взел Хегин на небето, за да му говори за неговото служение. Обяснявайки, че му е позволил да проповядва през първите 15 години от служението му като пастир и евангелизатор, Исус му казва, че е навлязъл в “първата фаза” на своето служение, когато напуска пастируването си и се присъ­единява към изцерителното служение. Независимо от това, по време на тази първа фаза, както казва Исус “ти не правеше това, което ти казвах да сториш. Причината за това бе съмнението, че Моят Дух ти е говорил.” Покайвайки се за своето неверие, Хегин започва “втората фаза” на своето служение, продължила само 8 месеца (от януари до август 1950 г.), но за първи път служението му изцяло удовлетворило Исус. (Интересно е да отбележим, че както Хегин настоява, именно през 1950 г. той за първи път чете книга иа Кениън.) Хегин продъл­жава да твърди, че по време на видението от Септември 1950 г. Исус му казва, че навлиза в “третата фаза” на своето служение. И ако се по­каже верен, то Исус отново ще му се яви, за да го поведе към “чет­въртата и последна фаза на неговото служение” /14/.

Времето от 1950 до 1959 г. са години на оцеляване за служение­то на Хегин. Независимо от факта, че през този период Исус му се явява още 7 пъти, изцерителното му служение в най-добрия случай е с минимален успех. Както сам признава, това са оскъдни години на нарастващ дълг и смаляване па тълпите./15/ При шестото видение на Исус, което получава през февруари 1959 г., той отчасти открива как­ва е причината за това. Тогава Хегин е в болницата, възстановявайки се след фрактура и дислокация на лакета след падане в Ел Пасо, ща­та Тексас. Исус му се явява в болничната стая и обяснява, че той от­ново е вървял само “благодарение на Божието разрешение”. В резултат на това Исус е “позволил на Сатана” да повреди ръката му, за да “привлече вниманието му” на факта, че поставя служението си на учител пред това на пророк. Служението на пророк, обяснил Исус, е по-велико от служението на учител и именно то е основното приз­вание за Хегин. За да го накара да преоцени своето служение, Бог е допуснал божественото здраве, на което се е радвал цели 25 години, да му бъде отнето /16/.

За да можем да разберем ролята и влиянието иа Хегин върху Движение на Вярата, от съществено значение е неговото двойно слу­жение като пророк и учител. Както сам признава, той “се включва в тях или ги избягва”: талант, на който се дължи голяма част от настоя­щия успех на неговото служение. Като пророк, Хегин предава откро­вения, които получава чрез божествен глас, видение или посещение. Като учител, той излага писанието по прост и често с чувство на ху­мор начин. Когато двете служения се преплетат, в резултат на това преплитане се получава едно напълно свръхсестествено и все пак биб­лейско служение. Тук лежи гения на Хегин. Неговите последователи го смятат едновременно за мистичен пророк и библейски учен. Тези, които отправят предизвикателство към пророчествата на Хегин на мистична основа, биват порицани, че “отхвърлят Словото на Бога”; а онези, които отправят предизвикателство към неговите учения на рационална основа, биват предупреждавани “да не докосват Господния помазаник”. Ето защо сред привържениците на Движение на Вярата ученията на Хегин не подлежат на критика нито на мистична, нито на рационална основа.

ТВЪРДЕНИЯТА НА ХЕГИН ЗА БОЖЕСТВЕНИТЕ

ПОСЕЩЕНИЯ

Богословието на Кенет Хегин не може да бъде обяснено извън личните посещения от Исус, за кои го той твърди, че са станали. По­не три от неговите книги (“Вярвам във видения” [Kenneth Hagin, "1 Believe in Visions"), "Служенисто на пророка" [Kenneth Hagin, The Ministry of the Prophet] и “Как можеш да бъдеш воден or Божия Дух” [Kenneth Hagin, "How You Can Be Led by the Spirit of God"]) са частич­но или изцяло основани на божествените посещения, при които той лице в лице е разговарял с Исус и заедно с Него е тълкувал библия­та. Ето как Хегин описва едно такова посещение:

„Нека се върна… на това, което Исус ми каза през Февруари 1959 г. в Ел Пасо, Тексас. Това стана в 6:30 ч. след обед. Очите ми бяха широ­ко отворени... чух стъпки. Вратата на стаята се открехна 20-30 см. Повдигнах глава, за да видя кой идва. Очаквах да видя някоя действи­телно физическа личност, но когато погледнах, видях Исус. Косата ми се изправи и ме побиха студени тръпки. Видях Го. Той бе облечен в бяла роба и обут с римски сандали. (Исус ми се бе явявал 8 пъти. И всеки път до сега краката Му бяха боси. А този път бе обут със сандали; точно това бях чул.) Висок бе 175-180 см и като че ли тежеше около 82 кг. Той мина през вратата и я притвори. Заобиколи леглото, а аз го проследих с поглед като омагьосан. Взе един стол и го постави близо до леглото ми. След това седна, скръсти ръце и започна с думи­те: „Казах ти чрез Духа Си онази вечер в автомобила…”” /17/.

