ТРАКТАТ ЗА ТОЛЕРАНТНОСТТА
През отминаващата година въпросът за толерантността между и към отделните християнки общности в България отново излезе на мода. Някои медии изтупаха праха от темата за „опасните секти“ и отново я поставиха в ефир. Община Бургас разпрати писмо до училищата, в които поставяйки под един знаменател мормони, свидетели на Йехова, петдесятници и изобщо евангелските християни предупреди директорите за тяхното активизиране около Възкресение. Д-р Д. Пулиева, говорейки от името на православната църква призова за законово намаляване броя на вероизповеданията и за ограничаване правото на някои религиозни групи (поради това, че са малобройни) да се регистрират и да строят свои молитвени домове. Електронната медия „Свобода за всеки“ публикува серия от статии и коментари по въпроса, които бяха наречени от Светослав Ангелов „глутница кучета“ (познавам Светослав, но все още не съм имал възможност да го попитам дали прави аналогия с филма на Тарантино). И това е само върха на айсберга. Достатъчно е човек да прочете коментарите по споменатите официални публикации или да влезе в някой форум, за да види как различните позиции се изказват грозно, цинично, нерядко дори вулгарно….
На този фон през последния месец за мен беше истинско откритие да се запозная с книгата на Джон Лок „Трактат за толерантността.“ Мога да ви уверя, че макар да е писана преди няколко века тя е напълно актуална за настоящата българска действителност.
Прилагам един кратък цитат и горещо препоръчвам книгата на всикчи включени в подобни дебати.
„Понеже благоволи да се осведомиш за моите мисли относно взаимната толерантност между християните,… то аз съм длъжен да отговоря направо, че смятам толерантността за най-важната отличителна ерта на истинската църква. Защото колкото и да се хвалят отделни хора с древността на местата и имената или с външната пищност на своето богослужение, а други – с реформирането на своето учение като същевременно всички изтъкват ортодоксалността на своята вяра, понеже всеки смята само себе си за правоверен, то всички тези и други подобни на тях претенции са само белег на стремежа на хората към власт и могъщество един над друг, отколкото за Църквата Христова. Ако човек съвсем справедливо претендира за всичко това, но е лишен от милосърдие кротост и добра воля по отношение на човечеството като цяло и дори към онези, които не са християни, то самият той все пак със сигурност не е християнин. „Царете на езичниците господаруват над тях“ – казва на учениците си нашият Спасител „… а вие недейте тъй“ (Лука 22:25-6). Задачата на истинската религия е съвършено различна. Тя не е създадена, за да се гради външно великолепие, да се придобива църковно владичество или да се упражнява принуда, а за да се регулира живота на хората в съответствие с правилата на добродетелта и благочестието. Всеки, който иска да се причисли към Христовото войнство трябва на първо място и най-вече да воюва със собствените си желания и пороци. Суета е да се присвоява името „християнин“ без свят живот, чисти нрави, великодушие и кротост на духа. „Да отстъпи от неправдата всеки, който произнася името господне“ (2 Тимотей 2:19); „и ти някога когато се обърнеш утвърди братята си“ (Лука 22:32), казва наия Господ на Петър. Наистина ще бъде много трудно на онзи, който очевидни не се грижи за собственото си спасение, да ме убеди, че е изключителни загрижен за моето….Следователно всеки, който искрено се стреми към постигане на царството Божие и приема за свое задължение да го разпространява сред хората, трябва да се заеме с не по-малко старание и усърдие с изкореняването на тези пороци, отколкото с унищожаването на сектите. Но ако някой прави обратното и бивайки жесток и непримирим към тези, които имат различно от неговото мнение, същевременно е снизходителен към такива пороци и безнравственост, които не подхождат на християнина, то колкото и да говори за Църквата, той ясно демонстрира със своите действия, че неговата цел е царство съвсем различно от Царството Божие.“
Поздравления на А. Малинов за чудесния превод
Допълнене: За читателите, които се интереуват от допълнителен материал по темата могат да погледната статията на Димитър Спасов – Дискусия: отново за джамията.
