Дневникът на Джон Уесли – гл. 11


Глава 11

„Аз наистина живея от проповядване“, Съветът на Уесли към пътниците; Уесли и френските затворници

1757. Вторник, 21 Май – Закусих в Дъмфрис и прекарах час с един беден отстъпник от Лондон, който от няколко години се беше установил тук. След това ние яздихме през един необикновено красив район (толкова различен от обичайните слухове за него) до Торни хил, на 2 или 3 мили от Дюк ъф Куинсбъроу сийт – една древна и благородна купчина къщи, красиво разположени на красив и плодороден хълм. Но това не носеше удоволствие на неговия собственик защото той дори не ги поглеждаше. Наистина това е голямо зло под слънцето; един човек има всичко и не се наслаждава на нищо.

След това ние яздихме отчасти през, вярвам, някои от най-прекрасните планини в Европа. Те са по-високи от повечето, ако не и от всички в Англия и са покрити с трева до самия връх. Скоро след 4 ние пристигнахме в Лийд хил, един малък град в подножието на планините изцяло обитаван от миньори.

В катедралата в Глазгоу

Сряда, 1 Юни – Яздехме до Глазгоу; на една миля от него срещнахме г-н Гилис, който беше излязъл, за да ни посрещне.

Вечерта палатката (така те наричат покрития амвон) беше поставена в двора на приюта за бедни, едно много дълго и просторно място. Амвона гледаше към болницата. Вярвам, че това премахна голяма част от предразсъдъците.

Петък 3 – В 7 събранието беше нараснало и на всяко лице се четеше искрено внимание. Вечерта ние отидохме до колежа и видяхме новата библиотека, с колекция от картини. Много от тях са от Рафаел Рубенс, Ван Дик и други известни художници; но няма място да ги поставят понеже цялата сграда е твърде малка.

Неделя, 4 – Разгледах подробно старата катедрала, една много голяма и някога красива структура. Смятам, че тя е по-висока от тази в Кентърбъри и приблизително със същата дължина и ширина. След това ние се качихме на главната камбанария, откъдето се разкриваше прекрасна гледка както на града така и на близката околност. По-плодородна и по-добре обработвана равнина едва ли има в Англия. Не й липсва нищо освен повече търговия (която естествено би привлякла повече хора), за да стане тази част от Шотландия велика, по нищо не отстъпваща на никоя част от Англия.

Вечерта бях много зарадван от сериозността на хората, но все още предпочитам английските събрания. Не мога да се примиря с хора, които остават седнали по време на молитва или покриващи главите си когато пеят слава на Бога.

Уесли пее шотландски псалм

Четвъртък,  9 – Днес си набавих Дъглъс, пиесата, която вдигна толкова голям шум. Бях удивен да открия, че тя е, като ми се стори, една от най-прекрасните трагедии, които някога съм чел. Колко жалко, че не са премахнати няколко реда и че тя някога е играна в Единбург.

Петък, 10 – Чувствах се доста зле докато разстройството ми престана изведнъж без никакво лекарство. Но тъй като все още бях болен и слънцето печеше изключително силно аз се страхувах, че няма да бъда в състояние да се отида в Келсо. Напразен страх! Бог се погрижи и за това. Вятърът, който за няколко дни духаше от изток тази сутрин се обърна от запад и духаше точно в лицето ни. Около 10 се появиха облаци, които закриваха слънцето докато пристигнем в Келсо. 

В 6 Уилям Коуард и аз отидохме на пазарната къща. За известно време покрай нас не мина мъж, жена или дете. Накрая аз започнах да пея един шотландски псалм и 15 или 20 човека дойдоха, за да слушат, но с голяма предпазливост, като стояха надалеч, като че ли не знаеха какво може да последва. Но докато се молех техния брой се увеличи и след това за няколко минути се събра доста голямо събрание. Предполагам, че присъстваха и първенците на града, но аз не пощадих нито богати нито бедни. Почти се чудех на себе си понеже за мен не е обичайно да използвам толкова остри изрази и вярвам, че мнозина почувстваха, че въпреки своята външност те всъщност са все още езичници.

Понеделник, 13 – Изявих любовта на Христос на грешниците на пазара в Морпет. Оттам яздехме до Плеси. Обществото от въглищари тук може да бъде пример за всички общества в Англия. Никой не пропуска срещата на своя клас; те нямат помежду си дрязги, но с едно сърце и с един ум „се насърчават един друг към любов и добри дела.“ След проповедта аз се срещнах с обществото в една стая толкова гореща сякаш се намирахме в Джорджия и това, заедно с палещото слънце, което грееше над нас докато яздехме напълно ме изтощиха. Но след като пристигнахме в Нюкасъл аз скоро се възстанових и проповядвах по-лесно отколкото сутринта.

Вторник, 16 – Вечерта проповядвах в Съндърленд. След това се срещнах с обществото и им казах ясно, че сред нас няма да остане никой, който не се отрече от всичките си грехове и особено от това да краде краля, да купува или продава контрабандни стоки, което аз няма да търпя повече отколкото кражбата на пазара. На следващия ден аз повторих същото на всеки член. Няколко човека отказаха да обещаят да се въздържат от това и аз ги изключих. Около 250 бяха на по-добър ум.

Сряда, 22 – Вечерта и на следващата сутрин проповядвах в Честър он дъ стрейд. Забелязвайки няколко много красиви, но не особено прилични картини в гостната където вечеряхме аз пожелах моя спътник, след като компанията си беше отишла, да ги постави някъде където те няма да вредят. Той ги натрупа на един куп в ъгъла на стаята и оттогава те не се появяваха повече.

