Книга II
Глава 7
Създадените неща не са образи на еоните в Плеромата
1. Макар че Демиурга не знаел всички неща, те ни казват, че Спасителя почел Плеромата чрез сътворението (което Той призовал в съществуване) посредством своята Майка понеже го създал по образ и подобие на горните неща. Но аз вече показах, че е невъзможно да съществува нещо отвъд Плеромата (в които външни области, твърдят те, били създадени образите на нещата, които са в Плеромата) или този свят да е създаден от някой друг различен от върховния Бог. Но понеже е приятно да ги побеждаваме във всичко и да доказваме, че те говорят лъжи нека да кажем, противно на тях, че ако тези неща били направени от Спасителя за слава на горните неща, които са по тяхно подобие, тогава тези неща, които са били почетени трябва постоянно да пребъдат ват в слава. Но ако те на практика преминават каква е ползата от този съвсем кратък момент на слава - една слава, която скоро вече я няма и която отново ще се превърне в нищо? В този случай аз ще докажа, че Спасителя по-скоро се домогва до празна слава. Защото каква слава могат да дадат временните неща на тези, които са вечни и пребъдват довека? Или тези, които преминават на тези, които остават? Или тези, които са тленни на нетленните? – когато дори хората, които сами са смъртни, не ценят славата, която бързо преминава, но тази, която остава колкото се може по-дълго. Така за нещата, които веднага щом са направени свършват може справедливо да се каже, че по-скоро са направени за презрение на тези, за които се смята, че са прославяни чрез тях; и че това, което е вечно оскърбявано когато неговият образ е развален и изличен. Но какво би станало ако тяхната Майка не е плакала и не се смяла и не била въвлечена в отчаяние? Тогава Спасителя не би имал никаква възможност да прослави Пълнотата понеже нейното последно положение на обърканост[1] е нямало собствена субстанция, чрез която да може да прослави Пропатора.
2. Жалко за празната слава, която изведнъж преминава и повече не се явява! Защото в този случай някои еони няма да получат подобна чест и тогава горните неща ще бъдат обезчестени; или ще бъде необходимо да създадем още една плачеща и отчаяна Майка, за получи Плеромата слава. Колко неугледен и в същото време богохулен образ! Ще твърдите ли, че един образ на Единородния е бил създаден от Предишния[2] на света, който вие все пак желаете да бъде смятан за Ноус (ум) на Отца на всичко и (все пак твърдите), че този образ е нямал знание за себе си, за създанието – не е знаел също за Майката – невеж за всичко, което съществува и за нещата, които са били направени чрез него? И не се ли срамувате докато, противоречейки на самите себе си, приписвате незнание дори на самия Единороден? Защото ако (долните) неща са били направени от Спасителя по подобие на горните докато този (Демиурга), който е бил направен по това подобие е бил в голямо неведение то по необходимост следва, че около Него и в съгласие с Него, по това подобие този, което той е създал в невежество, такова невежество, за което говорим съществува духовно. Понеже не е възможно, понеже и двете са били създадени духовно, в някои да бъде съхранено подобието на образа докато в други то да бъде разрушено, така че образа, който тук е бил създаден да може да съответства на образа на горните неща. Но ако не е подобен тогава ще обвиним Спасителя, Който е създал един неподобен образ, за това, че е, да се изразим така, неумел работник. Защото не е в техните сили да твърдят, че Спасителя не е имал качество да твори, понеже го наричат Всички неща. Тогава ако образа не е подобен Той е лош работник и обвинението пада, според тяхната хипотеза, върху Спасителя. Ако, от друга страна, той е подобен тогава същото невежество трябва да съществува и в Ноус (умът) на техния Пропатор, т.е. в Единородния. Ноус на Отца в този случай, е бил невеж за самия Себе Си; невеж също за Отца; невеж по-нататък за самите неща, които са създадени от Него. Но ако Той има познание то по-необходимост следва също, че Този, който е бил направен по Негово подобие от Спасителя трябва да знае нещата, които са подобни; и по този начин, според собствените им твърдения, тяхното чудовищно богохулство е отхвърлено.
3. Освен това как е възможно различните, многообразни и неизброими неща, които принадлежат на творението да бъдат образи на тези 30 еона, които са в Перомата, чийто имена, измислени от тези хора, аз изложих в предходната книга? И те не само са неспособни да пригодят огромното многообразие на творението към относително малката си Плерома, но не са в състояние да направят това дори по отношение на част от него без значение дали се отнася за небесните или земните неща или от тези, които живеят във водата. Защото самите те казват, че тяхната Плерома се състои от 30 еона; но всеки може да покаже, че в една единствена област на сътворение същества, които бяха споменати има не само 30, а много хиляди видове. Как тогава могат съществата, които съставляват такова многообразно творение и които по природа се противопоставят едно на друго, и се различават помежду си, и се унищожават едно друго да бъдат образи и подобие на 30-те еона в Плеромата ако наистина, както те твърдят, тези същества имат еднаква природа, еднакви или подобни съставки и между тях не съществува различие? Това е невъзможно ако тези неща са образи на еоните – тъй като за някои от тях тези хора казват, че са зли по природа, за някои, от друга страна, че са естествено добри, понеже те трябва да покажат подобно различие между своите еони и да твърдят, че някои от тях са естествено добри, а други естествено зли за да може предположението за подобие да съответства с еоните. По нататък понеже някои създания в света са нежни, а други огнени, някои са невинни, докато други нараняват и унищожават останалите; някои имат своето обиталище на земята, други във водата, други във въздуха; и други в небето; по подобен начин те за длъжни да покажат, че еоните притежават подобни качества ако наистина едните са образи на другите. И освен това понеже съществува „вечния огън, който Отец е приготвил за дявола и за неговите ангели” (Матей 24:41) – те трябва да кажат кои от тези еони горе са образ на последните; защото и те са част от творението.
