ПРОТИВ ЕРЕСИТЕ
книга II
Глава 21
Дванадесетте апостола не са типове на еоните
1. Ако, отново, те твърдят, че дванадесетте апостола са тип единствено на тази група от дванадесет еона, които родили Антропос и Еклесия нека да призведат още десет апостола като типове на оставалите десет еона които, според техните думи, били родени от Логос и Зое. Защото е неразумно да предполагаме, че по-младите и поради тази причина по-нисши еони били изпратени от Спасителя чрез избора на апостолите докато по-старите и поради тази причина по-висши, не били показани по никакъв начин; понеже Спасителят (ако, да се изразим така, избрал апостлите, за да покаже чрез тях еоните, които са в Плеромата) можел да избере още десет апостола и още осем преди тях и по този начин да покаже първоначалния Огдаод. Той не може[1] по отношение на втората (дуо) декада да покаже (някакъв неин символ) чрез броя на апостолите. Понеже (Той не е избрал други такива ученици; но) след дванадесетте апостоли нашият Господ изпратил още седемдесет пред Себе Си (Лука 10:1). Седемдесет не е възможно да бъде тип нито на Огдаода нито на една Декада нито на един Триоконтад. Каква е тогава причината по-нисшите еони, както казах, да бъдат представяни чрез апостолите, но по-висшите от които по-нисшите също водят своето начало да не са представени по никакъв начин? Но ако дванадесет апостоли били избрани, за да може броят на дванадесет еона да бъде изявен чрез тях тогава седемдесетте също би трябвало да изявяват седемдесет еона; и в този случай те трябва да казват, че еоните вече не са 30, а 82 на брой. Защото Този, Който избрал апостолите, за да могат да бъдат типове на еоните в Плеромата никога не би определил те да бъдат типове на едни, но не и на други; но чрез апостолите Той се опитал да запази един образ и да представи един тип на тези еони, които съществували в Плеромата.
2. Освен това ние не трябва да мълчим за Павел, но да изискваме от тях обяснение като образ на какъв еон ни е бил даден той, освен ако случайно (те не кажат, че той е един представител) на Спасителя съставен от всички тях, който води своето начало от събраните дарби на цялото и когото те наричат Всички неща понеже бил създаден от всички тях. Поетът Хезоид ясно казва това наричайки го Пандора – т.е. „Дар на всички” – по причина, че най-добрите дарове от всички били събрани в него. За даването на тези дарове е дадено следното описание: Хермес вложил умът им думи на лъжа, измама и крадливи навици, за да подвежда глупавите човеци, така че те да вярват на техните лъжи. Понеже тяхната Майка – т.е. Лето – тайно ги подбуждала (поради което тя е нарчена Лето) без знанието на Демиурга да изявят напълно неизговорими тайни в сърбящите уши (2 Тимотей 4:3). И не само, че тяхната майка направила тази тайна да бъде позната от Хезоид; но също така, много умело, и от лириката на поета Пиндар, когато той приписва на Демиурга случилото се с Пелопс, чиято плът била разкъсана на парчета от Отца и след това събрана и обновена от всички богове (сравни Пиндар Olimp 1.28 I sl.). Дали той по този начин показва Плеромата и чрез нея хората с прегоряла съвест (виж 1 Тимотей 4:2) заявявайки, както казват те, че същите неща са (доказани) от същото семейство и дух както другите?
[1] Текстът на това място е повреден. Има различни предположения за неговото значение