„Аз наистина живея чрез проповядване“

Четвъртък, 28 Юли (Шефийлд) – Получих странно писмо от най-голямата дъщеря на Едуард Бенет: На 12, Вторник този месец сутринта казах на съпруга си: „Днес не желая да влизаш във водата, поне не в дълбоката вода в отдалечения край на града; „защото те видях да потъваш и само главата ти се показваше над водата.“ Той ми обеща да не влиза и отиде на работа. Малко след 4 следобед когато бях в къщата на Джон Хенсън (неговият партньор) изведнъж се почувствах много болна, така че за няколко минути изглеждаше, че бях готова да издъхна. След това изведнъж ми стана добре. Точно тогава Джон Хенсън, който беше прекрасен плувец убедил моят съпруг да влезе във водата в далечния край на града. Той възразил – водата била дълбока и той не можел да плува. След като бил убеждаван твърде настойчиво да влезе той останал за известно време съблечен на брега, след това коленичил и се помолил с искрен и висок глас. Когато станал на краката си  Джон, който плувал, го извикал още веднъж и, стъпвайки във водата, казал: „Виждаш ли, стига само до гърдите.“ Тогава той влязъл. Един човек, който бил наблизо, късайки сладка папрат и който го наблюдавал за известно време изтичал и видял главата му едва да се подава над водата. Втория и третия път когато се показал той стиснал ръце и извикал: „Господи Исусе, приеми духа ми.“ Веднага след това той потънал и не изплувал вече.“ Някой може естествено да запита: Какво е станало с Джон Хенсън? Веднага щом видял своя партньор да потъва той заплувал на обратната страна, облякъл дрехите си и си отишъл право в къщи.

Около обед аз проповядвах в Уудсийтс; вечерта в Шефийлдс. Аз наистина живея през проповядване!

Колко е тиха сега тази страна когато най-големите гонители ги няма. Колко много от тях са били сграбчени в час когато не са очаквали това! От известно време една жена от Торп се кълнеше, че ще умие ръцете си с кръвта на следващия проповедник, който дойде. Но преди той да пристигне тя беше отведена във вечния си дом. Малко преди Джон Джонсън да се засели в Уесентуърт един здрав, жизнен човек, който живеел там казал на съседите си: „След Май ние няма да правим нищо друго освен да се молим и да слушаме проповеди, но аз ще вдигам достатъчно шум, за да спра това.“ Но преди Май той лежал тихо в гроба си. Слугата на лорд Р… бил толкова горчив колкото и самият той и говорел много лъжи, за да навреди умишлено; но преди да успее да стори това устата му била затворена. Той се удавил в един рибарник.

Уесли в Чартърхаус

Понеделник, 8 Август (Лондон) – Отидох до Чартърхаус. Учудих се, че всички площади и сгради, особено училищата, изглеждат толкова малки. Но това лесно може да се обясни. Самият аз когато ходех на училище бях дребен и мерех всички останали със себе си. Според това по-големите момчета, които бяха по-високи от мен ми изглеждаха много големи и високи, много по-различни отколкото ми се струват сега когато съм по-голям и висок от тях. Питах се дали това не е истинската причина за разпространената представа, че нашите праотци и като цяло хората от миналите векове са били много по-големи отколкото са хората сега. Докато всъщност хората, поне от потопа насам, са много подобни на днешните хора както по физика така и по интелект.

Петък, 15 Септември – Яздех до св. Агнес.

Неделя, 4 – И.Т. проповядва в 5. Едва ли щях да повярвам ако не бях чул, че малцина учени хора пишат толкова правилно колкото един необразован кожар говори без подготовка. Г-н В. проповядва 2 подобни силни проповеди в църквата каквито аз рядко съм чувал през тези 20 години.

Понеделник, 5 – Яздех до Илоган, но не до къщата където преди бях проповядвал. Наистина, жената на г-н П. беше обещала, преди той да умре, че винаги ще приема проповедници; но тя скоро промени намерението си. Бог веднага отне единствения й син и във Вторник един млад, силен човек, който яздел към неговото погребение изведнъж паднал мъртъв като камък от коня си. Съвпадението на това ужасно провидение прибави доста хора към нашето събрание.

Събота, 10 – Яздехме към Лендс енд. Не познавам природна забележителност подобна на тази. Множество груби камъни от всяка страна, когато се намирате близо до брега, покрити със зелен торф и така загладени, като че ли са произведение на изкуството. Скалите, където свършва сушата са толкова раздробени от морето, че изглеждат като големи купове руини.

Неделя, 11 – В 9 проповядвах в св. Юст. В 1 събранието в Морва седеше на една хлъзгава повърхност, ред до ред както в театъра. Мнозина от тях оплакваха своята липса на Бога и мнозина опитаха колко благодатен е Той.

В 5 аз проповядвах в Нюлин на огромно множество и изглежда само един се почувства обиден – една добра жена, която положи големи усилия, за да се измъкне викайки на висок глас: „Не, ако ходенето на църква и тайнствата няма да ни доведат до небето аз не знам какво може да го направи.“

Кмета и свещеника се противопоставят на Уесли

Сряда, 21 – Заедно с няколко приятели в Труро аз яздех до Грампаунд, едно грубо, незначително, мръсно селце. Все пак то се смята за град и около 1 аз започнах да проповядвам на една поляна на огромно множество. Докато пеехме забелязах един човек в черно от далечната част на поляната, който каза: „Ела, ти нямаш работа тук.“ Няколко човека, които се бяха качили на една стена приемайки за даденост, че той говори на тях слязоха с голяма бързина. Аз продължих и той отмина. По-късно аз разбрах, че това е свещеника и кмета на Грампаунд. Скоро след това двама полицаи дойдоха и казаха: „Господине, кмета каза, че вие няма да проповядвате в неговия град.“ Аз отговорих: „Кмета няма правото да ми забрани,. Но това е нещо, за което аз няма да споря.“ Така че аз отидох на около 1 мускетен изстрел и напуснах територията, на която кмета се разпореждаше.