Хегин продължава да описва как Исус го учил как да бъде “во­ден от Духа” посредством “вътрешно свидетелство”, така че да не са необходими вече „явни видения” на Исус (тогава, когато Исус се явява видимо), за да го упътва /18/. Независимо от това, “явните видения” продължават в служението на Хегин.

Посещенията на Исус при Хегин не са само за него. Обикнове­но Хегин получава заръката да научи църквата на това, което Исус го е учил. Например, в описаното по-горе явяване на Исус, Хегин разказва:

“Тогава Господ ми каза следното, което не се отнасяше само за мене, а и за вас: “Ако се научиш да следваш това вътрешно свидетелство, ще те направя богат… Нямам нищо против Моите чада да бъ­дат богати, но да не бъдат алчни.” Аз [Хегин] последвах това вътрешно свидетелство и Той стори това, което обеща. Направи ме богат” /19/.

Това е един много типичен пример за това по какъв начин Хегин твърди, че е изградил своето богословие. Доктриналната “долна ли­ния” на тази опитност е, че сам Исус го е научил как да стане богат като се подчинява на “вътрешното свидетелство” и на свой ред той трябвало да научи на това църквата.

Хегин твърди, че има божествено разрешение да учи църквата на всички свои концепции на Вярата.

„Преди години Господ ми каза: “Искам да идеш и да научиш лю­дете Ми на Вяра. Аз те научих на Вяра чрез Моето Слово и ти дадох някои опитности. Ти научи Вярата както чрез Моето Слово, така и чрез опитностите. А сега иди и научи хоратаМи на Вяра. Научи ги на това, на което Аз те учих.” Чух глас от небето да ми казва тези думи” /20/.

Във всичките си съчинения Хегин постоянно приписва учението си на видения или на исусовия глас, който му заръчва да учи после­дователите си. Тези опитности са здравата основа на неговия автори­тет като пророк и учител.

Хегин претендира, че е получавал не само общи откровения от Исус, а и точни тълкувания на конкретни стихове от библията. Чес­то дори той спори с Исус относно тълкуванията. Например, веднъж се оплакал, че това, на което го учи Исус е “наистина съвсем различ­но от това, което някога съм чул да бъде проповядвано или пък, кое­то самият аз съм проповядвал” и че такова едно учение “наистина изправя моето богословие”. Вероятно Господ му е казал: “Понякога богословието ти има нужда от изправяне” /21/.

Понякога Хегин се опитва да изправи исусовото богословие. Ко­гато Исус му се явява и му дава формулата за успеха, с който “сам можеш да напишеш своя билет с Бога”, той поискал доказателство от библията. Вероятно “Исус се е усмихнал” и с радост се отзовал /22/. При друг един случай, когато Христос се е опитвал да го убеди, че има власт да заповядва на ангелите, Хегин отново поискал доказа­телство от писанието, обяснявайки на Господа: “Знаеш, че педантич­но съм привързан към Словото.” Ето, как той оправдава това свое искане на библейско потвърждение: “Преди всичко исках да бъда в съзвучие с писанието” /23/. Това негово желание водело до някои разгорещени спорове с Исус. При едно видение Господ му казал ед­на конкретна доктринална концепция поне 4 пъти и той все още не я възприемал, докато Исус му дал не един, а няколко потвърждаващи текстове от библията. Ето какво разказва Хегин:

“Казах на Господа, че не ме е грижа колко пъти съм Го видял във видения – Той трябва да ми докаже това поне с три пасажа от Но­вия Завет… Исус се усмихна с сладко и каза, че ще ми даде четири. Аз ка­зах: „Чел съм Новия Завет 150 пъти, а някои части и повече. Ако това е там, то аз не го знам”” /24/.

Въпреки че в съчиненията му много пъти се споменава за спо­рове относно тълкуването на библията, той никога не е твърдял, че е успял да промени мнението на Исус относно смисъла на даден конкретен стих.

Oт описаните вече случаи можем да обобщим откровението на Хегин както следва: (1) Исус се явява на Хегин обикновено в мо­мент на особена нужда в живота му; (2) Исус дава на Хегин някои нови доктрини; (3) скептично настроен, отначало Хегин спори с Исус относно новата доктрина и иска доказателства от библията; (4) Исус дава доказателства от библията и Хегин е убеден; (5) Исус заповядва на Хегин да научи църквата на новата доктрина. С малки различия, този модел на откровение се случва 8 пъти в служеннето на Хегин, когато Исус му се явява в “явно видение” и безброй много пъти, когато Исус го е учил посредством “вътрешното свиде­телство”.

