ПРОТИВ ЕРЕСИТЕ
книга 2
Гава 28
Съвършеното знание не може да бъде достигнато в настоящия живот: много въпроси трябва покорно да бъдат оставени в Божиите ръце
1. Следователно имащи истината за правило и свидетелството за Бога ясно положено пред нас ние не трябва, тичайки след числа и разнообразни отговори на цитати, да захвърляме здравото и истинно познание за Бога. Но по-удачно е, насочвайки по този начин нашето търсене, да се учим да търсим тайните и повеленията на живия Бог и да напредваме в Неговата любов, която е направила, прави и ще направи толкова велики неща за нас; но никога не трябва да отпадаме от вярата, чрез която тя е най-ясно изявена, че единствено тази Личност е единственият истински Бог и Отец, Който е направил този свят, оформил човека, дал способност на Собственото Си творение да нараства и го е повикал от по-малките неща към тези по-големи, които са в Неговото присъствие, точно както вика едно невръстно дете заченато в утробата в светлината на слънцето и полага зърното в хамбара след като е умножил класа. Но един и същ е Създателя, Който създава утробата и слънцето; и един и същ Господ, Който изразстява житния клас, нараства и умножава житото и подготвя хамбара.
2. Все пак ако не сме в състояние да намерим в Писанието обяснение на всички неща, които търсим, нека поради тази причина да не търсим някакъв друг Бог освен Този, Който наистина съществува. Понеже това е твърде голямо нечестие. Ние трябва да оставим подобни неща на Бога, Който ни е създал съвършено уверени, че Писанията наистина са съвършени, понеже са изговорени от Божието Слово и Неговият Дух; но ние, понеже сме по-нищожни от и по-късно съществуващи от Божието Слово и Неговият Дух, поради самата тази причина[1] сме лишени от познание за Неговите тайни. И няма причина да се чудим ако такъв е случаят с небесните и духовните неща, които трябва да ни бъдат открити чрез откровение понеже много дори от нещата, които лежат в нозете ни (има в предвид тези, които принадлежат на този свят, които можем да пипнем и да видим и с които имаме близък досег) надвишават нашето познание, така че дори и тях трябва да оставим на Бога. Понеже на Него подобава да превишава всички (в знание). Понеже ако например се опитаме да открием и да обясним причината за надигането на Нил можем да кажем много, вероятно или не, по въпроса; но това, което е истинно, сигурно и непротиворечиво принадлежи единствено на Бога. Отново, обиталищата на птиците – има в предвид на тези, които идват при нас през пролетта, но отлитат с настъпването на есента – макар да са свързани с този свят убягват от познанието ни. Какво обяснение, отново, може да бъде дадено за надигането нивото на океана, макар че всеки ще признае, че трябва да съществува някаква причина (за това)? Или какво да кажем за природата на тези неща, които лежат зад него. Какво може да бъде казано за създаването на дъжда, светкавиците, гръмотевиците, събирането на облаците, изпарението, духането на вятъра и други подобни неща; или какво да кажем за складовете за снега, градушката и други подобни неща? (Какво знаем за) условията необходими за създаване на облаците или каква е действителната природа на изпаренията в небето? Каква е причината луната да се уголемява и да намалява или каква е причината за разликата в природата на различните видове вода, метали, камъни и други подобни неща? За всичко това ние наистина можем да кажем твърде много докато търсим техните причини, но единствено Бог, Който ги е направил може да ни каже истината.