Вторник, 22 – Яздех до Мевагиси, който лежи на южното море точно на противоположната страна на Порт Айзък от север. Когато бях там за последен път ние нямахме място в града и можех да проповядвам единствено на половин миля извън него. Но сега нещата са се променили: Проповядвах точно над града на почти всички жители, които бяха изключително тихи. Следващата вечер един пиян човек вдигаше шум зад мен, но след като му бяха казани няколко думи той тихо изслуша останалата част от проповедта.

Събота, 24 – Половин час след 12 аз проповядвах още веднъж след което си тръгнах. През цялото време докато се намирах там вятърът духаше откъм морето, така че никаква лодка не можеше да се движи. Поради тази причина всички рибари (които съставляват по-голямата част от града) имаха възможността да слушат.

В 6 проповядвах в св. Остал, спретнат малък град от едната страна на плодороден хълм.

Неделя, 25 – В 2 проповядвах в св. Стефан, близо до една уединена къща от едната страна на неплодородна планина, но нито къщата нито дворът бяха в състояние да поберат хората, така че ние отидохме на една поляна където всички можехме да коленичим (както обикновено правят в Корнуел) както и хората да стоят и да слушат. И те наистина слушаха, и пееха и се молеха като че ли ставаше дума за живота им. Не видях никой безгрижен или невнимателен измежду тях.

Пожарът в училището Кингсууд

Понеделник, 24 Октомври – Около обед проповядвах в Бат и вечерта в Ескот, близо до Левингтън

Вторник, 25 – При  завръщането си един човек ме срещна близо до Ханам и ми каза, че училищната сграда в Кингсууд е изгоряла до основи. Аз не почувствах болка дори и за миг знаейки, че Бог прави всичко добре. Когато пристигнах там хората ми разказаха всичко: около 8 вечерта в Понеделник 2 или 3 момчета влезли в галерията над стълбището. Едното от тях чуло странно пращене откъм една от горните стаи. Отваряйки вратата на стълбището то било отблъснато назад от пушека, при което извикало: „Пожар, пожар!“ Чувайки това, г-н Бейнс веднага изтичал долу и взел една кофа с вода. Но когато надникнал в стаята и видял пламъка той нямал смелостта да влезе вътре, а хвърлил водата на пода. Междувременно едно от момчетата биело камбаната; второ, наречено Джон Мадърн от съседната къща, което изтичало, както направил и Джеймс Бърджис малко по-късно, намерил стаята цялата в пламъци. Стоките наредени в стаите веднага пламнали, което довели до запалването на цялата стая до самия покрив. Сега се изливала много вода, но хората не могли да достигнат до мястото където тя била най-необходима понеже стаята била толкова пълна с огън и дим, че никой не бил в състояние да влезе в нея. Най-накрая една дълга стълба, която лежала в градината била подпряна на стената на къщата. Едва тогава забелязали, че едната й страна е счупена, а другата е доста изгнила. Все пак Джон Хоу (млад човек, който живеел в съседната къща) се покатерил на нея със секира в ръката си. Но тогава той открил, че стълбата е толкова къса, че когато се изправел на нея той една можел да достигне с една ръка назъбения парапет. Как успял да премине през оловната ламарината, с която бил покрит покрива никой не бил в състояние да каже; но той го направил и бързо пробил дупка в него, през която започнал да се издига дим като от пещ. Тези, които се намирали  в подножието на стълбището и носели вода като не били в състояние да продължат по-нататък я излели през керемидите. По този начин огънят бързо бил потушен като изгорил само малка част от стоките състояща се от един сандък с дрехи и малко повредил покрива и пода.

В Норфолк и Сутолк

Сряда, 23 Ноември (Норуич) – Показаха ми новата сграда за срещи на др. Тейлър, може би една от най-елегантните в Европа. Тя е осмоъгълна, изградена от най-добри тухли с 16 прозореца от 2 части, които се отварят нагоре и надолу и 8 прозореца в купола на покрива, който всъщност е изцяло орнаментиран. Вътрешността й е обзаведена с най-добър вкус и е не по-малко чиста от салоните на благородниците. Масата за господна трапеза е направена от чудесен махагон и дори резетата на вратите на пейките са от полиран месинг. Как може да се смята, че старото, недодялано евангелие може да намери приемане тук?

Четвъртък, 24 – Миналата седмица докато преминавах през Тетфорд с мен разговаря един човек, който пожела да проповядвам в Лейкънхийт, близо до Милнедхол в Софолк. Сега аз възнамерявах да направя това и яздех към Тетфорт. Някой си г-н Евънс наскоро на собствени разноски е построил там голяма и удобна сграда за проповядване. В 6 тя беше повече от пълна като мнозина стояха пред вратата. В 5 сутринта (колкото и необичайно да беше за това място) къщата отново беше почти пълна с искрени, любящи, обикновени хора. След това някои от тях влязоха в къщата на г-н Евънс, постояха за малко и избухнаха в сълзи. Обещах да се моля за тях и ги оставих доста успокоени.

1758. Сряда, 4 Януари – Яздех до Кингсууд и се радвах на училището което най-накрая е такова каквото от много време желая да бъде – благословение за всички, които са там и чест за цялата общност на методистите.

Още едно пътуване от 90 мили

Понеделник, 6 март (Лондон) – Взех кон около 7. Вятърът беше източен и аз бях доволен, че ще духа откъм гърба ни. Но за четвърт час той се обърна откъм северозапад и навяваше дъжда право в лицето ни. Двете се усилиха толкова много, че когато стигнахме в Финчли Комън беше трудно да възседнем конете си. Дъждът продължи по целия път до Данстъбъл където се отбихме от главния път в полето, което бивайки току що изорано беше достатъчно трудно за ходене. Все пак преди 3 ние достигнахме до Сандон. Оттук в Четвъртък, 9 аз яздех до Бедфорд и открих, че няма да се проповядва преди Петък. Ако знаех това навреме аз не бих и помислил да проповядвам понеже в Събота имах работа в Епуърт.