ЗАПЛАХИТЕ НA ХЕГИН ЗА БОЖЕСТВЕНО

ОСЬЖДЕНИЕ

След като видяхме божествения произход на неговото богословие, не бихме се изненадали от твърдението на Хегин, че божествено осъждение ще падне над всеки един, който отхвърля пророческото му учение. Първият пример за това осъждение се появява още в началото на неговото служение. След левитация по време на една от службите му, неговата съпруга, както съпругата и братът на пастира, в чиято църква служел, попитали дали това явление е от Бога. Дока­то се молел на другия ден “словото на Господа” дошло пад него, инс­труктирайки го да докосне и тримата по челата с малкия си пръст. Когато сторил това с жена си, “като че ли някой я удари с бухалка и я събори по гръб на земята” /25/. По подобен начин и останалпте двама били “покосени от Духа” /26/. Трите парализирани жертви били “зале­пени за пода”. Когато основателно загриженият пастир се опитал да помогне на жена си да стане, той “не можел да повдигне ръката й, а какво остава за тялото й”. Тогава един глас заповядал на Хегин: “иди и коленичи до всеки един от тях. Кажи им да се опитат да станат и след това ги попитай дали признават, че това, което им се случи е под въздействието на Божията сила.” Когато и тримата се опитали да помръднат и разбрали, че са напълно неподвижни, разбира се, с готовност признали, че силата и служението на Хегин са от Бога. След това гласът му заповядал “да ги освободи” като ги докосне отно­во с пръст /27/. И така те били убедени.

Ако, вслушвайки се във “вътрешния глас”, Хегин е можел да постигне толкова много само с малкия си пръст, то неизбежно това пророческо осъждение ще расте с растенето на неговото служение. При шестото видение на Исуса през 1959 г. Господ му казал: “Осъждението трябвало започне от Божия дом и ако праведните едва едва биват спасени, то тогава къде ли ще отидат грешните и безбожници­те. Ако църквата не приеме това служение, то тогава те няма да при­емат Неговото Слово и Той няма да може да им помогне.” Още повече, ако някоя църква откаже да приеме служението на Хегин, Бог “ще премести техния светилник” /28/.

Колкото и сериозни да са последиците за църквата те изобщо не могат да се сравнят с присъдата, произнесена спрямо един служи­тел, отправил предизвикателство срещу пророческото служение на Хегин. Твърдейки, че “ако някой пастир не приеме тази вест, тогава на него ще падне осъждение”, той пише:

“Господ ми каза: “Ако ти дам вест за някой човек, църква или пастир и те не я приемат, отговорността няма да бъде твоя. Те ще отговарят. Ще има служители, които няма да приемат, и ще пад­нат мъртви на амвона” /29/.

Ако някой си мисли, че такива твърдения са празни заплахи или пророческа хипербола, чуйте по-нататък “пророка”:

“Казвам това с неохота, но то наистина се случи на едно мяс­то, където проповядвах. Две седмици след събирането, пастирът пад­на мъртъв на амвона. Напуснах църквата и се разплаках. В следващата църква, където имах събрание, казах на пастира: “Този човек ще падне мъртъв на амвона ” И наистина, не след дълго това стана. Защо? За­щото той не прие вестта, която Бог ми даде за него от Святия Дух /30/.

Ако такава съдба е постигнала един служител, то какво би ста­нало с някой обикновен човек, който би се осмелил да се усъмни във вестта на Хегин? В първото издание на тази книга Хегин предупреж­дава също така, че “в последните дни ще има обикновени богомолци, които ще падат мъртви в църква, както Анания и Сапфира, които из­лъгаха Бога” /31/.

По този начин Кенет Хегин продължава да твърди, че неговото богословие идва директно от Исуса и че божественият гняв е насочен срещу онези, които се противопоставят на пророческото му служение. Неговото учение има както божествен произход, така и божест­вена санкция. Преди да разкритикуваме пророческото служение на Хегин, ще си припомним по-подробно чисто човешкият произход на неговото богословие:

ЧОВЕШКИЯТ ПРОИЗХОД НА

БОГОСЛОВИЕТО НА ХЕГИН

Разбира се, най-важният исторически корен на Движение на Вя­рата е Е.У.Кениън. Поради успеха на служението на Хегин, ученията на Кениън са се превърнали в основоположни принципи на Движение на Вярата. Още повече, поради големия успех на Движение на Вярата, и ученията на Кениън са широко приети всред по-голямата част на независимото харизматично движение. Това означава, че ко­ренът на най-големия клон на харизматичното движение има култов характер. И ако коренът е култов, то тогава и плодът е такъв. Няма съмнение, че много харизматици са извлекли полза от плода, като са взели участие в Движение на Вярата. Въпросът, обаче, е в корена, от който е произлязъл плодът. Съгласно ап. Павел, “ако коренът е свят, то и клоните са святи” (Рим. 11:16). Обратно, ако корените не са свети, то какво бихме казали за плода на Движение на Вярата? Лошият корен не може да произведе добър плод.