3. Тогава ако дори по отношение на творението има някои неща (познанието за) които принадлежи единствено на Бога и други, които са в обхвата на нашето познание, какво основание имаме да се оплакваме ако по отношение на нещата, които изследваме в Писанията (които са изцяло духовни) ние сме способни, чрез Божията благодат, да обясним някои от тях докато други трябва да оставим в Божите ръце и то не само в настоящия свят, но също и в идния, така че Бог завинаги да учи и човек завинаги да бъде учен на нещата, на които го учи Бог? Както апостола казва по този повод, че когато останалите неща преминат тези трите „остават вярата надеждата и любовта” (1 Кор. 13:13). Защото вярата, която е свързана с нашия Господар пребъдва непроменима, уверявайки ни, че има само един истински Бог и че ние трябва истински да Го обичаме завинаги, виждайки, че единствено Той е нашият Отец; като се надяваме, винаги да приемаме повече и повече от Бога и да се учим от Него, понеже Той е добър и притежава неизброими богатства, царство, което няма край и наставления, които никога няма да преминат. Ако тогава, според правилото, което изложих, оставим някои въпроси в Божиите ръце, ние ще опазим вярата си ненакърнена и ще продължим без опасност; и цялото Писание, което ни е било дадено от Бога ще стане за нас напълно последователно; и притчите ще са в хармония с тези пасажи, които са съвършено ясни; и тези твърдения, значението, на които е ясно ще служат за обяснение на притчите; и в множеството различни твърдения (на Писанието) ние ще чуваме една хармонична мелодия, хвалеща с химни този Бог, Който е създал всички неща. Ако например някой запита: „Какво е правел Бог преди да създаде света?” ние отговаряме, че отговорът на този въпрос лежи в Бога. Защото това, че света е бил създаден съвършен от Бога, имащ начало във времето, Писанията ни учат; но никое Писание не говори какво е правел Бог преди това. Следователно отговорът на този въпрос принадлежи на Бога и ние не трябва да си поставяме за цел да изказваме глупави, прибързани и богохулни предположения (в отговор); така че понеже някой си въобразява, че е открил произхода на материята да се налага на практика да отхвърлим самия Бог, Който е направил всички неща.
4. Понеже помислете, всички вие, които държите подобни мнения, че единствено Отец, Който съществува истински, е наречен Бог, но Когото вие наричате Демиург. По-нататък, тъй като Писнаията признават единствено Него за Бог; и все пак тъй като Господ изповядва единствено Него за Свой Отец и не познава друг, както аз ще покажа чрез Собствените Му думи – когато вие наричате това Същество резултат от недостатък и потомство на невежество и го описвате като невеж за нещата, които са над Него и изказвате много други твърдения свързани с Него – размислете за ужасяващото богохулство (за което сте виновни по този начин) срещу Този, Който е истински Бог. Вие изглежда искрено и убедено казвате, че вярвате в Бога; но след това, макар че сте напълно неспособни да покажете някакъв друг Бог, заявявате, че този именно Бог, в Когото казвате, че вярвате, е резултат от дефект и потомство на невежество. Тази слепота и глупаво говорене е във вас поради факта, че не оставяте нищо за Бога, но желаете да знаете призхода на самия Бог, на Неговата Еноея, на Неговия Логос и Живот и Христос; и всичко това не чрез друго, а единствено чрез човешки опит; без да разбрате, както казах по-рано, че не е възможно за хората, които са сътворени същества да говорят по този начин с човешки ум и с човешки мисли. Как казвате, че мисълта (еноея) произлиза от ума (сенсус), намерението (ентимезис) от мисълта и словото (логос) от намерението (Но кой логос? Понеже сред гърците има един логос, който е принципа, който мисли и друг, който е инструмента, чрез който мисълта бива изразявана); и (можем да кажем, че) понякога човек е спокоен и в тишина докато друг път говори и е активен. Но тъй като Бог е[2] изцяло ум, изцяло разум, изцяло активен дух, изцяло светлина и винаги съществува един и същ, тъй като за нас е едновременно полезно да мислим за Бога и да учим за Него според Писанията, подобни чувства и деления (на действията) не могат удачно да Му бъдат приписани. Понеже нашият език, който е плътски, не може достатъчно да отговори на нуждите на скоростта на човешкия ум понеже последният е от духовна природа, поради което нашето говорене е ограничено[3] в нас и не се изразява мигновено така както се схваща от ума, но чрез последователни усилия, така както езикът може да ни послужи.
