ПРОТИВ ЕРЕСИТЕ
Книга II
Глава 12
Триакондата на еретиците греши както в дефекта така и в излишъка: София никога не би могла да създаде нещо отделена от своя съпруг; Логос и Сиге не могат да съществуват по едно и също време
1. На първо място по отношение на Триаконтада можем да отбележим, че цялото учение се срутва от две страни т.е. заради дефект и на излишък. Те казват, че за да го покаже Господ дошъл да се кръсти на възраст 30 години. Но това твърдение всъщност съдържа оборването на целият им аргумент. Що се отнася до дефекта той първо се открива в това, че те поставят Пропатора сред останалите еони. Защото Отец на всичко не следва да бъде поставян наравно с останалите сътворени неща; Този, Който не е бил създаден с това, което е създадено; Нероденият с роденото; Немислимият с мислимото от Него и Който поради самата тази причина е Немислим; и Този, Който е без образ с това, което притежава определена форма. Понеже тъй като превъзхожда останалите Той не трябва да бъде приравняван с тях и това, което не може да направи грешка и да премине не трябва да бъде поставяно наравно с един еон, който е подвластен на страст и на грешка. В предишната книга аз показах, че започвайки от Битус те свързват Триаконтада със София, която описват като еон изпднал в грешка; там също аз изброих имената на техните (еони); но ако Той не е приравняван, според самите тях, вече няма 30 поколения еони, а само 29.
2. На следващо място по отношение на поколенията на Енокея, която те наричат също така и Сиге, и от която казват, че произлезли Ноус и Алатея, те грешат двойно. Понеже не е възможно мисълта (Енокея) на някого или неговата тишина (Сиге) да бъдат мислени отделно от тази личност; и това, което е било изпратени отвъд него трябва да притежава собствен образ. Но ако те твърдят, че (Енокея) не е била отделна от Този, но продължава да бъде едно с Пропатора, защо тогава я слагат заедно с останалите еони – с тези, които не са едно (с Отца) и поради тази причина са невежи за Неговото величие? Ако все пак тя е така свързана (нека да обмислим и това) тогава съществува една абсолютна необходимост от тази единна и неразделима същност, която все пак съставлява само едно същество да произлиза едно неразделимо и обединено поколение, което не трябва да се различава от Този, който го е родил. Но ако това е така тогава точно както Битус и Сиге така и Ноус и Алатея ще съставляват едно и също същество макар да съдържат в себе си множественост. И ако едното не може да бъде мислено без другото точно както водата не може да бъде мислена без влажността или огънят (не може да бъде мислен) без топлината или камъкът без (мисълта за) твърдост (защото тези неща са взаимно свързани и едното не може да бъде разделено от другото, но винаги съществува заедно с него) така трябва и Битус да бъде свързан по същия начин с Енокея и Ноус с Алатея. Отново Логос и Сиге, бивайки родени от тези, които са обединени по този начин трябва сами да бъдат свързани и да съставляват едно същество. Но ако следваме подобен път на разсъждение Хомо и Еклесия също както и всички останали двойки на родените еони трябва да бъдат обединени и винаги да съществуват заедно, едното с другото. Понеже в това мнение съществува една необходимост женския еон да съществува заедно с мъжкия като, да се изразим така, отговор на неговото привличане.
3. Ако тези неща са така и ако това се твърди от тях как се опитват те, без да се изчервят, да учат, че един по-млад еон от Дуодекадата, който те също така наричат София, извън връзката със своя съпруг, когото те наричат Телетус, изпаднал в страст и отделно, без всякаква помощ от негова страна, родил поколение, което нарекъл „жена от жена.” По този начин те изпадат в такова крайно безумие, че формират две напълно противоположни твърдения по един и същ въпрос. Понеже ако Битус е едно със Сиге, Ноус с Алатея, Логос със Зое и т.н. по отношение на останалите как е възможно София без единение със своя съпруг да страда или да роди нещо? И ако тя наистина е изпаднала в страст отделно от него то по необходимост следва останалите също да не се смятат за свързани, а за разделени – нещо, което вече показах, че не е възможно. Следователно, също така невъзможно е София да изпадне в страст отделно от Телетус; и по този начин цялата им система от аргументи отново е съборена. Понеже те също така извличат всичко свързано с останалата (материална субстанция) подобно на една трагедия от тази страст, която твърдят, че тя изпитала отделно от своя съпруг.
