Книга II
Глава 20
Празнотата на твърдеията добавени, за да покажат страданието на дванадесетия еон от притчите, предателството на Юда и страданията на Спасителя
1. Това, че те неправилно и нелогично прилагат както притчите така и действията на Господа към своята лъжливо-имислена система аз доказвам по следния начин: Те се опитват, например, да покажат, че страстта, за която твърдят, че се случила с дванадесетия еон, от факта, че страстта на Спасителя била разказана от дванадесетте апостола и се случила в дванадесетия месец. Понеже те твърдят, че Той проповдявал (само) една година след Своето кръщение. Те твърдят също, че това било показано ясно и от случая с жената, която страдала от кръвотечение. Понеже жената страдала в продължение на дванадесет години и докосвайки се до края на дрехата на Спасителя била възстановена от силата, която излязла от Спасителя и която, твърдят те, съществувала и по-рано. Понеже тази сила се протягала отвъд себе си и то твърде много и била заплашена да се разтвори в общата субстанция (на еоните); но докосвайки се до първоначалната Тетрада, която е представена чрез края на дрехата, тя била хваната и се изцелила от своята страст.
2. Що се отнася до техните твърдения, че страстта на дванадесетия еон била доказана чрез поведението на Юда, как е възможно Юда да бъде сравняван (с този еон) и да бъде негов тип – този, който бил изключен от числото на дванадесетте и никога не бил възтсановен на мястото си? Понеже този еон, чийто тип е Юда, след като бил разделен от своя Ентимезис, бил възсъановен (на своята предишна позиция); но Юда бил лишен (от този чин) и отхвърлен докато Матия бил избран на негово място според както е писано: „Друг нека вземе чина му” (Деяния 1:20, цитат от Пс. 59:8). Тогава те би трябвало да твърдят, че дванадесетия еон е бил изгонен от Плеромата и бил създаден друг, който да заеме неговото място. Така той наистина би бил сравнен с Юда. По-нататък те ни казват, че самият еон страдал, но Юда бил предателя (а не страдащия). Дори самите те признават, че страдал Христос, а не Юда. Как тогава би могъл Юда, предателят на Този, Който пострадал за нашето спасение да бъде тип и образ на еона, който страдал?
3. Страданието на Христос не било нито подобно на страданието на еона нито пък се случило при подобни обстоятелства. Понеже еонът изпаднал в страст на разтваряне и разрушение, така че този, който страдал бил в опасност също да бъде униожен. Но Господ, нашият Христос, претърпял една съзнателна, а не просто случайна страст; не само, че Той не бил в опасност да бъде униожен, но също така подкрепил падналия човек чрез Собствената Си сила и го върнал към нетление. Отново, еонът претърпял страст докато търсел Отца и не бил в състояние да го намери; но Господ пострадал, за да върне тези, които се отдалечили от Отца обратно към общение с Него. Търсенето на величието на Отца станало за него страст водеща към унищожение; но Господ, страдайки и предавайки знанието за Отца ни дал спасение. Неговата страст, като казват те, дала произход на едно женско потомство, слабо, неоформнео, нездраво и безполезно; но Неговата страст дала началото на сила и мощ. Защото Господ, посредством страдание „възлезе на високо и като плени плен даде дарове на човеците” (Ефесяни 4:18) и дал на тези, които вярват в Него силата „да настъпват на змии и скорпии и над цялата сила на врага” (Лука 10:19 ср. Марк 16:17-18) т.е. водача на отстъплението. Също така нашият Господ чрез Своето страдание униожил смъртта, рапръснал грешкиите, сложил край на покварата и унищожил незнанието като изявил живота, открил истината и дал дарът на нетлението. Но техният еон, когато страдал, установил невежество и родил една субстанция без форма, от която било създадено всичко материално – смъртта, покварата, грешката и други подобни.
4. Тогава Юда, дванадесети по ред от апостлите, не бил тип на страдащия еон нито на страстта на Господа; понеже беше показано, че тези две неща са във всяко отношение взаимно противоречиви и несъвпадащи. Такъв е случаят не само по отношение на въпроса, който аз вече разгледах, но и относно самото число. Понеже с това, че предателят Юда е дванадесети по ред са съгласни всички; както и че е имало дванадесет апостоли споменати по име в евангелията. Но този еон не е бил дванадесети, а тринадесети; понеже, според мнението, което разглеждаме не е имало дванадесет еона създадени поволята на Отца нито пък той е изпратил дванадесетия по ред: те го смятат (напротив) като създаден на тринадесето място. Как тогава може Юда, дванадесетия по ред, да бъде тип и образ на този еон, който заема тринадесето място?
5. Но ако те кажат, че Юда в своята смърт е образ на техния Ентимезис дори и така този образ няма да има никаква аналогия с истината, която трябва да кореспондира с него. Понеже Ентимезиса, бивайки разделен от еона и след това приемайки форма от Христос, бил направен от Спасителя участник в интелекта и създавайки всички неща, които са извън Плероматае най-накрая бил приет от тях в Плеромата и според (принципа на) съединението бил обединен със Спасителя, Който бил създаден от всички. Но Юда бивайки веднъж завинаги отхвърлен никога не се върнал в числото на учениците; иначе нямаше да бъде избран различен човек, който да заеме мястото му. Освен това Господ казва за него: „Горко на този, човек чрез когото Човешкият Син бива предаден” (Матей 26:24) и „За този е по-добре да не се беше раждал” (Марк 14:21); и бил наречен „син на погибелта” (Йоан 17:12) от Него. Ако те все пак кажат, че Юда бил тип на този Ентимезис не като разделен от еона, а като страстта обитаваща в него дори и в този случай числото две не може да бъде виждано като (отговарящо) на числото три. Понеже в единия случай Юда бил изхвърлен и Матия бил определен вместо него; но в другия случай за еона се казва, че бил в опасност от разтваряне и погибел и (съществува също и) неговият Ентимезис и страст: понеже те явно разграничават Ентимезиса от страстта; и те предсавят еонът като възстановен и Ентимезиса като приел форма, но страстта, когато била отделена от тях, се превърнала в материя. Тогава следователно имаме тези трите, еонът, неговият Ентимезис и нейната страст, а Юда и Матия, бивайки само двама и не могат да бъдат техни типове.