Петък, 10 – Събранието в св. Павел беше много голямо и много внимателно. Веднага след проповедта съдията ми изпрати покана за вечеря, но понеже не разполагах с време аз бях принуден да му изпратя извиненията си и да замина межди 1 и 2 часа. Северният вятър беше пронизващо студен и духайки точно в лицата ни скоро донесе силен дъжд, след това суграшица и накрая градушка. Все пак в 7 ние достигнахме Стилтън, който се намира на около 30 мили от Бедфорд. Почивката беше много сладка защото и двата ни коня куцаха. Все пак решен да достигна Епуърт на определеното време между 4 и 5 сутринта аз тръгнах с пощенската кола, но скрежът направи пътуването толкова трудно, че моят спътник пристигна в Стамфорд с куцащите коне едновременно с мен. Следващия преход аз направих на гърба на коня си, но бях принуден да оставя кобилата си и да взема друга пощенска кола. Пристигнах в Баутри около 6. Някои хора от Епуърт бяха дошли, за да ме посрещнат, но си бяха тръгнали около половин час преди аз да пристигна. Не знаех за друга пощенска с кола, която да премина остатъка от пътя, така че оставаше единствено да наема водач и коне. Тръгнахме в 7, но скоро открих, че водачът ми познава пътя не по-добре от мен. Все пак ние се придвижвахме доста добре до Айдълстоп на около 4 мили от Баутри където имахме достатъчно светлина, за да видим реката от нашата страна и областта зад нея покрита с вода. Бях чул, че някой си Ричард Райт който познавал много добре пътя през тресавището живеел наблизо. Чувайки някой да говори (защото не бяхме в състояние да го видим) аз попитах: „Кой е там?“ Той отговори: „Ричард Райт.“ Аз бързо се договорих с него и той скоро яхна коня си и смело започна да язди напред. Северният вятър духаше право в лицата ни  и аз го чух да казва: „Много е студено!“ Но нито моите лице, нито ръцете, нито краката ми чувстваха студ докато не достигнахме Епуърт след като бяхме пътували повече от 90 мили и аз не бях по-изтощен отколкото когато тръгвах сутринта.

Съветът на Уесли към пътуващите

 Вторник, 1 Август – Капитана, с когото трябваше да отплаваме бързаше много да качи нещата ни на борда, но аз все още не ги бях изпратил когато вятърът задуха срещу нас. В Сряда той изпращаше послание след послание, така че вечерта ние слязохме към кораба, близо до канала, но нищо не беше готово или  почти готово за отпътуване. Поради тази причина аз научих 2 или 3 правила, които са много необходими за хората, които пътуват между Англия и Ирландия: 1) Никога не плащайте докато не отплувате. 2) Не се качвайте на борда докато капитана не се качи. 3) Не изпращайте багажа си на кораба докато самите вие не се качите.

Четвъртък, 17 – Отидох в катедралата в Бристол, за да чуя Месия на г-н Хендел. Съмнявам се, че събранието е толкова сериозно по време на проповед колкото беше по време на изпълнението. На много места, особено в някои хорови изпълнения, тя надмина очакванията ми.

Понеделник, 16 Октомври – Яздех до Кентърбъри. Докато влизахме в града един камък от пътя отхвръкна и удари кобилата ми по крака с такава сила, че тя веднага падна. Аз успях да остана на седлото докато тя, опитвайки се да се изправи, падна отново и се претърколи върху мен. Когато стана аз се опитах да направя същото, но открих, че не съм в състояние да използвам дясната си ръка. Но един честен фризьор дойде, вдигна ме и ме заведе в магазина си. Чувствайки се много зле аз поисках чаша студена вода, която веднага ме облекчи.

Петък, 27 – Яздех през една изключително прекрасна и плодородна страна до Глочестър. Виждал съм много малко такива градове в Англия. Той лежи от страната на хълма, и от всяка страна е заобиколен с други хълмове, които лежат паралелно на него на известно разстояние. Двете главни улици, едната на изток и запад, а другата на север и юг, са доста прави и преминават през целия град и са също толкова широки колкото Чипсайт.

В 4 проповядвах в сейнт Джон Грийн от страната на старата стена (едно място, което изглежда беше направено целенасочено) на изключително внимателна публика; Направих същото и в 8 сутринта в Неделя, 28 и в 4 след обед. В часовете между службите използвах времето да поговоря с членовете на обществото. За 3 месеца тук се бяха присъединили 120 човека. Малка част от тях знаеха в Кого са повярвали и мнозина са чувствителни към това, което им липсва.

Уесли в Норуич и Колчестър

 Неделя, 5 Ноември (Норуич) – Отидохме до църквата св. Петър  където се отслужваше Господна трапеза. Рядко мога да си спомня да съм виждал по-красива енорийска църква; още повече понеже нейната красота не беше резултат от чужди орнаменти, а от самата форма и структура. Тя е много голяма и с необикновена височина и страните й се състоят почти изцяло от прозорци. Tя представлява прекрасна и внушаваща уважение гледка като в същото време е изненадващо жизнерадостна.

Понеделник, 4 Декември – Посетих една малка църква зад Менсън хаус, обикновено наричана сейнт Стивънс Уолбрук. В нея няма нищо величествено, но тя е извънредно спретната и елегантна. Аз не се изненадвам на думите на един известен италиански архитект, който срещнал лорд Бърлингтън в Италия: „Господине върнете се и разгледайте сейнт Стивънс в Лондон. В Рим ние нямаме такова прекрасно здание.“

Петък, 29 – Днес отидох до известния замък (Колчестър), може би най-древната сграда в Англия. Една значителна част от нея, без съмнение е на 400 или 500 години. В по-голямата си част тя е изградена от римски тухли, всяка от които около дебела 2, широка 7  и дълга 14 инча. Тя е била столица на древни царе, римски и британски, някога всяващи ужас наблизо и надалеч. Но какво са те сега? Не е ли „живото куче по-добро от мъртъв лъв?“ И къде е това, с което те са се гордеели и са смятали, че са велики на земята?