Така както Хегин едва ли би признал, че богословието му е човеш­ко (че не идва направо от Бога), то едва ли би си признал какви са ис­торическите корени на неговото богословие. Той многократно отрича да е плагиатствал по-голямата част от своето богословие от Кениън. Отказът да признае зависимостта си от Кениън се подчертава с откритото оповестяване на имената на служители, които имат съвсем нищожно влияние върху неговия живот и служение. Обикновено той е откровен относно второстепенните влияния върху учението му. По-голямата част от хората, които цитира са активисти в ранното петде­сятно движение или в Изцерителното съживление след Втората световна война. Повечето от тях в една или друга степен са взели пряко участие в Изцерителното служение /32/. Обикновено цитатите от тези изцерители на Вярата са ограничени до някакъв разказ относ­но техния живот и служение, или пък кратък цитат от една от книгите им или пък от някоя проповед. Това, което ще ви дадем, не е изчерпателен списък, а по-скоро обобщение.

Ф. Ф. БОСУЪРТ

От време на време в книгите и радио-програмите си Хегин се обръща към Ф.Ф.Босуьрт. Израснал в град Сион – градът на Джон Александър Доуи, Босуърт започва изцерително служение обхванало и двете световни войни. Той е също така и пионер в евангелизациите по радиото. Не добре образован или пък литератор по природа, неговите проповеди са събрани в една книга, „Христос-Изцерителят” [FJF.Bosworlh, "Christ the Healer", (Fleming H.Revell, 1973)], която е задължителна в Библейския учебен център на Хегин “Рема” [Rhema Bible Training Center). Също както Хегин, и Босуърт взема по-голямата част oт своята доктрина от Е.У.Кениън /33/. Той учи хо­рата, че в центъра на извличане на придобивки от помазанието (като изцерение и просперитет) лежи вярата и изповедта, а именно върху това Кениън поставя ударение.

СМИТ УИГЪЛСУЪРТ

Уигьлсуьрт постоянно е цитиран от Хегин като олицетворение на действена вяра. Тъй, подобно на Уигьлсуьрт, остава необразован през по-голямата част от своя живот (и дори след като се научил да чете, единствената книга, която прочел била библията), неговият принос в Движение на Вярата се състои изключително във вдъхновението, ко­ето неговата биография и останалите му проповедите - многоб­ройни кратки изречения, давали на служителите в движението.

ВЛИЯНИЕТО НА ПЕТДЕСЯТНОТО ДВИЖЕНИЕ

И ИЗЦЕРИТЕЛНОТО СЪЖИВЛЕНИЕ

Очевидно Хегин добре е познавал биографиите и ученията на известните имена на ранното Петдесятно движение и Изцерително­то съживление от следвоенния период (след Втората свстовна война). Тъй като те са негови съвременници и конкуренти в Изцерителното съживление, Хегин е силно повлиян от равните на себе си, много от които са свързани посредством списанието на Гордън Линдси "Войс ъв хийлинг": Уилям Бранхам, Орал Робъртс, А.А. Алън, Джак Коу, Т.Л. Осборн и други. В добавка, независимо че не ги познава лично, той от време навреме, несистемно цитира таки­ва видни петдесятни личности като Етьн Алън, Кари Джуд Монтгомери, Джон Г. Лейк, Андрю Мъри, Ейми Семпъл Макферсън, П.К. Нелсън, Чарлз Прайс и Лилиън Б. Йоманс. При всички тези ци­тирания той демонстрира възможност да дава предимство, там където е нужно, що се отнася до източниците, от които е черпил, за да разработи конкретна идея.

Обаче, съвсем друго е положението с писателите, оказали по-съществено влияние върху Хегин. Любопитен е фактът, че той от­дава най-голямо признание на онези, които най-малко са му повлияли, и изобщо не признава онези, които най-много са му повлияли (поне не признава, че са му повлияли докато е формирал своето богословие). Какво влияние са имали тези основни източници върху него той би признал само след като това стане вече факт. Изобщо не бихме пос­тъпили нечестно, ако кажем, че доктрините, направили от Хегин един изключително важен човек и за които той твърди, че сам е създал, са всъщност доктрините, които е взел от други автори. Най-поразяващ пример за такива действия от страна на Хегин е случаят с Кениъп, но има и други не толкова значителни примери.

ДЖОН А. МАКМИЛЪН

Например, Дейл Симънс, дипломант по това време и универси­тета "Орал Робъртс", открил през 1967 г., че около 75% от една от най-продаваните брошури на Хегин ("Властта на вярващия" [J.A.MacMillan, "The Authority of the Believer], публикувана за първи път през 1967 г. и претърпяла 21 издания) е взета дума по дума от по­редица статии на Джон А. Макмилън, публикувани през 1932 г. под същото заглавие “Властта на вярващия”. Тези статии са публикувани в “Дъ ълайънс уикли” [The Alliance Weekly", в превод от английски "Съюзът седмично"], едно издание на църквата на Християнския и мисионерски съюз [Christian and Missionary Alliance (СМА)], и по- късно са издадени като брошури.