4. Ако те все пак кажат, че тези неща са образ на Ентимезиса на този еон, който изпаднал в страст тогава, първо, те биха действали нечестиво срещу своята Майка казвайки за нея, че е първата причина за злите и покварени образи. И отново, как е възможно нещата, които са многообразни, различни и противни по своята природа да бъдат образ на едно и също същество? Ако кажат, че ангелите на Плеромата са многобройни и че тези многобройни неща са техни образи – дори и по тези начин те няма да успеят. Защото, на първо място, тогава те са задължени да покажат различията между ангелите на Плеромата, които си противоречат взаимно един на друг точно както долните неща се противопоставят едно на друго. И тогава отново, тъй като има много, да, неизброим брой ангели, които заобикалят Създателя, както признават всички апостоли – (казвайки например) „Десетки хиляди по десетки хиляди стояха пред него и хиляди по хиляди му слугуваха (Данаил 7:10[3]) тогава според тях ангелите на Плеромата ще имат за образи ангелите на Създателя и цялото творение остава в образа на Плеромата, но така че 30-те еона вече не кореспондират с многообразието на творението.
5. По-нататък, ако долните неща са направени по подобие на горните по подобие на кои са били направени тези? Понеже ако създателя на света не е направил сам тези неща, но подобно на неспособен архитект или на момче, което получава първия си урок ги е копирал от някакви чужди архетипове тогава откъде техния Битус е взел формите на това творение, което отначало е създал? Явно Той е взел модела от някой друг, който е над него и този някой на свой ред от някой друг. И по този начин (заради техните суеверия) разговорът за образи, както и за богове, ще се разтегне до безкрайност ако веднага не спрем умът си на единия Архитект, Който Сам е направил сътворените неща. Или обикновените хора сами са измислили това, което е полезно за целите на живота, но Бога, Който е създал света не може Сам да създаде формите на тези неща, които са били направени и да ги постави в подобаващ ред?
6. Отново, как е възможно долните неща да бъдат образи на горните когато те всъщност са противоположни на тях и по никакъв начин не показват прилика? Защото нещата които са противоположни едно на друго могат наистина да бъдат разрушени от това, на което са противоположност, но по никакъв начин не могат да бъдат техни образи – както например водата и огъня; или, отново, светлината и тъмнината и други подобни неща никога не могат да бъдат образи едно на друго. По подобен начин тези неща, които са тленни и земни и от сложна природа и преходни не могат да бъдат образи на нещата, които са, според тези хора, духовни; освен ако не се приеме, че самите тези неща са сложни, ограничени по своето място и с определена форма и по този начин вече не са духовни, и разпрострени, и обхващащи голямо пространство, и неразбираеми. Понеже те по необходимост трябва да бъдат обладани от някаква фигура и ограничени в определени граници, за да могат да бъдат истински образи; и по този начин решаваме, че те не са духовни. Ако все пак тези хора твърдят, че те са духовни и разпрострени и не могат да бъдат схванати как е възможно нещата, които са обладани от фигури и ограничени в определени граници да бъдат образи на нещата лишени от форма и неспособни да бъдат схванати?
7. Ако, отново, те кажат, че нито според конфигурацията нито според сътворението, но според броя и реда на сътворението тези горни неща са образи (на долните) тогава на първо място за тези неща (долните) не трябва да се говори като за образ и подобие на тези еоните горе. Понеже как е възможно нещата, които нито са модел нито форма на тези (горе) да бъдат техен образи? И, на следващо място, те трябва да адаптират както броя така и сътворението на еоните горе, така че да се представят като идентични с и подобни на тези, които принадлежат на (долното) творение. Но тъй като те говорят единствено за 30 еона и казват, че огромното многообразие на нещата, които съставляват творението (долу) са образи на тези, които са само 30 ние справедливо можем да ги осъдим като изцяло лишени от разум.
[1] Това се отнася до предполагаемото окаяно положение на Ахамот като лежаща в сенчести места, пустота и на практика в несъществуване докато не била съжалена от горния Христос, Който й дал Нейната форма по отношение на същността.
[2] Има се в предвид Спасителя, Който е създал всички неща посредством Ахамот и Демиурга
[3] Цитатът не съвпада напълно нито с гръцкия нито с латинския текст