A little pomp, a little sway,

A sunbeam in a winter’s clay,

Is all the great and mighty have

Between the cradle and the gravel

1759. Неделя, 6 Май – Бях много утешен в старата църква (Ливърпул) сутринта и в св. Тома следобед. Чувствах се сякаш и двете служби бяха подготвени специално за мен. Съжалявам тези, които не намират нищо добро в църква. Но как биха могли ако между тях стоят предубеждения, една ефективна пречка за Божията благодат?
Пясъците на Рейвънглас

Неделя, 12 – Потеглихме рано и пристигнахме в Ботъл около 12 – на 4 мили от Флакборо скоро след 8 като пресякохме Милън сенд без водач или трудности. Беше ни казано, че не можем да прекосим Ревънглас преди 1 или 2 часа докато ако бяхме продължили (както открихме по-късно) можехме да преминем веднага. Около 11 бяхме насочени към една форт близо до Манчестър Хол, където ни казаха, че можем да прекосим около обед. Когато пристигнахме там ни казаха, че не можем да преминем; така че ние стояхме до около 1. Тогава открихме че можехме да прекосим около обед. Все пак ние достигнахме Уайтхевън около 9. Пътувах по пясъчния път. Вярвам, че той е с около 10 мили по-къс от другия, но има 4 пясъчника, които трябва да бъдат пресечени и то толкова отдалечени един от друг, че е почти невъзможно да ги прекосиш в рамките на един ден особено когато по целия път трябва да се разправяш с поколение на лъжци, които бавят всеки пътник толкова дълго колкото са в състояние за облага на себе си или навоите ближни. Не съветвам никой да тръгва по този път. Човек може да мине покрай Кендал и Кесуик често за по-кратко време и винаги с по-малко разходи и по-малко изпитания на неговото търпение.

Безполезните лекари

Докато днес размишлявах над случая на една бедна жена, която имаше постоянна болка в стомаха аз не можех да не отбележа непростимото пренебрежение на повечето лекари в случаи от това естество. Те предписват лекарство след лекарство без да знаят нищо за корена на проблема. А без да знаят това те не могат да лекуват, макар че са в състояние да убият  пациента. Откъде идваше болката на тази жена? (което тя никога не беше казвала защото никога не я бяха питали) – от скръб за сина й, който беше починал. И какво лекарство може да бъде предписано когато скръбта продължава? Защо повечето лекари не вземат в предвид до каква степен физическите заболявания са причинени или повлияни от ума и в тези случаи, които са изцяло извън тяхната сфера не извикат на помощ един служител; както и служителите, когато открият, че умът е разстроен поради тялото не извикат на помощ лекаря? Но защо тези причини да са извън тяхната компетенция? Понеже те не познават Бога. От това следва, че никой човек не може да бъде напълно лекар без да бъде опитен християнин.

Четвъртък, 17 – Бох свидетел на една проява на Божието провидение. Когато една каменовъглена шахта достигне твърде надълбоко под земята тук е обичайно да се изгражда частична страна почти по шелфа на около 3 или 4 ярда от края, за да се накара въздуха да циркулира. Това става като се премести едната страна на стената и след това се движи бързо на другата страна. В една шахта на около 2 мили от града, която достигаше около 400 ярда под повърхността и беше занемарена от дълго време няколко части от тази стена бяха паднали. 4 човека бяха изпратени, за да я поправят. Те се намираха на около 300 ярда от шелфа когато нахлулият въздух предизвика пожар. За миг той разкъса стената от край до край, достигна до шелфа и изригна подобно на голямо оръдие.

Пожар в една миньорска шахта

 Хората моментално паднаха на лицата си – в противен случай щяха да бъдат изгорени до смърт само за няколко мига. Един от тях, който някога познаваше Божията любов (Андрю Инглиш) започна да вика високо за милост, но за кратко време дъхът му свърши. Други трима пълзяха на ръце и колене докато двама достигнаха до шахтата и бяха издърпани, но един от тях умря след няколко минути. Втори беше извлечен Джон МакКоб – изгорен от главата до петите, но радващ се и славещ Бога. След това те слязоха долу за Андрю, когото намериха безчувствен, обстоятелство, което спаси живота му. Защото губейки съзнание, той лежеше паднал на земята и по-голямата част от огъня преминаваше над него докато ако се беше изправил на ръце и колене без съмнение би бил изгорен до смърт. Но живота и смъртта бяха добре дошли защото Бог беше скрил лицето Си.

Понеделник, 21 – В 10 проповядвах на пазара в Уигтън и отидох в Солвей Флит точно когато водата можеше да се премине. В някои случаи това е 3 часа на всеки 12, в други – по-малко от 1. След като похапнахме малко в Ротуел пристигнахме в Дъмфрис преди 6. Понеже имахме свободно време ние се разходихме из църковния двор, едно от най- хубавите места, които съм виждал някога. Един гроб, който видях там беше на не по-малко от 130 г., но надписа не беше много четлив. Толкова скоро умира дори и нашето погребение! Странно е, че хората са толкова внимателни по отношение на него! Но не се ли себеосъждат мнозина по този начин? Те виждат глупостта докато тичат към нея. Така бедния г-н Прайър, говорейки от собствения си гроб е написал следните меланхолични думи: „На тази последна изява на човешката суета аз завещавам 500 паунда.“

Вторник, 22 – Яздехме през една приятна страна на Торни Хил, която е седалището на дука на Куинсброу. Колко малко е предполагал последния дук, че неговият син ще изоре парка му и ще остави къщата си да потъне в руини! Но карай да върви! Не след дълго самата земя и нещата, които се вършат по нея ще бъдат изгорени.