Веднага след като разбрал, че Хегин е плагиатствал съчинения на Макмилън, Симънс се свързва с Х. Робърт Каулс, вицепрезидент на издателския клон на СМА, Кристчиън пабликейшънс. От своя страна господин Каулс пише на Кенет Хегин и го обвинява в плагиатство. В отговора си към Каулс на 28 февруари 1984 г. Хегин твърди, че книгата му “Властта на вярващия” е разработена изцяло върху не­гови проповеди под същото заглавие. В тези свои проповеди, както твърди той, “аз признавам, че моето учение частично (тази дума е подчертана от него) е основано върху книгата на Дж. Макмилън. Този факт очевидно е пропуспат по погрешка при редактирането на книгата.” По-нататък Хегин твърди, че някаква статия от “Дъ пентикостъл Еванджел” (“The Pentecostal Evangel”, в превод от английски “Петдесятното Евангелие”] го е вдъхновила да изследва думите “сила” и “власт” и че “това изследване и откритията са направени преди да прочета книгата на господин Макмилън.”

Обаче доказателствата сочат точно противното на твърденията на Хегин, че проучването му е завършено преди да е прочел книгата на Макмилън. Първо, Макмилън пише статиите си през 1932 г., една година преди Кенет Хегин да бъде спасен, 16 години преди да приз­нае, че е чел книгата през 1948 г., и 35 години преди да публикува първото издание на “Властта на вярващия” през 1967 г. Второ, така както посочва в своя анализ Симънс, Хегин е взел по-голямата част от материала за книгата си от Макмилън. Неговото плагиатство във „Властта на вярващия” е дума по дума, а там, където не е дума по ду­ма, е мисъл по мисъл /34/. В писмото си до Каулс той предлага след­ното обяснение за поразителното сходство между своята книга и тази на Макмилън:

“През годините съм разбрал, че когато хората говорят върху ед­но и също нещо, те казват почти едно и също. Това се дължи на фак­та, че един и същ  Дух ги ръководи и напътства. Той ще ти покаже нещата по същия начин и ще имаш същите мисли, независимо че нико­га не сте се срещали или пък чели книги от другия човек” /35/.

Читателят ще забележи, че Хегин предлага същото обяснение както и при буквалното сходство (дума по дума) между неговите съ­чинения и тези на Кениън. Това е един чудесен пример за отказа на Хегин да признае, че богословието му има исторически корени. Той признава, че е изучавал Макмилън, но твърди, че е сторил това едва след като е завършил своето собствено проучване. По-нататък твър­ди, че отправеното от СМА обвинение в плагиатство изобщо не е плагиатство, а свръхестествено доказателство, че е получил своето богословие от същия Свети Дух, вдъхновил 35 годили преди това Макмилан да напише своето съчинение.

Така, както е обещал на Каулс, Хегин „преиздава” през 1984 г. “Властта на вярващия”. Обаче, дори и при повърхностен прочит на Новото издание, не е променено нищо друго освен някоя и друга фра­за. (Заглавието също е перефразирапо – “The Believer’s Authority”.) Наистина, в новото издание той е включил предговор, в който само на думи признава, че е прочел книгата на Макмилън, но както си ли­чи и в писмото към СМА продължава да твърди, че в книгата е представено неговото (а не на някой друг) учение, дадено му от Светия Дух. В отговор на аргумента на Хегин, че Святият Дух е вдъхновил и него и Макмилън да напишат кигиите си „Властта на вярващия”, не­зависимо че са раздалечени 35 години във времето, Симънс прави следното заключение:

“Докато Макмилън може да се чувства поласкан, че Светият Дух го намира до такава степен достоен за цитиране… извиненията [на Хегин] в най-добрия случай са слаби. Наистина човек би бил в пра­вото си да запита защо Хегин чувства необходимост да чете каква­то и да било книга, след като Светия Дух ще го вдъхнови и „ще му даде същите мисли” като на даден автор, дори „да не го е срещал или пък да не е чел негови книги”. Какъвто и да е случаят, едно е сигурно: кога­то Хегин получава своето “вдъхновение” да напише своята версия на книгата „Властта на вярващия” гласът, който го е вдъхновил, е този на Джон А.  Макмилън” /36/.

Следователно, по отношение на книгата „Властта на вярващия”не можем да приемем обяснението на Хегин, че непризнатото от него използване на думите и идеите на Макмилън може да се обясни единствено със сходството на техните предмети или пък че Светият Дух го е вдъхновил да използва, без неговото знание, същите думи, които Макмилън е използвал 35 години преди това. Без да предлага­ме обяснение или пък морално обвинение за това, защо той е сторил така, единственото разумно заключение, което може да се извлече от непризнатото използване от страна на Хегин на думи и идеи от Мак­милън е същото, което направихме и в случая с Кениън – става дума за плагиатство.

