Книга II
Глава 8
Сътворените неща не са образи на Плеромата
1. Но ако те кажат, че (долните) неща са сянка (на горните), както някои от тях са достатъчно дръзки да твърдят, така че в това отношение те са образи, тогава за тях ще бъде необходимо да признаят, че горните неща притежават тела. Защото горните тела хвърлят сянка, но духовните субстанции не правят така, понеже те в никаква степен не затъмняват другите. Дори ако ние все пак признаем (макар че това на практика е невъзможно), че има сянка принадлежаща на тези природи, които са духовни и прозрачни, в които те твърдят, че слязла тяхната Майка; все пак понеже (горните) неща са вечни и сянката, която те хвърлят пребъда довека (от това следва, че) (долните) неща също не са временни, но пребъдват заедно с тези, които хвърлят своята сянка върху тях. Ако, от друга страна, (долните) неща са временни необходимо следствие е, че (горните), на които тези са сянка, също преминават; докато ако те пребъдват, тяхната сянка също пребъдва.
2. Ако все пак те кажат, че сянката, за която говорим не съществува като създадена от сянката на (горните), а единствено в смисъл, че (долните неща) са много отдалечени от (горните) тогава те ще затъмнят светлината на своя Отец със слабост и недостатъчност като че ли Той не може да се простре до тези неща, да запълни това, което е празно и да премахне сянката и то когато никой не Му пречи да направи това. Защото, според тях, светлината на техния Отец ще се промени в тъмнина, ще бъде погребана в забрава и ще се прекрати в празните места понеже не е в състояние да проникне и да запълни всички неща. Нека тогава те да не твърдят, че техния Битус е пълнотата на всички неща, ако Той всъщност нито запълва нито осветлява това, което е празнота и сянка; или, от друга страна, нека да престанат да говорят за празнота и сянка ако светлината на техния Отец наистина изпълва всички неща.
3. Тогава освен първоначалния Отец – т.е. Богът, Който е над всичко – не може да съществува никаква Плерома, в която те да говорят за празнотата на Ентимезиса на еона, който изпаднал в страст, слязъл (така че самата Плерома или първия Бог, да бъде ограничен и отделен чрез това, което е отвъд и трябва, на практика, да се съдържа в него); нито може празнотата или сянката да имат някакво съществуване понеже Отец съществува отнапред, така че Неговата светлина не може да изчезне и да свърши в празнотата. Още повече, че е неразумно и нечестиво да мислим за едно място, в което Този, Който е, според тях, Пропатора и Проарха, и Отец на всичко, и на тази Плерома свършва и има край. Нито е допустимо, поради вече изложените причини[1], да приемем, че някое друго същество е създало едно толкова велико творение в лоното на Отца със или без Неговото позволение. Понеже е еднакво нечестиво и глупаво да твърдим, че едно толкова велико творение е било създадено от ангели или от някакво друго сътворено същество лишена от знание за истинския Бог в Собствената му територия. Нито пък е възможно нещата, които са земни и материални да са създадени в тяхната Плерома понеже тя е изцяло духовна. И по-нататък, не е дори възможно тези неща, които принадлежат на многообразното творение и са създадени с противоположни свойства (да са били създадени) по образа на горните неща тъй като за тези (т.е. еоните) се говори, че са малко, с подобна формация и хомогенни. Техните твърдения за сянката на кенома – т.е. на празнотата – също се оказват изцяло лъжливи. Тогава тяхната измислица (както и да бъде представяна) е доказано безпочвена[2], а учението им незащитимо. Празни също, са и тези, които ги слушат и те сигурно слизат в бездната на смъртта.
[1] Виж гл. 2 и 5
[2] Буквално празна – игра на думи с гностическата идея за празнота