Оттук нататък до Лийд Хилс ние яздехме през огромни планини, зелени до самия връх. Това село се състои от 500 семейства, които не са имали свещеник за цели 4 години. Така в Шотландия, на бедните не се проповядва евангелието! Кой ще отговаря за кръвта на тези хора?

Нюкасъл като лятно прибежище

Понеделник, 4 Юни – След като проповядвах (в Алнуик) яздех до Нюкасъл. Със сигурност ако не вярвах, че има и друг свят аз бих прекарвал летата си тук. Не познавам друго място във Великобритания, което може да се сравни с него по красота. Но аз търся една друга страна и поради това съм осъден да бъда скитник на земята.

Четвъртък, 21 – В 1 проповядвах в Нафертън. Когато си тръгвах след като бях приключил една жена ме спря на пътя и каза: „Господине, не си ли спомняте, че когато бяхте в Прудхоу преди 2 години закусвахте в къщата на Томас Нютон?“ Аз съм неговата сестра. Вие ме погледнахте когато излизахте и казахте: „Бъди настойчива.“ Аз не знаех какво означава тази настойчивост нито пък имах някаква представа за нея; но думите достигнаха до сърцето ми, така че не бях в състояние да намеря покой повече докато не потърсих и не намерих Христос.“

Уесли харесва една мека възглавница

 Петък, 22 – Яздех до С.К. и проповядвах на предишното си събрание от миньори върху: „Защо да погинете, о доме Израелев?“ След проповедта един от слугите на г-н …. каза: „Господине, моят господар ви забранява да проповядвате повече на неговата земя; не поради някакво неуважение към вас, но защото той подкрепя църквата.“ „Добрият господин Шалоу,“ както казва Шекспир: мъдър, мъдър господин, свещеник е неговият съветник!

Събота, 23 – Говорех с всеки един от обществото в Съндерленд. По-голямата част от крадците, по често наричани контрабандисти, са ни напуснали; но повече от два пъти повече на брой честни хора вече са дошли на тяхното място. И ако никой не беше дошъл аз пак не бих посмял да задържа тези, които крадат от краля или от някой негов поданик.

В Понеделник и Вторник вечер аз проповядвах близо до Килмънс Хопитъл на два пъти повече хора отколкото къщата беше в състояние да побере. За учудване ли е, че дявола не харесва проповядването на открито? Нито пък аз го харесвам. Аз обичам една удобна стая, мека възглавница, хубав амвон. Но къде е моята ревност ако не стъпча всички тези неща под краката си, за да спася една душа повече?

Сряда, 4 Юли (Хартълпул) – Г-н Джоунс проповядва в 5, а аз в 8. Към края на проповедта един чудат, мръсен, непохватен човек, предполагам някой философ от провинцията, положи големи усилия, за да разстрои събранието. Когато свърших, понеже се страхувах, че може да нарани някои от хората наоколо, пожелах 2 или 3 от нашите братя да отидат при него и сами да не говорят много, но да го оставят да говори докато се измори. Те направиха това, но без резултат понеже запаса му от нецензурности изглеждаше неизчерпаем. Тогава У. А. опита друг начин. Той влезе в кръга, който се беше събрал плътно около него и след като послуша малко каза: „Това е прекрасно; моля ви кажете го още веднъж.“ Какво! Да не би да сте глух?“ „Не, но за забавление на хората. Хайде; ние сме целите в слух.“ След като повтори същото 2 или 3 пъти мъдрецът не можа да понесе това повече и си замина след 2 или 3 проклятия.

Побеждавайки една банда

Вечерта започнах да проповядвам както обикновено близо до пазара в Стоктън. Аз едва бях завършил един химн когато видях хората в голямо объркване; причината беше един военен лейтенант, който беше избрал това време, за да доведе своята банда и им заповяда да хванат Джоузеф Джоунс и Уилям Алууд. Джоузеф Джоунс му каза: „Господине, аз принадлежа на г-н Уесли.“ След няколко думи той го пусна да си отиде; и той направи същото с Уилям Алууд след няколко часа разбирайки, че е лицензиран проповедник. По същия начин той хвана един млад човек от града, но жените го спасиха чрез сила. Те също така счупиха главата на лейтенанта и така замерваха с камъни него и хората му, че те избягаха колкото се може по-бързо.

Петък, 3 Август – Проповядвах в Гейнсборо в голямата зала на Сър Невил Хикмън. Тя наистина е голяма колкото Уивърс хол в Бристол. В 2 тя беше пълна с едно грубо, диво множество (с изключение на няколко с по-добър дух). Все пак всички с изключение на 1 или 2 джентълмени бяха внимателни докато аз обяснявах думите на нашия Господ „Какво ще спечели човек ако спечели целия свят но изгуби душата си?“ Тъкмо излизах през една пролука в тълпата когато господин Невил дойде и ми благодари за проповедта, за не малка изненада на съседите му, които се свиха като че ли иждат призрак.

Необикновен транс

Понеделник, 6 (Евъртън) – Разговарях дълго с Ан Торн и двама други, които няколко пъти са изпадали в транс. Това, с което всички бяха съгласни беше: 1) когато са излизали навън, както те го наричаха, е било когато те са били най-изпълнени с Божията любов. 2) Това се е случило в един миг без каквато и да е предупреждение и е отнело всичката им сила и сетива. 3) Имало е някои изключения, но като цяло от този момент те са били в друг свят без да знаят какво става или се говори около тях.