5. Но Бог, Който е изцяло ум и изцяло логос, говори точно каквото мисли и мисли точно каквото говори. Понеже Неговата мисъл е Логос и Логоса е Ум и Умът разбиращ всички неща е Самият Отец. Следователно този, който говори за Божият ум приписва специалният му произход на самия него и го определя като едно съставно същество като че ли Бог е едно нещо, а първоначалният ум друго. Така и по отношение на Логоса, някой му приписват трето място в творението от Отца; поради което те предполагат, че той е невеж за Неговото величие; и по този начин Логоса бива твърде отдалечен от Бога. Що се отнася до пророка той казва по отношение на Него: „Родословието Му кой ще го изкаже? (Ис. 53:8). Но вие претендирате, че проследявате родословието Му от Отца и все пак прехвърляте създаването на човешката реч, която се случва посредством езика на Божието Слово и по този начин сами ясно показате, че не познавате нито човешките инто Божиите неща.
6. Но освен тези надути (с вашата собствена мъдрост) доводи вие самонадеяно твърдите, че познавате неизговоримите тайни на Бога; докато дори Господ, самият Божий Син, признава, че единствено Отец знае точния ден и час на съда, когато ясно казва: „А за оня ден и час никой човек не знае, нито Синът, а само отец[4]” (Марк 13:12). Тогава ако Синът не се срамува да припише знанието за този ден единствено на Отца, но казва, че случаят е такъв, и аз няма да се срамувм да оставя на Бога тези по-големи въпроси, които се откриват пред нас. Понеже нито един човек не е по-голям от своя учител (ср. Мтатей 10:24; Лука 11:40). Но ако някой ни каже: „Тогава как Синът е бил роден от Отца?” ние отговаряме, че никой не може да опише това раждане или потомство, което е изцяло неописуемо. Нито Валентин, нито Маркион, нито Сатурнин, нито Василид, нито ангелите, нито архангелите, нито началствата, нито силите (притежават това знание), но единствено Отца, Който е родил и Сина, Който е роден. Тогава понеже Неговото раждане е неизговоримо тези, които се стремят да изведат родословия и потомства не са с умът си понеже са се заели да описват неща, които не могат да бъдат описани. Защото това, че думата се изговаря чрез връзката на мисълта и ума всеки човек разбира добре. Следоватено тези, които представят (теорията за) емисията не са открили нищо велико и не са разкрили някаква дълбока мистерия като просто са прехвърлили това, което всички разбират към единородното Божие Слово. Но макар да го наричат неизговоримо и неназовимо все пак те говорят за раждането и потомството на Неговото първо поколение като че ли самите те са помагали при Неговото раждане по този начин го свеждат до човешки думи създадени чрез емисия.
7. Няма да сбъркаме ако кажем същите неща и за същността на материята, т.е. че Бог я е създал. Понеже ние сме научили от Писанията, че Бог държи първенство над всички неща. Но откъде или по какъв начин Той я е създал нито едно писание никъде не казва; нито ни приканва да предполагаме в съгласие със собствените ни мнения и да формираме безкрайни предположения за Бога, но трябва да оставим това знание в ръцете на Бога. По подобен начин ние не можем да научим причината, поради която макар всички неща да са създадени от Бога някои от Неговите творения са съгрешили и са се разбунтували от това състояние на покорство към Бога, а други, всъщност по-голямата част, са устояли и все още устояват в (доброволно) покорство на Този, Който ги е създал и също от каква природа са тези, които са съгрешили и от каква тези, които са устояли (Ние, казах аз, трябва да оставим причината за тези неща) на Бога и Неговото Слово, за Което единствено Той казва: „Седни отдясно Ми докато положа враговете Ти за Твое подножие” (1 Пс. 110:1). Но що е отнася до нас ние все още живеем на земята и все още не сме седнали на трона Му. Защото макар Духът на Спасителя, Който е в Него да „издирва всичко дори и Божиите дълбочини” (1 Кор. 2:10) все пак за нас „дарбите са различни, службите са различни, различни са и действията” (1 Кор. 12:4-6) и ние, докато сме на земята, както