ПРОТИВ ЕРЕСИТЕ
книга II
Глава 29
Оброване на виждането на еретиците за бъдещата съдба на душата и тялото
1. Нека обаче да се върнем към останалите точки на тяхната система. Понеже когато те казват[1], че при свършека на всички неща тяхната Майка отново ще влезе в Плеромата и ще приеме Спасителя за Свой съпруг; че самите те, понеже са духовни, когато се освободят от животинските си души, ще станат разумни духове и съпрузи на духовните ангели; но Демиурга, понеже го наричат животно, ще премине на мястото на Майката; че душите на праведниците ще си почиват физически в междинното място; – когато казват, че подобното ще се събере с подобното, духовните неща с духовните, докато материалните ще останата с тези, които са материални, те на практика сами си противоречат, тъй като вече не твърдят, че душите преминават, поради своята природа, в междинното място на подобните на тях субстанции, но (правят това) по причина на делата извършени (в тялото) понеже казват, че душите на праведните преминават (в това обиталище), а тези на неправедните остават в огъня. Защото ако е по причина на тяхната природа всички души щяха да отидат на мястото на радост и всички да бъдат в междинното място просто понеже са души и са една природа с него. От това следва, че вярата е изцяло погрешна както и слизането на Спaсителя (в този свят). Ако, от друга страна, поради своята праведност (те достигат до това място на почивка) тогава това вече не е понеже са души, а понеже са праведни. Но ако душите могат да погинат освен ако не са праведни тогава праведността има сила да спасява също и телата (които душата обитава). Защото защо да не ги спаси тъй като те също участват в праведността? Защото ако природата и субстанцията са средство за спасение тогава всички души ще бъдат спасени; но ако такива са праведността и вярата, защо те да не спасят и телата, които в степен еднаква с душите ще наследят нетление? Защото праведността ще се окаже, по отношение на подобни въпроси, или неспособна или несправедлива, ако наистина спасява някаква субстанция чрез връзката си с нея, но не и останалите.
2. Ясно е, че действията, които се определят като праведни се извършват в тела. Тогава или всички души по необходимост ще преминат в междинното състояние и никога няма да има съд или и телата, които са участвали в праведността ще достигнат до едно място на наслада заедно с душите, които са участвали по подобен начин, ако наистина праведността е достатъчно силна, за да доведе и двете субстанции, които са участвали в нея. Тогава учението за възкресението на телата, в което ние вярваме ще се окаже истинно и вярно (от тяхната система); тъй като (както ние казваме) Бог, когато възкреси нашите смъртни тела, които са участвали в праведността, ще ги направи нетленни и безсмъртни. Защото Бог е по-голям от природата и в Себе Си е склонен (да покаже милост) понеже е добър; и способен да направи това понеже е силен; и може да доведе до край Своето намерение, понеже е богат и съвършен.
3. Но тези хора си противоречат във всичко когато решават, че не всички души ще влязат в междинното състояние, а единствено тези на праведниците. Понеже те твърдят, че според природата и субстанцията, Майката е създала три вида (същества): първите, които произлизат от обърканост, умора и страх – това е материална субстанция; вторите от необузданост – това е животинската природа; а тази, която тя родила след като видяла тези ангели, които чакали Христос е духовната природа. Тогава ако субстанцията, която тя родила влиза в Плеромата понеже е духовна докато тази, която е материална ще остане долу понеже е материална и ще бъде напълно погълната от огъня, който гори в нея, защо цялата животинска природа не отива на междинното място, в което те изпращат Демиурга? Какво ще влезе в тяхната Плерома? Защото те твърдят, че душите остават в междинното място докато телата, понеже притежават материална природа, когато се разградят на материя ще бъдат погълнати от огъня, който гори в тях. Но така техните тела са унищожени, а душите остават в междинното място и така не остава никоя част от тях, която да влезе в Плеромата. Защото интелекта на човека – неговият ум, мисъл, умствени намерения и други подобни – не е нищо друго освен душата; но емоциите и действията на самата душа нямат собствена субстанция различна от тази на душата. Каква част тогава остава, за да влезе в Плеромата? Защото самите те дотолкова доколкото са души остават в междинното място; докато доколкото са тела ще бъдат унищожени заедно с останалата материя.
[1] Виж 1.7.1
