Книга II
Глава 15
Не може да се даде никакво обяснение за тези поколения
1. Но нека да се върнем към предишния въпрос за поколенията (на еоните). И, на първо място, нека те да ни кажат причината тези поколения на еоните да не влизат в контакт с никое от нещата, които принадлежат на творението. Понеже те твърдят, че (горните) неща не са били създадени поради сътворението, а творението поради тях; и че първите не са образи на вторите, но вторите на първите. Следователно ако те представят причина за образите като кажат, че месеца има 30 дни поради техните 30 еона и денят 12 часа и годината 12 месеца поради 12 еона, които са в Плеромата и други подобни глупости, нека да ни кажат също и причината за раждането на тези еони, защо те са от такава природа, поради каква причина е бил роден първия и първороден Огдаод, а не една Пентада, или Триада, или един Септенад, или някой от тези, които се определят от различни числа? Освен това как станало така, че от Логос и Зое произлезли 10 еона, нито повече нито по-малко; докато от Антропос и Еклесия произлезли 12, макар че последните не били нито повече нито по-малко на брой?
2. И отново, по отношение на цялата Плерома, каква е причината тя да бъде разделена на тези трите – един Огдаод, една Декада и една Дуодекада – а не на някакъв друг брой различен от тези? Освен това, по отношение на самото деление, защо е била направена на три части, а не на 4, 5 или 6 или на някакъв друг брой сред тези, които нямат връзка[1] с числата, които принадлежат към творението? Понеже те описват тези (горните еони) като по-древни от тези (създадените долни неща) и на които подобава да притежават техните принципи (на съществуване) в себе си и които са съществували преди творението, а не след творението всички се съгласяват относно това[2].
3. Описанието, което ние даваме на творението е в хармония с обичайния ред (на нещата в света) понеже нашата схема е пригодена към нещата, които (действително) са били направени; но въпрос на необходимост е те, понеже са неспособни да приведат какъвто и да е довод принадлежащ към самите неща по отношение на тези неща, които са съществували преди (творението) и остават изцяло на себе си; в противен случай ще изпаднат в голяма трудност. Понеже по отношение на нещата, за които те ни разпитват твърдейки, че не знаем нищо за сътворението, самите те, когато бъдат разпитани за нещата отнасящи се към Плеромата, или започват да говорят за изцяло човешки чувства или прибягват до реч, която описва единствено тази хармония, която се наблюдава в творението давайки ни неправилни отговори за нещата, които са вторични, но не за тези, които те твърдят, че са основни. Понеже ние не ги питаме за тази хармония, която принадлежи на творението, нито за човешките чувства; но понеже те трябва да признаят, че що се отнася до тяхната Плерома (образ, на която те казват, че е творението) техният Отец я е създал за този образ напразно и неразумно и трябва да му припишем деформация ако е направил нещо без причина. Или отново, ако те заявяват, че Плеромата е била така създадена в съгласие с предвиждането на Отца заради творението, както че ли Той по този начин симетрично е подредил самата й същност тогава следва, че Плеромата не може повече да бъде смятана за създадена само за самата себе си, но заради това (творение), което трябва да бъде неин образ като притежаващо нейно подобие (точно както глиненият модел не е направен заради самия него, а заради бронзовата, златната или сребърната статуя, която трябва да се излее) тогава творението трябва да притежава по-голяма слава от Плеромата ако (горните) неща са били направени заради него.