Около 4 следобед аз ги чух да пеят химни. Скоро след това г-н Б. дойде и ми каза, че Алис Милър (на 15 години) е изпаднала в транс. Аз веднага отидох долу и я намерих да стои на един стол облегната на стената с очи отворени и фиксирани напред. Аз направих движение като че ли ще нанеса удар, но те останаха неподвижни. Лицето й показваше една неописуема смесица от преклонение и любов докато тихи сълзи се стичаха по бузите й. Устните й бяха леко отворени и понякога се движеха, но не достатъчно, за да произведат звук. Не зная дали някога съм виждал друго толкова прекрасно лице; понякога на него се изписваше усмивка като че ли от радост, примесена с любов и преклонение; но сълзите продължаваха да текат макар и не толкова бързо. Пулсът й беше доста постоянен. След около половин час аз забелязах лицето й да променя израза си на страх, съжаление и ужас; след това тя избухна в поток от сълзи и изкрещя: „Скъпи Господи; те ще бъдат осъдени! Те всички ще бъдат осъдени!“ Но след около 5 минути усмивката се върна и на лицето й можеше да се прочете единствено любов. Около половин час след 6 забелязах, че страхът отново се завърна на лицето й; и скоро след това тя плачеше горчиво и викаше: „Скъпи Господи, те ще отидат в ада! Светът ще отиде в ада!“ Скоро след това тя каза: „Извикай високо! не се щади!“ И след няколко мига на лицето й отново се изписа смесица от преклонение, радост и любов. След това тя каза гласно: „Отдайте слава на Бога.“ Около 7 нейните чувства се върнаха. Аз попитах: „Къде беше?“ „Бях с моя Спасител“ „На земята или на небето?“ „Не мога да кажа, но бях в слава.“ „Тогава защо плачеше?“ „Не за себе си, но за света; защото видях, че са на прага на ада.“ „Кой желаеше да даде слава на Бога?“ „Служителите, които викат силно към света; иначе те биха станали горди и тогава Бог ще ги изостави и те ще изгубят душите си.“

Уесли язди 2700 мили за 7 месеца

Вторник, 7 – След като проповядвах в 4 (поради жетвата) взех кон и лесно достигнах Лондон. Наистина аз желаех малко да си почина понеже за 7 месеца бях пропътувал около 2700 мили.

Понеделник, 13 – Яздех до Кройдън едно от седалищата на архиепископа на Кентърбъри. То беше едно от тези, където преди много години заповядаха над господната трапеза да се постави следния ужасяващ надпис: „И сега, ето заповедта, която се дава на вас, свещеници Ако не послушате и ако не вземете присърце да отдадете слава на името Ми, казва Господ на Силите, тогава ще пратя върху вас проклятието и ще прокълна благословията ви; дори ги проклех вече, понеже не вземате това присърце. Ето, Аз ще разваля семето ви и ще намажа лицата ви с нечистотии - нечистотиите от жертвите ви; и ще бъдете отнесени заедно с тях (Малахия  2:1-3)

Палата на архиепископа е една древна, всяваща респект купчина и градините са изключително красиви. Последния архиепископ ги беше подобрил в много отношения; но продължителна болест му пречеше да им се наслаждава докато след 4 години постоянни болки той беше призован – да се надяваме, че в градините на Бога.

Вечерях в къщата на г-н Б в Епсон. Това е най-елегантното място, което някога съм виждал с очите си; всичко вътре и извън вратите е изпипано с най-изтънчен вкус. Със сигурност нищо на земята не може да бъде по-хубаво. О, какво ли ще изпита неговият притежател когато извика:

Must I then leave thee, paradise? then leave

These happy shades, and mansions fit for gods?

Четвъртък, 30 – Проповядвах в църквата в Норуич на голямо, грубо, шумно събрание. Стана ми ясно на какви учители са свикнали и реших да се опитам да се справя с тях. За тази цел на следващата вечер след проповедта аз им напомних 2 неща: едното, че не е прилично да се говори високо веднага щом е свършила проповедта и да тичат напред назад като че ли се намират в градина. Второто, че е лош навик да се събират на групи веднага след проповедта и да превръщат мястото за проповядване в кафене. Заради това аз пожелах никой от тях да не говори под този покрив но всички да излязат тихо и кротко. И в Неделя, 12 Септември, аз имах удоволствието да наблюдавам как всичко беше толкова спокойно като че ли те са свикнали на това от много години.

Неделя, 9 Септември – Срещнах се с обществото в 7 и им казах с ясни думи, че това е най-невежото, себелюбиво, непостоянно, безредно, разделено събрание, което познавам в 3-те държави. И Бог постави това в сърцата им, така че беше от полза за мнозина, но аз не зная дори един да е бил обиден.

Целесъобразността на проповядването на открито

 Петък, 14 – Върнах се в Лондон.

Събота, 15 – Понеже бях оставил нареждания за незабавна поправка на Уест стрийт Чапъл аз отидох да видя какво е направено и имах причини да хваля Бога за това. Основните греди бяха толкова изгнили, че на много места човек можеше да вкара пръстите си в тях. Ако бяхме отложили ремонта до пролетта вероятно цялата сграда щеше да се срути.

Понеделник, 17 – Отидох в Кентърбъри. 200 войници и цял ред офицери посетиха вечерната служба. Броят им нарасна на следващата вечер и всички се държаха като че ли се бояха от Бога.

Сряда, 19 – Проповядвах в Дувър, в новата стая, която току що беше завършена. Тук също слушателите се увеличиха, някои от които се убеждават, а други са ежедневно утешавани.

Четвъртък, 20 – Говорих дързостно на войниците в Кентърбъри върху: „Който има Сина има този живот, който няма сина няма живот“ (1 Йоан 5:12). На следващия ден, при завръщането ми в Лондон, четох книгата на г-н Хихенс Conjectures on the Planetary World. Той ме изненада. Смятам, че със сигурност доказва, че луната не е населена: на нейната хълмиста повърхност няма нито реки, нито планини, няма море, няма вода нито пък някаква атмосфера; и по този начин той много рационално заключава, че „нито някоя от вторичните планети е населена.“ А кой може да докаже, че основните са? Аз зная, че земята е. За останалите не зная нищо.