КРИТИКА НА ПРОРОЧЕСКОТО СЛУЖЕНИЕ НА ХЕГИН

На този етап много лесно бихме могли да се впуснем в безплодна дискусия за това дали наистина Исус се с явявал на Хегин. Истината е, че никога няма да знаем конкретния отговор на този въпрос. Неговите опитности с явяванияга на Исус и посещенията на рая и ада ще си останат въпрос на съвест между него и Бога. Единствено­то, което можем да кажем в потвърждение на такива опитности е следното: (1) в Библията и църковната история са записани случаи на явяване на Исус на различни исторически личности и (2) тези опитности са от личностен, субективен характер и никога не биха могли да се потвърдят или отхвърлят с помощта на обективни сред­ства. Не може да се докаже, че Исус не се е явявал на Хегин, така както и той не може да докаже обратното. Ние сме изправени не тол­кова пред легитимността на тези опитности, а пред: (1) твърденията по отношение на доктриналното съдържание на тези опитности; (2) впечатлението, което оставят по отношение на това, как Хегин съз­дава своето богословие; (3) страха, внушен на последователите му от неговите пророчески заплахи и (4) цялостното отричане на Хегин, че богословие му може да бъде проследена назад в историята до Е.У. Кениън.

По отношение на доктриналното съдържание, съвсем отделен въпрос е, ако Исус само предаваше информация за лично обучение и полза на Хегин. Съвсем друго нещо е на базата на такива опитности да се започне едно публично учителско служение и те да бъдат изпол­звали като божествен печат, доказващ верността на нечия доктрина. Очевидно всеки проповедник е убеден, че до известна степен говори вместо Бога, но използването на вероятното посещение на Исуса или цък заплашването с божествен гняв, за да принуди аудиторията да за­хапе “не само кукичката, но и цялата въдица”, не може да остане неоспорвано. По този начин, дори ако с цел да избегнем спора, приемем за достоверни всички осем явявания на Исус пред Хегин, ученията, които твърди, че е получил при тези божествени посеще­ния трябва да устоят и да преминат през проверката на библията и историческата правота, преди да бъдат приети от църквата. Спомне­те си какво казва апостол Павел: “Било то ние или дори ангел да слезе от небето и да ви проповядва“, това, което се проповядва, трябва да мине през проверката на сравнение с апостолските писания дали ид­ва от небето или не. Ако Павел е готов заедно с ангелските вестите­ли да се подложи на една такава проверка, то тогава и Хегин трябва да мине през нея /37/.

Фундаменталната грешка на Хегин и Движение на Вярата по отношение на вдъхновението на тяхното учение от Светия Дух е нес­пособността да се прецени, че дори и в най-възвишените ни и свити мигове не можем изобщо да твърдим, че всичко, което вярваме и учим другите е изцяло от Бога, а не от нас самите. Светият Дух не представлява някаква “гореща тслефонна линия до небето”, чрез ко­ято вярващите могат да надхвърлят своята човешка природа, така както змията се измъква от своята кожа. Такава една концепция е съ­вършено чужда на библейската и традиционна доктрина за божест­вено вдъхновение. Тази концепция за вдъхновение наистина е много по-близка до демоничните оракули в езическите религии, които са говорили в неконтролируем изблик на екстаз, отколкого до старозаветните пророци.

Едно от нещата, по които старозаветните пророци са се отли­чавали от тези оракули, е че в повечето случаи те са изговаряли свое­то пророчество, напълно контролирайки своите способности, с повишена чувствителност за собствените си човешки слабости и с патос, разкривайки това, което Бог иска да каже на Своите хора. Само най-догматичните групи в църковната история са считали про­рока за “секретар и писар” (машина за записване) на Бога. Дори вдъх­новението на Светия Дух, което е толкова очевидно в написването на библията, не е принизило библейските писатели до обикновени ро­боти или “божествени диктофони,” освободени от своите мисли, чувства и желания. Такъв един възглед пропуска да отчете правилно чо­вешката природа на библейските писатели, така очевидна навсякъде в писанието. Следователно, когато Хегин твърди, че говори под та­кова силно помазание, че умствените и гласовите му възможности се намират в състояние на летаргия, това поражда много повече въпро­си отколкото той може да удостои с отговор, относно произхода на неговото учение и не може да докаже, че е истина.

Още повече, че обявявайки божията присъда над онези, които не приемат неговото учение, Хегин насажда страх сред последова­телите си. Човек не трябва да подценява ефекта на такива твърдения над миряните на Движение на Вярата. Веднъж след като виденията на Исус, дадени на Хегин, се приемат като истински и достоверен източник за доктрината, то и обявената божествена присъда над оне­зи, които отхвърлят неговото учение, изглежда напълно разумна. В края на краищата, не е ли естествено ако Бог е дал на пророка Хегин откровението, Той да се погрижи и за онези, които отхвърлят Него­вия пророк? Хегин не отправя често тези пророчески заплахи, но имайки предвид тяхната същност, той изобщо не трябва да ги отправя. Те си остават написани и често са цитирани от поддръжниците му спрямо съмняващите се и неодобряващите.

