Книга II
Глава 23
Жената, която страдала от кръвотечение не е тип на страдащия еон
1. По-нататък тяхното невежество излиза наяве в случая с жената страдаща от кръвотечение, която се докоснала до края на дрехата на Господа и така се изцелила. Понеже те казват, че чрез нея била показана тази дванадесета сила, която паднала в страст и в необятността т.е. дванадесетия еон. (Това тяхно невежество се вижда) първо, понеже, както показах, според собствената им система, няма дванадесети еон. Но дори ако им отстъпим това (междувременно) и ако има дванадесет еона, за единадесет от тях се казва, че останали безстрастни, докато дванадесетия изпаднал в страст; но за жената, от друга страна, която била изцелена на дванадесетата година е ясно, че страдала в продължение на единадесет години и била изцелена на дванадесетата. Ако те наистина искат да кажат, че единадесетте еона са били въвлечени в страст, но дванадесетия бил изцелен тогава би било разумно да се каже, че жената е техен тип. Но понеже тя страдала в продължение на единадесет години и (през цялото това време не намерила лек), но била изцелена на дванадесетата година, по какъв начин тя би могла да бъде тип на дванадесетте еона, единадесет от които (според тази хипотеза) не страдали изобщо, а единствено дванадесетия участвал в страданието? Понеже един тип или емблема е, без съмнение, нещо различно от истината (която то представя) що се отнася до материята и субстанцията; но то трябва, що се отнася до общите форма и качества, да има едно подобие (на това, на което е тип) и по този начин да изявява посредством тези неща това, което предстои да дойде.
2. Но не само в случая с тази жена годините на нейната болест (които те твърдят, че съответстват на тяхната измислица) са споменати, но и една друга жена също била изцелена, след като страдала по подобен начин осемнадесет години; за която нашият Господ казва: „Не трябва ли тази Авраамова дъщеря, която сатана е държал вързана за осемнадесет години да бъде изцелена в съботен ден?” (Лука 13:16). Тогава ако първата е била един тип на дванадесетия еон, който пострадал тогава втората трябва да е тип на осемнадесетия еон. Но те не могат да твърдят това; иначе техният основен и първоначален Огдаод би бил включен в числото на страдащите еони. Освен това има също така и един друг човек (Йоан 5:5) изцелен от Господа след като страдал тридесет и осем години. Те следователно трябва да кажат, че еонът, който заема тридесет и осмо място е страдал. Но ако те твърдят, че нещата извършени от Господа са типове на това, което става в Плеромата типовете трябва да бъдат представени цялостно. Но те не могат да пригодят към лъжливата си система нито случаят с жената, която страдала осемнадесет години нито на човекът, който бил изцелен след тридесет и осем години. Така във всяко отношение е абсурдно и непоследователно да твърдим, че Спасителят представил типовете в определени случаи, но не го направил в други. Следователно показано е, типът на жената (с кръвотечението) няма аналогия с тяхната система от еони.