Неделя, 23 -Огромното множество в Муурфийлдс беше много сериозно. Един такъв час би убедил всеки непредубеден човек в целесъобразността на проповядването на открито. Какво здание, освен църквата св. Павел, би могло да побере подобно събрание? И ако би могло какъв човешки глас би достигал до всички тях? От многократни наблюдения аз съм открил, че мога да говоря на 2 пъти повече хора на открито отколкото под покрив. И кой може да каже, че времето за проповядване на открито е отминало когато: 1) Винаги се събират големи множества, 2) обръщащата както и убеждаващата сила на Бога е във висша степен сред тях?

Уесли облича френските затворници

 Понеделник, 1 Октомври (Бристол) – Цялото ми свободно време при престоя ми в Бристол аз използвах, за да завърша 4-я том на „Проповеди,“ вероятно последния, който ще публикувам.

Понеделник, 15 – отидох до Кноул, на една миля от Бристол, за да видя френските затворници. Беше ни казано, че около 1100 от тях, са натъпкани в едно тясно място, без нищо, на което могат да легнат освен малко мръсна слама, или нищо, с което да се покрият освен няколко изпокъсани дрипи, както през деня така и през нощта, така че те умираха като болни овце. Аз бях дълбоко засегнат и вечерта проповядвах върху:  „И да не угнетяваш чужденеца, защото вие знаете какво мъчи сърцето на чужденеца, понеже и вие сте били чужденци в Египетската земя (Изход 23:9). Веднага бяха събрани 18 паунда, които на следващия ден станаха 24. С тях ние купихме ленени и вълнени завивки, които бяха преправен на ризи, жилетки и панталони. Скоро след това Корпорацията в Бристол изпрати голям брой дюшеци и възглавници. И не след дълго дарения започнаха да пристигат от Лондон и от други части на страната, така че аз вярвам към настоящия момент те са доста добре снабдени с необходимото за живот.

Истината за трансовете

Неделя, 19 Ноември (Лондон) – прекарах един час в съгласие и с полза заедно с лейди Г… Х…и г-н К… Х… Добре е, че Бог призовава някои от богатите и известните. О, дано Той увеличи броят им! Но аз трябва да се радвам (ако такава е Божията воля) ако това стане посредством служението на други. Ако съм в състояние да избирам бих (както съм правил досега) проповядвал благата вест на бедните.

Петък, 23 – Пътищата са толкова хлъзгави, че ние с големи трудности достигнахме Бедфорт. Имахме доста голямо събрание, но вонята на прасетата под стаята едва ли беше от помощ. Дали някога е имало място за проповядване над кочина? Със сигурност този, който е дошъл да слуша на такова място наистина обича евангелието.

Неделя, 25 – Следобед Бог присъстваше сред нас, макар по-скоро за да утешава отколкото да убеждава. Но аз забелязах, че откакто бях тук (Евертън) предишния път начина на работата доста се е променил. Сега никой не изпадаше в транс, никой не викаше, никой не падаше на земята и не се гърчеше; само някои трепереха неконтролируемо, чуваше се едно тихо мърморене и мнозина получиха голям мир. Опасността се състоеше в твърде многото необикновени обстоятелства като викове, гърчове, видения, трансове; като че ли тези неща са най-важни за вътрешното дело и сякаш то не може да се осъществи без тях. Вероятно има опасност и да им обръщаме твърде малко внимание, да ги отхвърлим напълно, да смятаме, че Бог няма нищо общо с тях и че те пречат на работата. Докато истината е: 1) Бог изведнъж и силно убеждава мнозина, че те са изгубени грешници; естественото следствие от това са внезапни викове и силни телесни конвулсии 2) за да укрепи и окуража тези, които вярват и за да направи делото Си още по-явно, на Него му се вижда угодно някои от тях да получат Божествени видения, други с трансове  и видения; 3) в някои от тези случаи, след известно време, природата се смесва с благодатта; 4) Сатана по подобен начин наподобява това дело на Бога, за да дискредитира цялото дело; и все пак не е разумно да се отрече тази част повече отколкото да се отрече цялото. Отначало, то е било без съмнение изцяло от Бога. Днес то е отчасти такова; и Той ще ни направи способни да различаваме доколко във всеки отделен случай, делото е чисто и къде е смесено или поварено.

Сряда, 28 – Върнах се в Лондон

На 29, Четвъртък – В денят определен за обща благодарност аз отново проповядвах в църквата близо до Севън Дайълс както сутринта така и след обед. Вярвам, че и най-възрастният човек в Англия не е виждал по-рано такъв ден на благодарността. Той беше тържествен като официален празник. Всички магазини бяха затворени; хората излизаха на улицата по единично или на групи със сериозни лица; молитвите, уроците и всички общи служби напълно съответстваха на повода. Особено забележителна беше молитвата за нашите врагове; може би първата от такъв вид в Европа. Вечерта нямаше шум, бързане, огньове, фойерверки и публични развлечения. Това наистина е християнски празник, една „радост в Господа.“ На следващия ден пристигна съобщение, че г-н Едуард Хауке е разпръснал френските войски.

Неделя, 9 Декември – За първи път имах празник на любовта за цялото общество.

Сряда, 12 – Започнах да чета гръцкия завет и бележките заедно с брат ми и няколко други човека, сравнявайки внимателно превода с оригинала и поправяйки или разширявайки бележките където това се налагаше. Същия ден аз прекарах част от следобеда в британския музей. Там има огромна библиотека и множество интересни манускрипти, много необичайни паметници от древността и пълна колекция от миди, пеперуди, бръмбари, скакалци и т.н., които неуморимият сър Ханс Слоун с толкова големи разноски и труд е събирал в продължение на 80 години.

About these ads

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s