Книга II
Глава 16
от Ириней Лионски
Създателят на света или е създал от Себе Си образа на нещата, които трябва да се направят или Плеромата е била създадена по образ на някаква предишна система; и така до безкрайност
1. Но ако не се съгласят с нито едно от тези заключения понеже в този случай биха се показали лишени от всякакъв разум относно потомството на тяхната Плерома те по необходимост биха били смълчани от следното – че те признават, че над Плеромата има някаква друга система, по-духовна и по-силна, по образа и подобието на която, тяхната Плерома е била направена. Понеже ако Демиурга не е направил от себе си образа на творението, което съществува, но по образа на горните неща тогава от кого техния Битус – който, можем да бъдем сигурни, е определил, че Плеромата трябва да бъде именно такава – е приел образа на нещата съществували преди него? Понеже трябва да има нужда или намерението (за сътворение) да бъде в бога създал света, така че посредством собствената си сила и от себе си той е приел модела за своето творение; или, ако това не е било така, тогава възниква необходимостта постоянно да се пита откъде е дошъл този, който е над него, който е дал образите на всички сътворени неща; какъв също, е бил броят на поколенията; и каква е субстанцията на самият модел? Ако все пак е било в силата на Битус да предаде от себе си една такава конфигурация на Плеромата защо да не е било в силата и на Демиурга да създаде от себе си света, който съществува? И отново, ако творението е образ на (горните) неща защо да не твърдим, че те са на свой ред образи на други над тях и тези над тях на други и така да продължим да добавяме неизброими измислени образи на образите?
2. С тези трудности се сблъсква и Василид, който след като напълно се отклонил от истината помислил, че посредством една безкрайна последователност на същества, които произлезли едно от друго той е в състояние да избегне това объркване. Когато заявил, че 365 небеса били създадени чрез последователност и подобие едно от друго и че явно доказателство (за съществуването на) тези бил броя на дните в годината, както казах преди; и че над тях имало една сила, която те наричат Безименен и едно разпределение – той дори и по този начин не избягва от трудността. Понеже когато е запитан откъде идва образа на тази конфигурация на най-горното небе, от което той желае останалите да се смятат за създадени посредством наследственост, той ще каже, от разпределението, което принадлежи на Безименния. Тогава той трябва да каже или че Безименния е създала това от себе си или ще намери за необходимо да признае, че има някаква друга сила над това същество, от което Безименния е взел огромния брой конфигурации, които според него съществуват.
3. Колко по-безопасно и по-правилно е да признаем това, което е вярно: че този Бог, Създателя, Който е създал света е единствения Бог и че няма друг Бог освен Него и че Той приема от Самия Себе Си модела и образа на нещата, които са били направени – отколкото, след като сме се измъчвали с такова нечестиво и заобиколно описание, да се видим принудени в един или друг момент да спрем умът си някого и да изповядаме, че от него произлиза конфигурацията на създадените неща.
4. Що се отнася до обвинението повдигнато против нас от последователите на Валентин, когато те казват, че ние оставаме в долния Хабдомад, като че не сме в състояние да издигнем умовете си високо нито да разберем горните неща, понеже не приемаме техните чудовищни твърдения; именно обвинението, което повдигат последователите на Василид се връща на свой ред срещу тях понеже те (василидите) продължават да се въртят сред долните неща (достигайки) до първия и втория Огдаод и понеже неумело си представят, че веднага след 30-те еона, те са открили този, който е над всички неща, Отец, без да достигат в мислите си до тази Плерома, която е над 365 небеса, която е над 55 Огдаода[1]. И отново, всеки може да повдигне срещу тях това обвинение като си представи 4318 небеса или еони, понеже дните на годината съставляват такъв брой часове. Ако, отново, някой добави и нощите, по този начин удвоявайки споменатите часове, представяйки си, че (по този начин) е открил огромно множество от Огдаоди и неизброимо количество еони и така противоречи на този, който е над всички неща, Отец, който смята себе си за по-съвършен от всички (останали) той ще повдигне същото обвинение срещу всички понеже те не са в състояние да се издигнат до разбирането за подобно множество на небеса или еони, които той открива и или са толкова ограничени, че остават сред долните неща или продължават в междинното пространство.
[1] Идеята е много неясна. Вероятно автора казва, че 365 е повече от 55 Огдаода.
