Връзката между Божието царство и Църквата винаги е двустранна. От една страна Божието царство винаги поставя границите, според които църквата бива съдена. От друга страна Божието царство дава на Църквата цялото й божествено съдържание. Всичко, което е проблематично за църквата произлиза от тази двойнственост: това е божията Църква, където работи и действа възкръсналият Господ и това е човешката църква, която постоянно трябва да бъде освобождавана от отстъплението и суеверието, от своята себеправедност и упорство. Отново и отново Църквата е изкушавана да стане една твърде религиозна и ревностна институция за пропагандиране на праведност, в която свободата на благовестието е заменено за робството на закона под една или друга форма. Църква, която става край за самата себе си и постановява своя собствен закон или охладнява чрез външни формалности е в опасност да стане отстъпила църква. Поради тази причина Бог постоянно повдига вражда срещу Църквата заради Църквата. Ecclesia simper reformanda est.
Проф. К. Е. Скидсгаард
Дания
Изкушението църквата да стане формална, законическа и себедостатъчна е напълно реално и твърде голямо. Дано Бог да е милостив към нас и да ни държи будни и трезвени, за да не паднем в това изкушение!
Коментар от ТриЖ — януари 22, 2012 @ 14:55