Въпреки че малцина в Движение на Вярата се нуждаят от таки­ва силни предупреждения, за да прегьрнат с ентусиазъм Хегиновото богословие, не може да се отрече силата на една такава заплашителна тактика, за да се предотврати разкриването на същността на това богословие. Общият ефект на неговите заплахи е, че той издига своето богословие до степен на тълкувателно посрсдничество между вярващия и Божието Слово. Изправени пред заплахите па Хегин за божествено осъждение на неодобряващите, последователите му четат библията през очилата на неговото богословие. Те виждат в него единствено това, кое то ги учат да видят, и почти нищо повече.

За да обобщим тогава, трябва да кажем следното: Първо, Хегин притежава богословие, независимо дали го нарича така или не. Учение­то му не е божествено, нито пък е „простата и чиста библейска исти­на”, както сам твърди. Второ, той изгражда богословието си така както и всички ние: точно тук, на планетата Земя, не в някакво свръхчовешко състояние нито пък посредством някаква гореща линия към небе­то. Той, както и ние, когато се приближаваме до Божието Слово, е предмет на лично, социално и културно влияние и греховно отклоне­ние. Трето, неговото твърдение, че е получил своето богословие напра­во от Исус трябва да бъде доказано чрез изпитване посредством библията, а не чрез обявяване на божествения гняв, който заплашва всеки един, отхвърлил твърденията му. Четвърто, богословието на Хегин има корени, исторически корени, които могат да бъдат проследе­ни от всеки компетентен историк. Хората, които са го учили; проповедите, които е слушал; книгите, които е чел – всички те са ока­зали въздействие и са оставили своя отпечатък както върху “проро­ка”, така и върху неговото богословие. Не би било престъпление, ако Хегин признае всичко написано до тук, защото ако стори това, той само ще признае, че е като всички нас; с други думи, че е просто чо­век.