казва също и Павел, „отчасти знаем и отчасти пророкуваме” (1 Кор. 13:9). Следователно, тъй като знаем само отчасти, ние трябва да оставим всякакви (трудни) въпроси в ръцете на Този, Който в някаква степен (и единствено така) ни дава благодат. Че вечен огън (например) e подготвен за грешниците, и Господ казва ясно, и Писанието ясно показват. И че Господ е предузнал, че това ще се случи, Писанията показват по подобен начин, тъй като Той е подготвил вечния огън от началото за тези, които (след това) са престъпили (Неговите заповеди). Но самата причина за природата на тези престъпници нито едно писание не ни дава, нито апостола ни казва, нито пък Господ ни учи. За нас следователно остава да оставим знанието на тези неща на Бога, точно както Господ прави по отношение на деня и часа (на съда) и да не се впускаме в такава крайна опасност като не оставяме нищо в Божиите ръце, макар че сме получили благодат само отчасти (от Него в този свят). Но когато изследваме нещата, които са над нас и по отношение на които не можем да достигнем до задоволителен отговор (абсурдно е) да изявяваме такива крайни предположения, за които Бог не ни е казал нищо и неща, които все още не са ни открити, като че ли вече сме ги открили чрез празни разговори за емисии, Самият Бог, Създателят на всички неща и да твърдим, че Той получава Своята субстанция от падение и невежество и така да създадем една нечестива хипотеза противна на Бога.
8. Освен това те нямат доказателство за своята система, която едва наскоро са измислили, понякога почиваща върху определени числа, понякога върху срички и понякога върху имена; и има случаи когато посредством буквите съдържащи се в буквите, чрез погрешно тълкувани притчи или чрез определени (необосновани) предположения те се опитват да установят лъжливото учение, което са измислили. Защото ако някой трябва да изследва причината, поради която се казва, че Отец, Който във всичко е в общение със Сина, единствен знае часът и денят (на съда) в настоящето той няма да намери за по-удачен, добър или сигурен разум от този (понеже наистина Господ е единственият истински Господар), за да можем да научим чрез Него, че Отец е над всички неща. Защото „Отец”, казва Той „е по-голям от Мен” (Йоан 14:28). Отец следователно е бил обявен от нашия Господ за по-голям по отношение на познанието; поради тази причина ние също, докато сме свързани с нещата в този свят, трябва да оставим съвършеното познание и подобни въпроси (като тези, които споменахме) на Бога и по никакъв начин не трябва, докато търсим да изследваме върховната природа на Отца, да изпадаме в опасност да задаваме въпроса дали има друг Бог над Бога.
9. Но ако някой обичащ да спори противоречи на това, което казах и както казва също и апостола, че „отчасти знаем и отчасти пророкуваме” (1 Кор. 13:9) и си представя, че е получил не частично, а пълно познание за всичко съществуващо – такъв като Валентин, Птоломей, Василид, или като някой от другите, които твърдят, че са изследвали дълбоките неща на Бога – нека (обличайки се в самохвалство) да не се хвали, че е получил по-голямо знание от другите по отношение на нещата, които са невидими или не могат да бъдат изследвани от нас; но нека този, който изследвайки прилежно и получавайки знание от Отца, да ни каже причините (които ние не знаем) за нещата в света – като например броят на космите на собствената си глава, и врабчетата, които биват улавяни всеки ден, и други неща, с които преди това се запознахме – за да можем да го почетем и за по-важните неща. Но ако тези, които са съвършени все още не разбират дори нещата, които са в ръцете им, и в краката им, и пред очите им, и на земята, и особено правилото за космите на главата как можем да им вярваме по отношение на духовните и над-небесните неща (Премъдрост 9:13,17) и за тези, които с празна увереност твърдят, че са над Бога? Това аз казвам за числата, и имената, и сричките, и относно техните погрешни изложения на притчите; (Аз няма да добавя повече за това) тъй като ти сам можеш да продължиш.
