ПРОТИВ ЕРЕСИТЕ
книга III
Глава 3
от Ириней Лионски
Оборване на еретиците чрез факта, че в различните църкви е запазена една непрекъсната приемственост на епископите
1. Следователно в силата на всеки, който пожелае да видя истината във всяка Църква е да размисли ясно за традицията на апостолите изявена в целия свят. Ние сме единни в своята позиция, че тези, които чрез апостолите са били поставени за епископи в Църквите и (можем да покажем) приемствеността на тези хора до нашето време; които нито знаят нито учат нещо, което тези (еретиците) бълнуват. Понеже ако апостолите са знаели скрити тайни, които са имали навика да споделят със „съвършените” отделно и насаме от останалите, те биха ги предали най-вече на тези, на които поверили и самите църкви. Понеже те желаели тези хора да бъдат напълно съвършени и безукорни във всичко, които те също така оставили след себе си като свои наследници, предавайки им своето управление. Ако те изпълняват своята функция с честност това би било от огромна полза (за църквата), но ако се провалят най-голямо бедствие.
2. Тъй като би било твърде досадно в една такава книга да изброяваме наследниците на всички Църкви, ние объркваме всички тези, които по какъвто и да е начин, дали поради зло себеугаждане или поради заслепяващи и извратени мнения се събират в незаконни събрания (ние правим това, казвам,) като посочваме традицията произлизаща от апостолите за най-древната, най-широко позната църква основана и създадена в Рим от тези двама славни апостола, Петър и Павел; и (посочвайки) вярата проповядвана на хората, която дошла до нас посредством приемствеността на апостолите. Понеже е необходимо всяка църква да се съгласи с тази Църква поради нейният първостепенен авторитет т.е. вярващите навсякъде, понеже апостолската традиция е била последователно запазена от тези (верни хора), които се намират навсякъде.
3. Блажените апостоли, след като основали и изградили Църквата, предали в ръцете на Лин епископския офис. За този Лин Павел споменава в Посланието до Тимотей. Него наследил Анаклет; и след него, трети от апостолите, за епископ бил избран Климент. Този човек, понеже бил виждал светите апостоли, и бил говорил с тях, може да се каже, че апостолската проповед все още звучала (в ушите му) и традицията била пред очите му. Нито пък той бил сам (в това), понеже имало мнозина други, които били наставлявани от апостолите. По времето на този Климент, понеже между братята в Коринт възникнало не малко несъгласие, Църквата в Рим изпратила много силно писмо до коринтяните, наставлявайки ги към мир, обновявайки вярата им и заявявайки традицията, която те наскоро приели от апостолите, изявявайки един Бог, всемогъщ, Създател на небето и земята, Създаел на човека, Който докарал потопа и призовал Авраам, Който извел хората от египетската земя, говорил с Мойсей, дал закона, изпратил апостолите и Който приготвя огън за дявола и неговите ангели. От този документ, който пожелае да направи това може да научи, че Този, Отец на нашия Господ Исус Христос, е бил проповядван от Църквите, може да разбере също така и апостолската традиция на Църквата, понеже това писмо е от по-късна дата от тези, които сега проповядват лъжи и които извикват в съществуване друг бог освен Създателя и Твореца на всичко съществуващо. Климент бил наследен от Еварист; Александър следвал след Еварист, след това, шести от апостолите, бил избран Сикст; след него Телесфор, който станал славен мъченик; след това Хигин; след него Пий; тогава, след него, Анисет. Сотер наследил Анисет, сега Елевтерий, дванадесети от апостолите, държи наследството на епископството. В този ред и чрез тази приемственост църковната традиция от апостолите и проповядването на истината са достигнали до нас. И това е най-изобилното доказателство, че има една и съща животворяща вяра, която е била запазена в Църквата от апостолите досега и предадена в истина.
4. Но Поликарп, който не само бил наставен от апостолите и говорил с мнозина, които били виждали Христос, но бил също така избран от апостолите в Азия за епископ на църквата в Смирна, когото аз също съм виждал в ранните си години, понеже той вървял (по земята) много дълго време и когато бил много стар славно и най-благородно претърпял мъченичество отминал от този живот след като винаги учел нещата, които бил научил от апостолите, и които Църквата е предала, и които единствено са истина. За тези неща свидетелствуват всички църкви в Азия както и хората, които са наследили Поликарп дори досега – един човек, който има много по-голяма тежест и много по-убедително свидетелство за истината от Валентин, и Маркион, и останалите еретици. Той е този, който отивайки в Рим по времето на Анисет накарал мнозина от еретиците да се обърнат към Божията Църква, заявявайки, че е получил споменатата и единствена истина от апостолите – а именно тази, която е предадена на Църквата. Има и такива, които са чували от него, че Йоан, ученикът на Господа, отивайки към банята в Ефес и виждайки вътре Керинт избягал от банята без да бъде измит викайки: „Нека да бягаме, за да не би да падне банята, понеже Керинт, врагът на истината е в нея.” И самият Поликарп отговорил на Меркион, който го срещнал един път и казал: „Познаваш ли ме?” „Познавам те, първородният на сатаната”. Такъв е ужасът, който апостолите и техните последователи имали дори от разговор с всеки изопачител на истината; и Павел казва: „След като съветваш някой, който е еретик веднъж-два пъти остави го; понеже такъв се е извратил и съгрешава от самосебе си” (Тит 3:10). Има също така и силно Послание на Поликарп написано до филипяните, от което тези, които решат да направят това и са ревностни за своето спасение могат да научат характера на неговата вяра и проповядването на истината. Освен това църквата в Ефес, основана от Павел и имаща в себе Йоан за постоянно до времето на Траян е един истински свидетел за традицията на апостолите.