ЗАБЕЛЕЖКИ

1. Най-добрата неофициална информация относно биографията на Хегин е дисертацията па Дейл Х. Симънс “Богословски и истори­чески анализ на твърдението на Кенет Ъ. Хегин, че е пророк” [Dale H.Simmons, "A Theological and Historical Analysis of Kenneth E.Hagin's Claim to be a Prophet", Oral Roberts University, Tulsa, Oklahoma, May, 1985]. В своята дисертация, в добавка към компетентната биография, Симънс предлага критика на Хегиновото богословие. Всички сериозни студенти на Хегин и Движение на Вярата не могат да пренебрегнат дисертацията на Симънс.
2. За по-пълно описание на Хегиновото слизане в ада, виж него­вата брошура “Отидох в ада” [Hagin, "I Went to Hell" (Tulsa: Faith Library, 1982)].
3. Kenneth Hagin, “I Believe in Visions” (Old Tappan, NJ.: Fleming H.Rcvcll, 1972), стр.13.
4. Hagin, “I Believe”, стр.26.
5. Пак там, стр.27,28.
6. Пак там, стр. 28-30. Решението на Хегин да върви в продикту­вано от вярата действие, доказано чрез изповедта, е известно като “свързано действие”.
7. Точният характер на “терминалната” болест на Хегин е неиз­вестен. Вероятно тя се дължи на сърдечния порок, но точна диагноза никога не е поставяна.
8. Kenneth Hagin, “Understanding the Anointing” (Tulsa: Faith Library, 1985), стр.45,49; Хегин пише: “Облакът на славата продължа­ва често да се появява по време на нашите събирания и по времето на някои други служби. Хората са го виждали. Той идва и изпълва стаята. Понякога, когато проповядвам или уча хората, облакът из­пълва салона и напълно скрива аудиторията от погледа ми. Повечето време той просто виси над техните глави.” Появата на “облак на сла­вата” е едно доста често срещащо се сред проповедниците на Изцерителното съживление твърдение. Божественото преустановяване на умствените и гласови способности на Хегин многократно се е проявявало по време на неговото служение, но доста рядко се е случ­вало с другите последователи на Изцерителното съживление.
9. Kenneth Hagin, “Why Do People Fall Under the Power?” (Tulsa: Faith Library, 1980), стр.9,10. По отношение на жената, изпаднала в левитация по време на неговата служба, Хегин заявява: „Бог ми е свидетел, жена ми и всеки присъстващ също са свидетели – тя започна да танцува точно на ръба на олтара. Танцуваше във въздуха! Краката й не докосваха пода.”
10. Съгласно един разказ за възкресение, виден член на църквата на Хегин умира и отива на небето. Тъй като не искал да остави да си отиде един такъв човек, който бил суперинтендент на Неделното училище и давал 20% от дохода си, Хегин искрено се помолил Бог да ги възкреси. По-късно този човек разказва, че при пристигането си на небето бил посрещнат лично от Исус, Който му казал: „Трябва да се върнеш”. На неговите протести и нежелание да се върне, Христос отговорил: „Брат Хегин все още не те пуска да дойдеш тук”. Хегин твърди, че това е един пример за силата и властта, която неговата застъпническа милитва има (виж Kenneth Hagin, “Plead Your Case” [Tulsa: Faith Library, 1999], стр. 16-18.
11. Hagin, “Understanding”, стр. 58,59.
12. Пак там, стр. 52,53.
13. Пак там, стр. 65.
14. Hagin, “I Believe”, стр. 45-51. В това видение Исус заповядва на Хегин да полага ръце върху болни и да ги изцерява. Дадена му била също така способността да разпознава дали дадена болест има демоничен произход посредством огън, прескачащ от едната ръка към другата. Когато този огън или помазание го напусне и влезе в тялото на някой човек, едва тогава той изгонва болестта. Поради критиките, които понасят хората с изцерително служение, Хегин умолява Исус „да изпрати някой друг”, казвайки Му: „Искам просто едно обикновено служение като, например, да бъда пастир на някоя малка църквичка” (стр. 51).
15. Kenneth Hagin, “Godliness is Profitable (Tulsa: Faith Library, 1982), стр. 15,16: „Слава на Бога, че проповядвах вярата с дързост без пуктана пара в джоба си. Проповядвах Вяра и просперитет с дързост, целият окичен с неизплатени сметки.”
16. Hagin, “I Believe”, стр. 93-97.
17. Kenneth Hagin, “How You Can Be Led by the Spirit of God” (Tulsa: Faith Library, 1978), стр. 29,30.
18. Пак там, стр. 32,33.
19. Пак там, стр. 33.
20. Kenneth Hagin, “Understanding Our Confession” (Tulsa: Faith Library, [n.d.]), стр. 23.
21. Hagin, “I Believe”, стр. 81.
22. Kenneth Hagin, “How to Write Your Own Ticket with God” (Tulsa: Faith Library, 1979), стр. 5,20,21,32.
23. Hagin, “I Believe”, стр. 124.
24. Kenneth Hagin, “The Believer’s Authority” (Tulsa: Faith Library, 1984), стр. 30,31.
25. Hagin, “Who Do People Fall”, стр. 11,12.
26. На пръв поглед, дадената на Хегин сила да паралезира своята съмняваща се съпруга и други усъмнили се, прилича много на харизматичната практика да бъдеш „поразен от Духа” (т.е. „да паднеш под въздействие на сила”; „падам” и по-нежно казано „почиващ в Духа”).  Обаче, в тази случка със съпругата на Хегин и останалите, съществува насилствен и наказателен елемент, който не присъства в общата практика по време на харизматичните събрания. Рядко или почти никога (доколкото на автора е известно) участващите в тези събрания хора биват на практика физически паралезирани. Те не биват събаряни против волята си, нито пък са оставали неподвижни. Нито пък само един човек е разполагал с властта да ги „освободи”. В добавка, авторът не може да каже, че е видял или чел тази опитност на „поразяване в Духа” да е използвана, за да бъдат участниците накарани насила да признаят служението на някого. Очевидно тези прерогативи са упражнявани само в служението на Хегин, благодарение на служението му на пророк.
27. Пак там.
28. Kenneth Hagin, “The Ministry of Prophet” (Tulsa: Faith Library, 1984), стр. 19.
29. Hagin, “I Believe”, стр. 114,115.
30. Пак там, стр. 115. Използван е различен шрифт за по-голямо ударение.
31. Kenneth Hagin, “God Called Me to the Ministry of a Prophet”, “The Voice of Healing” (Apr., 1963), стр. 9.
32. Фактът, че Хегин е петдесятен и че тези, които са оказали май-голямо влияние върху него, са петдесятни, е вероятната причина, довела Брус Барън до неправилния извод, че Движение на Вярата е издънка на Петдесятното движение (виж “The Health and Wealth Gospel”, глава 3). Без съмнение петдесятното минало на Хегин е повлияло на съвременното Движение на Вярата, но все пак доминиращата роля продължава да играе връзката на Кениън с култовете.
33. Балстър, публикувана кореспонденция. Според него, веднага щом Босуърт „попада на Кениън”, той взема Т.Л. Озборн под своето крило и „веднага го представя на Кениън”.
34. Dale H. Simmons, “Mimicking MacMillan”, Oral Roberts University, Tulsa, Oklahoma, April 23, 1984, непубликувани записки.
35. Кенет Хегин, лична кореспонденция до Х. Робъртс Каулс, административен вицепрезидент на издателството „Крисчиън пабликейшънс” [Christian Publications], 28-ми Февруари, 1984 г.
36. Simmons, “Mimicking MacMillan”, стр. 14.
37. Често сам Хегин предлага на читателите си да сравняват виденията и ученията му със светото писание, но поради свръхестествените си срещи с Исус и поради възприетото от нас правило „не докосвай Господния помазаник” малцина са желаещите в Движение на Вярата, готови да преценят критично ученията на Хегин.