4. Ако те все пак безочливо твърдят, за да защитят своите празни фантазии, че останалите връзки също са били разделени една от друга поради тази последна връзка тогава ( аз отговарям) на първо място, че те твърдят нещо, което е невъзможно. Понеже как могат да разделят Пропатора от Енокея или Ноус от Алатея или Логос от Зое и така нататък с останалите? И как самите те могат да твърдят, че те отново са единство и на практика са едно цяло ако самите тези връзки, които са в Плеромата не защитават единството, но са разделени една от друга; и то до такава степен, че те едновременно изпитват страст и раждат без връзка със своя партньор точно както правят кокошките без връзка с петлите.
5. Техният първи и първороден Огдаод ще бъде съборен както следва: Те трябва да признаят, че Битус и Сиге, Ноус и Алатея, Логос и Зое, Антропос и Еклесия индивидуално живеят в същата Плерома. Но не е възможно Сиге (тишина) да съществува в присъствието на Логос (слово) или обратното за Логоса да се мисли в присъствието на Сиге. Понеже тези двете са взаимно унищожаващи се точно както светлината и мрака не могат да съществуват заедно на едно и също място: понеже ако светлината надделее не може да има мрак; и ако надделее мрака не може да има светлина. По същия начин там където е Сиге не може да има Логос; и където е Логоса не може да има Сиге. Но ако те кажат, че Логоса просто съществува в[1], то и Сиге ще съществува в и няма да бъде по-малко унищожена от Логоса. Но че реалността не е просто създадена в умовете им показва самото раждане на техните еони.
6. Нека тогава те да не казват, че първият и основният Огдаод се състои от Логос и Сиге, но (по необходимост) нека изключват или Сиге или Логос; и тогава техният първи и основен Огдаод изчезва. Понеже ако те описват връзката (на еоните) като обединена тогава целият им аргумент се разпада на парчета. Тъй като ако те са съединени как може София да генерира един дефект без общение със своя съпруг? Ако, от друга страна, те твърдят, че при раждането, всеки от еоните притежава своя собствена природа как тогава е възможно Сиге и Логос да съществуват на едно и също място? Дотук следователно, по отношение на дефекта.
7. И отново, техният Триаконтад е съборен чрез излишък чрез следните разсъждения. Те представят Хорос (когото наричат с множество имена, които споменах в предишната книга) като произлязъл от Моноген точно както останалите еони. Някои от тях твърдят, че този Хорос е бил създаден от Моноген докато други, че е бил роден от самия Пропатор по неговият образ. По-нататък те твърдят, че Моноген създал като потомство Христос и Святия Дух; и те не смятат тези в числото на Плеромата, нито пък Спасителя, когото те също така наричат Тотум (всички неща). Сега дори и за слепия е очевидно, че са били създадени не само 30 поколение, както твърдят те, но 4 повече заедно с тези 30. Понеже те смятат самият Пропатор в Плреромата, както и тези, които последователно били родени един от друг. Защо тогава тези (другите) не са смятани като съществуващи с останалите в същата Плерома когато са били създадени по същия начин? С какъв здрав разум те не се причисляват към останалите еони нито Христос, за когото казват, че, по волята на Отца, е бил създаден от Моноген или Святия Дух, или Хорос, когото те също така наричат Сотер (Спасител) и дори самият Спасител, Който дошъл, за да окаже помощ и да даде форма на тяхната майка? Дали това е по причина, че последните били по-слаби от първите и заради това недостойни да носят името еони или да бъдат наречени заедно с тях или понеже са били по-съвършени и превъзхождащи ги? Но как е възможно да бъдат по-слаби когато са били създадени за помощ и изправяне на останалите? Освен това те не биха могли да превъзхождат първата Тетрада, чрез която самите те са били създадени; защото тя също е смятана в споменатия по-горе брой. Тогава тези последни същества трябва също да бъдат прибавени към Плеромата на еоните защото в противен случай ще отнемат от славата на еоните, които носят това име (Тетрада).
8. Тъй като по този начин техният Триаконтад е сведен до нищо, както показах, както по отношение на излишък така и на дефект (понеже когато говорим за това както излишъка така и дефекта (в каквато и да е степен) ще направи броят несъстоятелен, а колко повече такива големи разлики?) то следва, че това, което те твърдят по отношение на Огдаода и Дуодекадата са басни, които не могат да устоят. По-нататък цялата им система пада на земята когато самата й основа е унищожена и погълната от Битус[2] т.е. в това, което не съществува. Нека тогава те да изложат други доводи защо Господ дошъл да се кръсти на възраст 30 години и (да обяснят по някакъв друг начин) Дуодекадата на апостолите; и (историята за) жената, която страдала от кръвотечение; и всички останали неща, относно които те с такава лудост се трудят напразно.
